№ 491
гр. Сливен, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Красимира Д. Кондова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500373 по описа за 2022 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение за
обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която е отказано обезсилването й относно разноските по
заповедното производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413
ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува определението в тази част, като заявява, че
не дължи разноските по заповедното производство, тъй като не е дал повод
за завеждането му, понеже е бил в следствения арест в гр. Бургас когато на
24.11.2021г. е входирано заявлението и така е бил в обективна
невъзможност да погаси задължението си от 37, 19 лв. В затвора не е
могъл обективно да получи призовки и известия. Не бил получил и съобщение,
че дългът му е цедиран. Погасил е цялото си задължение в едномесечен срок
от получаване на заповедта за изпълнение.
Моли да се отмени определението в частта, с която не е обезсилена
заповедта за изпълнение на парично задължение в частта й за разноските и
вместо това бъде постановено определение, скоето заповедта се обезсили и
в тази й част. в отхвърлителните му части за посочените вземания и да се
издаде заповед и за тях. Претендира разноски за д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
Насрещната по частната жалба страна е подала в срок писмено
възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
1
внесената от длъжника сума на 24.03.2022г. в размер на 47, 05 лв. не е
достатъчна да покрие цялото му задължение, включващи и разноските на
заявителя по заповедното производство. С погасяването н апаричното
задължение заявителят не е имал правен интерес за предявяване на
установителния иск по чл. 415 ал. 2 от ГПК за разноските, съгл. ТР 4/2013г.,
но направените от него такива по заповедното производство, му се
дължат, поради което и не е обезсилена заповедта по чл. 410 от ГПК в тази
й част. Твърди, че изложените в частната жалба доводи, са неоснователни
и моли тя да не бъде уважавана. Иска издаване на изпълнителен лист за
разноските му по заповедното производство за д.т. и адвокатски хонорар..
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена
в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на
жалба, чрез постановилия атакувания акт съд.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваната част от определението –
потвърдена.
Заявлението е подадено на 24.11.2021г. Заповед № 756 по чл. 410 от
ГПК за изпълнение на парично задължение е издадена срещу длъжника на
25.11.2021г. по ч.гр.д. № 1258/21г. на НзРС за главница 37, 19 лв., лихва 8, 61
лв., разноски 25 лв. за д.т. и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, и му е
връчена лично на 24.02.2022г. На 24.03.2022г. по банкова сметка на
заявителя длъжникът е изплатил сумата 47, 05 лв. за дължимите главница и
лихви.
С постановление от 28.05.2021г. той е бил задържан за 72 часа, а с
определение от 31.05.2021г. по ч.н.д. № 242/21г. на НзРС му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“изменена в „подписка“ с протоколно
определение от 26.01.2022г. При опита за връчване на заповедта по чл. 410
от ГПК на 06.12. 2021г. в съобщението е отразено, че лицето се намира в
затвора в гр. Бургас.
Не са налице условията н ачл. 414а ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че
длъжникът, платил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по
чл. 412 т. 8 от ГПК, не дължи разноските по заповедното производство.
Фактът, че към момента на подаване на заявлението той се е намирал в
ареста в гр. Бургас не представлява обективна пречка за изпълнение на
2
паричното му задължение, което е възникнало преди тази дата. Освен това
заповедта му е връчена лично, на 24.02.2022г., тоест пребиваването му в
затвора не се е отразило на процесуалните му права и той е подал и
възражение в законовия срок по чл. 414а от ГПК. Фактът на неплащане на
паричното задължение към заявителя е станал причина за предявяване на
вземането и именно това поведение на длъжника е дало повод за образуване
на заповедното производство, а не пребиваването на длъжника в затвора,
което е напълно ирелевантно. Дори да не е бил в ареста към 06.12.2021г.,
когато за пръв път съдът се е опитал да му връчи заповедта по чл. 410 от
ГПК, това по никакъв начин не променя факта на изваването на същата на
посочената дата, въз основа на посоченото заявление, поради посочената
причина - несвоевременно изпълнение на паричното му задължение, и за това
той не би могъл да узнае по-рано. Неоснователно е и възражението му, че не
бил уведомен за цедирането на вземането – това обстоятелство има
значение само, ако той твърди, че еплатил на първоначалния кредитор,
какъвто не е настоящият случай.
Така, в действителност, не са релевирани такива обективни причини,
от съществуването на които да може да се изведе заключение, че
длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането.
Поради това правилно и в съответствие със законовите разпоредби,
след погасяване на паричното задължение, заповедният съд е обезсилил
издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение само по
отношение на главницата и лихвата, не и относно разноските на заявителя.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определението е правилно в атакуваната си част и следва да бъде
потвърдено в нея.
След влизането му в сила изпълнителният лист следва да бъде издаден
от заповедния съд.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2421 от 25.05.2022г.,
подадена чрез НзРС, на Д. Г. Д., ЕГН ********** против определение №
3
218/14.04.2022г. по ч.гр.д. № 1258/21г. по описа на НзРС в частта, с която е
отказано обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 756/25.11.2021г., издадена по ч.гр.д. № 1258/21г. на НзРС, по
отношение на разноските за заповедното производство на заявителя
„ЮБЦ“ ЕООД, гр. София в размер на ОБЩО 205 ЛВ. - 25 лв. за д.т. и 180 лв.
за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВАРЖДАВА определение № 218/14.04.2022г. по ч.гр.д. № 1258/21г.
по описа на НзРС в обжалваната част, като ПРАВИЛНО.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4