Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 12.02.2025г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №5515 по описа на съда за 2021 година, взе предвид
следното:
Страни в производството са „В.2.“ ООД ***, Бизнес
Център Евротур, *****, ответникът „Ф.“ АД *** и
подпомагаща страна „Е.“ АД ***, Бизнес
Център Евротур, ет.1, оф.2.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез ползване
без основание на недвижим имот, представляващ офис №3 с идентификатор
68134.4081.9512.1.103, в размер 57 569 лева без ДДС /след допуснато
увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК/ за периода 23.11.2016г. до
19.08.2019г.
В исковата молба са изложени
съображения, че на 23.11.2016г. в капитала на дружеството ищец са апортирани недвижими имоти, част от които е офис№3 с идентификатор
68134.4081.9512.1.103. Към тази дата съдружници в ищцовото дружество са В.С.и „Е.“АД , предишен собственик на
имота. Към момента на влизане в сила на апорта ищецът
се опитал да влезе във владение на офис №3, но същият се ползвал от ответника.
По данни от предишния собственик е установено, че имотът се ползва въз основа
безвъзмезден договор за заем за послужване, сключен през 2009г. с „Е.“АД. На 10.02.2015г. този договор е прекратен с
покана на В.С., в качеството му на процесуален субституент
на „Е.“АД. Твърди, че е прекратен сключеният договор за заем за послужване с
връчване на покана за плащане на месечен наем. Ответното дружество продължило
да държи имота без да заплаща определената цена. Поради възникналия спор между
страните, е образувано гражданско дело, което завършило с влязло в сила
решение, в което е прието, че на основание чл.249, ал.2 от ЗЗД валидно е
прекратен безвъзмездния договор за заем за послужване, сключен с „Ф.“АД,
считано от 10.02.2015г. , въз основа на изпратена от процесуалния субституент покана и е осъден ответникът да заплати
обезщетение на „Е.“АД за неоснователно
ползване на имота за периода от 10.02.2015г. до 22.11.2016г.
На 20.08.2019г. „В.2.“ ООД продало на трето лице
недвижимия имот. Междувременно било образувано
гражданско дело по иск на „Е.“АД
срещу ответника за предаване държането върху имота на основание чл.233 от ЗЗД,
който бил уважен, издаден е изпълнителен лист и на 14.12.2020г. е предадено
държането на имота. В периода от 23.11.2016г. до 19.08.2019г. ответното
дружество държало процесния имот без основание, за
което дължи обезщетение в процесния размер.
Ответникът „Ф.“АД
е представил писмен отговор, в които са изложени съображения за неоснователност
на исковете. Не оспорва че е упражнявал фактическа власт върху офис №3 през процесния период, но го е възприемал като собствен и никога
не е имало сключен договор за заем за послужване по отношение на него. Излага,
че това обстоятелство е установено във водените между страните граждански дела. Твърди, че решението с което
е уважен иск на „Е.“ АД по чл.233 от ЗЗД
е обжалвано от отвeтника и е образувано гр. дело№ 14
406/20г. на СГС, което има преюдициален характер и се
иска спиране на настоящото производство до приключване на същото.
Възразява да е ползван недвижимия имот без основание
през процесния период, тъй като по отношение на
факта дали ищецът е бил собственик на
офис №3 е предявен насрещен иск по
гр.дело№15972/2019г. на СГС, I-1 състав,
за установяване нищожност на апорта, описан в
исковата молба, въз основа на който ищецът твърди, че е собственик на офис 3.
Направено е искане за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на гр.дело№15972/2019г. на СГС, I-1 състав.
Излага, че владее имота от въвеждане на сградата в
експлоатация с разрешение за ползване,
издадено на 13.01.2009г., до
14.12.2020г. или повече от десет години ,
с намерението да стане негов собственик.
В тази връзка прави възражение за придобиване на недвижимия имот по
давност, като давностният срок е изтекъл през 2019г.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника, изложени в писмения отговор.Оспорва ответното
дружество да е придобило недвижимия имот по давност, тъй като не е упражнявало
владение, а държане върху него. Възразява срещу спиране на производството по
делото до приключване на посочените в писмения отговор граждански дела, тъй
като се водят между различни страни, а ревандикационният
иск има за предмет различен имот. Направено е обосновано искане за
конституиране на „Е.“АД като трето лице помагач на страната на ищеца.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът
поддържа заявените възражения и искането за спиране на производството по
делото.
След служебна справка в деловодната система на СГС
относно предмет и страните на гражданските дела, за които се твърди, че имат за
предмет преюдициален спор съдът е констатирал, че
гр.дело №15972/2019г. на СГС, I-1 състав има за предмет искова молба на „В.2.“ ООД срещу „Лев
Корпорация“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението
върху следния недвижим имот-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4081.9512.1.106 и с правно основание
чл.59 ЗЗД за сумата 26 755.75лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на посочения имот за
периода 01.06.2019г.-30.11.2019г.
Следователно предмет на делото е имот, различен от
този, който е описан в исковата молба с идентификатор 68134.4081.9512.1.103,
поради което разглеждания спор не е преюдициален.
Гражданско дело №14406
от 2020г.на СГС, ГО, Възз. II-е състав е със страни „Е.“
АД и ответното дружество, като по делото е постановено решение с което се ОТМЕНЯ, на
основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК, неприсъствено решение № 20247263 от 09.11.2020
г., постановено по гр.д. 22834/2020 г. на СРС, ГО, 50 състав и е върнато делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Съдът е приел,
че по посоченото дело не се разглежда преюдициален
спор, тъй като между страните в настоящото производство е безспорно, че
ответникът е упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот през процесния период, като е спорно дали е имал основание за
това, но този спор няма да бъде решен в производството по иска с правно основание
чл.233 от ГПК.
В последствие с определение от 21.03.2024г. съдът е
спрял производството на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до приключване на
производството по гр.д. № 3183/2022г. по описа на СГС, първо ГО, 15 състав и
гр.д. № 10342/2022г. по описа на СГС, първо ГО, 27 състав, което е отменено с
определение от 08.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1199/2024г. на САС и делото е
върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява
следното:
На 23.11.2016г. в капитала на ищеца „В.2.“ ООД са били
апортирани недвижими имоти, включително процесния офис №3 с идентификатор 68134.4081.9512.1.103.
Към този момент съдружници във „В.2.“ ООД са В.С.С.и „Е.“ АД – предишният собственик на имота. Акционери в
капитала на „Е.“ АД с по 50 % участие са „Лев Корпорация“ АД и Я.Д.. „Ф.“ АД е
дъщерно дружество на „Лев Корпорация“ АД.
„В.2.“ ООД направило опит да установи владение върху
имота, но вместо това установило, че имотът се ползва от ответника „Ф.“ АД.
„Ф.“ АД държало имота на основание неформален договор
за заем за послужване от 2009г. с предишния собственик „Е.“ АД.
По възникналия спор било образувано през 2017г. гр.д.
№2662/2017г. по описа на СГС, 14-ти състав с ищец В.С.като процесуален субституент на „Е.“ АД /В.С.бил заложен кредитор на „Е.“ АД
по договор за залог на вземания на дружеството към трети лица от ползването на
обекти негова собственост в Бизнесцентър „Евротур“/ и ответник „Ф.“ АД. С влязло в сила решение /решение от 03.05.2019г. по в.гр.д. № 5349/2018г. на САС,
влязло в сила на 07.01.2021г., след като не е допуснато до касационно обжалване
с решение по т.д. №633/2020г. на ВКС/ съдът приел, че безвъзмездният договор за
заем за послужване от 2009г., сключен между „Е.“ АД и „Ф.“ АД, е бил прекратен,
считано от 10.02.2015г. /когато „Ф.“ АД получило покана да плаща наем на
имота/, и „Ф.“ АД било осъдено да плати на „Е.“ АД обезщетение за ползване на
имота за предходен период - 10.02.2015г.-22.11.2016г. - в размер на
34 618,87 лева.
На 20.08.2019г. „В.2.“ ООД продало имота на Г.Д.М.–
видно от нотариален акт за продажба на недвижими имот № 59, т. първи, общ рег.
№ 2159, д. №51/2019г.
На 08.06.2020г. било образувано гр.д. №22834/2020г. по
описа на СРС, 50 състав, с което „Е.“ АД е поискало от съда да осъди „Ф.“ АД да
освободи и върне държането на офис №3 с идентификатор 68134.4081.9512.1.103. С
протоколно неприсъствено решение от 09.11.2020г., „Ф.“ АД било осъдено да предаде на „Е.“ АД процесния имот и бил издаден изпълнителен лист от същата
дата, а на 14.12.2020г. би извършен въвод във
владение, видно от протокол за въвод от посочената
дата по и.д. № 360/2020г. на ПЧСИ Б. К.. Впоследствие неприсъственото решение е
отменено и делото е върнато на СРС.
Не се спори, че
в процесния период 23.11.2016г. до 19.08.2019г.
фактическата власт върху имота се е упражнявала от „Ф.“ АД.
Съгласно приетото заключение към СТЕ за периода от
23.11.2016г. до 19.08.2019г. стойността на пазарния наем на процесния
офис №3 с идентификатор 68134.4081.9512.1.103 е 51 526 лева, а съгласно
допълнителното заключение, което е взело предвид представените по делото
договори за наем на други имот в същата сграда, стойността на пазарния наем на процесния офис №3 с идентификатор 68134.4081.9512.1.103 е 57 568,52
лева.
Представени са договори за наем на обекти в сградата в
периода 23.11.2016г. до 19.08.2019г. между „Е.“ АД и „Финит
Софтуеър Системс“ ООД за сумата 1300 евро без ДДС, „Вардиола“ ЕАД за сумата 900 евро без ДДС, „Суер.Ком“ АД за сумата 900 евро без ДДС, както и между „В.2.“
ООД и „Индевр“ ООД за сумата 2100 евро без ДДС и с
„Европейски център за образование и технологии“ ЕООД за сумата 2100 евро без
ДДС.
Видно от приетото заключение към ССчЕ
са осчетоводени фактури за плащане на наеми по посочените договори в периоди за
2017г. до 2019г., както и с други съконтрахенти на „В.2.“
ООД.
Относно стойността на пазарния наем за процесния период съдът кредитира заключението към
допълнителната СТЕ, тъй като в него са отразени и наемните цени по конкретни
реални договори за отдаване на имоти под наем в същата сграда.
По делото са разпитани свидетелите С., П., Д.и С.относно отношенията
между страните. Установява се, че Бизнес Център Евротур
е построен през 2008г., като един от възложителите е „Е.“ АД. Свидетелите Д.и С.сочат,
че „Лев Корпорация“ АД и Я. Д., като акционери в „Е.“ АД, се уговорили да си
разпределят ползването на офисите и да ги предоставят на свързани с тях
дружества. Така за „Лев Корпорация“ АД били
определени офис 1,3,6 и 7, а за Я.Д. – офис №1. Според тези свидетели
ползването било безвъзмездно, като ползвателите следвало да заплащат само
консумативните разходи.
По делото са събрани обяснения от изп.директор
на „Е.“ АД Я.Д., които сочи, че през 2009г., предвид световната икономическа
криза, трудно се намирали наематели за новопостроената сграда, а поддръжката й
била свързана със сериозни разходи. Така между Я. Д. и главния акционер в „Лев
Корпорация“ АД А.П.било договорено да се предоставят на „Лев Корпорация“ АД и
негови дъщерни дружества няколко офиса за временно безвъзмездно ползване, а
именно №№1,3,5,6 и 7, само срещу плащане на режийни разноски и такса за поддръжка
на сградата. Тази уговорка за безвъзмездно ползване щяла да действа до
запълване на сградата с наематели, след което временното ползване следвало да
се прекрати или да се подпишат договори за наем на пазарна цена. Това се
случило през 2014г., когато цялата сграда се напълнила с наематели и Я.Д.
поискал офисите обратно, като му бил върнат само офис №5. След това адвоката на
А. П.Н. Л.починал и възникнали спорове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание с чл.59 ЗЗД.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС относно фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва лично или чрез другиго
вещта/недвижимия имот без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото предназначение в обема на правата,
които има и настъпило в резултат от ползването обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника. Ето защо, за успешното
провеждане на иска по чл.
59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
не само факта,
че е собственик на имота, но
и че ответникът е ползвал фактически имота за конкретен
период от време без правно
основание за това, както и размера
на обезщетението, равняващ се на
спестения пазарен наем. Обогатяване е налице не само
при увеличаване на имуществото на едно лице,
но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото
на друго лице и именно такъв
е случая когато собственикът е лишен от ползването на
имота си, а друго лице го
ползва без основание. /в този смисъл решение № 198 от 26.11.2919 г. по т. д. № 1025/2009 г. на II
т. о., решение № 276 от
14.02.2015 г. по гр. д. №
5496/2014г. на IV г. о., решение
№ 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г. на III г.
о. и др. на ВКС/.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът
има на разположение друг иск, а именно иск по чл.108 ЗС, поради което субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим, съдът намира,
че същото е неоснователно. С иска по чл.108 ЗС се защитава право на
собственост, а не връщане на дадено без основание. Освен това основанието, на
което „Ф.“ АД е ползвало имота – договор за послужване, е било прекратено,
считано от 10.02.2015г., поради което
след тази дата ползването на имота е продължило без основание и именно поради
това искът по чл.59 ЗДД е допустим. Тези обстоятелства са установени в
производството по гр.д. №2662/2017г. по описа на СГС, 14-ти състав, поради
което е неоснователно и възражението на ответника, че не се доказва държането
да му е било първоначално предадено на основание договор за послужване.
Относно възражението на ответника, че не е налице
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е заплащал разноските за
ползване на имота, съдът намира, че възражението е неоснователно, тъй като
разноските по фактическото ползване на имота са сметка на ползвателя/държателя,
а не на собственика /Qui habet
commoda, ferre debet onera/, в противен случай – ако са били плащани от
собственика, а имотът е ползван от другиго, ще е налице неоснователно
обогатяване поради спестяване на разходи за ползващия.
Относно възражението за придобиване по
давност на имота:
Ответникът твърди в исковата молба, че е владял имота с намерение да го
свои в периода 2009-2019г., а исковият период за обезщетение за лишаване от
ползване 23.11.2016г. до 19.08.2019г. попада в рамките на периода на давностене. По същество при иск по чл.59 ЗЗД съдът изследва
въпроса кой е собственик на имота, тъй като само ако ищецът е собственик има
право на обезщетение за лишаване от ползване. Ако успешно се докаже, че към
началото на исковия период в полза на ответника е изтекла придобивна
давност, тогава искът по 59 ЗЗД следва да се отхвърли, тъй като се оборва
твърдението на ищеца, че за исковия период е бил собственик на имота. В случая
обаче е ясно от твърденията на самия ответник, че в исковия период не е бил
собственик на имота, защото още е текъл периодът на придобивната
давност. По време на исковия период за лишаване от ползване ответникът сам
твърди, че е текъл период за придобиване по давност, тоест ответникът не е бил
собственик на имота, а ищецът е бил лишен от ползването му. Ответникът дори да
е давностил имота в сочения период 2009-2019г. не го
е придобил, считано към началото на периода, за който се претендира обезщетението
за лишаване от ползване.
Както е посочено в определение от 08.07.2024г. по в.ч.гр.д. №
1199/2024г. на САС, във връзка с частна жалба срещу определението за спиране на
настоящото производство до приключване на производството по гр.д. № 3183/2022г.
по описа на СГС, първо ГО, 15 състав и гр.д. № 10342/2022г. по описа на СГС,
първо ГО, 27състав, по отношение на гр.д. № 3183/2022г. по описа на СГС, първо
ГО, 15 състав, липсва субективен идентитет, доколкото
като ответник е конституиран Г.М., а не „Ф.“ АД. По отношение на гр.д. №
10342/2022г. по описа на СГС, първо ГО, 27 състав САС е изложил мотиви, че с
исковата молба по настоящото дело ищецът „В.2.“ ООД е предявил облигационен иск
за обезщетение от неоснователно ползване на имота от ответника, като е очертал
във времево отношение претенцията си за периода 23.11.2016г.-19.8.2019г.,
докато в посочените две производства в качеството си на ищец ответникът по
настоящото дело „Ф.“ АД претендира да е собственик на имота по силата на
недобросъвестно владение в периода 2009г.-2019г., от което следва, че „Ф.“ АД
излага твърдения, че ползването на имота от него за посочения период е било без
основание и ако се приеме, че в негова полза е изтекъл 10-годишният давностен срок, то „Ф.“ АД ще бъде признат със силата на пресъдено нещо, че считано с изтичането на давността по
чл.79, ал.1 ЗС той е придобил собствеността върху имота, но не и с обратна сила, тоест докато тече придобивната
давност „Ф.“ АД все още не е имал качеството на собственик, поради което и
претенцията на „В.2.“ ООД по чл.59 ЗЗД не се явява обусловена от признаването
или не на „Ф.“ АД за собственик, считано от датата, на която придобивната давност е изтекла.
Следователно посоченото възражение за придобиване на имота по давност е
неотносимо към предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното се установява, че в исковия период ищецът е бил
собственик на имота, а ответникът го е ползвал без основание. Осъществен е
фактическият състав на чл.59 ЗЗД, тъй като ползването на имота от
ответника-несобственик е довело до обогатяване му чрез спестяване на разходи за
плащане на наем, както и до обедняване на ищеца поради лишаването му от
ползване на имота. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен за
сумата 57 568,52 лева.
По разноските:
При този изход
на делото разноски се дължат на ищеца, съобразно представения списък и
доказателства – 5988,22 лева.
Ищецът освен
това е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1639 лева – 40 лв.
такса и 1596 лв. адвокатско възнаграждение по предявена молба за обезпечаване
на бъдещ иск, която е отхвърлена в производството по ч.гр.д. № 318/2021г. на
СГС.
Както
е посочено в
ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС „отговорността
за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение,
с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението“. Това означава, че ако е допуснато обезпечение на бъдещ
иск и след това този иск е предявен и уважен, ответникът ще дължи разноските,
които е направил молителят /впоследствие ищец/ в рамките на производството по
обезпечение на бъдещ иск и ще бъде осъден да ги заплати при приключване на
исковото производство. За да бъдат присъдени тези разноски, е необходимо
кумулативно да са уважени както молбата за обезпечение на бъдещ иск, така и
самият иск. Ако молбата за обезпечение на бъдещ иск е била отхвърлена, то не е
налице една от тези две предпоставки и съответно независимо от изхода на
исковото производство, не следва да се присъждат разноските в производството по
обезпечение на бъдещ иска /в този смисъл например определение №94 от
04.12.2015г. по ч.т.д. № 3565/ 2014г. по описа на ВКС, ТК/.
Воден
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.“ АД *** да плати „В.2.“ ООД ***, Бизнес Център Евротур,
*****, сумите:
- 57 569
лева за периода 23.11.2016г. до 19.08.2019г. – на основание чл. 59 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, а именно
офис №3 с идентификатор 68134.4081.9512.1.103, по КККР, с площ 109,59 кв.м.,
при съседи на същия етаж 68134.4081.9512.1.102, под обекта -
68134.4081.9512.1.134, над обекта 68134.4081.9512.1.107, заедно с 1,728%ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 23.04.2021г. до плащането;
- 5988,22 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено при
участието на подпомагаща страна на ищеца „Е.“ АД ***, Бизнес Център Евротур,
ет.1, оф.2.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: