Р Е Ш Е Н И Е № 6
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 11.02.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря М.Евтимова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1569 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „А1
България” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление - гр.София
1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и
Младен Маркоски, със съдебен адрес: гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет.4,
против В.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Предявен
е от ищеца установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтича исковата претенция, са наличието на сключени между страните
Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и
18.03.2017г., ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017 Black MAT 20 23“; че ищецът е останал задължен за заплащане на
задълженията си по договорите общо за сумата в размер на 708.02 лева по
издадени му фактури, както следва: 6 броя фактури за периода от 13.03.2017г. до
26.08.2017г. в размер на 284.35 лева по Договор № М5231986 от 13.07.2016г.; 6
броя фактури за периода 13.03.2017г. – 26.08.2017г. в размер на 186.99 лева по
Договор № М5243185 от 22.07.2016г. и 13 броя фактури за периода 27.03.2017г. –
11.10.2017г. в размер на 236,68 лева по Договор № М5594492 от 18.03.2017г.; че
ищецът е изправна страна по облигационното правоотношение, както и че договорът
е прекратен предсрочно от ищеца поради неизпълнение в срок от страна на
ответника, за което му е начислена неустойка, както следва: 84,96 лева -
представляваща 3-месечни вноски по 28,32 лева по договора от 13.07.2016г.;
49,98 лева – представляваща 3-месечни вноски по 16,66 лева по договора от
18.03.2017г. и 84,96 лева – представляваща 3-месечни вноски по 28,32 лева по
договора от 22.07.2016г., както и 109,22 лева – представляваща отстъпка от
цената на закупено крайно устройство по договор от 18.03.2017г., за която
ответникът дължи връщане поради предсрочно прекратяване на договора по негова
вина, 138,18 лева – неустойка за невърнато устройство за мобилна услуга към
телефонен номер ********** по сметка № ********* от 16.08.2017г.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата в общ размер на
1 175,32 лева – главница, включваща 708.02 лева – незаплатени предоставени
електронни услуги по четирите процесни договора и 467.30 лева – неустойки за
забава поради предсрочно прекратяване на договорите, 103,05 лева – лихва за
забава, начислена върху сумата 708.02 лева – неизплатени месечни абонаментни
вноски за периода 29.03.2017г. – 21.11.2018г. и законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 2942/2018г. по описа на ВРС, по което
има издадена заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноските.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен, като поддържа от своя страна, че по договорите за два мобилни
номера е предвидена отстъпка, която не е отразена в Таблица № 1 на исковата
молба – претендирани от ищеца суми по договорите, както и че ищецът е сключил
третият договор от
18.03.2017г., въпреки че ответникът не заплаща задълженията си по
първите два договора, поради което е налице неравноправност, която води до освобождаване
на длъжника от претенциите на кредитора.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които да подлежат на
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да
установи наличието на твърдяните облигационни правоотношения, че е изправна
страна по договорите; че е прекратил едностранно договорите поради неизпълнение
от страна на ответника, както и да установи размерът на претендираните суми.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като разгледа предявения иск и
взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от
фактическа и правна страна, а именно:
- Че на 22.11.2018г. ищецът, в качеството си
на кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.Д.№ 2942/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото
дело, му е издадена заповед за изпълнение № 2860 - РЗ/26.11.2018г.; че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради което искът е допустим;
- Че не спори между страните и се установява
от приетите по делото писмени доказателства, че между тях са сключени твърдяните
от ищеца Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г.,
22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за продажба на изплащане от
18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017 Black
MAT
20 23“, поради което следва правният извод, че между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение;
- Че ответната
страна формално оспорва предявения иск изцяло, но не оспорва представените по
делото 25 бр. фактури за начислени задължения за ползвани от ответника мобилни
услуги през исковия период /листа 55 - 77 от делото/, от които, ведно с
приложенията към фактурите, са видни подробните данни за това какви мобилни
услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към мобилния оператор,
и доколкото не се твърди от ответника наличието на неправомерна намеса от
страна на доставчика в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, съдът
приема, че същите са доставени на потребителя, а последният дължи насрещно
изпълнение – заплащането на цената им в уговорения от страните срок, поради което,
ищцовото дружество е изправна страна по договорите;
- Че
ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на дължимата по
договора за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на 708.02 лева,
представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по Договори за предоставяне
на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор
за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017 Black MAT 20 23“ за исковия период
/обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест да установи/, поради
което потребителят е неизправна страна по договора. Поради изложеното и на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от
длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни
услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер;
- Че възражението за неполучаване на
лизинговата вещ по Договор за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017 Black MAT 20 23“, е направено след приключване на съдебното дирене по
делото и даване на ход по съществото на спора /с писмена защита/, поради което
не следва да се обсъжда;
- Че задълженията на ответника са станали
изискуеми, тъй като изискуемостта настъпва по силата на договора и е дължима не
по – късно от 15 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния
отчетен месечен период, като неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в
сила за исковия период и приети от потребителя/ съгласно представените към
договорите писмени декларации, а не зависи от разваляне на договора, което дори
да е налице, в случая има действие само занапред;
- че предвид основателността на главния иск,
основателен и доказан се явява и искът за заплащане на лихва за забава върху
главницата за исковия период, размерът на който не се оспорва от ответника;
- Че
относно претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана
отговорността на ответника на цитираната законова разпоредба, е необходимо да
са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е
изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия
случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото по чл.27.2 и
чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договора да прекрати едностранно договора с абоната -
длъжник поради неизпълнението му – неплащане на дължимите суми след изтичане на
срока за плащане – не по – късно от 15 дни от датата на издаване на съответната
фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума
чл.26.4 от ОУ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на 3 броя
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите;
- Че видно от Решение №42/11.05.2015 по дело
№1357/2013 на ВКС, ТК, I т.о., съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да
бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона; Според чл.9 ЗЗД, съдържанието
на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на
повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите са в
чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, се извежда следния отговор на
поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на двустранни договори се
извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона
или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на
императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на
договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му.
Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки
отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от
осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на
прекратяване на договора;
- Че
в настоящия случай, ищецът твърди едностранно прекратяване на договора, сключен
между страните поради виновното му неизпълнение от страна на получателя на
мобилни услуги – незаплащане на цената по договора в предвидените от страните
срокове, което по правната си същност съставлява разваляне на двустранен
договор от кредитора поради неизпълнение от страна на длъжника, поради причина,
за която последния отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД, като с оглед на
характера на насрещните престации – за продължително изпълнение, развалянето на
договора има действие само занапред;
- Че
съдът е указал на ищеца с доклада си по делото, че в негова тежест е да
установи наличието на едностранно прекратяване на процесния договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и за размера на претендираната неустойка,
но ищецът не ангажира доказателства в тази насока - договорът между страните да
е прекратен по предвидения в закона ред – в случая – с писмено предупреждение,
с даден на длъжника подходящ срок, тъй като договорът е сключен в писмена
форма, съгласно чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД, както и такова волеизявление
да е достигнало до ответника, поради което исковата претенция за установяване
дължимостта на неустойка в размер на 467.30 лева, се явява неоснователна и
недоказана и искът за нея следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установи да
са налице предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане
на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги. Поради
изложеното искът за пресъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен.
- Че
е неоснователно възражението на ответника, че договорената отстъпка от 75% не е
включена в процесните фактури, тъй като същата е валидна за срок от 6 месеца,
съгласно т.3.3 от приложения № 1 към договорите /лист 29 и 38 от делото/;
същите са сключени на 13.07.2016г., съответно на 22.07.2016г., а исковия период
е след 13.03.2017г., тоест след изтичане на този 6 – месечен период;
- Че
е неоснователно и възражението на ответника, че ищцовото дружество сключва
трети договор с ответника при положение, че е налице неплатежоспособност у
него, тъй като договорът е сключен на 18.03.2018г., а началната дата на
неизпащане на задълженията от ответника по предходните договори е 13.03.2017г.,
с краен срок на плащане – 15 дни от датата на фактуриране на задължението –
тоест – 28.03.2017г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски за държавна такса, която е общо в размер на 150
лева по трите обективно съединени иска, единият от които се отхвърля, тоест
разноски общо в размер на 100 лева по настоящото и по заповедното производства,
както и разноски за особен представител в настоящото производство съразмерно
уважената част от иска в размер на 137.04 лева.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на В.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „А1 България”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, със съдебен адрес: гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет.4, изпълнение
на парично задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г.,
ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017 Black MAT 20 23“, за следните суми, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2860 - РЗ/26.11.2018г. по гр.Д. № 2942/2018г.
по описа на ВРС: 708.02 /седемстотин
и осем лв. и две ст./ лева –
главница за периода от 29.03.2017г. до 21.11.2018г. и 103.05 /сто и три лв. и пет ст./ лева – лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2107г.
до 21.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по гр.Д. № 2942/2018г. по описа на ВРС –
22.11.2018г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
- гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес: гр. София, пл.“Света Неделя“
№ 4, ет.4, против В.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 467.30 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на мобилни
услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за
изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG K4 2017
Black MAT
20 23“, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2860 - РЗ/26.11.2018г. по гр.Д № 2942/2018г. по описа на ВРС, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „А1 България”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, със съдебен адрес: гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет.4,
направените от ищеца разноски както следва: 137.04 /сто тридесет и седем лв. и четири ст./ лева – разноски за особен представител в настоящото производство,
както и сумата в размер на 100 /сто/
лева – разноски за платена държавна
такса по настоящото производство и по заповедното производство по гр.Д №
2942/2018г. по описа на ВРС.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: