№ 2706
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110112600 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД от Ж. Я. И.
срещу „ К."ЕАД и „АТ." ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит №**/02.11.2021г., сключен с „К."ЕАД и в условията на
евентуалност прогласяване нищожността на клаузата на чл.4.1 от същия
договор, както и прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от
02.11.2021г., сключен с „АТ." ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за
потребителски кредит № **/02.11.2021г. сключен с „К." ЕАД.Съгласно същия
тя ми трябвало да върне сумата от 2504.16 лева, при сума на получаване
2050.00 лева, при ГПР от 21.94%, при ГЛП от 20.00%, при срок на кредита от
24 вноски. Съгласно чл.4.1 от договора ищцата следвало да сключи Договор
за поръчителство с дружеството „АТ." ЕООД, с цел да бъде обезпечен,
сключения Договор за кредит. Такъв бил сключен и съгласно него ищцата
следвало да заплати възнаграждение в размер на 2 878.65 лева.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № **/02.11.2021г.
сключен с „К." ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № **/02.11.2021г. е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26,
1
ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.** от ЗЗП.
Твърди се, че Договор за поръчителство, сключен с „АТ." ЕООД е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Сочи се, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Излага се, че
съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. Твърди се, че в случая е посочен
годишен лихвен процент, но липсвали условия за прилагането му. Липсвало
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за
кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало
отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота
съществено ограничавала правата на ищцата и било основание за
недействителност на договора.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия
случай имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, в него липсвали задължителната информация по ЗПК. Доколкото в
договора за кредит и в договора за гаранция била предвидена дължимостта на
главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така
претендираната сума по договора за кредит и договора за поръчителство не
била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея
е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се
съдържа в нея и друга сума. Кредитодателят се задоволил само с посочване на
обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща
2
сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея
вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени
и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
Наред с това разпоредбата на чл11, ал.1 т.10 от ЗПК сочела, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по
специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на
потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на
разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В тази величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/ следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на
възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в
ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в
процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е
следвало да бъдат подробно описани. Сочи се, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
3
настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на
неустойка. Не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Затова не
било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях. Именно и поради това договорът за кредит бил
недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че не ставало ясно посочената годишна лихва в договора за
паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР,
но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на
ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в
ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1 ,т.10 от
ЗПК.
Излага се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи/лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.
1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
4
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че
заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно
било на кредитора и се заплащало от потребителя. Доколкото сключването на
Договор за поръчителство бил въздигнат, като елемент от сключването на
договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен,
било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г.
Сочи се, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата
на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на "АТ." ЕООД било "К." АД. Основен
предмет на дейност на ответника била гаранционни сделки, каквато била
процесната. Печалбата на "АТ." ЕООД, от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик
"К." АД .Излага се, че със сключване на договора за поръчителство се целяло
да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се
целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД
кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор
за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил
реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите.
5
Излага се, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочвала, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за
потребителски кредит № **/02.11.2021 г. следвало да се прогласи за
недействителен.
В условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл.4 ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ** / 02.11.2021г. въз основа на която
клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. ** от ЗЗП. Така
посоченият чл.4 ал. 1 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит
било необходимо ищцата да сключи договор за поръчителство. Сключването
на договор за поръчителство бил въздигнат в условие за отпускането на
кредита, което ако не бъдело осъществено, нямало да бъде отпуснат
последния. Посочената клауза, водела до нееквивалентност на насрещните
престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД била налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Твърди се, че
клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се
задължавала ищцата да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. В тази връзка клаузата
на чл.4 ал. 1 от Договора за кредит, противоречила на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит била нищожна
като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била във вреда на
потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до
неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на
ищцата в качеството й на потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Посочените по-горе
клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/
6
и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/
не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит се сочи
за нищожна на основание чл.** ал.1 от ЗЗП. Счита се, че клаузата на чл.4 ал. 1
от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
**, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се
установявало, че клаузата на чл.4 ал.1 от същия е част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Твърди се, че Договорът за поръчителство сключен с дружеството
„АТ." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Твърди се
нееквивалентност между престациите по договора, тъй като сумата която се
претендирала чрез него била в размер на 2878.65 лева и съставлявала
допълнителна сума, която била в размер на над 140% от сумата на отпуснатия
кредит от 2000 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума от 2878.65
лева, се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща,
напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му
бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се
стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 140%, без
каквато и да е насрещна престация.
На следващо място, Договор за поръчителство от 02.11.2021г. с
дружеството „АТ." ЕООД се сочи за нищожен поради това, че се стигало до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от
ЗПК.Възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство било в размер на 2878.65 лв и следвало да
бъде отразено в определение ГПР. Излага се, че уговореното възнаграждение
7
по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност
представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде
включен в ГПР.Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър
по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани
лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "АТ." ЕООД е "К." АД.
Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна
водело до недействителност на договора за кредит и договора за
поръчителство.
Твърди се, че Договор за поръчителство с дружеството „АТ." ЕООД, е
недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият бил във
вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин бил в ущърб на ищцата в качеството й на потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.
Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя
да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „АТ." ЕООД е депозирал
отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № **/
02.11.2021 г. между ищцата като кредитополучател и К.
ЕАД като кредитодател, за сумата от 2050,00 лв., при лихвен процент
по кредита в размер на 20,00 % и годишен процент на разходите в размер на
21,94 %. Съгласно Договора за потребителски кредит, ищцата се е задължила
да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски. Излага се, че в договора за
кредит не са налице основания за плащане на суми на „АТ."ЕООД. Твърди се,
че между ищцата и „АТ." ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.11.2021 г., по силата на който АТ. се е задължило да
поеме солидарно с ищцата дълга й към К. такъв, какъвто е уговорен от нея по
Договора за потребителски кредит № **/ 02.11.2021 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
Договора за предоставяне поръчителство, АТ. се задължило да сключи с К.
8
договор за поръчителство, по силата на който АТ. да отговаря пред К.
солидарно с ищцата за изпълнението на всички негови задължения по
Договора за потребителски кредит и за всички последици от евентуално
нейно неизпълнение на задължения по Договора за потребителски кредит. За
предоставяне на услугите по Договора за предоставяне поръчителство АТ. и
ищцата уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение
съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 за периода на действие на Договора
за потребителски кредит. Това бил периодът, в който АТ. предоставяло
уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора за потребителски
кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно при предсрочно
погасяване на задължението по кредитното правоотношение с К., ищцата не
дължала възнаграждение на АТ. за периода, в който не се предоставяли
уговорените услуги. Сочи се, че ищцата имала възможност да се запознае
предварително и сключила Договора за предоставяне на поръчителство
посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Подписването на Договора за предоставяне на поръчителство от ищцата било
извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код
за достъп. Кодът бил получен от ищцата посредством кратко текстово
съобщение на посочения от нея мобилен номер и служел за попълване и
подписване на Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че
ищцата имала възможност да избере необезпечен кредит или да предостави
банкова гаранция. За нея не било задължително да избере сключването на
договор с дружество — гарант, което изрично било посочено в Общите
условия към договора за потребителски кредит. Ищцата сама манифестирала
воля към сключване на договор с АТ. посредством попълване на полето за
гарантиране на договора за кредит, отключване на изпратените й по e-mail
документи чрез въвеждане на ЕГН в полето за парола и в последствие — чрез
въвеждане на предоставения му код за подпис.
Предявените от ищцата искове за прогласяване на нищожност на
Договор за потребителски кредит № **/02.11.2021 г. се и на договора за
поръчителство се оспорват.
За неоснователно се сочи релевираното в исковата молба твърдение, че
уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на
поръчителство сключен между АТ. и ищцата следвало да бъде включено от К.
9
в ГПР като разход по кредита. Излага се, че липсва нарушение и на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. За неоснователно се сочи
твърдението на ищцата, че невключването на възнаграждението по Договора
за предоставяне на поръчителство е заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излага се, че съгласно Общите
условия на К. кандидатстващите за кредит клиенти сами избират дали да
кандидатстват за обезпечен кредит, или за кредит без обезпечение. Наред с
това дружеството предоставя възможност на клиентите да избират между
различни видове обезпечение. Предоставянето на обезпечение не било
задължително условие за сключване на договор за кредит и за
кредитополучателя нямало санкция (неустойка или по-голям приложим
размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Обезпечените и
необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, не били два
отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално договорени
клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване. Твърди се, че отпускането на договор за кредит
не било обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство.
Сключването на последния било възможност, а не задължително условие.
Услугата на АТ. не била задължителна за сключване на Договора за
потребителски кредит, нито била разход, пряко свързан със сключването му
по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Сключеният между
ищцата и АТ. договор не бил договор за поръчителство по смисъла на чл. 138
ЗЗД, а бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по
кредита. С този договор „АТ." ЕООД се задължавало да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия, а именно да отговаря пред
„К." ЕАД солидарно с ищцата за изпълнението на всички задължения на
ищцата по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията й. Вземането за възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство възниквало в полза на „АТ."
ЕООД, а не в полза на кредитодателя К.. Дружеството „К." ЕАД не било
страна по договора между ищцата и „АТ." ЕООД. Дружеството „АТ." ЕООД
извършвало престацията на услугите по договора за предоставяне на
поръчителство. Затова и доводите на ищцата, че уговарянето на
възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо
10
лице, различно от дружеството -заемател прикрива действителния размер на
ГПР на Договора за потребителски кредит с К. и следва да бъде включено в
ГПР били неоснователни. Договорът за кредит бил сключен преди длъжникът
да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Поради
това за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в
ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не
било необходимо, но било и обективно невъзможно към момента на
сключване на договора за кредит. Към момента на сключването на договора
за кредит в правния мир обективно не е съществувал сключен договор между
ищцата и представляваното от мен дружество. Оспорват се изложените
доводи, че ищцата е по някакъв начин въведена в заблуждение относно
параметрите на сключения от нея договор с „К." ЕАД. На ищцата била
предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за
потребителски кредит и приложението към него, в които били посочени
дължимите от ищцата на „К." ЕАД суми -заявеният размер на главницата,
размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а
именно 24 месечни вноски и общ размер на всички плащания. Договорът за
потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните
уговорки между „К." ЕАД и ищцата, уговорени и описани, съгласно
законовите изисквания. Размерът на потребителския кредит бил 2050,00 лв.
/главница/, при лихвен процент по кредита в размер на 20,00 % и ГПР в
размер на 21,94 %. Съгласно тях, общият размер на кредита (главница, лихви
и разходи по кредита) бил в размер на 2504,16 лв. при спазване на
договореното изплащане от 24 месеца, който размер не бил прекомерен, не
противоречал на закона и на добрите нрави.
Сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен от нея с „АТ." ЕООД и при параметри,
уговорени от ищцата и дружеството „АТ." ЕООД. Дружеството „К." ЕАД не
било страна по този договор и не поставяло сключването му като условие за
сключване на договора за кредит. Ищцата сама попълнила формуляра с
означение, че ще гарантира договора си за кредит и в последствие сама
сключила договора с АТ.. Цялостното поведение на ищцата по попълване и
последващо потвърждаване на извършените действия сочело на намерение за
сключване на облигационна връзка с представляваното от мен дружество.
Липсвало твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Налице бил
11
погасителен план по договора за потребителски кредит, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, видно от приложеното по делото копие.
Разпоредбите на ЗПК били неприложими за договора за предоставяне на
поръчителство. Същият представлявал договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД.
Възнаграждението за услугата на АТ. било самостоятелно вземане, като
същото не увеличавало размера на главницата по кредита и не следвало да
бъде включвано в погасителния план към договора за потребителски кредит.
Не било налице и нарушение на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.19 от ЗЗП.
Същите били бланкетно цитирани от ищцата без аргументация. Твърди се, че
в процесния договор не се съдържат уговорки във вреда на потребителя,
които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Процесният договор за предоставяне на
поръчителство съдържал ясни и разбираеми клаузи и не можело да се приеме,
че има нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предметът на договора за предоставяне на поръчителство не бил невъзможен
по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД с оглед наличието на сключен валиден
Договор за кредит между ищцата и „К." ЕАД и изпълнение на поетото
задължение за сключване на договор за поръчителство между „АТ." ЕООД и
„К." ЕАД, с който "АТ." ЕООД отговаря пред „К." ЕАД солидарно с ищцата
за изпълнението на всички задължения на ищцата по Договора за
потребителски кредит. Сочи се, че Договорът за предоставяне на
поръчителство не заобикаля закона и по конкретно твърдяната разпоредба на
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, т.к. ищцата имала избор дали да предостави обезпечение
и какво да бъде то — банкова гаранция или поръчителство от одобрено
юридическо лице.
Наличието на свързаност между „К." ЕАД и „АТ." ЕООД не водело до
скрито оскъпяване на кредита. В действителност, К. бил едноличен
собственик на капитала на АТ., но АТ. било отделно юридическо лице със
собствена правосубектност. Нямало пречка едно юридическо лице да бъде
едноличен собственик на капитала на друго юридическо лице. Били налице
три отделни лица със собствена правосубектност, като отношенията между
заявител и длъжник, длъжник и кредитор и кредитор и поръчител били
12
регламентирани в отделни договори, съответно Договор за предоставяне на
поръчителство, Договор за кредит и Договор за поръчителство. Излага се, че
АТ. извършва дейност съгласно предмета си на дейност, а именно предоставя
финансова услуга като извършва гаранционни сделки срещу заплащане, за
което било вписано в Регистъра по чл. За ЗКИ, воден от БНБ. Дружеството
предоставяло поръчителство не само на клиенти на К., но и на други
физически и юридически лица, което намира своето законово право в
свободната стопанска инициатива.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „К." ЕАД е депозирало отговор,
с който оспорва исковете.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № **
от 02.11.2021 година между ищцата, като кредитополучател, и „К." ЕАД ,
като кредитодател, за сумата от 2050,00 лв., при лихвен процент по кредита в
размер на 20,00 % и годишен процент на разходите в размер на 21,94 %.
Съгласно приложения към Договора за потребителски кредит, ищцата се е
задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски. Ищцата се е
задължила да извърши плащания на „К." ЕАД в общ размер на 2504,16 лева за
предоставен му кредит в размер на 2050,00 лева.
Оспорват се наведените от ищцата доводи за недействителност на
Договор № **/02.11.2021 година, на основание чл. 22 от ЗПК поради
неспазване на изискванията на чл. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11, както и чл. 19, ал.
4 от Закона за потребителския кредит.
Оспорват се наведените в исковата молба доводи за нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - кредиторът да включи в договорното
съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С преддоговорната
информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на
всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит както като
процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.
Оспорват се твърденията на ищцата относно нарушение от страна на
кредитодателя на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В т. 10 от
Приложение № 1 към Договора за кредит бил инкорпориран погасителен
план, съдържащ броя на вноските, датите на плащане на погасителните
вноски (падежите), компонентите на погасителната вноска (главница и
лихва), както и общия размер на месечната вноска.
13
Твърди се, че погасителният план има изискуемото по закон
съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от
тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната
лихва, но дори да нямало изготвен и приложен погасителен план, това не
водело до недействителност на договора на основание чл.22 във връзка с
чл.11 ал. 1, т. 11 от ЗПК. Излага се, че погасителният план не представлявал
задължителен атрибут от договора за потребителски кредит и неговото
наличие не било задължително. На още по-голямо основание, не следвало да
има изискване за уточняване каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на възнаградителната лихва и на другите
разходи. Касаело се за фиксиран лихвен процент, важим за целия период на
действие на договора, и се касаело за постоянна и непроменлива компонента.
Размерът на възнаградителната лихва бил установим чрез елементарни
математически пресмятания, доколкото месечната погасителна вноска се
състояла само и единствено от два параметъра- главница и договорна лихва.
Нямало допуснато нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото
изискването за погасителен план не било задължително и било значение от
какви компоненти е съставен този погасителен план. В случая тези
компоненти били известни по основание и по размер.
Оспорват се наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор №
**/02.11.2021 година поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от
Закона за потребителския кредит. Оспорват се доводите, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване
договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в
ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и било
предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия.
При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят
Ж. Я. И. имала възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да
предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора между нея и кредитора „К." ЕАД, като осигури
поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Изборът на физическото
лице/кредитоискателя се отразявал в заявлението за кредит - в т.ч. желан
размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е
обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н. Общите условия за
предоставяне на кредити на „К." ЕАД (раздел III, т. 12) изрично отразявали, че
14
клиентът може (т.е. има избор дали да предостави или да не предостави
обезпечение). Предоставянето на обезпечение не било задължително условие
за сключване на договор за кредит и за Кредитополучателя нямало санкция
(неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен
кредит. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен
начин, не били два отделни кредитни продукта, а представлявали
индивидуално договорени клаузи, които не били пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията му за погасяване. Твърди се, че отпускането
на договор за кредит не било обвързано със задължително сключване на
договор за поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не
задължително условие. Договорът за кредит бил сключен преди ищцата да
сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Затова за
надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на
разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не било
необходимо, но и било и обективно невъзможно към момента на сключване
на договора за кредит. При сключването на договора за кредит кредитора не
била налице нито яснота дали ищцата действително ще сключи договор за
предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри.
Оспорват се доводите, че ищцата по някакъв начин е въведена в
заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с К.. На
ищцата била предоставена предварително възможност да се запознае с
Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които били
посочени дължимите от ищцата на К. суми - заявения размер на главницата,
размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а
именно 24 месечни вноски и общ размер на всички плащания. Договорът за
потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните
уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите
изисквания.
След получаване на преддоговорната информация и запознаване с
всички условия във връзка с кредита ищцата въвела самостоятелно на
указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ
на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора.". С това свое действие ищцата заявила съгласието си да бъде
обвързана от процесния Договор за потребителски кредит, СЕФ и ОУ.
Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ на
15
„К." ЕАД с извършване на гореописаните действия заявлението се считало за
подадено, а ОУ на „К." ЕАД и Договорът за потребителски кредит - приети и
подписани от него. В резултат на това между „К." ЕАД, от една страна, и
ищцата, в качеството й на кредитополучател - от друга бил сключен Договор
за потребителски кредит № **/02.11.2021 г. във формата на електронен
документ. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора за потребителски кредит,
неразделна част от него представлявали Приложение № 1 „Условия на
кредита", СЕФ и ОУ.
Сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „АТ." ЕООД и при
параметри, уговорени от ищцата и дружеството „АТ." ЕООД. По силата на
този договор срещу парична престация дружеството „АТ." ЕООД се
съгласило да сключи договор с „К." ЕАД и да стане солидарен длъжник
заедно с ищцата за изпълнението на всички негови задължения спрямо „К."
ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.
Ищцата сама сключила договора с „Ай Тръст" ЕООД.
Ищцата направила няколко плащания по Договор за потребителски
кредит № **/02.11.2021 година, като има падежирали 10 вноски съобразно
погасителния план, посочен в Приложение №1 към Договора за
потребителски кредит. Непогасените задължения към 22.11.2022г. били в
размер на 807,82 лева главница за периода от 21.01.2022 г. до 22.11.2022г.,
261,25 лева договорна лихва за периода от 21.01.2022 г. до 22.11.2022 г. и
40,22 лева. обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на
законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 22.11.2022г. Обезщетението за
забава се дължи на основание чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна
изискуемост" от ОУ към Договор за потребителски кредит № **/ 02.11.2021
година. С отговора се отправя изрично волеизявление, с което се обявяват
вземанията по Договор за потребителски кредит № **/ 02.11.2021 г. за
предсрочно изискуеми поради непогасяването на 6 (шест) или повече
погасителни вноски съгласно чл. 3.1, раздел X „Забава. Предсрочна
изискуемост" от ОУ към договора. Съгласно чл. 5, раздел X „Забава.
Предсрочна изискуемост" от ОУ към договора, съобразно който: „В случай на
предсрочна изискуемост на Кредита, Кредитополучателят дължи и следва
незабавно да заплати на К. цялата остатъчна към датата на предсрочната
16
изискуемост главница, както и всички начислени или подлежащи на
начисляване до датата на предсрочната изискуемост Лихви.
Кредитополучателят дължи също така обезщетение за забава върху
дължимото непогасено задължение (главница и Лихви), считано от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до пълното погасяване на дълга.
Обезщетението за забава било в размер на законната лихва за забава."
Дори да се приемело, че процесният договор за кредит е
недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, ищцата дължала чистата стойност
на кредита, а именно: сумата от 2050.00 лева.
Предявявен е насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
срещу ищцата Ж. Я. И. за осъждането й да заплати дължимите суми по
Договор за потребителски кредит № **/02.11.2021 година: главница по
кредита в общ размер от 1600,00 лева, от които 807,82 лева падежирала и
792,18 лева предсрочно изискуема главница, като частичен иск за главница в
размер на 1934.16 лева.
В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищцата
срещу „К.“ ЕАД бъде уважен се предявява частична претенция за осъждането
на ищцата за част от чистата стойност на кредита /главница/ в размер от
1600,00 лева от 2050 лева, на основание чл. 23 ЗПК.
В срока за отговор ищцата е депозирала отговор по насрещния иск,
с който същият се оспорва.
Твърди се, че не са налице условията за предсрочно изискуемост на
кредита. Сочи се, че в договора и в общите условия няма разяснение и точни
критерии, при които можело да бъде упражнена опцията за предсрочна
изискуемост. Тази неясното съществено ограничавала правата на ищцата и
била основание за недействителност, на основание чл.147 ЗЗП.
Формулираните в чл. 3.1, раздел Х Забава от ОУ били изцяло в нарушение на
чл.** ЗЗП.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
В условията на евентуалност, в случай, че претенцията бъде уважена се
прави искане по чл.241 ГППК за разсрочване на изпълнението на търсената
сума за главница на 38 месечни вноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по
реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа
17
страна:
По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по сключен Договор за
потребителски кредит № **/02.11.2021г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в
размер на 2050.00 лева, който същата е сладвало да върне на 24 месечни анюитетни вноски,
при лихвен процент по кредита 20% и годишен процент на разходите от 21.94%. В
Приложение 1 към договора е отразен погасителен план в който са включени като графи:
падеж, главнижа, лихва и обща сума, общия размер на всички плащания е 2504.16 лева.
Съобразно чл.4, ал.1 от договора, заявлението на кредитополучателя ще бъде разгледано в
срок от 24 часа от представяне на обезпечение, което съгласно същата разпоредба следва да
е: 1/банкова гаранция съгласно ОУ в срок до десет дни от подаване на заявлението или 2/
договор за предоставяне на поръчителсто с одобрено от К. юридическо лице, в срок до 48
часа от подаване на зявлението. В случай, че кредитът е заявен без представяне на
обезпечение, съгласно ал. 3 на същата разпоредба от договора, срокът за разглеждането му е
14 дни.
Представен е по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който са посочени основните параметри и условия на процесния
кредит.
Представен е договор за поръчителство от 02.11.2021г., сключен между ищцата и „АТ.“
ЕООД, съгласно който „АТ.“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с нея за
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № ** от 02.11.2021г., за
изпълнение на всички задължения, възникнали съгласно договора, както и за всички
последици от неизпълнението на задължението по договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора за поръчителство, за поемане на задължението от „АТ.“ ЕООД ищцата му дължала
възнаграждение, което е в размер на 119.94 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит, видно от чл. 8 на договора за поръчителство и приложение 1 към него.
Възнаграждението може да бъде заплащано по банкова сметка на поръчителя/която не е
упомената в договора/ или по посочена в договора банкова сметка на „К.“ АД. Видно от чл.
8, ал. 5 е предоставена възможност на „К.“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на ищеца по договора за поръчителство и всички други вземания на
поръчителя породени от същия договор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и
договорите върху неоткрити наследства. По отношение на действителността на договорите
за потребителски кредит, приложима е специалната разпоредба на чл. 22 от ЗПК. В случая
кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП вр. чл. 9,
ал. 2 ЗПК, а ответника – качеството на търговец на осн. чл. §13, т.2 ДР на ЗЗП.
18
1/По иска за нищожност на договора за потребителски кредит № **
от 02.11.2021г.
Процесният договор съдържа изискуемите от ЗПК реквизити. Кредиторът
е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните
параметри и условия по кредита.
В приложение № 1 към договора за кредит, неразделна част от същия, е
посочен приложимият лихвен процент – 20%, годишния процент на разходите
– 21.94% и погасителния план, броя и размера на разсрочените вноски за
главница и договорна лихва, в т. 9 е посочен общият размер на всички
плащания, а именно 2504.16 лева.
Предвид изложеното не е налице твърдяното от ищцата
нарушение на чл.11, т.9 от ЗПК. Съгласно посочената правна норма
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая е договорен
фиксиран лихвен процент, конкретно посочен в договора за кредит, като не
е предвидено заплащането на суми, дължими при различни лихвени
проценти, поради което не е нужно да бъде посочено как би се променил
лихвеният процент.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Размерът на ГПР е отразен в
Приложение №1 към договора за кредит и възлиза на 21.94%. В договора
липсва информация относно начина на формиране на ГПР и какви
компоненти се включват в него. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Идеята на законодателя за посочване на тази
19
информация на потребителя, по ясен и разбираем за него език е, за да се
гарантира правото му на информиран и икономически обоснован избор дали
да встъпи в конкретното кредитно правоотношение или не, респективно да
търси други доставчици на услугата на пазара. Защото основен принцип в
областта на защитата на потребителите е гарантиране правото им да получат
преди и/или по време на сключване на договора информация относно
условията на договора и последиците от сключването му. Следователно до
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини. В случая кредиторът единствено е посочил абсолютна стойност на
ГПР от 21.94%, с което не може да се приеме, че изискването на закона е
спазено.
До недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК ще се стигне и когато
формално е налице посочване на ГПР, но същия не съответства на
действително прилагания между страните. И кредиторът и поръчителят са
посочили в отговорите си, че възнаграждението по договора за поръчителство
не е включено при изчисляване на ГПР. Видно от т. 1 на §1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно чл. 19, ал.3
ЗПК, в годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1. Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката
или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
20
чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В договора за кредит чл. 4, ал. 1, е въведено приоритетно разглеждане на
поискания кедит в рамките на 24 часа от представяне на обезпечението, като
в случайте, в който кредита е заявен без представяне на обезпечение, ще бъде
разгледан в размите на 14 дни, съгласно ал. 3. Във връзка с чл.4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит и чл. 8 ал. 1 от договора за поръчителство,
за ищцата е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение, което
може да бъде заплатено 1/по банкова сметка на поръчителя /която не е
посочена/ и 2/ по банкова сметка на „К.“ ЕАД /описана в договора/ или по
начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, съгласно
чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство. Съгласно същия договор – чл. 8, ал.
5, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към този договор, възнаграждението се
заплаща на месечни вноски, всяка в размер на 119.94 лв. за периода на
действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане
по кредита съгласно погасителния план. Отделно от горното, но във връзка с
него, съгласно справка в Търговския регистър, едноличен собственик на
капитала на „АТ.“ ЕООД е именно „К.“ ЕАД, което показва обвързаността на
двете дружеста и следователно на двата договора – този за потребителски
кредит и този за поръчителсто. Всички гореизложени уговорки водят до
извода, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски
кредит, с което се цели да се заобиколи закона и в ГПР в договора за кредит
да не се включи това възнаграждение, което всъщност следва да се включи в
размера на ГПР. В посочения в договора ГПР не е включен размерът на
плащането по договора за предоставяне на поръчителство, следователно е
налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния
21
размер на ГПР.
Предвид изложеното процесния договор за кредит се явява
недействителен на осн. чл 22, ал.1 ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.
1о от ЗПК.
2/ По иска за нищожност на договора за поръчителство.
Ищцата твърди, нищожност на договор за предоставяне на поръчителство
от 02.11.2021г. сключен между него и „АТ.“ поради противоречие с добрите
нрави, предвид нееквивалентност на престациите по договора.
Основание за сключването на договора за поръчителство е поставеното от
„К.“ АД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на
договор за потребителски кредит. Кредитополучателят обаче е бил ограничен
от чл. 4 ал. 1 от договора за кредит, в правото си на избор, с кого да сключи
договор за поръчителство, като е бил задължен да избере само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице. Кредиторът едностранно е
ограничил лицата, с който може да се сключи договор за поръчителство, като
е изключил физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на ищцата да обезпечи задължението си по начин, избран от
самата нея. Наложеното от К. АД ограничение не отчита интереса на ищцата -
потребител, а само този на кредитодателя, което от своя страна води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да учреди с него безплатно поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, е
въведено възнаграждение, което е в размер по висок от размера на отпускания
кредит. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца и не съответства на изискването за добросъвестност.
Видно от сключения договор за поръчителство, ищцата не получава нищо
в замяна на задължението си да заплати възнаграждение по договора.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем,
който е поставил изискване за сключване на подобен договор, като условие за
отпускането на паричния заем. Ищцата е била поставена в положение, при
22
което е принудена от икономически по-силната страна да сключи договор с
„АТ.“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за
заем. „АТ.“ ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на
другата страна, като е било наясно за условията на договора за заем, видно от
текста на сключения договор за предоставяне на поръчителство.
Задължението на ищцата за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията й по договора за кредит.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. В
случая е налице твърдяното накърняване на добрите нрави, поради
ограничението на ищцата в избора на поръчител и възможноста за
индивидуално договаряне с избрано от нея лице, както и поради липсата на
каквато и да е насрещна престация.
От изложеното следва, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Предвид всичко гореизложено, предявените искове от Ж. Я. И. против
„К.“ АД и „АТ.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на Договор за потребителски кредит №**/02.11.2021г. и за
прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави на Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.11.2021г., следва да бъдат уважени.
По насрещната искова престация с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед гореизложеното и предвид уважаването на иска предявен от Ж. Я.
И. за нищожност на Договор за потребителски кредит №** от 02.11.2021г.,
претенцията заявена от „К.“ АД за осъждане на ответника по насрещния иск,
да заплати сумата от 1600 лева, от който 807.82 лева падежирала главница и
792.18 лева предсрочно изискуема главница, като частичен иск за главница в
размер на 1934.16 лева, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена
поради липса на договорно правооношение.
Основателен се явява предявения в условията на евентуалност иск за
осъждане на Ж. Я. И., за част от чистата стойност на кредита в размер на 1600
23
лева от 2050 лева на основание чл. 23 ЗПК.
В о.с.з проведено на 05.07.2023г., съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата е усвоила сумата по кредита в размер
на 2050 лева.
Съгласно текста на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
насрещният ответник дължи връщане единствено на сумата получена по
кредита, в случая 2050 лева. К. ЕАД е заявило претенцията си по чл. 23 ЗПК
за сумата от 1600 лева частична от 2050 лева.
Следователно насрещния иск следва да бъде уважен за частично заявената
претенция от 1600 лева частична от 2050 лева, ведно с законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда
– 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата по насрещния иск е отправила искане по чл. 241 ГПК, в
случай, че претенцията бъде уважена, да й бъде разсрочено изпълнението на
сумата за главница на 38 месечни вноски. С определението за насрочване на
делото, съдът е указал на Ж. Я. И. в срок до датата на съдебното заседание да
представи декларация за имотното си състояние, семейното положение,
получаваните месечни доходи, здравословно състояние и други обстоятелства
от значение за уважаване на искането й за разсрочване на изпълнението по
реда на чл.241 ГПК. Страната не е представила изисканите от нея писмени
доказателства, не е ангажирала доказателства относно материалната си
затрудненост или наличието на други причини за уважаването му, поради
което искането и е неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата се
дължат разноски в настоящото производство. Предвид уважаването на
исковата претенция по двата главни иска, в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски за държавна такса в размер на 215.40 лева/100.20 лева по
първия главен иск и 115.20 лева по втория/. В полза на адвоката на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
24
правна помощ в общ размер на 1365.44 лева с ДДС /660 лева с ДДС по първия
главен иск и 705.44 лева с ДДС по втория главен иск/ на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. Съдът е съобразил направеното възражение за прекомерност при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по втория главен иск.
Доколкото поисканото адвокатско възнаграждение е в минимален размер по
първия главен иск, то отправеното възражение за прекомерност е
несъстоятелно.
По уважения насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, в полза на
ищеца по насрещния иск „К.“ АД следва да се присъдят разноски в общ
размер на 214 лева – 64 лева заплатена държавна такса по иска и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал 1 и ал. 8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН поради противоречие със закона, на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ЗПК, сключения между
Ж. Я. И., ЕГН: ********** и „К.“ АД, ЕИК: ** Договор за потребителски
кредит №**/02.11.2021г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, като противоречащ на добрите нрави
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сключения между Ж. Я. И., ЕГН: ********** и
„АТ.“ ЕООД, ЕИК: ** Договор за поръчителство от 02.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ЕАД, ЕИК ** иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД, за осъждане на Ж. Я. И., ЕГН: ********** да му заплати сумата от
1600 лева, от който 807.82 лева падежирала главница и 792.18 лева
предсрочно изискуема главница, като частичен иск за главница в размер на
1934.16 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК Ж. Я. И., ЕГН: ********** да
заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК **, сумата от 1600 лева частична от 2050 лева,
представляваща чистата сума получена по кредита, ведно със законна лихва
25
върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба
в съда – 01.12.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. Я. И., ЕГН: ********** за разсрочване на
изпълнението на задължението.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Илинден, бул. „**” № **, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на Ж. Я. И., ЕГН: ********** сумата от 100.20 лева
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „АТ.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Илинден, бул. „**” № **, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на Ж. Я. И., ЕГН: ********** сумата от 115.20 лева
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Илинден, бул. „**” № **, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплатят на адв. Д. М. АК – Пловдив, сумата 660 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „АТ.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Илинден, бул. „**” № **, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплатят на адв. Д. М. АК – Пловдив, сумата 705.44 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ж. Я. И., ЕГН: ********** да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, бул. „**” №
** сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от 214 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски - държавна такса и
26
юрисконсултско възнаграждение за уважения иск по чл. 23 ЗПК, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
27