Решение по дело №662/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, депозирана чрез надлежно упълномощен процесуален представител – ** Д.М., против РЕШЕНИЕ № 94/26.09.2024 г., постановено по АНД № 305/2021 г.  на  Районен съд  Мездра, с което е отменено издаденото от касатора НП № 562223-F588292/19.02.2021 г. и на основание чл. 63, ал. 4   ЗАНН, нарушителят „Б.А.Н.“ ЕООД е предупреден.

В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Не се споделят формираните в оспореното решение изводи, че наложените с наказателното постановление административни санкции, като брой и размер са несъразмерно тежки и не съответстват на характера на извършените деяния. Броят на наказанията е съобразен с разпоредбата на чл.18 ЗАНН, а размерът - със санкционната разпоредба на чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/. С аргументи, че установените и санкционирани с НП деяния не може да бъдат класифицирани като „маловажни“, предвид целта на ЗОПБ - да обхване всички възможни случаи, при които се предават парични суми над определен размер, за да може да бъде проследен произхода на тези средства, е отправено искане към съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което НП бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касаторът, чрез процесуалния си представител – ** Д.М. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.Моли за съдебен акт, с който се отмени обжалваното решение и потвърди НП, като законосъобразно. По отношение на възражението за давност се добавя, че администрацията няма отношение по това възражение.  Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Ответникът - „Б.А.Н.“ ЕООД, в писмен отговор по жалбата и в с.з., чрез * В.Д. оспорва същата, като неоснователна и излага аргументи за изтекла абсолютна давност по отношение на административно-наказателното преследване, като моли делото да бъде прекратено.

Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура  Враца, прокурор Лалов дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на решението, доколкото давността е материално-правен институт и не следва делото да бъде прекратено.

Административен съд Враца, в настоящият касационен състав като взе предвид доводите на страните, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд  Мездра се е развило по жалба на „Б.А.Н.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, против НП № 562223-F588292/19.02.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ на дружеството са наложени три имуществени санкции, всяка в размер на 9463,09 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2  ЗОПБ.

Делото е образувано на 23.06.2021г., а с оспореното в настоящото производство решение, съдът се е произнесъл на 26.09.2024 г. с Решение № 94/26.09.2024 г., с което е отменено № 562223-F588292/19.02.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново. За да отмени НП, анализирайки представените по делото доказателства, съдът е установил, че на посочените в санкционния акт дати, дружеството действително е извършило нарушение на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ, но предвид липсата на данни за други подобни нарушения на ЗОПБ, за които да е санкционирано, както и че наложените санкции като брой и размер се явяват несъразмерно тежки, е приел наличие на предпоставките за маловажен случай на нарушението по смисъла на чл.28, ал.1 ЗАНН. След отмяната и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗАНН, съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените в него.

Неразумният срок, в който е постановено решението – повече от три години и половина, след като делото е било образувано – 23.06.2021 г., е довело до изтичане на  абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Съгласно чл.11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В случая е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5   НК, която предвижда абсолютна давност за административно наказателно преследване 4 години и 6 месеца.

Видно е от НП, че нарушенията са били извършени на 10.10.2019 г., 21.10.2019г. и 29.11.2019г., поради което абсолютната давност за административнонаказателно преследване, дори на последното от тях, е изтекла на 29.05.2024 г., т.е. преди датата на постановяване на оспореното решение – 26.09.2024 г.

Въпроса дали разпоредбите на НК относно обстоятелствата, изключващи отговорността и по – конкретно давността за преследване се прилагат в процеса по ЗАНН е решен с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. по тълкувателно дело № 1 от 2014 год. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Съгласно т. 2 от постановлението, съблюдаването на което е задължително за съдилищата, разпоредбата на чл.11   ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд за наличие на маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН,  както е прието в решението, но не следва да ги обсъжда, нито да излага свои съображения за противното, с оглед посоченото по-горе за изтекла абсолютна погасителна давност.

Прилагайки правилата за давността, като краен резултат решението следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменено НП. В частта, в която на основание чл.63, ал.4 ЗАНН, нарушителят „Б.А.Н.“ ЕООД е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, решението следва да бъде отменено.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и такива не му се дължат.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/26.09.2024 г., постановено по АНД № 305/2021г.  на  Районен съд Мездра, В ЧАСТТА, в която е отменено издаденото от Директора на ТД на НАП – Велико Търново НП № 562223-F588292/19.02.2021г.

ОТМЕНЯ Решение № 94/26.09.2024 г., постановено по АНД № 305/2021 г.  на  Районен съд – Мездра, В ЧАСТТА, в която „Б.А.Н.“ ЕООД е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.