Р
Е Ш Е Н И Е
№ 9
08.01.2020 г.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети
декември
две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1552 по описа
за 2019 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България гр.София,
чрез прокурор А.Енева-Спасова от РП - Казанлък, против решение № 585/29.08.2019
г., постановено по гр.д.№ 1622/2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с
което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати,
на осн. чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 ЗОДОВ на П.Д.М. сумата от 2 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2017 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 предл. 1-во от НК, което е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК,
като се отхвърля иска за присъждане на сумата за разликата над 2 000 лева
до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдени
са разноски и държавна такса.
Въззивникът
Прокуратурата на Република България - гр.София обжалва решението на
първоинстанционния съд, като счита същото за неправилно. Сочи, че в постановеното решение, съдът не съобразил реално
претърпените вреди, които не надвишавали обичайните при упражнена наказателна
репресия, не приложил обществения критерий за справедливост, предвид
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
увреждането, както и съдебната практика по аналогични казуси. Твърди, че решението
е неправилно и в частта, относно началният момент, от който е присъдена
законната лихва върху обезщетението, поради противоречие със задължителното
тълкуване, възприето в т.4 на ТР№3 на ОСГК на ВКС.Моли съдът да
отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на
въззиваемия, като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съдът счете
решението за законосъобразно, моли да се измени решението, като се намали
размера на присъдените неимуществени вреди.
В
законният срок не е постъпил писмен отговор от другата страна П.Д.М.. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. С.П. взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се остави без уважение, като счита, че присъденото
обезщетение не е завишено.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Производството
е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът П.Д.М. твърди в исковата си молба, че
РП-Казанлък образувала ДП № 619/2017 г. С Постановление от 09.06.2017г. срещу
него било повдигнато и предявено обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“. След приключване на разследването,
РП-Казанлък с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
11.10.2017 г. прекратила производството срещу него и отменила наложената мярка
за неотклонение.
Сочи,
че за времето, когато му била наложена мярка за неотклонение от 09.06.2017 г.
до 11.10.2017 г. претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в
емоционално, психическо и физическо
страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на
семейството си.
Твърди,
че по това време имал сериозна връзка, предложил брак на приятелката си, но
когато тя научила за предявеното
обвинение, отношенията им се влошили. В населеното място, където живеел, този
факт за образувано наказателно производство се разгласил и това уронило
достойнството и престижа му. Твърди, че клиентите му също го отбягвали.
Моли съда да осъди Прокуратурата на Република
България, да му заплати обезщетение за претърпените нематериални вреди, болки,
страдания, чувства на безсилие и неоправданост; злепоставяне пред обществото,
колеги, близки и приятели; стрес, притеснение, тревожност, и загуба на
самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; отражение върху
емоционалното и психическото му състояние; безсъние; загуба на многобройни
часове от живота му по задължения за участия в наказателното производство в
резултат на образуваното досъдебно производство № 619/2017 г. по описа на
РУП-Казанлък от 09.06.2017 г. до прекратяване на производството - 11.10.2017 г.
в размер на 15 000 лева, законната лихва от датата на прекратяване на
производството - 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение. Претендира за съдебни разноски. Ответникът Прокуратурата на
Република България, чрез представителя си прокурор А. Енева-Спасова от РП-Казанлък
оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло по основание и размер исковите
претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Оспорва и претенцията за законна лихва
върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди. Сочи, че молбата е нередовна, тъй като не съдържала
пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основавал иска. Спрямо
ищеца било повдигнато обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Мярката за
процесуална принуда била най-леката - „подписка“. Обвиняем по делото било още
едно лице, чието поведение също било от значение за продължителността на
наказателното производство и въпреки това, то приключило в законоустановения
срок за разследване. Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си за многобройни часове за извършвани процесуални действия с
негово участие. Липсвали такива и за твърдените претърпени негативни последици.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди -
15 000 лева, като завишен и в несъответствие с чл. 52 ЗЗД. Претенцията на ищеца
била изключително завишена и не съответствала на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични
случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Размерът на обезщетението за репариране на
неимуществените вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен
критерий за справедливост не бил съобразен с вида, характера и интензитета на
упражнената принуда, а и с продължителността на периода, в който ищецът имал
процесуалното качество - обвиняем - 4 месеца, считано от повдигането на
обвинението до издаването на постановлението за прекратяване на НП, през който
период ищецът бил с най - леката мярка
за процесуална принуда и по отношение на него не били налагани други
принудителни мерки и ограничения. Оспорва, като неоснователна претенцията
относно дължима законна лихва, от 11.10.2017 г. В процесния случай, лихвата
била дължима от датата, на която постановлението от 11.10.2017 г. придобило стабилност, за която дата не се
съдържали твърдения в исковата молба и не били ангажирани и доказателства. Сочи,
че видно от приложената към отговора на
исковата молба справка за съдимост към дата 18.07.2019г., ищецът бил с
обременено съдебно минало, осъждан многократно, което обстоятелство навеждало на извода, че ищецът бил лице с трайно
изразени престъпни наклонности и утвърдена системност при извършването на
престъпления, което го правило лице с изграден престъпен маниер и с
изключително висока степен на обществена опасност, проявяващо упоритост при
преследване на престъпната цел, незачитащо установения в страната правов ред и
с действията си целящо облагодетелстване по неправомерен начин. Многократните
му осъждания не постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Счита
исковите претенции за недоказани по основание и размер. Тежестта на доказване лежала
върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на
фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното
обвинение. Оспорва претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането
било от най-ниска степен, поради краткия период на увреждане.
Районният съд е приел от фактическа
страна, че срещу ищеца П.Д.М. на 29.05.2017 г. е образувано ДП, затова, че на същата дата в
с. Я., община М.в дома си, находящ се на ***, без надлежно разрешително е
държал високорискови наркотични вещества: амфетамин 35,9% с нетно тегло 0,2655
гр. на стойност 7,97 лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 4,6595 гр.
и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 %
на стойност 27,96 лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 14,37000 гр. и
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 %
на стойност 86,22 лева, всички на стойност 122,15 лева – престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 пр. I от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. На
11.10.2017г. е прекратено досъдебно производство № 284 ЗМ – 619/2017 г. по
описа на РУ МВР – Казанлък срещу П.Д.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1, предл. първо от НК. Отменена е
взетата спрямо П.Д.М. мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното
производство е продължило срещу обв. В.Ж.А. за престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, предл. първо от НК и е приключило
със споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.
381, ал. 1 НК, при което подсъдимата В.Ж.А. е призната за виновна за това, че
на 29.05.2017 г. в с. Я., община М.в
дом, находящ се на ***, без надлежно разрешително е държала високорискови
наркотични вещества- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК. Наложено
й е наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл.66 ал.1 от НК, е
отложено за срок от три години.
Установено е по делото, че П.Д.М. е многократно
осъждан, по няколко наказателни общ характер дела.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК. Образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените на ответника вреди. Съдът е счел, че са
мо по себе си предприемането на процесуални действия срещу ищеца е свързано със стрес. В случая, психичното състояние на ищеца, описано в исковата молба, представляват факти, които дори не подлежат на доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК, тъй като са "общоизвестни факти". Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция съдът е приел, че са нравствените страдания на лицето, които са посочени в исковата молба. Повдигнатото незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Приел е, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда "по справедливост". При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е прекратено още в досъдебната му фаза, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“- най-леката такава. Обвиняем по същото дело е било още едно лице, чието поведение е било от значение за продължителността на наказателното производство. Взел е предвид и че лицето е осъждано многократно, като е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ ефективно. Като е отчел душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищеца, като закономерно и обективно следствие на проведената срещу него наказателна репресия, както и установените и доказани в съдебното производство конкретни проявления на неимуществените вреди съдът е приел, че исковата претенция е основателна и доказана до размера на 2 000 лв., който размер е справедлив и достатъчен за възмездяване на личните страдания на ищеца. В останатата част е приел иска за недоказан. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетението, заедно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна, не е
спорно по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.06.2017 г.,
ищецът П.Д.М. е обвинен, че на 29.05.2017 г. в с. Я., община М.в дома си,
находящ се на ***, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества: амфетамин 35,9% с нетно тегло 0,2655 гр. на стойност 7,97 лева;
марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 4,6595 гр. и съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 % на стойност 27,96 лева;
марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 14,37000 гр. и съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 % на стойност 86,22 лева,
всички на стойност 122,15 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр. I от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното
производство е образувано в резултат на проведено претърсване и изземване в
дома на ищеца от 29.05.2017г., отразено в протокол от същата дата. С постановление
за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 2645/2017 г. на
РП-Казанлък от 11.10.2017г. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 284 ЗМ – 619/2017 г. по описа на РУ МВР – Казанлък
срещу П.Д.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК. Отменена е взетата спрямо ищеца П.Д.М.
мярка за неотклонение„подписка“. Наказателното производство е продължило срещу
обв. В.Ж.А. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК и е приключило с одобрено от съда
споразумение за прекратяване на
наказателно производство, с което подсъдимата В.Ж.А. е призната за виновна и й
е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на
осн. чл.66 ал.1 от НК, е отложено за
срок от три години. От представената справка за съдимост на П.Д.М. е видно, че
същият е многократно осъждан, за
различни престъпления, като при кумулация му е определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години при общ режим, което е изтърпял и е
освободен от Затвора на 18.11.2013г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Въззивната
инстанция намира, че при така установеното по делото е налице фактическият
състав на чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ. Ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
предл. 1-во от НК. Образуваното наказателно производство е прекратено на
основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НП, тъй като лицето не е извършило деянието, в
което е било обвинено. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника за репариране на причинените на ответника вреди.
Размерът
на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на
размера, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, които имат отношение
към твърдените от ищеца неимуществени вреди – продължителността на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки и страдания и неудобства, с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно
обвинен. В случая е безспорно, че срещу ищеца
било образувано и водено досъдебно производство, по което същият е бил обвинен
в престъпление. Безспорно е и това, че впоследствие наказателното производства
срещу него е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24,
ал.1т.1 от НК. Обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление, което не е извършил, е свързано със преживян от него стрес и
неудобства. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството
на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствени
страдания на лицето, изразяващи се в уронване на достойнството и доброто му име
сред колегите, близките му и обществото като цяло, преживяна тревога и стрес от
повдигнатото обвинение.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение, по – голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,
като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по – нисък
размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така, също
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект
на съществуващите обществено – икономически условия на живот. В този смисъл е
съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 391 от
28.10.2015г., по гр.д.№ 2899/2015г. ІV ГО и Решение № 123 от 23.06.2013г., по
гр.д.№254/14г. ІІІ ГО.
По
делото ищецът не е ангажирал доказателства за преживени изключителни болки и
страдания от повдигнатото му незаконно обвинение, извън обичайните в този
случай. С оглед на установеното, че воденото наказателно производство срещу
ищеца е започнало и приключило в разумен срок – 4 месеца, наложената му мярка за неотклонение е най – леката, бил е
призован само два пъти по ДП, осъждан е ефективно на наказание „лишаване от
свобода“, с обременено съдебно минало, съдът намира, че установените по делото
болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и преживявания в
такива случаи, а последиците от повдигнатото и поддържано обвинение не са дали съществено
отражение върху здравето, семейното и служебно положение. Ето защо, в случая
справедливото обезщетение, което следва да бъде определено от съда е в размер
на 500 лв. Това е така и защото неговото предназначение е да поправи конкретно
установените по делото лични болки и страдания, които са в пряка причинна
връзка с незаконното повдигнато и поддържано обвинение, без същевременно да
води до неоснователно обогатяване.
Началният момент на забавата
(съответно началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният
момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи,
изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, съответно - от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление – т.4 на ТР № 3/2005г. на ВКС. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал.
2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал.
9 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал.
5, т. 1 и т. 2 НПК
подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета "Възобновяване на
наказателни дела" (чл. 419, ал.
1 НПК). Когато не е обжалван прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал.
3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ
прокурор. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да
е съобщено на лицето, което претендира вредите, по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 2 (сега - т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. Постановлението
за частично прекратяване на наказателното производство срещу ищеца следва да
бъде съобщено и на останалите участници в наказателното производство, които
имат интерес от обжалването му и да е изтекъл срокът им за обжалване. В случая
видно от приложеното ДП, постановлението за прекратяване е съобщено на ищеца на
13.10.2017г., а на другия обвиняем, който има интерес да го обжалва е връчено
на 20.10.2017г. чрез пълномощника й. Ето
защо, съдът намира, че обезщетението се дължи
заедно с законната лихва, считано от датата на която постановлението за
прекратяване на наказателното производство е придобило относителен стабилитет,
а това е станало след изтичане на срока за обжалването му и за двамата
обвиняеми – 30.10.2017г. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане се
определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите
условия в страната към 30.10.2017г., като присъдената от този момент лихва има
компенсаторен характер.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че решението в частта, с което искът за
обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е уважен за
разликата над 500 лв. следва да се отмени, а предявеният иск над 500 лв. до
присъдените 2000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се
отмени решението и в частта му относно присъдената законна лихва, върху
обезщетението, за периода 11.10.2017г. - 30 .10.2017г. , а искът следва да бъде
отхвърлен в тази част.
Следва да се отмени обжалваното решение
и в частта му относно присъдените разноски съразмерно на уважения иск. На ищецът
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 33.33
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 585/29.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 1622/2019г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, в частта, с която се осъжда Прокуратурата на Република България гр.София да заплати на П.Д.М.
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за размера над 500 лв., в частта за присъдената законната лихва,
считано от 11.10.2017г. до 30.10.2017г., както и в частта, в която е осъдена
Прокуратурата на Р България да заплати адв. възнаграждение за размера над на 33.33
лв. до 133.33 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.М., ЕГН **********
*** против Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК, което е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК за
размера над 500 лв./пет стотин лв. / до 2000 лв., както и в частта, в която е
присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от 11.10.2017г. до
30.10.2017г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването
му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: