Р Е Ш Е Н И Е
№ 1802/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1663 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник-директора
на ТД Пловдив на НАП срещу решение № 886 от 25.05.2023 г., постановено по АНД №
1873 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно
постановление № 686575-F602238 от 17.01.2023 г. на
заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на основание чл.74, ал.2, вр.
ал.1 ЗСч. на „Ажоми“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Раковски, ул. „Здравец“ № 4, представлявано от управителя М.В.И., е
наложена имуществена санкция в размер на 400 лева за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 ЗСч.
Според касатора решението е постановено в противоречие
с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът в писмен отговор счита, че касационната
жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, защото обжалваното решение е
правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно да се потвърди
решението на районния съд като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е установено по несъмнен начин от
събраните писмени и гласни доказателства и тя не оспорва от дружеството, което
признава извършването на вмененото нарушение. Според районния съд обжалваното
наказателно постановление е издадено извън шестмесечния давностен срок по
чл.34, ал.3 ЗАНН, защото е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в процедурата по спиране на административнонаказателното производство,
защото разпореждането за спиране от 26.08.2021 г. е издадено от некомпетентен
орган – заместник-директора на ТД Пловдив на НАП вместо от актосъставителя. Макар
в ЗАНН да липсва детайлна уредба относно органа, който трябва да спре
производството преди връчване на АУАН, според районния съд при систематично
тълкуване на нормата на чл.43, ал.6 ЗАНН и нейното място в структурата на
закона – глава ІІІ „Производство по установяване на административните
нарушения, налагане и изпълнение на
административните наказания“, раздел І „Общи положения“ – се налага извод, че
спирането се извършва от актосъставителя, тъй като е негово правото и
задължението да състави АУАН и да обезпечи неговото връчване, защото съгласно
чл.44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на по-късен етап,
след надлежно връчване на АУАН. В случая спирането се е налагало именно поради
невъзможност АУАН да бъде връчен, на етап от производството, който все още се
намира в компетентността на актосъставителя, затова районният съд е приел, че
именно негова е и компетентността да спре административнонаказателното
производство. Съответно липсата на законосъобразно спиране по реда на чл.43,
ал.6 ЗАНН според районния съд обосновава извод, че давността по чл.34, ал.3 ЗАНН не е спряла да тече и издаването на наказателното постановление повече от
година и девет месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и е
основание то да бъде отменено.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които не се споделят от настоящата инстанция и няма
да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд
Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че не
е налице надлежно спиране на административнонаказателното производство. При
липсата на изрично посочване в ЗАНН кой орган следва да спре производството, правилен
е изводът, че от систематичното тълкуване на нормата на чл.43, ал.6 ЗАНН следва
единствено възможният извод, че това е актосъставителят, защото именно негово е
правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото
връчване, след което в съответствие с чл.44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на
наказващия орган за преценка, дали да се издаде наказателно постановление.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила. Затова
и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 886
от 25.05.2023 г., постановено по АНД № 1873 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.