Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Нина С., като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 3128 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 88586/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, е признато за установено, че ответника „М.С.“ ООД, ЕИК ********, с адрес *** дължи на ищеца „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 65843/2017г. по описа на СРС, 32 състав: - 900 лв. - главници по договор от 1.5.2013г. за предоставяне на лиценз за използване на данни и Анекс от 1.12.2015г.,  ведно със законна лихва за периода от 18.9.2017 г. до изплащане на вземането; - 204,60лв. – обезщетение за забава за периода от 18.6.2016г.- 12.9.2017г., като е отхвърлен иска за сумата над 204,60лв. до предявения размер от 274 лв. С решението е осъден „М.С.“ ООД да плати на ищеца „Г.Б.“ ЕООД сумата 354,89лв.- разноски, съразмерно уважената част от исковете. С решението също е осъден ищецът „Г.Б.“ ЕООД да плати на ответника „М.С.“ ООД сумата 30,87лв.- разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Срещу решението, в частта, в която са били уважени исковете е подадена въззивна жалба от „М.С.“ ООД, чрез адв. Ж.Н., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Във въззивната жалба са изложени съображения, че районният съд не бил обсъдил всички доказателства по делото, като не била доказана основателността на претенциите. Твърди се, че районният съд се бил произнесъл с петитум различен от издадената заповед за изпълнение. По делото не били представени никакви доказателства, които да установяват изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, поради което за ответника не било възникнало задължение заплащане на цената на договора. Неправилно е била кредитирана първата СТЕ, доколкото не било установено, че за процесния период на сървъра на ищеца действително са били налични „файлове с резултати“, съдържащи данни за процесните месеци, като също така за достъпа до тях се генерирали потребителски имена и пароли от ищеца, то по делото нямало доказателства, че такива са били предоставяни от ответника. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява акцесорният иск. По делото не било установено, че ответникът е бил получил фактури издадени след 01.06.2016 г. Фактурите били изпращане на електронната поща на лице, което от 01.04.2016 г. не е било служител на ответника и пощенската му кутия била невалидна, както и страните не били договаряли фактурите да бъдат изпращани по електронен път. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна „Г.Б.“ ЕООД, чрез адв. С.А. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че районният съд бил обсъдил всички факти по делото, като неоснователно било и възражението, че районният съд се бил произнесъл с петитум различен от предмета на заповедта. Твърди се, че по делото безспорно било установено задължението на ответното дружество, като от съдебно-техническата експертиза се установило, че на ответника му били предоставени потребителски имена и пароли и е имал достъп до базата данни. Споровете за получаване на фактурите от ответника имали значение единствено за поставянето на длъжника в забава, но не и по отношение на дължимостта на главното вземане. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 32 състав, решение за валидно, а по отношение на неговата допустимост и правилност и във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за дължимост на сумата от 900 лв., представляваща главници по договор от 1.5.2013г. за предоставяне на лиценз за използване на данни и Анекс от 1.12.2015г., ведно със законна лихва за периода от 18.9.2017 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 274 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.6.2016г.- 12.9.2017г.

Производството се развива след постъпване на възражение против част от сумите по заповед за изпълнение, издадена в полза на „Г.Б.“ ЕООД, като длъжникът в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК е заплатил сумата от 2400 лв., представляваща главница, като изрично е посочил, че оспорва дължимостта на другите суми заповедта – а именно 900 лв. главница и 274 лв. законна лихва. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита по отношение на оспорените суми, предвид което производството се явява процесуално допустимо. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника по отношение на обстоятелството, че в диспозитива на съда е за различно суми от издадена заповед за изпълнение, доколкото производството пред районния съд се е развило само за част от сумите, а именно тези, които изрично са оспорени от ответника, а по отношение на останалите ищецът не е предявил иск поради тяхното плащането от страна на ответника.

По делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че страните са сключили договор от 1.5.2013г. за предоставяне на лиценз за използване на данни, събрани при провеждане на социодемографското проучване гемиусОудиенс, при месечна такса от 200лв. без ДДС; с Анекс №1 от 1.12.2015г. таксата се повишила на 250лв. без ДДС, считано от 1.12.2015г.; сумите ставали изискуеми в рамките на 14 дни от получаване на данъчната фактура (т.2.3. от договора); с платежно нареждане от 7.11.2017г. (след подаване на заявлението) ответникът платил 2400лв.; ищецът приел, че с тях се погасяват задълженията за главница за на периода м.6.2016г.-м.1.2017 г. вкл.

Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор за предоставяне на лиценз за ползване на данни, събрани при провеждане на социалдемографскто проучване гемиусОудиенс от 01.05.2013 г., сключен между „Г.Б.“ ЕООД и „М.С.“ ООД като лицензопулучател, съгласно който договор на лицензополучателя се предоставят лицензи за използван на месечни файлове с резултати от проучването гемиусОудиенс, наричани „файлове с резултати“. Съгласно § 3, т. 1 за всеки „файл с резултати“, съдържащ данни за един календарен месец, лицензополучателя заплаща месечна такса в размер на 200 лв. без ДДС, като в т. 2 е посочено, че таксата се заплаща в размерите на 14 дни от датата на получаване на данъчната фактура. В договорът е предвидено, че се сключва със срок на действие до 01.01.2014 г., като ако до един месец след изтичането на крайния срок, никоя от страните не е заявила желанието си да прекрати договора, той се счита за подновен за нови 12 месеца и така неограничен брой пъти.

Представен е анекс от 01.12.2015 г. сключен между „Г.Б.“ ЕООД и „М.С.“ ООД, съгласно, който считано от 01.12.2015 г., месечният абонамент за данните от проучването гемиусОудиенс ще възлиза на сумата от 250 лв. без ДДС.

По делото са представени единадесет броя фактури на стойност 300 лв. с ДДС с доставчик „Г.Б.“ ЕООД и получател „М.С.“ ООД, като фактурите са издадени с основание социо-демографското проучване на аудиториите, като е посочен и съответния месец, за предоставяне на услугата. Предоставени са и единадесет броя съобщения изпратени до електронна поща ********@mccann.bg, като в съобщенията е посочено, че се изпраща съответния номер фактура.

По делото е представена заповед № 11372/29.02.2016 г. за прекратяване на трудов договор и трудово правоотношение от 29.02.2016 г., съгласно която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е било прекратено считано от 01.04.2016 г. трудовия договор на Л.Г.В., заемаща длъжността счетоводител при ответника „М.С.“ ООД.

От представената вносна бележка с № 38 от 07.11.2017 г. се установява, че ответникът е превел на ищеца сумата от 2400 лв., като в основанието за превода е посочено получаване на аудитория от м.05.2016 г. до м.12.2016 г.

Пред районния съд е била приета съдебно-компютърно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, от която се установява, че към момента на изготвяне на експертизата ответникът, чрез предоставени от ищеца акаунт имена и пароли е имал технически отдалечен достъп до месечните данни от проучването г.О.. Вещото лице е посочило, че в процеса на изследване се е установило, че месечните справки за периода от 01.01.2017 г. до 01.04.2017 г., стоят в базата данни на ищеца. Вещото лице е посочило, че е извършило проверка от всички акаунти, на възможността да се свали извлечението от базата от данни за процесния период от всички предоставени акаунти, като възможността за сваляне на данни била налице. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не бил установил друг технически способ способ, освен чрез посочени, с който информацията да бъде достъпна.

По делото е била приета и съдебно техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, от която се установява, че имейл адрес ********@mccann.bg не съществува, като всички имейли изпратени на посочения адрес след 08.01.2017 г. не са доставени и имейл сървъра бил върнал автоматичен отговор, т. е. съобщение за недоставяне.

Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било до докаже: 1) наличието на сключен между страните договор, съгласно който да предоставя на ответника лиценз за ползване на данни, събрани при провеждане на социалдемографскто проучване гемиусОудиенс от 01.05.2013 г., за определена уговорена цена, 2) фактическото изпълнение на същите услуги, а по отношение на иска за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Неоснователни се явяват твърденията изложено във въззивната жалба, че поделото не било установено изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор. В Случая за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че страните са сключили договор от 1.5.2013 г. за предоставяне на лиценз за използване на данни, събрани при провеждане на социодемографското проучване гемиусОудиенс, при месечна такса от 200лв. без ДДС, както и обстоятелството, че с Анекс №1 от 1.12.2015г. таксата се повишила на 250лв. без ДДС. Също така от приетата съдебно-компютърно-техническа експертиза е установено, че към момента на изготвяне на експертизата ответникът, чрез предоставени от ищеца акаунт имена и пароли е имал технически отдалечен достъп до месечните данни от проучването гемиусОудиенс, като при извършена проверка на от всички предоставени акаунти, на възможността да се свали извлечението от базата от данни за процесния период от всички предоставени акаунти, като възможността за сваляне на данни била налице. Настоящият състав намира, че от така представените доказателства в полза на ищеца съществуват изискуеми вземания, произтичащи от договора от 1.5.2013г. в претендирания размер от 900 лв. Видно от гореизложеното страните са били обвързано от наличието на договор, по силата на който са били предоставяни процесните услуги, която обстоятелство е установено от цитираната по горе експертиза, съгласно която ответникът посредством предоставените от ищеца акаунт имена и пароли е имал технически отдалечен достъп до месечните данни от проучването гемиусОудиенс, нещо повече вещото лице изрично посочва, че всички профили са имали възможност да свалят данните. Твърденият във въззивната жалба, че пороцесните данни били единствено на сървъра на ищеца, но не и на ответника не могат да обосноват обратния извод, тъй като ответникът е имал достъп до тях, в т. ч. е можел да сваля данните, още повече, че вещото лице посочва, че не бил установил друг технически способ с който информацията да бъде достъпна. С оглед на гореизложеното по делото е установено, че ищецът е изпълнил задълженията за предоставяне на лиценз за ползване на данни, събрани при провеждане на социалдемографскто проучване гемиусОудиенс от 01.05.2013 г. и доколкото не са представени доказателства за изпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на същите, то предявения иск за главница се явява изцяло основателен.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за недължимост на претенцията за лихва върху главницата по чл. 86 от ЗЗД. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В случая съгласно § 3, т. 2 дължимото по договора възнаграждение се заплаща в срок от 14 дни от датата на получаване на данъчната фактура. В случая видно от представените доказателства по делото е установено, че фактурите за предоставената услуга са били изпращани до ответника по електронната поща на адрес: ********@mccann.bg. Съгласно съдебно техническата експертиза посоченият имейл адрес ********@mccann.bg не съществува, като всички имейли изпратени на посочения адрес след 08.01.2017 г. не са доставени и имейл сървъра бил върнал автоматичен отговор, т. е. съобщение за недоставяне. С оглед на гореизложеното ответникът не е изпаднал в забава по отношение на трите броя фактури в общ размер на 900 лв. за предоставени услуги за месеците февруари, март и април 2017 г., явяващи се предмет на въззивното дело, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тази сума е неоснователна. Отделно от гореизложеното по делото не е спорно, а и от представената вносна бележка с № 38 от 07.11.2017 г. се установява, че на 07.11.2017 г. след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е заплатил на ищеца част от претендираната главница в размер на 2400 лв., както и предвид обстоятелството, че електронния адрес, до който са изпращани фактурите е бил активен до 08.01.2017 г., то по отношение на заплатената главница ответникът е бил изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение забава, чийто размер настоящият състав определи по реда на чл. 162 от ГПК в 204.60лв.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата от 220 лв., представляваща сторените разноски в настоящото производство.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 88586/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „М.С.“ ООД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 220 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1                                  2.