Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 16.09.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4597/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с които /след направено от ищеца изменение на исковете/ се претендира заплащането на сумата от 1616,74лв. - цена на предоставени ВиК услуги за периода 18.11.2016г. – 06.08.2018г. и сумата от 103,34лв. - обезщетение за забава за периода 18.11.2016г. – 30.06.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019г. до плащането.

В исковата молба и в писмена молба за изменение на иска от 20.08.2020г. ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6, в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Г.А.Й. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за водоснабдяване и канализационни услуги, сключен при общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 18.11.2016г. – 30.06.2019г. в изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност 1616,74лв. до водоснабден имот на ответника, находящ се гр.Пазарджик, ул. „Бузлуджа“ №21, за който е открита партида с абонатен №*********. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена за услугите. Поради допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава в размер на 103,34лв., представляващо законната лихва за забава върху просрочените главници за периода 18.11.2016г. – 30.06.2019г. Иска осъждането на ответника да изпълни паричните задължения. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът Г.А.Й., чрез назначения от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК оспорва сключването на договора и доставянето на ВиК услугите, чето заплащане се претендира, както и тяхната цена. При условията на евентуалност, предявява възражение за погасяване по давност на вземането за периода преди 18.11.2016г., което е претендирано от ищеца преди изменението на иска.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че като ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК услуги на ответника, които имат качеството на потребители по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и нейната изискуемост.

По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна давност, ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, които прекъсват или спират течението на давностния срок.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането на процесните задължения.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.

ВиК услугите, чиято цена се претендира, са доставена в периода 18.11.2016г. – 06.08.2018г. при действието на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014г. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите. Съгласно чл.43, ал.2, т.1 от наредбата, именно потребителите са задължени да заплащат цената на тези услуги.

От цитираните разпоредби е видно, че облигационното правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на договорното правоотношение и на произтичащото от него задължение на потребителя да заплаща цената на ВиК услугите е необходимо потребителят да е собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот и да е потребил услугите. Правоотношението възниква от момента на придобиване на вещното право върху имота, ако същият е водоснабден чрез водопроводната мрежа на оператора, или от момента на водоснабдяването, ако потребителят е придобил имота преди това. Понеже писменият договор има за цел не да създаде, а да уреди по-подробно вече възникналото правоотношение между доставчика на услугите и собственика/ползвателя на имота, той ще има действие само ако е сключен между страните по правоотношението. Ако страната по договора не е собственик на имота или притежателя на ограничено вещно право на ползване върху него, този договор не може да внесе промени в правата и задълженията на страните по правоотношението. Дори и при наличието на такъв договор потребител по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ остава собственика/ползвателя на водоснабдения имот и той, а не страната по договора се явява длъжник по вземането на експлоатационното дружество за цената на доставените ВиК услуги.

С доклада по делото съдът е указа на ищеца, че носи тежестта да докаже притежаването от ответника на вещни права върху имота и на основание чл.146, ал.2 ГПК му е разяснил, че не е посочил доказателства за това обстоятелство. Въпреки това, такива доказателства не са посочени. Представена е служебна бележка от отдел МДТ при Община Пазарджик, от която е видно, че ответникът Г. Стефанов е посочил имота в подадена от него декларация по чл.14 ЗМДТ, но без да представи документ за собственост. Тъй като декларирането на недвижим имот по реда на чл.14 ЗМДТ не поражда никакви вещни права върху него за декларатора, то въз основа на факта, че ответникът е включил процесния имот в декларацията не може да се направи извод, че е негов собственик или носител на ограничено вещно право на ползване.

Ищецът не е представил и сключен с ответника писмен договор за водоснабдяване на процесния имот, нито заявление за присъединяването на имота към ВиК мрежата на оператора. При това положение за съда не е ясно на какво основание именно ответникът е записан като титуляр на откритата за имота партида и като платец на цената за доставените ВиК услуги.

От доказателствата по делото не се установява ответникът да е бил собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху имота към момента на предоставяне на ВиК услугите, чието заплащане се претендира, което изключва качеството му на потребител на услугите и длъжник по вземането на ищеца за тяхната цена.

Следователно ищецът не е доказал всички обстоятелства от правопораждащия фактически състав на претендираното вземане. Доколкото цената на доставената питейна вода се претендира от ответника на договорно основание, а не по правилата за компенсиране на неоснователно обогатяване, то предявения главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид липсата на главен дълг, не се дължи и претендираното обезщетение за забава, поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също следва да се отхвърли.

При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на съдебни разноски. Същият обаче не е направил разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6 против Г.А.Й. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 1616,74лв. - цена на ВиК услуги за имот в гр.Пазарджик, ул. „Бузлуджа“ №21, партида №*********, доставени в периода 18.11.2016г. – 06.08.2018г., и сумата 103,34лв. - обезщетение за забава за периода 18.11.2016г. – 30.06.2019г.,  ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019г. до плащането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                           

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: