Определение по дело №421/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

117

Година

31.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.03

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл. 134 и сл. ГПК.

С постъпилата искова молба са изложени твърдения, от които ищцовата страна счита, че произтича претендираното право. Индивидуализиран е вида на търсената защита.

Въз основа на твърдяните факти е направено искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника "Топлофикация - ВТ" - гр. В. Търново, да зап­лати на ищцовото дружество "В. и К. Й." О. - гр. В. Т., сумите 26 330.88 лв. /двадесет и шест хиляди триста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща общата стойност на ползвана, но незаплатена вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води по фактура №156425 от 22.01.2013 година; сумата 337.46 лв. /триста тридесет и седем лева и четири­десет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на фактурата до подаването на исковата молба в съда; сумата 590.27 лв. /петстотин и деветдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на предходни фактури за периода на забава от падежа до плащания­та на главница по тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпила „Молба” вх.№4724 от 30.04.2013 година, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ответното дружество, с която същото е направило исканепроизводството по делото да бъде прекратено,тъй като са заплатени изцяло задълженията, предмет на исковите претенции. С „Молба” вх.№6959 от 03.07.2013 година, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ответника, отново е заето становище, че поради извършено плащане от ответника изцяло на дължимата сума – главница и лихви, предмет на настоящото дело, производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Взето е становище и по отношение на претендираните от ищцовата страна разноски. Направено е искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на разноските до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения .

С „Молба”вх.№5526 от 28.05.2013 година, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ищеца, и в проведеното открито съдебно заседание на 03.07.2013 година процесуалния представител на ищеца е заявил, че от ответника е извършено плащане на дължимата главница и лихва за забава, поради което не поддържа претенциите в тази част, но поддържа искането за присъждане на направените по делото разноски. Оспорва, че същите са прекомерно завишени, в частта за договореното адвокатско възнаграждение. Излага доводи във връзка със заетото становище.

Съдът като взе предвид становището на страните, изложените от процесуалните им представители доводи, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искова претенция за заплащане цената на доставено и потребено количество питÕйна вода; цената на предоставени и използвани услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води и отстраняване на аварии; както и искови претенции за заплащане на обезщетение, поради забавено изпълнение на парични задължения.

Чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, а именно:„Фактура” №156425 от 22.01.2013 година; „Извлечения от карнетни листи” по партиди №№ 5007/144; 5007/145; 5007/210; „Констативен протокол” от 15.06.2010 година; „Конс­тативни протоколи” от 18.12.2012 година и от 22.01.2013 година; „Карнетен лист” по партида 1052/58 за общ водомер на ул.”Симеон Велики” №8, ”Б”; „Заповед” №1175 от 23.12.2009 година; „Покана за доброволно плащане” изх.№1-4790 от 13.03.2013 година –отл.7 до л.20 от делото; съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Ищецът е доставил на ответника за процесния период твърдяното в исковата молба количество вода, както е предоставил и твърдяните в исковата молба услуги;

Ответникът е потребил доставеното количество вода и използвал предоставените услуги;

Общият размер на дължимата цена за доставеното и потребено количество вода и предоставените и използвани услуги е 26 330,88 лв.

Чрез съдържанието на приетото по делото като писмено доказателство „Платежно нареждане” – л.31 от делото, и на „Съобщение” – л.28 от делото, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: След предявяване на исковите претенции и след връчване на ответника на 24.04.2013 година препис от исковата молба и приложенията към нея, на 30.04.2013 година ответникът е извършил плащане на дължимата главница и лихва за забава, които са претендирани с исковата молба. Освен това факта, че ответникът е извършил плащане на дължимата главница и лихва за забава, е признат от ищцовата страна.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.6, т.1 и чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В., във вр. с чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2006 година, във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ; обусловените - чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2006 година, във вр. с чл.45, във вр. с чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В., във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ.

По отношение обуславящите искови претенции.

Със Закон за водите, със Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи исОУ на ВиК „Й.”- В., са регламентирани правата и задълженията на страните при предоставяне на услугата водоснабдяване и К..

ОУ са влезли в сила и са приложими към настоящия казус. Спазени са изискванията както на чл.8, ал.2 от Наредба №4, така и на чл.73, ал.1 от ОУ за публикуване на ОУ и изменението им. Обстоятелство, служебно известно на решаващия състав. Ответникът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.8, ал.4 от Наредба №4 и чл.73, ал.2 от ОУ. Не са налице и твърдения от страна на ответника за неприложимост на ОУ.

Съдържанието на основните /съществени/ престации за ищеца-„оператор” и за ответника-„потребител” е регламентирано с ОУ и фактическият състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане, е следният:

- доставено количество вода от ищеца-„оператор”, потребено от ответника-„потребител” и отчетено от монтиран водомер;

- констатирано отчетеното количество вода в присъствие на потребителя от служител на ищеца, отразено в „карнетните листи” и подписано от потребителя;

- издадени фактури, които отразяват отчетеното количество вода, вписано в „карнетните листи”.

Чрез събраните по делото писмени доказателства е доказано осъществяването на всички елементи от посочения фактически състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане, доказани са и съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

Изложеното обосновава извод: За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по процесната фактура. Респективно за ответника - е възникнало задължение да плати на ищеца сумата по процесната фактура.

Възникналото и изискуемо вземане е погасено чрез плащане, извършено във висящото производство след предявяване на исковите претенции и след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства обстоятелства,установени чрез „Платежно нареждане” – л.31 от делото, и чрез „Съобщение” – л.28 от делото. Освен това този факт е признат от ищцовата страна.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал..3 ГПК съдът е задължен да вземе предвид настъпилите във висящия процес факти,които са относими към спорното право.

С осъществяване на посочения факт – плащане от страна на ответника на възникналото валидно и изискуемо вземане на ищеца, са настъпили два вида правни последици, а именно:

Плащането е факт, с който се признава дължимостта на претендираното вземане.

Същевременно плащането е факт, чрез който се погасява дължимото и изискуемо вземане.

Последното обосновава извод, че предявените обуславящи искови претенции, като погасени чрез плащане, извършено във висящия исков процес, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение обусловените искови претенции.

Ответникът дължи законната лихва за забавено плащане на паричното задължение на основание чл.45 от ОУ във вр. с чл.32, ал.2 от ОУ във вр. с чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2006 година във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ. Възникналите и изискуеми парични задължения са погасени чрез плащаневъв висящото производство след предявяване на исковите претенции и след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени.

По аргумент за противното на основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени разноски общо в размер на 2 530,34 лв. Съображенията за този извод са следните:

Отговорността на ответника за разноски е обоснованаот факта, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Извод за този факт е както възникналото и изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника, така и извършеното плащане след предявяване на исковите претенции и след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Обстоятелства, приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства.

Освен това не е налице една от съществените предпоставки за намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Това е така защото:

При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият съд, следва съобразявайки се както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност”по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии и преди всичко ± факта дали е налице „прекомерност”.Това е основният критерий, визиран с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера.

Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерностпо смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, която да води до намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Изложеното обосновава извод, чене следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.6, т.1 и чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В., във вр. с чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2006 година, във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2006 година, във вр. с чл.45, във вр. с чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В., във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от"В. и К. Й." О., ЕИК-.. със седалище и адрес на управление гр. В., ул."П." №., представлявано от управителя Н. Ц. Р., против "Т. - ВТ" , ЕИК-.., със седалище и адрес на управление гр. В., ул."Н. Г."№.,”.”, представлявано от П.И.П., искови претенции, с които се претендира да бъде осъдено "Т.- ВТ" , ЕИК-...,да заплати на "В. и К. Й." О., ЕИК-..., сумата 26 330.88 лв. /двадесет и шест хиляди триста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща общата стойност на ползвана, но незаплатена вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води по фактура №156425 от 22.01.2013 година; сумата 337.46 лв. /триста тридесет и седем лева и четири­десет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на фактурата до подаването на исковата молба в съда; сумата 590.27 лв. /петстотин и деветдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на предходни фактури за периода на забава от падежа до плащания­та на главница по тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им чрез плащане, направено във висящото първоинстанционно производство.

ОСЪЖДА "Т. – ВТ” , ЕИК-.., със седалище и адрес на управление гр. В., ул."Н. Г."№.,”А”, представлявано от П.И.П., да заплати на "В. и К. Й." О., ЕИК-.., със седалище и адрес на управление гр. В., ул."П." №., представлявано от управителя Н. Ц. Р., направените разноски в настоящото производство в размер на 2 530,34лв. /две хиляди петстотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ: