РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110201211 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. С. Ш. от ....................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 – 4332 - 025014 издадено на 05.12.2022г. от Началник
група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на
издаденото наказателно постановление с твърдението, че същото е било
издадено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и
липса на субективна страна. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. Ш. не се явява и не се
представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.02.2022г., около 21:00ч. в гр.София, по бул.,,Ломско шосе“
жалбоподателят Б. Ш. управлявал личния си лек автомобил ...............с рег. №
...................от бул.,,Христо Силянов“ с посока към бул. ,,Бели Дунав“ със
служебно прекратена регистрация. При проверка, извършена от полицейските
служители полицейски инспектор Д. Д. и мл. автоконтрольор Г. Г. спрели за
проверка жалбоподателя до № 156 и констатирали, че същият управлявал
лекия автомобил със служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП
регистрация поради липса на ЗЗГО на 30.12.2021г. На лицето бил съставен
АУАН, който му бил връчен срещу подпис. Въз основа на акта и с нарочно
постановление на прокурор от СРП било образувано досъдебно производство
№ ЗМ 1041/2022г. по описа на 02 РУ - СДВР за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. В хода на разследването било извършена задълбочена
проверка и били разпитани Б. Ш., актосъставителя и свидетеля по акта. Също
така били изискани писмени доказателства, установяващи знанието на дееца,
че е управлявал нерегистрирано МПС. С Постановление от 17.11.2022г.
наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство поради липса
на престъпление и изпратил материалите и препис от постановлението за
прекратяване на ОПП – СДВР и Б. Ш. за сведение. Постановлението не е било
обжалвано и въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка принципно съдът възприема за
безспорно установена и доказана въз основа на приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност изисканите писмени
доказателства и доказателствени средства по Досъдебно производство №
1041/2022г. по описа на 02 РУ – СДВР. Видно от данните по делото е, че
безспорно се установява, че жалбоподателят е бил автор на изпълнителното
деяние и че същият е бил уведомен като собственик на управлявания лек
автомобил от Гаранционния Фонд на 28.12.2021г. Поради тази причина съдът
2
намира, че от писмените доказателства безспорно се установява наличие на
извършено деяние в лицето на Б. Ш..
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението не са били съобразени с изискванията
на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че наказателното постановление е било издадено въз
основа на предвидените в чл.34, ал.3 от ЗАНН давностни срокове.
Това е така, тъй като, макар и че в същото не е било изрично отразено,
наказателното постановление е било издадено въз основа на постановлението
за прекратяване на образуваното наказателно производство, което
обстоятелство е поместено във фактическата обстановка. Поради тази
причина и срокът е бил спазен от страна на административно наказващия
орган, тъй като санкциониращият акт е бил постановен не въз основа на
АУАН, а на постановлението за прекратяване на наказателното производство
на СРП.
Не следва да бъде споделено възражението на защитата, че върху
съставения АУАН липсва положен подпис на свидетел. В изисканите и
приложени материали от досъдебното производство е поместен оригиналния
акт, върху който, в графа ,,актосъставител“ и ,,свидетели“ са поместени двата
подписа на разпитаните в хода на разследването свидетели полицейски
инспектор Д.Д. и мл. автоконтрольор Г. Г..
Съдът счита, че в обжалваното наказателно постановление липсва
посочване на времето на извършване на административното нарушение, което
се явява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо
отмяната му на процесуално основание. При проверка на отразената
фактическа обстановка се установява, че административно наказващият орган
не е посочил кога жалбоподателят е управлявал въпросното МПС, респ. кога
е бил спрян за проверка и е било констатирано административното
3
нарушение, за което е бил санкциониран. Посочено е единствено, че в
гр.София, по отразения маршрут на движение, водачът е управлявал МПС,
което не е било регистрирано по надлежния ред. За разлика от съставения
АУАН, където като дата на изпълнителното деяние е била отразена –
03.02.2022г., в обжалваното наказателно постановление подобно посочване
липсва. Съдът намира, че пропускът е съществен, тъй като именно датата на
извършване на нарушението обуславя ефективното реализиране на правото на
защита на дееца. Разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН изрично
регламентира изискването за описание на нарушението, дата и място, където
е било извършено.
Предвид липсата на този съществен реквизит от наказателното
постановление, съдържащ елемент от обективната страна на вмененото
административно нарушение, е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната му.
Тъй като обжалваният акт подлежи на отмяна на процесуално
основание, се явява безпредметно обсъждането на неговата
законосъобразност и обоснованост по същество.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 480.00 лева,
представляваща поискано, договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 025014 издадено
на 05.12.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с
което на Б. С. Ш. от ..................................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
4
на Б. С. Ш. от ..................., с ЕГН: ********** сумата в размер на 480.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и
по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5