РЕШЕНИЕ
№ 10731
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110101369 по описа за 2023 година
Ищецът„С” АД твърди, че по силата на чл. 2, ал.1, т.1 от
Общите условия (аналогично чл. 3, ал.1, г. 1 от Наредба №4)
ответника П. Й. Р. има качеството на потребител на ВиК услуги за
обект, находящ се гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Карпати“ №10,
ет. 4, ап. 13. За този имот е открит клиснтски номер ********** с ДС
**********, като за периода от 09.05.2013 - 06.04.2022г. на база
отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите от Общите
условия „С“ АД редовно издава ежемесечни фактури за потребените и
начислени ВиК услуги за имота. Между „С” АД и ответника били
налице трайно установени фактически отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги.
Въз основа на издадените фактури за периода 09.05.2013 -
06.04.2022г. задължението на ответника по настоящия иск възлизало
на ******** лв.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК на Софийски районен съд, издадена по горепосоченото частно-
гражданско дело на ответника е разпоредено да заплати на „С в“ АД
сумите, посочени в заповедта. С възражение ответникът-длъжник е
оспорил вземането, поради което с разпореждане на съда с даден
едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК
1
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на „С“ АД сумата от ******** лв,-
главница за периода 09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за
забава при заплащане на дължимите суми за периода 09.06.2013 -
06.04.2022г. в размер на ***** лв., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по
образуваното частно гражданско дело.Претендира разноски.
В писменото си становище ответникът оспорва твърдението на
ищеца, че междустраните е налице облигационна връзка по смисъла
на Общите условия на ищеца.
Твърдението на ищеца че П. Р. е ползвала ВИК услуги за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ур. „Карпати“ № 10, ет. 4,
ап. 13, не отговаряло на истината. . От всички приложените към
исковата молба доказателства, не можело да се извлече извода, че Р.
има качеството на ползвател или на собственик на имота. Оспорва, че
посочения кл. № ********* е на нейно име. Отделно от това този
номер изхождал от ищцовото дружество, то представлява някаква
индивидуализация за последното и по никакъв начин не може да
породи права и задължения за ответника.
Възразява, че претендираните с исковата молба суми, са
погасени по давност, основание давало приложното поле на чл.111, б.
Оспорва доказателствената стойност на приложените от ищеца
писмени доказателства. Моли иска да се отхвърли и претендира
разноски.
В последното съдебно заседание ответната страна ограничи
възраженията си до твърдението, че не ползвател на услугите на
ищеца, като изрично уточни, че не оспорва обстоятелсдтвата, че имота
е водоснабден, а в процесния период са извършени доставки на ВиК
услуги на претендираната от ищеца цена.
Прави и евентуално възражение за изтекла давност, което е
уточнено по период и размер с молба от 05.12.2023г.
В хода по същество съдът намира следното:
Приложената от ищеца справка от Агенцията по вписванията
установява, че в процесния период ответникът е бил собственик на
процесния имот. Следователно е ползвател на доставките на ищеца по
силата на закона.
Що се отнася до евентуалното възражение за давност то е
неоснователно. Приложимата погасителна давност в случая е
2
тригодишна, а молбата за издаване на заповед за изпълнение е
депозирана на 16.08.2022г. Самата искова молба е заведена на
10.01.2023г. Възможните дати за погасяване на притезанието касят
задължения възникнали преди 16.08.2019 или 10.01.2020г.
Ответната страна е уточнила, че възразява за задължения в
размер: „*********лв. представляваща главница за периода м.9.2019г.
до м. 3 2022г.“
Периода очевидно не съвпада с фактите и правните последици на
погасителната давност.
Независимо дали става дума за грешка в правото или във фактите
съдът е обвързан с изявлението на ответната страна, което тя изрично
поддържа и в последното съдебно заседание. Доколкото за посочения
в цитираната молба период нито едно от задълженията не е изгубило
своето притезание, а общия размер на дълга не се оспорва на други
основания, то иска следва да бъде изцяло уважен. Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Й. Р. ЕГН **********
дължи на „С “ АД сумата от 6 844.95 лв,- главница за периода
09.05.2013 - 06.04.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на
дължимите суми за периода 09.06.2013 - 06.04.2022г. в размер на
******* лв., както и законна лихва от 10.01.2023г. до изплащане.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *******лв. разноски
по делото, от които *****лв. юристконсултско възнаграждение, а
останалото – заплатената от ищеца държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3