Р Е
Ш Е Н
И Е № 140
гр.Кюстендил,
20.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№39/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.М.Г.,***, съдебен адрес ***,
адвокат А.И. оспорва заповед №277з-159/28.01.2021г. на началник отдел
„Разследване“ при ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във
вр.с чл.200, ал.1, т.11, пр.1, чл.204, т.4 във вр.с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР
му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Иска
отмяната й като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните
правила и противоречие с материалния
закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по
делото е, че В.М.Г. заема изпълнителска длъжност като държавен служител –
полицейски орган „старши разследващ полицай“ в сектор „Разследване – РУ –
Кюстендил“ при ОДМВР Кюстендил. Като доказателства в тази връзка са представени
кадрова справка, типова длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност
от 2018г.
Със заповед №277з-159/28.01.2021г.
на началник отдел „Разследване“ при ОДМВР - Кюстендил на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на
служебни задължения, изразяващо се в невзимане на всички мерки за осигуряване
на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването по д.п.№119/2020г. по описа на РП Кюстендил
/д.п.№60/2019г. по описа на РУ Кюстендил/, а именно не е приключил
разследването по ДП и не е изпратил същото на наблюдаващия прокурор С. П. в
законоустановения срок по чл.234, ал.1 от НПК; не е докладвал ДП по см. на
чл.203, ал.4 от НПК на наблюдаващия прокурор за хода на разследването с оглед
обсъждане на възможните версии и всички други въпроси от значение за
законосъобразното и успешно приключване на разследването в предвидените по НПК
срокове, като е проявил бездействие и с това не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от чл.203, ал.1 и 4 от НПК и ТДХ
рег.№3286р-3407/22.01.2018г., а именно да провежда разследване по реда на НПК
по наказателни производства за престъпления от общ характер в предвидените
процесуални срокове; да докладва на наблюдаващия прокурор за хода на
разследването по водените досъдебни производства.
От писмените доказателства по делото се
установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със
заповед №277з-1691/11.11.2020г. на началник отдел „Разследване“ при
ОДМВР – Кюстендил е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор В.Г.
за евентуално извършено нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР във връзка с докладна
записка рег.№1910р-29138/05.11.2020г. на гл.инспектор Б. К. – началник сектор
„Разследване“ при ОДМВР Кюстендил. След проведено разследване и изготвена
обобщена справка рег.№1910р-782/08.01.2021г. е установено, че на 19.01.2019г.
на В.Г. е възложено за работа д.п.№60/2019г. по описа на РУ Кюстендил. Срокът
за разследване е удължаван на основание чл.234 от НПК няколко пъти, като
последно това е сторено с Постановление на КРП от 03.08.2020г. – срокът е
удължен с два месеца, считано от 04.08.2020г., т.е. до 04.10.2020г. /срав.
копие на д.п.№119/2020г. по описа на КРП/. До 05.10.2020г. инспекторът не е
приключил разследването и не е изпратил същото на разследващия прокурор в срока
по чл.234, ал.1 и 3 от НПК; преди изтичане срока на разследване не е докладвал
по реда на чл.203, ал.4 от НПК на наблюдаващия прокурор за хода на
разследването. След удължаването на срока на разследване по ДП на 07.08.2020г.
е постъпила единствено изготвена експертиза от НИК – София, като след това
други процесуални действия по разследването не са извършвани.
Прието е от дисциплинарно разследващия орган е, че инспектор Г. е
проявил бездействие в периода от 10.08.2020г.
до 05.10.2020г., като не е приключил разследването по ДП и не е изпратил
същото на наблюдаващия прокурор в срока по чл.234, ал.1 във вр.с ал.3 от НПК,
както и че преди изтичане на срока за разследване не е докладвал по см. на
чл.203, ал.4 от НПК на наблюдаващия прокурор за хода на разследването с оглед
провеждането му в предвидените срокове. С това не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от ТДХ. С оглед
установено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо в небрежност в
служебната дейност, е направено предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР на В.М.Г..
На 08.01.2021г. жалбоподателят е запознат със
справката и с правото да внесе възражения по нея.
С покана рег.№1910р-1526/15.01.2021г. ДНО е
поканил служителя да даде писмени обяснения на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят се е явил на посочената дата и е заявил, че не желае да дава
обяснения, както и че няма да представя допълнителни доказателства – факти
установяващи се от Протокол рег.№19017р-1837/19.01.2021г.
Събрани са гласни доказателствени
средства. Показанията на св.П. – наблюдаващия прокурор по делото, установяват забавяне на разследването по
делото с оглед проблеми във връзка с изготвянето на експертиза от НИК - София.
Прокурорът не е имал забележки към разследващия полицай във връзка с докладване
на разследването.
Прието като
доказателство по делото е пълно копие на д.п.№119/2020. по описа на КРП
/д.п.№60/2019г. по описа на РУ Кюстендил/, от което се установява, че с доклад
по чл.203, ал.4 от НПК от 11.11.2020г. В.Г. е направил искане за удължаване
срока по разследването с оглед необходимостта от извършване на действия по
разследването – доклад на наблюдаващия прокурор, привличане на обвиняем, разпит
и предявяване на материали. С Постановление от 11.11.2020г. КРП е удължила
срока с два месеца, считано от 11.11.20020г., като е обърнала внимание, че ако
в периода 04.10.2020г. – 11.11.2020г. са извършвани действия, същите следва да
бъдат повторени. На 25.11.2020г. е издадена справка за съдимост на лицето А. С..
С Постановление от 04.01.2021г. е привлечен обвиняем по ДП. На 07.01.2021г. е
извършен разпит на обвиняем. С Протокол от 08.01.2021г. е докладвано ДП
преди предявяване на разследването на
наблюдаващия прокурор, а на 11.01.2021г. ДП е изпратено на КРП с мнение за
предаване на съд на обвиняемия за извършено престъпление по чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1 от НК.
Изискани са справки за ползван платен годишен отпуск
или отпуск по болест на наблюдаващия прокурор по ДП.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок
/заповедта е връчена на 28.01.2021г., а жалбата е депозирана на 02.02.2021г./,
от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата,
съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е
издадена от компетентен орган по см. на чл.204, т.4 от ЗМВР, в предвидената от
закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР във вр.с
чл.196 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание – нарушителят е открит
чрез проведеното разследване с изготвяне на обобщената справка от 08.01.2021г.,
а наказанието е наложено на 28.01.2021г.
Съдът счита
обаче, че липсва мотивираност относно вида и размера на наложеното наказание,
доколкото ДНО се е задоволил единствено да преповтори нормата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, като посочи длъжността на жалбоподателя, времето, през което е
изпълнявал същата, както и че е награждаван и не е наказван, без да анализира
поведението на държавния служител по време на службата му, поради което за съда
остава неясно кои факти са взели превес при налагане на наказанието от
съответния вид и в посочения размер. ДНО не е изложил ясни аргументи и за
тежестта на нарушението, и има ли настъпили вредни последици от него.
Посоченото в аспекта, че са настъпили негативни последици от бездействието на
служителя, некореспондиращи с един от основните принципи на наказателния процес
по чл.22 от НПК, а именно ДП за периода 06.10.2020г. до 10.11.2020г. е било
извън предвидените процесуални срокове, поради което извършените тогава
процесуални действия не пораждат правни последици и събраните доказателства не
могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата, съдът не
възприема за състоятелни. На първо място срокът, през който не е било налице
законосъобразно удължаване на срока на разследване е изключително кратък /около
месец/. Второ, видно от съдържанието на
ДП №60/2019г. по описа на РУ Кюстендил /копие/ през този период не са извършвани
процесуални действия по разследване и събиране на доказателства, поради което
не е настъпила вредната последица „извършване на действия, непораждащи правни
последици“ и не е възникнала необходимостта от преповтарянето им. На трето
място след удължаване на срока за разследване, считано от 11.11.2020г.
жалбоподателят е извършил съответните процесуални действия по приключване на ДП
и същото е предадено на КРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия. Т.е. не
са настъпили негативни последици във връзка с възможността за внасяне на обвинителен
акт и образуване на наказателно дело пред компетентния съд. В този смисъл съдът
счита, че изложените мотиви от ДНО за настъпили вредни последици от
неизпълнението на служебните задължения на В.Г. не са подкрепени от
доказателствата по делото, поради което не могат да бъдат разглеждани като
такива за налагане на наказание от съответния вид и в посочения размер.
При
прилагане на материалния закон съдът счита, че ДНО не е анализирал установените
факти във връзка с констатираните пропуски в изпълнението на служебните
задължения от В.Г. с оглед правните норми, определящи дисциплинарните нарушения
като такива. ДНО
е приел, че е налице
нарушение на задълженията по ТДХ, поради неспазване на сроковете за разследване
и докладване на наблюдаващия прокурор по чл.234 във вр.с чл.203 от НПК на д.п.
№60/2019г. по описа на РУ Кюстендил. Действително в раздел ІІ от ТДХ е
посочено, че разследващия полицай провежда разследването по реда на НПК по
наказателни производства за престъпления от общ характер в предвидените
процесуални срокове. Самите срокове са регламентирани в НПК – чл.234, ал.1 и 2
сочат, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно
в двумесечен срок от деня на образуването му, като прокурорът може да определи
по-кратък срок, а ако се окаже недостатъчен, той може да го продължи до
изтичане на срока по ал.1. Мотивирано искане за удължаване на срока за
разследване, съгласно ал.4 на нормата може да се направи от разследващия орган
във вр.с изпълнение на задълженията му, определени в чл.203 от НПК - разследващият
орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването; длъжен е в най-кратък срок да събере необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона,
вътрешното си убеждение и указанията на прокурора; системно следва да докладва
на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и
всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на
разследването.
Горепосочените
задължения на разследващия орган и съответно неизпълнението им представлява
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, но в чл.200, ал.1, т.10 и
т.11 от ЗМВР законодателят с изменението ДВ бр.60/2020г. е направил
разграничение. В обхвата на общото нарушение „неизпълнение на служебните
задължения“ е включил „системно нарушаване на сроковете, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по сигнал на наблюдаващия прокурор“ /т.10/ и „неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“ /т.11/. Т.е. направил е разграничение в нарушението – от една
страна е въздигнал в самостоятелно нарушение на служебните задължения
осъществените системни такива при изпълнение на изискванията за разследване на
наказателни производства с оглед спазването на сроковете, въведени от НПК и отделно
като нарушение неизпълнението на другите задължения по разследването, извън
тези за сроковете по НПК.
Анализът на
събрания доказателствен материал показва, че В.Г. не е спазил срока за внасяне
на мотивирано искане за удължаване срока за разследване по д.п.№60/2019г. по
описа на РУ Кюстендил по чл.203, ал.1 и 4 във вр.с чл.234, ал.4 от НПК.
Разследването е било удължено до 04.10.2020г., а ново искане по чл.203, ал.4 от НПК е направено на 11.11.2020г. Следователно с оглед фактическите констатации
това неизпълнение на служебните задължения би следвало да се скрепи с чл.200,
ал.1, т.10 от ЗМВР, но не и с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, доколкото е
безспорно, че е налице неспазване на срок по НПК. За да бъде обаче този пропуск
в изпълнение на служебните задължения на разследващия орган квалифициран като
дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.10 от ЗМВР, е необходимо да е налице
признака системност по см. на §1, т.22 от ДР ЗМВР, както и да е отправен сигнал
от наблюдаващия прокурор. В случая тези две обстоятелства във връзка с
обективната страна на нарушението не са налице. Следователно не е доказано
извършването на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.200,
ал.1, т.10 от ЗМВР, нито пък по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР /недопустимо е при
липса на всички обективни елементи от състава на чл.200, ал.1, т.10 от ЗМВР
нарушението да бъде отнесено към чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР/.
По аргумент от изложеното съдът счита, че ДНО
неправилно и незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на
държавния служител по реда на ЗМВР. Налице са основанията по чл.146, т.2 и т.4
от АПК, поради което заповед №277з-159/28.01.2021г. на началник отдел „Разследване“
при ОДМВР - Кюстендил ще бъде
отменена.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 10 лв.
заплатена държавна такса. На пълномощника на жалбоподателя – адвокат А.И. се
дължи адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 във вр.с
чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №277з-159/28.01.2021г. на началник отдел „Разследване“ при ОДМВР -
Кюстендил, с която на В.М.Г.,*** на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с
чл.200, ал.1, т.11, пр.1, чл.204, т.4 във вр.с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да
заплати на В.М.Г., с посочени данни, съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да
заплати на А.С.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
/четиристотин/.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: