№ 52
гр. Сливен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М. Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20232200500054 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №9/09.01.2023г. по гр.д.
№652/2022г. на Новозагорски районен съд, с което е определен режим на лични
контакти на бабата по бащина линия Р. И. Г. с малолетното дете Г. Д.ов Г., роден на
***г., както следва: бабата Р. Г. има право да се среща с детето Г. в присъствието на
бащата Д. Г. Й., като до навършване на тригодишна възраст – всяка първа и трета
седмица от месеца в съботния ден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с режима
на детето, както и на втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия
ден от Великден по два часа от 16,00 часа до 18,00ч., а след навършване на тригодишна
възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден и в неделния
ден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с режима на детето, втория ден от
официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от Великден по два часа от 16,00ч.
до 18,00ч., на рождения ден на бабата /*/ и на следващия ден от рождения ден на
детето по един час, съобразен с режима на детето или от 15,00ч. до 16,00ч.
Въззивните жалби са подадени от двете страни в първоинстнационното
производство.
Първата въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното
1
производство К. В. Т. и Д. Г. Й., които обжалват решението на районния съд изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че съдът се е позовал на социалния
доклад относно казаното на страните пред социалния работник, но това процедиране
било неправилно. Обясненията на страните пред социалния работник не били годни
доказателства. Правомощията на социалния работник се ограничавали в установяване
на сигурна среда за детето, възможностите на родителите и емоционалната
привързаност на детето. Съдът отказал да анализира свидетелските показания. В
мотивите съдът не посочил как е стигнал до извода какъв режим да постанови. Не мил
отхвърлен иска на ищцата за неуважените й претенции. Посочват, че съдът не обсъдил
предложения от тях режим. В разпоредбата на чл.128 от СК не се предвиждали
отношения по време на лични и официални празници. Фактическите констатации били
неправилни. Въззивниците посочват, че решението противоречи на практиката на ВКС
и е в интерес само на ищцата, но не и на детето. С режима по официалните празници се
нарушавало общуването на детето с родителите и се разпокъсвал празника. Считат, че
иска в тази му част – срещи през официални празници, е недопустим. С оглед
изложеното въззивниците К. Т. и Д. Й. молят въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново, с което да определи режим на лични
контакти, сочен в писмената им защита – всяка трета събота от месеца от 10 до 12 часа.
Претендират присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното
производство Р. И. Г. чрез адв. М. М. и с нея се обжалва първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата Г. счита, че
определеният от районния съд режим е изключително ограничен, практически трудно
изпълним, формален и несъобразен с интереса на детето. Решението било
немотивирано, като съдът не установил фактите и не извел правни изводи въз основа
на тях. Не било ясно как е формирал вътрешното си убеждение и как е определил
точно в такъв обем режима на контактите.посочва, че съдът не анализирал събраните
по делото доказателства и не мотивирал как е преценил най-добрия интерес на детето.
Определените два часа за контакти били изключително кратко време. Тя имала пълно
възможност да се грижи и да възпитава детето, да влияе благоприятно върху
развитието му като личност. Притежава нужния житейски опит и подходящи битови
условия. Режимът бил трудно изпълним, тъй като не било определено мястото на
срещите, времето било изключително кратко и напълно неоправдано било постановено
срещите да са в присъствието на бащата на детето, особено след навършване на 3-
годишна възраст на детето. Посочва, че бащата работи като полицай и често е
ангажиран и в почивните дни, което ще прави срещите невъзможни. С оглед
изложеното, въззивницата Г. моли съда да измени обжалваното решение и да
постанови такова, с което да уважи изцяло предявения от нея иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
2
подадена от Р. И. Г. от насрещната страна – К. В. Т. и Д. Г. Й., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на тази въззивна жалба, насрещната по нея страна - К. В. Т. и Д. Г. Й. я
оспорват като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Посочват, че
твърденията на Г. относно родителските й и възпитателски качества не се подкрепяли
от събраните по делото доказателства. Установило се, че конфликта по Великден бил
предизвикан от нея, а не от тях.
С въззивните жалби и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивниците К. В. Т. и Д. Г. Й., редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. Г. С., който поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й, като оспорва въззивната жалба на другата
страна. Посочва, че СК е определил два различни режима на лични контакти, като този
за баба и дядо не съвпада с този за родителите. При това положение с виждане на
детето с бабата през официалните празници, родителите нямали да имат възможност да
ги прекарат с него и така се лишавали и от възможност за евентуално отиване някъде
на почивка. Посочва, че съдът не се е съобразил с родителския капацитет на бабата и
възможността да отглежда детето, с нейния характер, който бил сприхав и
невъздържан. Моли за уважаване на жалбата на родителите.
В с.з. въззивницата Р. И. Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Е. М., която моли съда да уважи подадената от Р. Г.
въззивна жалба, като измени обжалваното решение относно посочените часове,
срещите в присъствието на бащата след 3-годишна възраст на детето и относно
мястото на срещите. Изрично желае мястото на срещите да бъде дома на бабата, където
нищо не застрашава здравето и живота на детето. Посочва, че бабата е здрава, има
желание да се грижи за детето и възрастта й го позволява. Моли за определяне на по-
продължително часово време на контакти. Относно празниците посочва, че е съгласна
с вариант с отстъпки, но да не е лишена от възможност да вижда детето по празниците.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е неправилно.
3
От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства и от проведеното
пред въззивната инстанция изслушване на страните, съдът установи следното от
фактическа страна:
Детето Г. Д.ов Г. е родено на ***г. от родители: майка К. В. Т. и баща Д. Г. Й..
Ищцата в първоинстанционното производство Р. И. Г. е баба на детето Г. по
бащина линия – майка на Д. Г. Й..
Р. И. Г. е разведена, като бившият й съпруг е починал. Когато синът й Д. Й. е бил
във втори клас, Г. го поверява на грижите на баба му и дядо му по бащина линия, тъй
като тя не е имала живи родители и заминава да работи в Гърция, с цел да закупи
жилището, в което са живеели. Изпращала средства за издръжката на сина си,
подаръци. Връщала се два пъти в годината и винаги вземала сина си Д. при себе си.
Синът й ходел при нея през ваканциите. Пребивавала в Гърция 15-20 години.
Основни грижи за детето Г. полагат родителите му. Детето живее в гр. Н.З., в
жилище, собственост на бабата по майчина линия и представлява къща на един етаж. С
детето живеят родителите му и двете деца на майката К. Т. от предходен брак –
близначета момиче и момче на 6-годишна възраст. Детето Г. не посещава детско
заведение.
Бабата по майчина линия – Р. Т. живее в с. Р., общ. Н.З. в жилище, собственост
на Д. Й.. Когато бащата е нощна смяна тя помага на дъщеря си при отглеждането на
децата.
Детето Г. е в добро общо здравословно състояние, осигурени са му здравни
грижи и лекарско наблюдение, поставени са му всички задължителни имунизации.
Детето страда от заболяване „Атопичен дерматит“, при което са необходими
ежедневни грижи за кожата и третиране с различни медикаменти. Бабата Р. Г. е
запозната със заболяването на детето и му е закупувала нужните медикаменти и е
заявила пред социалния работник възможност да положи нужните грижи.
Жилището на Р. Г. се намира в гр. Н.З., ж.к. „Загоре“ и представлява апартамент
от две стаи, кухненски бокс и малка тераса. Г. заявила намерение да обособи едната
стая като детска стая за детето Г.. Домът е обзаведен с необходимите мебели и ел.
уреди. Хигиената в жилището е на много добро ниво. Създадени са подходящи
условия за отглеждане на дете. Социалният работник не е констатирал наличие на
опасност за детето в дома на бабата по бащина линия. Не е констатирана опасност за
нормалното израстване и развитие на детето при контакт с бабата по бащина линия.
Социалният работник посочва, че Р. Г. е показала любовта си към детето и желание да
го вижда.
Р. Г. се занимава с поддържане хигиената на жилищни сгради и месечното й
възнаграждение е около 1000лв.
4
Бащата Д. Й. споделил със социалния работник, че майка му го изоставила като
малък и той не желае да поддържа контакти с нея.
Р. Г. била много щастлива като разбрала, че ще има внуче, подготвила се. Купила
злато за детето и за майката. Купувала памперси и пюрета за детето след като се
родило. Ходила в дома на сина и снаха си да вижда детето. Когато купувала подаръци
на детето, купувала подаръци и на другите две деца /свид. С./. Споделяла на свид. С.,
че майката се държала резервирано, когато ходила да вижда детето, била огорчена, че
след Великден, когато станали „историите“ не й позволявали да вижда детето.
Когато ходила да вижда детето в дома на родителите, Р. Г. винаги му се радвала,
отивала направо в неговата стая, занимавала се с него, играели си /свид. Р. Т./.
Посещенията продължавали до половин час, няколко пъти в седмицата. Преди да
отиде, Г. се обаждала на свид. Т. да я пита дали детето е будно. Винаги носела нещо на
детето Г.. Свид. Т. не знае дали е носела нещо на другите деца.
Бабата по майчина линия – свид. Р. Т. посещава семейството на ответниците по
своя преценка, без ограничение, като прекарва с тях всички празници – Коледни,
Новогодишни, Великденски.
Р. Г. имала желание да помага на сина си, да поддържа имота му в с. Р..
Детето Г. било заведено от родителите на гости на баба му Р. един път – след
рождения му ден през 2021г. Р. Г. се подготвила специално. Направила трапеза като за
рожден ден.
По Великден 2022 година на гости на Д. Й. и К. Т. дошла без покана лелята на Д.
по бащина линия със семейството си – свид. Р.М.. Били излезли на двора, когато Р. Г.
дошла на пътната врата и като ги видяла се развикала, искала да види сина си, но
започнала да обижда свидетелката и мъжа й. Ищцата Г. не влязла в двора. Разправяли
се през оградата. Децата на К. Т. също били на двора и започнали да плачат. След тази
разправия по Великден, родителите на детето Г. не разрешавали на баба му да го
вижда.
При изслушването си, майката К. Т. посочва, че от м.април 2022г. до момента
бабата не е направила никакъв опит да иска да види детето. Всичко е било само чрез
делата. Не се е обаждала. От последния път, когато направила панаира пред дома им по
Великден не е потърсила контакт с детето, не е попитала как е, нито лично, нито чрез
друг начин, не е правила дори и опит да види детето. До тогава е ходила да посещава
детето, когато поиска, без предупреждение, никога не била ограничавана и спирана. Не
счита, че бабата ще влияе отрицателно на детето. Единствено я притеснява, че е деляла
децата й. Ищцата след раждането на Г. казала на по-големите й деца, че на тях не им е
баба, а е баба само на Г.. Те пожелали споразумение, тя отказала. Относно
определения режим, счита, че по празниците, не е редно детето да се отделя от
5
родителите. Те можели да решат да отидат някъде по празниците. Не е против
свижданията, но да не се делят децата. Посочва, че детето е силно привързано към нея,
то е все още кърмено дете.
При изслушването си, бащата Д. Г. Й. посочва, че ищцата е сприхава, избухлива,
но към момента не го е проявявала към детето. Към момента е грижовна баба. След
навършване на 3г. на детето желае също да присъства на всяко виждане с детето,
заради характера , да не навреди по някакъв начин на детето. Счита, че неговата
майка не може да гледа сама дете, тъй като тя и него не е гледала. Не може да й се
довери. Тя не е полагала грижи за дете, няма този опит. Смята, че срещите трябва да
бъдат в негово присъствие и да се осъществяват в техния дом. След като детето
навърши 3г. свижданията пак да бъдели в тяхно присъствие и в техния дом или навън,
но не и в дома на ищцата.
При изслушването си бабата Р. И. Г. посочва, че е чакала внучето цял живот.
Доста години липсвала от България и много й било тъжно, че синът й по стечение на
обстоятелствата не бил близо до нея, въпреки че всеки момент гледала да е с него,
когато се прибирала от чужбина, където работела. Винаги си мислела, че един ден
всичко, което й е липсвало, ще го даде на внучето си. Счита, че вече е доста мъдра,
уравновесена, спокойна и може да даде на внучето си всичко необходимо за доброто
му възпитание, да стане достоен човек, сериозен, учен и каквото е по силите й ще
направи за него. Завела делото, поради много лошото отношение на снаха й към нея
винаги, когато ходела да вижда внучето си. Два - три пъти в седмицата ходила да го
вижда. Не звъняла по телефона предварително. Минавала оттам и когато детето спи
заминавала, като се връщала в друг час. Носила подаръци от Джъмбо за трите деца, не
делила децата на К., дори и само на нейните деца е носила сладкиши, тъй като Г. бил
малък за тях. Била изгонена от дома на сина си на Великден. Била отвън и когато
техните гости я видели на вратата и креснаха отгоре й „ти каква работа имаш тук“.
Синът й я изгонил позорно. Затова не потърсила контакт и решила, че съдът е
единствената институция, която може да разреши въпроса и да контактува с внука си.
Счита, че два часа са много малко време, за да успее дори да го нахрани веднъж, да
играе с него. Един час се губил само по път. Иска повече часове за режима. Същото и
за рождените им дни – един час бил недостатъчен. Относно официалните празници
посочва, че няма никакъв проблем в друг ден да стане свиждането, след като те искат
да отидат някъде семейно. Посочва, че работи, но събота и неделя е свободна. Желае
срещите с детето да бъдат в нейния дом - живее сама, свободен е, няма външна намеса.
Посочва, че в дома на ответниците са много хора, включително много често там е и
сестрата на К. с нейните деца. Там са много хора, аз няма да мога спокойно да
осъществявам там свижданията и контактите с нейния внук.
Детето Г. Д.ов Г. е на двегодишна възраст, поради което същото не е изслушано
6
от съда, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящото производство е само за определяне режим на лични контакти на
малолетното дете Г. с баба му по бащина линия и намира правното си основание в
чл.128, ал.1 от СК.
Съгласно разпоредбите на чл.128 от СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с
него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и
детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения
с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално
определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на
чл.59, ал.4 от СК, вр. чл.124, чл.125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето
се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност,
който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3
от ППВС №1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК,
под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно
чл.128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът
на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В
разпоредбите на пар.1, т.5 от Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието
на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по който е дефинирано
съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран
към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни
прояви на личността - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст,
минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит
за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и
бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат
7
грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо
следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и
емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните
качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични
отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да
посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете
обстоятелството, че родителите, респ. родителят на когото е предоставено
упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за
ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл.128 от СК
следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка,
включително и с родителите, респ. родителя, на когото е възложено упражняване на
родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при
определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на
детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките на лични отношения
следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти, с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да
адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да
се определи и постоянен режим на лични контакти.
Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато
те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на
детето, в случая – баба, то интересът му да контактува с нея се преценява на
плоскостта на установените качества на бабата да отглежда и възпитава детето и на
влиянието, което тя може да окаже върху неговата личност. Не са главен критерий
отношенията между бабата и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родната си
баба. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата да бъдат прекъснати само
ако последната му въздейства по начин, опасен за психическото или физическото му
развитие (напр. не задоволява потребностите му от храна, или от разходка, или го
подбужда да върши противообществени прояви и т. н.).
Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на
детето Г. Г. изискват да бъде определен режим на лични отношения между него и
неговата баба по бащина линия – ищцата в първоинстанционното производство.
Съгласно пар.1, т.7 от Закона за закрила на детето, бабата е част от семейната среда на
детето и в негов интерес е поддържането на отношения с нея.
Според настоящия съдебен състав, режима на лични отношения на ищцата с
нейния внук няма да възпрепятства нормалното му физическо, умствено,
8
интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищцата
същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и
знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност
и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да
общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и
дядо, в случая баба /и от двете страни дядовците са починали/, както по майчина
линия, така и по бащина линия. Детето безспорно и без ограничение контактува с баба
си по майчина линия, като такива контакти следва да се осигурят и по отношение на
бабата по бащина линия. Както бе посочено отношенията на родителите с бабата, дори
и конфликтни такива, са ирелевантни. Преценката е с оглед интереса на детето и
поведението на бабата спрямо детето. По делото са налице данни, че битовите условия
в дома на ищцата са подходящи за отглеждане на дете, не е установено наличие на
опасност за детето в дома на бабата. Не е констатирана опасност за нормалното
израстване и развитие на детето при контакт с бабата по бащина линия. Установено е,
че ищцата Р. Г. показва любовта си към детето и желание да го вижда. Няма събрани
доказателства, че същата е с лабилна, нестабилна психика, сприхава, както твърди
синът й, и че с характера и поведението си е опасна за детето. Напротив, дори майката
на детето – К. Т. посочва, че тя не смята и не е смятала, че ищцата ще влияе
отрицателно на детето. Единствените притеснения на майката са относно деленето на
децата от страна на Р. Г. и как това им се отразява. Заявеното от бащата за
непригодност на бабата да се грижи за детето, са само негови усещания, видно от
изслушването му, резултат от неговото огорчение от заминаването на майка му да
работи в чужбина в неговата ранна детска възраст и дългото й отсъствие във време,
когато той е имал нужда от нейното присъствие и подкрепа. Това обаче не означава, че
ищцата не може и няма да се грижи за внука си. Напротив, тя е амбицирана да
компенсира изгубеното време и внимание с такова спрямо внука си, който е „чакала
цял живот“. Съдът счита, че опасност за детето по време на контактите му с ищцата –
негова баба няма. Възрастта на ищцата /62г./, здравословното й състояние, трудовата й
активност, натрупания житейски опит и огромното й желание, условията в дома й,
които са подходящи за отглеждане на дете, позволят безспорно осъществяването на
грижи от страна на бабата спрямо детето Г., предопределят необходимостта от
контакти между тях, които категорично са в интерес на детето. Неосъществяването на
контакти след скандала по Великден 2022г. се дължи на отношенията между страните,
натрупаното огорчение и обида, а не на липсата на желание у бабата да вижда детето и
незаинтересованост спрямо него.
Относно режима на лични отношения на детето Г. с ищцата, съдът взе предвид
възрастта на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности,
способността на ищцата да се грижи за него. С оглед установеното дерматологично
заболяване на детето, следва да се посочи, че необходимите грижи за детето, с оглед
9
заболяването, могат да се полагат и от бабата по време на контактите с детето.
Характера на заболяването не изключва тази възможност. Не е установена увреждаща,
засилваща здравословния проблем на детето, среда в дома на ищцата.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето и
на ищцата е в едно и също населено място – гр. Н.З., поради което не е необходимо да
определя и конкретно място за срещите на ищцата с детето /след адаптивния период/, в
каквато насока са възраженията в първата въззивна жалба. Това ще даде възможност
контактите да се осъществяват, както в дома на бабата, така и при възможност и
благоприятни условия, с оглед състоянието и желанията на детето, и на обществени
места /напр. парк, детски кът, детска площадка, театър и т.н./. Съдът намира, че не
следва контактите да се ограничават само и единствено до дома на някоя от страните, а
следва да позволява по-широки възможности, с оглед израстването и потребностите на
детето.
Във връзка с възраженията на родителите и исканията им за постановяване
контактите да се осъществят единствено и само в техния дом и в тяхно присъствие,
следва да се посочи следното: С оглед изложеното по-горе относно възможността
контактите да се осъществят и на обществени места от една страна и от друга с оглед
безспорно установената липса на опасност за живота и здравето на детето в дома на
бабата, съдът намира за неподходящо и не в интерес на детето контактите да се
осъществяват в дома на родителите му. Налице са както обтегнати отношения между
страните, което би създало негативни усещания у детето и бабата при срещите им, така
и биха се затруднили и ограничили възможностите за общуване и взаимните дейности,
които баба и внуче могат да извършват по време на тези срещи. Съдът отчете и
обстоятелството, че в дома на родителите живеят, пребивават, респ. често го посещават
много хора от семейния кръг на майката, което също би ограничило контактите на
баба и внуче и би повлияло на тяхното протичане. Поради това съдът няма да уважи
искането на родителите и няма да постанови срещите да се осъществяват в техния дом.
Следва да се посочи, че при определяне на режима на лични отношения съдът не
е обвързан с посоченото от страните, като определящото при преценката му е
интересът на детето. В тази връзка и при определяне на режим, който не се препокрива
изцяло с посочения в исковата молба, съдът не следва да се произнася с отхвърлителен
диспозитив относно някаква част от искания режим.
Във връзка с възражението на пълномощника на родителите, че СК урежда
различни режими на контакти на родителите с детето и на баба и дядо с детето, като
този по чл.59 от СК /за родителите/ бил неприложим при определяне на режим по
чл.128 от СК, следва да се посочи, че съдът не споделя тези виждания и намира
възражението за неоснователно. Разпоредбата на чл.128 от СК не съдържа
конкретизация относно режима на лични контакти на баба и дядо с дете. Налице е
10
дори съответно препращане към разпоредбите на чл.59 от СК. При определяне на
режима по чл.128 от СК съдът следва да се ръководи единствено и само от
изключителния интерес на детето, като преценява горепосочените обстоятелства
/възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото,
отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават,
влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност, установения
режим на детето на обучение, почивка и т.н./, като е допустимо и съответно прилагане
на елементи от режима, установен в съдебната практика и даден с общи насоки от
законодателя, прилаган в отношенията родител-дете. Съдът не споделя твърдението, че
като е определил по-разширен режим по време на Коледните и Великденски празници
и по време на личните празници на бабата и детето, районният съд е постановил
недопустим съдебен акт. Това процедиране е допустимо, според настоящия състав,
щом е съобразен с посочените обстоятелства и е в интерес на детето.
В случая, съдът намира, че е в интерес на детето Г. да осъществява контакти с
баба си по бащина линия и по време на посочените официални и лични празници,
съобразен естествено с възможността семейството да организира прекарването им
извън гр. Н.З., в който случай ищцата ще може да осъществи среща с внука си по
повод празника за споделяне на традиция, изживявания, подаръци в определен следващ
ден.
При определяне режима на лични контакти в случая съдът счита, че е необходим
определен адаптивен период, тъй като емоционалната връзка на бабата и внучето е
прекъсната от близо година, а детето е в ниска възраст, с неукрепнала психика, то
следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните
отношения – в присъствие на определено лице, което следва да е един от двамата
родители, но без да се ограничава кой от двамата, както неправилно е процедирал
районния съд. Този подход дава възможност за адаптивност и не поставя срещите в
зависимост от служебната ангажираност на бащата. Адаптивния период, съдът също
счита, че следва да е до навършване на 3-годишна възраст на детето. През този период
срещите следва да се осъществяват в присъствието на родител и с място на контактите
дома на бабата Р. Г. или съответно подходящо обществено място по преценка на
бабата, с оглед атмосферни условия, състоянието на детето, неговите потребности в
момента и т.н. През този адаптивен период – до навършване на 3-годишна възраст на
детето, дните на контактите следва да бъдат всяка първа и трета събота от месеца по
два часа от 16,00 часа до 18,00 часа /това време е подходящо според майката, с оглед
настоящия режим на детето/. През този период следва да се определят контакти и по
време на Коледните и Великденски празници, с оглед техния семеен характер,
спазването на традициите и интереса на детето по време на тях да е със своята баба по
бащина линия, като се установи, че при всички празници със семейството е бабата по
майчина линия, като не е в интерес на детето явното разделение и противопоставяне на
11
двете баби. Срещите по тези празници следва да се осъществяват в адаптивния период
по два часа на втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от
Великден от 16,00 часа до 18,00ч. В случай, че този празничен режим не може да се
осъществи по семейни причини, ангажименти на семейството на родителите, то
срещата следва да се осъществи в неделния ден, непосредствено следващ деня, при
който срещата не се е осъществила, в същото часово време – 16,00-18,00 часа. Срещи
следва да се осъществяват и на рождения ден на бабата /*/ и на деня, следващ
рождения ден на внука /*/ по два часа, съобразен с режима на детето или от 16,00ч. до
18,00ч.
След изтичане на посочения адаптивен период, т.е. след навършване на 3-
годишна възраст на детето, ищцата Р. Г. следва да има възможност да вижда и взема
детето Г. всяка трета първа и трета събота от месеца по 4 часа от 10,00 часа до 14,00
часа. Както бе посочено, след адаптивния период съдът няма да конкретизира място на
срещите, които ще се осъществяват по преценка на бабата, с оглед възможността да
води внука си на различни обществени места, за пълноценно осъществяване на
контакта с него и благоприятното влияние върху неговото физическо, психическо и
емоционално израстване и развитие. Съдът намира за неправилно процедирането на
районния съд за разделяне на часове и в съботния и в неделния ден, тъй като това води
до накъсване на времето, както на детето, така и на родителите и баба му, освен това е
налице сравнително кратка продължителност на всяка една среща.
По отношение на срещите по време на Коледните и Великденски празници,
остава осъществяването им, съответно на втория ден от официалните почивни дни за
Коледа и на третия ден от Великден, но по четири часа от 10,00 часа до 14,00ч. В
случай, че този празничен режим не може да се осъществи по семейни причини,
ангажименти на семейството на родителите, то срещата следва да се осъществи в
неделния ден, непосредствено следващ деня, при който срещата не се е осъществила, в
същото часово време – 10,00-14,00 часа. Запазват се срещите на рождения ден на
бабата /*/ и на деня, следващ рождения ден на внука /*/ по два часа, съобразен с
режима на детето или от 16,00ч. до 18,00ч.
При всички срещи ищцата следва да взема и връща детето от и до дома на
родителите му.
Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно
към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката
с баба си по бащина линия, както и правото на ищцата да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага грижи за него и да участва във възпитанието му.
Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги
може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това
личните контакти на детето с бабата биха могли да бъдат и с много по-интензивен
12
характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на
добра воля и съгласие между страните.
Във връзка с възраженията и в двете въззивни жалби, че първоинстанционният
съд в мотивите не е изложил никакви съображения относно конкретния режим, а
страните узнават за него едва от диспозитива, следва да се посочи, че това процедиране
е неправилно, но с оглед изложените мотиви и воля за определяне на режим за
контакти, не води до порок, обуславящ връщането му на първоинстанционния съд за
ново разглеждане, а до неправилност на акта. Въззивният съд, при осъществяване на
инстанционния контрол, извърши пълна преценка на събраните доказателства, изложи
подробни правни съображения относно приетия от него за подходящ режим, при което
достигна до извода за неправилност на първоинстанционното решение, поради което и
ще го отмени и вместо него ще постанови горепосочения режим на лични отношения
на бабата – ищцата в първоинстанционното производство Р. Г. с детето Г. Гиоргиев.
Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция, но с оглед
изхода на процеса пред настоящата инстанция и определянето на различен от искания
от двете страни режим, съдът намира, че не следва да присъжда разноски пред тази
инстанция на никоя от двете страни, явяващи се въззивници в производството, като
същите останат в тежест на страните, така както са направени от тях.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №9/09.01.2023г., постановено
по гр.д.№652/2022г. на Новозагорски районен съд и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.128 от СК, режим на лични отношения на
бабата Р. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Н.З., ж.к. *** с нейния внук Г. Д.ов Г., роден
на ***г., ЕГН **********, както следва:
- До навършване на тригодишна възраст на детето Г. Д.ов Г., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца, по два часа от 16,00 часа до 18,00 часа; на втория ден
от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от Великден, по два часа от
16,00 часа до 18,00ч., като в случай, че този празничен режим не може да се осъществи
по семейни причини, ангажименти на семейството на родителите, то срещата следва да
се осъществи в неделния ден, непосредствено следващ деня, при който срещата не се е
осъществила, в същото часово време 16,00-18,00 часа.; на рождения ден на бабата Р. Г.
/*/ и на деня, следващ рождения ден на внука Г. Г. /*/, по два часа, съобразено с
13
режима на детето или от 16,00ч. до 18,00ч.
Срещите в този период следва да се осъществят в присъствието на родител и с
място на контактите: дома на бабата Р. Г. или на подходящо обществено място по
преценка на бабата.
- След навършване на тригодишна възраст на детето Г. Д.ов Г., както следва:
всяка първа и трета събота от месеца, по четири часа от 10,00 часа до 14,00 часа; на
втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от Великден, по
четири часа от 10,00 часа до 14,00ч., като в случай, че този празничен режим не може
да се осъществи по семейни причини, ангажименти на семейството на родителите, то
срещата следва да се осъществи в неделния ден, непосредствено следващ деня, при
който срещата не се е осъществила, в същото часово време 10,00-14,00 часа.; на
рождения ден на бабата Р. Г. /*/ и на деня, следващ рождения ден на внука Г. Г. /*/, по
два часа, съобразено с режима на детето или от 16,00ч. до 18,00ч., както и извън това
време по споразумение между страните и когато детето пожелае.
За осъществяване на мерките на лични отношения Р. И. Г. има задължение в
началото на всеки от посочените периоди да взема детето от дома на родителите и да
го връща там в края на всеки период.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14