Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 92
11.02.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 399 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Т.З.М. ***, подадена чрез адв. Н.Т. – АК-Смолян, с посочен
съдебен адрес:***, срещу Заповед №272з-834/18.03.2021г., издадена от
Директор на Областна Дирекция на МВР –
Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от
една година.
Оспорващият
твърди, че не бил извършвал посоченото в заповедта нарушение, както и не бил
съгласен с така наложеното му наказание. Навежда доводи, че обжалваната заповед
била издадена при неизяснена фактическа обстановка. Не се установявало въз основа
на какви доказателства му било вменено извършване на нарушение и как било
установено, че именно той поставил съобщение в мобилното приложение. Счита, че
дисциплинарното производство не протекло в рамките на законоустановения срок,
съгласно ЗМВР, което било самостоятелно основание за отмяна на обжалваната
заповед. Моли се за отмяна на оспорената заповед като неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана. Претендира се присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на ОД на МВР -
Хасково, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед № 272з-2163/20.07.2020г. (л.48) на Директор на ОД на МВР – Хасково,
относно: сформиране на комисия за извършване на дисциплинарна проверка по
получени предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина, посочени в
писмо рег. №7855р-5320/25.06.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР, изготвено в резултат на постъпили и анализирани в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ съобщения във „Вайбър“ група, качени от служители на ОДМВР –
Хасково, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на
служебна информация, във връзка с постъпило писмо рег. №7855р-5320/25.06.2020г.
по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, ведно с приложения към същото
и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, вр. чл.205, ал.2 от ЗМВР, е разпоредено да
се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, съдържащи се в писмо
рег. №7855р-5320/25.06.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР. Проверката
е възложена на комисия с поименно определен състав, като е указано за резултата
да бъде изготвена писмена справка, която да се докладва в срок до 17.08.2020г.
Жалбоподателят
е запознат със заповедта на 07.08.2020г.
Във
връзка с извършваната проверка, от мл. инсп. Т.М. от група „ОДПКПД“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково е
представено писмено сведение рег. №1253р-8418/11.08.2020г. (л.62).
Изготвен
е проект на Справка рег. №1253р-8695/17.08.2020г., който не е подписан от
председателя и от един от членовете на комисията, в която е посочено, че
комисията, след като прегледала наличните доказателствени материали в
приложените разпечатки на „Вайбър“ съобщения в писмо рег. №7855р-5320/2020г. на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР и снетите писмени сведения от служителите,
стига до извода, че не могат да бъдат намерени достатъчно доказателства, които
да потвърдят, че полицаите са получавали лични облаги, за да включат външни
лица за МВР в групата или да предоставят наличната в групата информация за
местоположения на техническите средства за скорост на други лица извън
системата на МВР за лични облаги, което да представлява дисциплинарно нарушение
по смисъла на ЗМВР или нарушение на Етичния кодекс на служителите на МВР.
Предвид горното, комисията предлага, поради липса на достатъчно данни и
доказателства за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР или за
нарушения на Етичния кодекс на служителите на МВР, материалите по преписката да
се приложат към дело и на служителите да не бъде търсена дисциплинарна
отговорност.
Върху
справката е поставена резолюция от 26.08.2020г. от Директор ОДМВР – Хасково:
„Нк ОКП За допълнителна проверка. Подгответе заповед!“.
Със
Заповед №272з-2689/28.08.2020г. (л.50-51) на Директор на ОДМВР – Хасково, на
основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, вр. чл.205, ал.2 от ЗМВР, е разпоредено да се
извърши допълнителна проверка за установяване на данни за допуснати
дисциплинарни нарушения от служители на ОДМВР Хасково, във връзка с писмо рег.
№7855р-5320/25.06.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за постъпил
и анализирани в ДВС съобщения във „Вайбър“ група, качени от служители на ОДМВР
– Хасково, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на
служебна информация, като е указано за резултата от проверката да се изготви
писмена справка, която да се докладва в срок до 28.09.2020г.
Видно
от направеното отбелязване, М. е запознат със заповедта на 13.10.2020г.
Със
Заповед №272з-2995/28.09.2020г. (л.52), издадена от Директор на ОДМВР –
Хасково, е удължен срока за разследване на дисциплинарното производство срещу
държавните служители от ОДМВР – Хасково, считано до 13.10.2020г.
С
тази заповед М. е запознат на 13.10.2020г.
Със
Заповед №272з-3637/27.11.2020г. (л.24-25), издадена от Директор ОДМВР – Хасково,
е разпоредено да се извърши допълнителна проверка, като е определен нов състав
на комисията и е указано за резултата да бъде изготвена писмена справка, която
да се докладва в срок до 30.01.2021г. С тази заповед М. е запознат на
30.11.2020г.
Представено
е сведение рег. №1253р-13171/21.12.2020г. (л.35) в ОДМВР – Хасково от Т.З.М..
На
29.01.2021г. от назначената комисия е изготвена Справка рег. № 1253р-1079/29.01.2021г. (л.9-23), в която са
обобщени данните от възложената
проверка. Видно от тази справка, комисията е извършила проверка на
разпечатки на „Вайбър“ съобщения и установила служителите от ОД МВР Хасково,
поствали съобщения в приложението, на местонахождението на технически средства
за контрол на скоростта в периода април
и май 2020г., като между тези служители бил установен и жалбоподателя Т.З.М..
Същият бил публикувал 4 пъти информация за местонахождението на технически
средства за скорост, с които работил. Посочено е, че служителите поствали
съобщенията в група на приложение „Вайбър“ през мобилните телефони, които
ползват. От установените служители било потвърдено членството в група на
приложението „Вайбър“, както и същите заявили, че са публикували информация за
местонахождението на ползваните от тях технически средства за контрол на
скоростта, но не подавали информация срещу лична облага на външни лица, както и
не знаели да има в групата външни лица извън МВР, а били само служители на МВР,
като дори не познавали повечето членове, и не били включвали никакви външни за
МВР лица, нито дори колеги от ОДМВР Хасково в групата. Направен е извод, че за
мл. инспектор Т.З.М. е установено, че е публикувал информация. Изрично в
справката е посочено, че е публикувал информацията на определени дати - 30.04.2020г., 14.05.2020г., 14.05.2020г. и 18.05.2020г.
С оглед изложеното в справката и отчитайки всички получени данни за фактите и
обстоятелствата, изложени в същата, комисията е направила предложения за всеки
от служителите. Направено е предложение на младши инспектор Т.З.М., младши
автоконтрольор I ст., сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР Хасково, за извършеното нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
член 194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.200, ал.1,
т.12 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1
/една/ година.
На
03.02.2021г. М. се е запознал със справката, като вписал, че не е съгласен с
наложеното наказание и подписва с особено мнение.
Видно
от протокол рег. №1253р-1322/04.02.2021г. (л.8), М. не се е възползвал от възможността
да даде допълнителни обяснения или възражения.
С
оспорената в настоящото производство Заповед
№ 272з-834/18.03.2021г., издадена от Директор на ОДМВР – Хасково, на основание
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР относно
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“, във връзка с чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от една година на младши инспектор Т.З.М. – младши автоконтрольор I
степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ на група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ от сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково. В заповедта е
посочено, че с действията си, като постнал четири броя съобщения във „Вайбър“
за местонахождението на технически средства за контрол на скоростта, младши
инспектор Т.З.М., младши автоконтрольор I ст., в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково е нарушил разпоредбите на чл.19,
ал.1, т.1 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в
Министерството на вътрешните работи, утвърдени с МЗ рег.
№8121з-1013/08.08.2017г. Също така М. нарушил и разпоредбите на чл.71 и чл.75
от раздел VI-ти на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед №8121з-348 от 25 юли
2014г. на Министъра на вътрешните работи. Описаното е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
относно „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, за което, на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година.
Прието е, че в конкретния случай М. е извършил
едно и също нарушение няколко пъти, като са цитирани и разпоредбите на чл.197,
ал.2 от ЗМВР и чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Заповедта
е връчена лично на жалбоподателя на 22.03.2021г., а жалбата срещу нея е
подадена по пощата на 02.04.2021г., видно от поставеното върху плика пощенско
клеймо (л.107).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган, съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР – Директор на ОД на
МВР Хасково.
При издаването на заповедта са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му.
Спазени са и изискванията на
разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказващият
орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от него
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Относно изискването за форма
на административния акт, в разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В случая, дисциплинарното наказание е наложено
с писмена заповед, в която не е посочено ясно и конкретно времето на извършване
на нарушението. Описано е, че младши инспектор Т.З.М., младши автоконтрольор I ст. в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, постнал четири
броя съобщения във „Вайбър“ за местонахождението на технически средства за
контрол на скоростта, с което е нарушил посочени в заповедта разпоредби. Така
описаната в оспореният акт фактическа обстановка не се възприема от настоящият
състав като ясно и точно описание на извършено
от М. деяние, вменено му като дисциплинарно нарушение, но доколкото мотивите на
акта могат да се съдържат и в друг съставен във връзка с административното
производство документ, съдът намира, че факти и обстоятелства относно датите и
фактите по осъществяване на всяко едно от вменените деяния могат да бъдат
извлечени от приложената към административната преписка справка рег. №
1253р-1079/29.01.2021г.. В последната се сочи че М. е публикувал информацията за местонахождението на технически средства за
контрол на скоростта на дати 30.04.2020г.,
14.05.2020г., 14.05.2020г. и 18.05.2020г. Така изложеното в справката дава
основание да се възприеме, че административният орган е изразил воля да наложи
на жалбоподателя дисциплинарно наказание за извършването на четири деяния всяко
от които осъществено на различна дата и представляващо само по себе си
дисциплинарно нарушение. Неясна обаче остава волята на органа, като какво точно
нарушение на служебната дисциплина същият е приел, че се явява всяко едно от
тези деяния. В действителност органът е квалифицирал деянието като такова по
чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“, като се
сочи, че М. е нарушил и разпоредбите на чл. 71 и чл. 75 от Етичен кодекс. Освен
това обаче, органът е посочил, че с деянието си жалбоподателя е нарушил и
разпоредбите на чл. 19, ал.1, т.1 от Вътрешните правила за организацията на
документооборота в Министерството на вътрешните работи, утвърдени с МЗ рег.№8121з-1013/08.08.2017г.,
което само по себе си е друг вид дисциплинарно нарушение, а не такова по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Последното съдът намира, че води до
неяснота, за какво точно деяние се ангажира дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя. Ето защо настоящият състав намира, че е налице неяснота в
даденото от органа описание на нарушението и предложената за същото правна
квалификация, предвид което при издаване
на оспорения акт, административният орган не е спазил в пълнота изискванията на
чл. 210, ал.1 от ЗМВР.
На следващо място,
от вмененото „постване на четири броя съобщение във „Вайбър“, безспорно следва
извод че на жалбоподателя се вменяват четири отделни деяния. При това положение
органът е следвало да спази разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като след
определяне на наказание за всяко едно от нарушенията да наложи най- тежкото от
тях или едно общо наказание в максимално предвидения срок, когато се отнася за
едно и също по вид наказание. В процесният случай, органът е наложил
наказанието „ Порицание“ в максимално предвидения му срок, като е посочил за
това нормата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР,
без обаче да проведе процедура по определяне на отделно наказание за всяко
отделно деяние, преди налагане на общото такова. Така възприетият от органа
подход е довел до издаване на процесният акт в нарушение с материалния закон и
по специално с нормата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, което нарушение също
съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
На следващо място
следва да се посочи, че в настоящото производство административният орган не
доказа осъществяването на вменените деяния именно от жалбоподателя. С
протоколно определение от 09.11.2021г., на основание чл.171 ал.5 от АПК, съдът е
указал на ответната страна, че нейна е доказателствената тежест за доказване на
онези факти и обстоятелства, посочени в оспорения акт като основание за
неговото издаване и в тази връзка, че представената административна преписка не
съдържа доказателства относно изложените в Справка рег.
№1253р-1079/29.01.2021г. обстоятелства, че Т.З.М. е публикувал информация във
„Вайбър-група“ на 30.04.2020г., 14.05.2020г. и 18.05.2020г. с посочения в
справката текст. Въпреки, че на ответната страна е дадена възможност да ангажира
доказателства в указаната насока, като изрично е посочено, че непредставяне на
такива, делото ще бъде решено при наличната доказателствена съвкупност, доказателствена
активност в тази насока не бе проявена от органа, предвид което и изложените в
процесната Справка рег. № 1253р-1079/29.01.2021г. твърдения на дисциплинарно
наказващата комисия останаха, недоказани в хода на съдебното следствие. Изложените
в посочената справка факти и обстоятелства могат да бъдат възприети, като
такива допълващи мотивите на оспорения акт, но не и като доказателство за
реализирането на описаните факти в обективната действителност. Последното
обстоятелство следва да бъде установено от органа с всички допустими и относими
доказателства и доказателствени средства, каквито обаче не се ангажираха. По
преписката липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи
безспорен извод, че така посоченият телефонен номер, за който се твърди да е на
жалбоподателя, в действителност е използван именно от Т.М.. Ето защо, следва
да се посочи, че по същество органът не доказа относимите към процесното
производство факти и обстоятелства, предвид което оспореният акт се явява
материално незаконосъобразен и на това основание.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят има
право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на
пълномощника своевременно. Разгледано по същество е и основателно. В настоящото
производство не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ответника. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена
държавна такса за образуване на производство (л.95) и 600 (шестстотин) лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л.116).
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-834/18.03.2021г., издадена от Директор на Областна Дирекция на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково да заплати на Т.З.М. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер 610.00 (шестстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: