МОТИВИ към
Решение по а.н.д. № 4670/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по Предложение на РП–Пловдив за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на Д.С.Г. *** за това, че на 27.11.2018 г. в гр. Пловдив, съзнателно
се е ползвала пред длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, от преправен официален документ - Удостоверение образец №3 с изходящ №
13/16.02.2009 г., издадено на името на Д.С. Т./Г., родена на *** г. в с. М., с
посочен издател „Хидрострой – София“ ЕООД - гр. София, с дата на издаване
16.02.2009 г., когато от нея за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308 ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното искане, като счита,
че са налице всички предвидени в чл.78а от НК предпоставки, както и че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и чрез налагане на наказание към предвидения в закона минимум.
Упълномощеният защитник на обвиняемата адв.К.Н. ***
счита, че деянието, за което е привлечена обвиняемата към наказателна отговорност
подзащитната му не е извършено умишлено, поради което и същата следва да бъде
призната за невинна в извършването на престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308
ал. 1 от НК.
В дадената й възможност за лична защита и право на
последна дума обвиняемата се присъединява към казаното от своя защитник и моли
да бъде оправдана.
Обвиняемата
Д.С.Г. е родена на *** ***, омъжена, средно образование, живуща ***, ***,
български гражданин, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
През 2018 г. обв. Г. искала да се пенсионира и
направила писмено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, във вр.чл. 9а от КСО, със
заявление с входящ № 2113-15-64300 от 27.11.2018 г. Това заявление обвиняемата
представила пред Териториално поделение на НОИ - Пловдив лично. Към заявлението
обвиняемата приложила и оригинал на Удостоверение за пенсиониране образец 3, издадено
от „Хидрострой-София" ЕООД -гр. София с изх. № 13/16.02.2009 г. в гр.
София. Горепосочените документи обвиняемата представила на свид. Й.К.К.- ***в
Сектор „Пенсионно обслужване“ на Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Пловдив, находящо
се в гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ №7.
В подаденото на 27.11.2018 г. заявление за
отпускане на пенсия образец УП - 1, Г. заявила желание да й бъде отпусната
лична пенсия, на основание чл. 9а от КСО, т.е. да закупи срещу парична сума
осигурителен стаж и по този начин да придобие право да получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към датата на заявлението обвиняемата имала
навършена възраст 65 години и 14 дни, действителен осигурителен стаж 8 години,
9 месеца и 20 дни, осигурителен стаж от II категория труд - 1 година, 11 месеца
и 14 дни, осигурителен стаж от III категория труд - 6 години, 10 месеца и 6
дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 9 години, 3
месеца и 16 дни. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и
ал.2 от КСО през 2018 г. жените придобивали при навършена възраст 61 години и 2
месеца и едновременно с това осигурителен стаж от 35 години и 6 месеца.
Тъй като очевидно не отговаряла на тези изискания,
с Разпореждане ТП на НОИ - Пловдив отказали да отпуснат този вид пенсия. Съгласно
чл.9а ал.2 от КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, за което лицата са навършили възрастта по
чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен
стаж за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. В случая с
обвиняемата Г. чл. 9а ал.2 от КСО към момента на подаване на заявлението бил
неприложим, тъй като, след подаване на документите от Г., при проверка от
Осигурителния институт било констатирано, че същата имала повече от 5 години
недостигащ осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия
по чл.68 ал.1
от КСО. Недостигащият стаж общо бил 26 години, 2 месеца и 14 дни. На
основание чл.68 ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.68
ал.1 и ал.2 от КСО, през 2018 г. те имали право да придобият право на пенсия
при навършена възраст 66 години и 2 месеца за жените и при най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. С оглед съществуващата нормативна уредба
обвиняемата не отговаряла на нито едно от горепосочените изисквания по закон за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обстоятелството, че
обвиняемата нямала право да придобие пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.9а от КСО обаче било установено от ТП на НОИ - гр. Пловдив едва след
извършена проверка, в хода на която се установило, че представеното от
обвиняемата на 27.11.2018 г. в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение за
пенсиониране, издадено от „Хидрострой – София“ ЕООД, било преправено.
В хода на извършената проверка от ТП на НОИ - гр.
Пловдив било изискано в оригинал и от осигурителя „Хидрострой – София“ ЕООД -
гр. София удостоверението за пенсиониране, касаещо обвиняемата. След получаване
на заверено копие на издаденото и съхранявано от осигурителя Удостоверение за
пенсиониране, в ТП на НОИ - гр. Пловдив установили, че има разминаване между
вписаното в представения от обв. Г. на 27.11.2018 г. пред тях документ,
доказващ осигурителен стаж и Удостоверението за пенсиониране, издадено от
осигурителя. Поправката била видима и с просто око и се състояла в коригиране
на цифрата 7 от годината, посочена като такава, в която била завършила стажа си
в предприятието Г.. Въпросната цифра 7 била поправена на 9. По този начин и
осигурителният стаж на обвиняемата се увеличават от 1 година, 11 месеца и 14
дни на 21 години, 11 месеца и 14 дни, тоест с 20 години, като общият размер на
осигурителния стаж в инкриминирания документ също бил коригиран/преправен чрез
добавяне на цифрата 2 пред първата цифра 1, стояща в графата, касаеща общите
години прослужен стаж.
След като констатирали описаната неправомерна
поправка, от ТП на НОИ - Пловдив сигнализирали РП - Пловдив, както и отказали с
изрично разпореждане на обвиняемата правото да придобие пенсия за осигурителен
стаж и възраст, и по-конкретно правото да придобие право да закупи осигурителен
стаж, с цел получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото било и
конкретното искане в заявлението на обвиняемата от 27.11.2018 г. до ТП на НОИ -
Пловдив.
В случай че поради някаква причина при
административното производство по зачитане на стажа и преценка правото на
пенсия на обвиняемата ТП на НОИ - Пловдив не били констатирали поправката, то
заявителят Г. щяла да има право на закупуване на стаж, тъй като щяла да има
по-малко от 5 години липсващ осигурителен стаж от III категория за придобиване
на право на пенсия. Това било така, тъй като 4 години осигурителен стаж от II
категория се приравнявали на 5 години осигурителен етаж от III категория, а в
посочения разследван документ обвиняемата Г. била назначена на длъжност „***“, което, на
основание чл.26 от ПКТП /отменен/, се зачитало за II категория труд и по този
начин, на практика, неправомерно добавените 20 години осигурителен стаж, имайки
предвид че са II категория трудсе приравняват на 25 години осигурителен стаж от
III категория труд.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл.378, ал.2 от НПК устни и писмени доказателства – показания на св.
Й.К.К., М.Г.Т.-К., удостоверение от 16.02.2009 г., издадено от „Хидрострой
–София“ ЕООД оригинал, копие на молба от обвиняемата за издаване на УП-3,
издадено УП-3 от 16.02.2009 г., УП-3 от 18.12.2018 г. , писмо от ТП на НОИ
Пловдив, както и чрез изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
графическа и техническа експертиза.
От заключението на изготвената комплексна
графическа и техническа експертиза фамилията „Г.“ на мястото, където се
попълват трите имена, последната цифра „9“ в датата 30.09.1992 г. /на първи
ред, подграфа №4/, цифрата „2“ /на първи ред, подграфа №5/, текстът „словом“
/на втори ред в графа №2/ и текстът „Двадесети“ /на трети ред в графа №2 /в оригинала
на Удостоверение за пенсиониране образец УП - 3, с посочен осигурител „Хидрострой-София“ ЕООД на Д.С. Т./Г., ЕГН **********,
не са изпълнени от Д.С.Г..
Също така
вещото лице установило чрез експертно изследване, че почеркът в посочените
разследвани поправки и почеркът в останалия ръкописно изписан текст в същия
документ не са изпълнени от едно и също лице. Съгласно заключението на експертизата разследваните
поправки са извършвани чрез дописване и коригиране, поради което и не можело да
се установят от кога датират, но според вещото лице, качеството на поправката е
явно.
В хода на разследването били изискани и получени
от „Хидрострой– София“ ЕООД - гр. София заверени копия от молба на Д.С. Т. с
ЕГН ********** за издаване на УП-3, УП-3 с изх. №13/16.02.2009г., изпратено с
обратна разписка на получател.
Видно от тази обратна разписка
е, че изпратеното разследвано Удостоверение за пенсиониране било получено на
23.02.2009 г. лично от обвиняемата Г., от което се установявало, че при
осигурителя нямало данни за поправки неправомерни по Удостоверението за
пенсиониране и според същия осигурителен стаж на обвиняемата при него се равнявал
общо на 1 година, 11 месеца и 14 дни, а няма данни в архивите на предприятието
за по-
продължителен период.
Разпитана пред разследващите органи и пред съда,
обвиняемата заявява, че няма отношение към извършената поправка, както и че не
знаела, че такава е извършена при подаване на заявлението в НОИ. Заявеното от
обвиняемата пред съда, а и пред разследващите органи не намира опора в нито
едно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, поради
което и съдът намира, че същото представлява защитна версия и опит същата да
бъде оневинена.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства,
както и изготвената комплексна графическа и техническа експертиза съдът прие,
че обвиняемата Д.С.Г. е осъществила от обективна и субектвина страна състава на
престъплението, за което е привлечена в това й качество, а именно на 27.11.2018
г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвала пред длъжностно лице от Териториално
поделение на НОИ - гр. Пловдив, от преправен официален документ - Удостоверение
образец №3 с изходящ № 13/16.02.2009 г., издадено на името на Д.С. Т./Г.,
родена на *** г. в с. М., с посочен издател „Хидрострой – София“ ЕООД - гр.
София, с дата на издаване 16.02.2009 г., когато от нея за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с
чл. 308 ал. 1 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено от
обвиняемата чрез ползване на преправен документ, посредством представянето на
удостоверението пред съответните орани на ТП на НОИ-Пловдив.
От субективна страна престъплението е осъществено от обвиняемата при ясно съзнание
от нейна страна, че си е служила с преправен документ – удостоверение за
пенсиониране. Изводите на съда за съзнание на вината от обвиняемата се
основават на обстоятелството, че представения от нея документ се е отнасял до
информация, от която същата е била пряко заинтересована и е невъзможно същата
да не е била наясно с отразеното в него.
Същата е съзнавала много добре, че съдържащата се в удостоверението информация
е невярна, че удостовернието е преправено и въпреки това тя го е представила
пред съответните органи на ТП на НОИ. Тези изводи на съда се основават и на
това, че обвиняемата е грамотна, може да чете и е наясно със съдържанието на
написаното дори и в документ, свързан с осигурителния й стаж. Разликата от 20
години, която е невярно внесена в преправения документ е значителна и
обвиняемата, поавайки удостоверението е била
наясно с действителния й стаж при съотевтния осигурител.
Предмет на престъплението е неистински официален
документ. За да бъде използван преправен документ, следва за целта му да се
използва истински официален документ, т.е. да бъде внесено изменение на
материализираното в него изявление на действителния автор. В случая поправката
е техническа и се състояла в коригиране
на цифрата 7 от годината, посочена като такава, в която била завършила стажа си
обвиняемата на цифрата 9.
За престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК
е предвидено наказание лишаване от собода до три години, следователно налице е
първата предвидена в чл.78а, ал.1 от НК предпоставка. Обвиняемата не е осъждана
и не е била освобождавана от наказателна отговорност, което е следващата
предвидена в нормата на чл.78а от НК предпоставка. Престъплението е формално,
на просто извършване, като за осъществяването му не са предвидени настъпването
на съставомерни общественоопасни
последици.
С оглед изложеното и предвид наличието на всички
предвидени в нормата на чл.78а, ал.1 от НК предпоставки съдът освободи
обвиняемата от наказателна отговорност и наложи административно наказание
„глоба“.
При определяне неговият размер съдът прие, че
налагането на наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. ще въздейства възпитателно
и възпиращо върху дееца, както и ще въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК възложи в тежест на обвиняемата и сторените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 240 лв.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия:………………………….
Вярно с оригинала! МК