МОТИВИ към
Присъда № 260005/30.06.2020 г. по НОХД № 111 по описа за 2020 г. на РС –
Омуртаг:
Подсъдимата Д.Д.М. *** е предадена на съд с обвинение по
чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г. в
с. ***, общ. О. след като е била осъдена с Решение № 94/21.06.2016 г. по
гражданско дело № 72/2016 г. на РС-Омуртаг, влязло в законна сила на 06.10.2016
г., да издържа свой низходящ - К. Е. К.,
роден на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две вноски по 120 лв., а именно 40 вноски, равняващи се на 4 800 лв.
В стадия на съдебното производство подсъдимата
признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съгласна е да не се събират нови доказателства, а да се ползват вече
събраните на досъдебното производство, и по нейно искане делото е разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“.
Представителят на Районна прокуратура - град Т.
поддържа повдигнатото обвинение.
Съдът
като прецени изявленията на подсъдимата, направени във фазата на
предварителното изслушване на страните, както и подкрепянето на нейните
самопризнания от събраните в досъдебното производство доказателства, на осн. чл.
373, ал. 3 НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.М. и свидетелят Е. К. Е. от с.
***, общ. О. имали общо дете от съвместното си съжителство - К. Е. К., роден на *** г. Тримата живеели в с. ***, общ.
О.. В края на лятото на 2014 г. подсъдимата напуснала заедно с детето семейното
жилище и отишла в с. ***, общ. В.. През 2016 г. свидетелят Е. завел иск за определяне местоживеенето на
детето и за упражняване на родителските права спрямо същото, по който иск било
образувано гражданско дело № 72/2016 г. на ОмРС. С Решение № 94 от 21.06.2016 г.
по ГД № 72/2016 г. по описа на РС – Омуртаг, потвърдено с Решение № 107/06.10.2016
г. по ВГД № 141/2016 г. на ОС – Т. и влязло в законна сила на 06.10.2016 г.,
упражняването на родителските права спрямо детето К. било предоставено на
бащата Е. Е., а майката Д.Д.М. била осъдена да плаща издръжка за малолетното си
дете К. Е. К. чрез законния му представител Е. К. Е. в
размер на 120 лв. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от 12.03.2016 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или
прекратяване на определената издръжка. От деня на влизане в сила на посоченото
решение за подсъдимата е възникнало съдебно установено по основание и размер задължение
да заплаща издръжка на малолетното си дете. Въз основа на съдебното решение бил
издаден изпълнителен лист относно вземането за присъдената издръжка, по който
на 03.11.2016 г. било образувано изпълнително дело № 145/2016 г. по описа на
ДСИ при ОмРС. Тъй като подсъдимата не извършила доброволно плащане на
присъдената издръжка, в хода на изпълнителното производство бил наложен запор
върху трудовото й възнаграждение и по принудителен ред били събрани едва около две
месечни вноски. През този период подсъдимата работела по трудови договори и
получавала трудови възнаграждения, като почти през целия период до 2019 г. тя имала
сключени трудови правоотношения. Освен това същата нямала задължения за
издръжка към други низходящи. Въпреки реализирането на доходи подсъдимата не
плащала доброволно издръжка за малолетното си дете К.. През 2018 г. подсъдимата
предявила иск за промяна на определените с цитираното решение на ОмРС мерки по
упражняване на родителските права върху детето К. като претендирала това
упражняване да бъде предоставено на нея. По подадената искова молба било
образувано гр. дело № 379/2018 г. на ОмРС и по същото подсъдимата М.
представила като доказателство за доходите си трудов договор № 102/17.09.2018 г.,
сключен между нея в качеството й на работник и „Мирикъл-Т“ ЕООД със седалище в
град Ш. като работодател, по силата на който договор подсъдимата работела в
посоченото дружество на длъжността „шивач“ срещу месечно трудово възнаграждение
от 510 лв., считано от 17.09.2018 г. По същото дело бил представен и трудов
договор № 117/03.05.2019 г., сключен между Д.М. и „Рейт Р8“ ЕООД със седалище в
гр. В., по силата на който подсъдимата М. била в трудово правоотношение от 07.05.2019
г., изпълнявайки длъжността „машинен оператор, шиене“ срещу основно месечно
трудово възнаграждение от 560 лв. От постъпилата справка от ТД на НАП - В., офис
Ш. се установява, че през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. подсъдимата М. е
работела по сключени трудови договори и съответно е получавала полагащото й си
трудово възнаграждение. Според полученото писмо от ДСИ при РС- Омуртаг общо
неплатените месечни вноски за издръжка на малолетния К. Е. К. за
времето от 12.03.2016 г. до 04.10.2019 г. са с общ брой 40 вноски на обща стойност
4 800 лв. При това положение, въпреки получаваните доходи от полаган през
годините труд, подсъдимата не изпълнявала в периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019
г. задължението си за издръжка спрямо своя низходящ – малолетното й дете К..
Съдът прие за установена приетата от
прокурора и призната от подсъдимата фактическа обстановка изцяло в рамките на
изложеното в обвинителния акт доколкото правилата на глава 27 НПК задължават
съда да стори това при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
От изложената фактическа обстановка се установява, че
подсъдимата е реализирала от обективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК, тъй като за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г. в с. ***, общ.
О. след като е била осъдена с Решение № 94/21.06.2016 г. по гражданско дело № 72/2016
г. на РС - Омуртаг, влязло в законна сила на 06.10.2016 г., да издържа свой
низходящ - К. Е. К., роден на *** г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски по 120
лв., а именно 40 вноски, равняващи се на 4 800 лв. Задължението за издръжка е
носимо и поради това мястото на неизпълнението му е по местоживеене на детето К.
в с. ***, общ. О.. От субективна страна деянието е извършено виновно под формата
на пряк умисъл. Предвид документално доказаното по делото обстоятелство, че
през целия инкримиран период подсъдимата е работела, полагайки труд по трудови
правоотношения, възникнали въз основа на сключени от нея и регистрирани по
законовия ред трудови договори, според които на същата е начислявано и плащано
трудово възнаграждение, следва извода за
липса на обективна невъзможност или пречки от непреодолим характер, препятстващи
изпълнението на задължението й за издръжка спрямо нейния низходящ. За ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия по инкриминираното му обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от субективна страна да бъде
установено съзнателно неизпълнение на дължимите алименти, което изисква
доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на
пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка
- в т. см. е Решение № 138 от 27.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 612/2017 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Д. А.. По настоящото дело прокуратурата е събрала в
хода на ДП доказателства, установяващи обективната възможност на подсъдимата да
заплаща издръжка, а в хода на производството не са наведени твърдения за
наличие на непреодолими пречки относно изпълнението на алиментното задължение. Ето
защо и предвид направеното от подсъдимата признание на изложените в
обвинителния акт факти, съдът прие гореизложената фактическа обстановка за
безспорно доказана и въз основа на същата призна подсъдимата за виновна в
извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимата наказание съдът направи първо преценка относно по-справедливия и
адекватен с оглед целите на специалната превенция вид наказание между
алтернативно предвидените в санкционната част на чл. 183, ал. 1 НК наказания „лишаване
от свобода“ и „пробация“. Като съобрази в този смисъл чистото съдебно минало и
възрастта на подсъдимата, както и същността на престъпното деяние, което засяга
точно определено лице, а не множество лица, и произтича от неизпълнение на
съдебно установеното й задължение да плаща издръжка, съдът счете, че адекватно
по вид наказание в случая е по-лекото от двете предвидени, а именно „пробация“.
Относно това наказание разпоредбата на чл. 58а ал. 5 НК регламентира
неприложимост на правилата по чл. 58а ал. 1-4 НК. Ето защо, въпреки проведената
диференцирана процедура по глава 27 НПК, съдът не приложи в случая чл. 58а ал. 1 НК, към който препраща принципно чл. 373, ал. 2 НПК. Съгласно общите правила за
индивидуализация на наказанията по чл. 54 НК при определяне на видовете и
продължителността на пробационните мерки, визирани в чл. 42а НК, съдът отчете направените
от подсъдимата признания на фактите в обвинителния акт/поради невъзможността за
прилагане на специалната редукция по чл. 58а НК в случая, тези признания следва
да се отчетат при определяне на наказанието/и данните за направени от
подсъдимата плащания на две месечни издръжки през 2020 г. Предвид тези
смекчаващи отговорността обстоятелства и ниската степен на обществена опасност
на подсъдимата, която не е осъждана и няма данни за извършени други
противообществени прояви, съдът наложи на същата двете задължителни пробационни
мерки за минималния им срок от по 6 месеца, а именно: задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът не
намери за приложими в случая допълнителните пробационни мерки, тъй като
прилагането им би попречило на подсъдимата да полага пълноценно възмезден труд
и да реализира доходи, посредством които да изпълнява задължението си за издръжка
към малолетното си дете. За да спази принципа за прилагане на по-благоприятния
за дееца закон, съдът прецени предпоставките по чл. 58а ал. 4 НК, а именно
налице ли са условията на чл. 55 от НК. Освен липсата на предходни осъждания на
подсъдимата и горепосоченото признаване на фактите по обвинението съдът не
откри в случая други смекчаващи отговорността й обстоятелства, които в своята
съвкупност да представляват многобройни или по своему да са изключителни, за да
обусловят прилагането на чл. 55 от НК. Дори напротив, отегчаващото обстоятелство,
изразяващо се в сравнително големия брой неплатени повече от две месечни
издръжки – 40 броя, общият им размер от 4800 лева и периода на противоправното
бездействие на подсъдимата, обхващащ три календарни години, не позволяват
извода за обосновано и допустимо прилагане на благоприятния вариант на
санкциониране по правилата на чл. 55 НК. А и предвид определеното от съда
наказание „пробация“, приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „в“ НК би довело
до замяната му с наказанието „глоба“, а същото би причинило натоварване на патримониума
на подсъдимата за сметка на задължението й за издръжка. Ето защо съдът не
приложи разпоредбата на чл. 55 НК в случая и определи наказанието при условията
на чл. 54 НК.
В хода на цялото наказателно производство не са
направени разноски, поради което и подсъдимата не следва да носи отговорност за
такива.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат
изпълнени специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова