№ 1202
гр. Плевен , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104073 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.).
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление *** против М. З. М. с ЕГН **********, от
***, в която се твърди, че на 22.04.2015 г., около 10.30 часа, *** се движел
товарен автомобил ***, управляван от ответника ***. Твърди се, че поради
наличие на неукрепен товар върху автомобила, започнали да хвърчат парчета
гипсокартон от каросерията му, при което едно от парчетата ударило попътно
движещото се МПС ***, управлявано от *** в резултат на което настъпило
ПТП с материални щети. Излага се, че по повод инцидента бил съставен
Протокол за ПТП № 1523380/22.04.2015 г. по описа на ***, от който било
видно, че водачът на товарен автомобил ***, бил виновен за настъпване на
ПТП и спрямо него било взето административно отношение с АУАН, ***, по
описа на ***. Сочи се, че към датата на застрахователното събитие
собственикът на описания товарен автомобил с *** имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ***, валидна от 07.06.2014 г. до
1
07.06.2015 г. Твърди се, че на 23.04.2015 г. собственикът на МПС ***, подал
Уведомление за щета в представителство на „застрахователното дружество и
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. При
ищеца била заведена щета с № ***.; на 23.04.2015 г. бил проведен оглед на
увреденото МПС, приключил със съставянето на Опис - техническа
експертиза, в който били отразени увредените детайли. Сочи се, че според
Доклада по процесната щета, определеното от *** застрахователното
обезщетение възлизало на 320,20 лева, която сума била изплатена на
собственика на увреденото МПС с платежно нареждане с рег. №
536723/04.04.2017 г. Сочи се също, че според съставения Протокол за ПТП,
ответникът *** виновно бил причинил настъпването на пътния инцидент,
като не взел мерки за отстраняването на известна му
неизправност/неукрепеност на товара на моторното превозно средство, която
застрашавала безопасността на движението. Навеждат се доводи, че при
извършеното от *** плащане, налице било основание по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ
(отм.), обосноваващо правен интерес да се претендира възстановяване от
длъжника на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 320,20
лева, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или
сума в общ размер на 335, 20 лв.
Излага се, че вземането за горните суми било претендирано от ищеца по
реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното *** била издадена
съответна заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от
длъжника в законоустановения срок.
При изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се
установи съществуването в полза на ищеца на вземането за сумата от
335,20лв., за която е издадена заповед за изпълнение в производството по ***
по описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока за отговор по чл.131 от
ГПК молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че превозвания от него
товар е бил укрепен в пълна степен. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм
на ПТП, според който част от превозваните листове изпаднала от каросерията
и причинила щетите.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
2
по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по *** по
описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по
същество.
Установява се от приложения препис на Протокол за ПТП ***, че на
22.04.2015г. на път ***, на ***+*** настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на управляван от ответника товарен автомобил ***
и лек автомобил ***, управляван от П. П. П. и собственост на ***. Според
отразеното в протокола произшествието било причинено вследствие падане
на неукрепен гипсокартон, превозван от ищеца, върху увредения лек
автомобил ***. Отразено е в съставения Протокол за ПТП, че при
извършения от полицейския служител оглед са били констатирани увреди по
предна броня, предни леви подкалник, мигач и халоген на лекия автомобил.
От приложената преписка по наказателно постановление *** от
20.05.2015г. на началник на *** се установява, че на ответника е било
наложено административно наказание на основание чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за това, че на посочената по-горе дата превозвал товар, който не бил
достатъчно укрепен и лист от него паднал, удряйки правилно движещ се
автомобил, причинявайки и материални щети. Не се спори, че наказателното
постановление е влязло в сила, като необжалвано.
Установява се по делото от приложения препис на застрахователна
полица ***, че автомобила, управляван при настъпване на процесното ПТП
от ответника и собственост на ***, е бил застрахован при ищеца по
застраховка "гражданска отговорност", за срок от 07.06.2014г. до 07.06.2015г.
Видно е от приложените преписи на Уведомление за щета от
23.04.2015г., изходящо от *** и адресирано до ищеца, техническа експертиза
по щета ***., експертна оценка по същата щета от 18.05.2015г., доклад по
щета и платежно нареждане с бордеро №536723/04.04.2017г., че собственика
на увредения при процесното ПТП автомобил е заявил пред ищцовото
дружество претенцията си за заплащане на обезщетение за причинените му
3
вреди и му е било изплатено такова в размер на 320,20 лв.
С оглед обясненията на ответника, дадени в о.с.з. на 26.10.2020г., съдът
приема, че между страните не е налице спор, че процесното ПТП е
възникнало вследствие падане на част от превозван товар от ответника със
застрахования при ищеца товарен автомобил, както и не е налице спор, че е
било заплатено от същия застраховател обезщетение в размер на процесната
сума на собственика на увредения при произшествието лек автомобил.
Ответникът е ангажирал гласни доказателства в хода на производството
по делото. Разпитаният в о.с.з. на 26.11.2020г. свидетел *** излага в
показанията си, че работел в *** като мотокарист от 20 години, в това число и
към м.април 2015г. Тогава в дружеството работел и ответника, като
впоследствие напуснал. Твърди, че си спомнял за станалия инцидент през
2015г. с управляван от ответника автомобил, т.к. друг такъв случай не е
имало. Излага, че трябвало да се превозва товар до обект на дружеството в
***. Твърди, че натоварили две палета с гипсокартон, който бил фабрично
опакован на дървени скари и вързан с пластмасови връзки. Твърди също, че
след натоварването прекарали върху товара колан, който закачили от двете
страни на каросерията с куки. Излага, че след случилото се ответника казал,
че бил излетял един лист гипсокартон и св. *** се учудил как било възможно
да се случи това, след като били закрепили товара. Съдът възприема
показанията на свидетеля, т.к. в тях се излагат лични възприятия и не са
налице обстоятелства, внасящи съмнение в достоверността им.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
(отм.), по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, което
не е спряло и не е взело мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Т.е., за да бъде ангажирана отговорността на водача в тази хипотеза,
4
повредата или неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от него - да
е знаел, че управлява повредено или неизправно МПС и въпреки това не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, с
което е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в
резултат на това. Регресното право се изключва при внезапно настъпила
техническа неизправност, при която водачът е бил в невъзможност да
предвиди и предотврати общественоопасните последици.
Процесното ПТП не е възникнало вследствие техническа неизправност
или повреда на управлявания от ответника автомобил, но съдът счита, че
хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) може да бъде отнесена и за
случаите, в които ПТП е възникнало вследствие неизправност, касаеща
превозвания товар. Отново обаче следва да е било налице знание у водача за
неизправност, застрашаваща безопасността на движението.
Установи се в настоящото производство от показанията на свидетеля
***, че превозвания от ответника товар е бил укрепен по подходящ начин
преди предприемане на курса по превоз. Установи се, че материалите са били
фабрично опаковани и допълнително закрепени за автомобила. При това
следва да се приеме, че засегналата товара повреда на закрепващите го
елементи е възникнала внезапно и моментът, в който ответника е узнал за нея
е падането на част от превозвания материал, засягайки увредения автомобил.
При това водачът е спрял веднага, което стана ясно и от съставения на
мястото на произшествието Протокол, подписан от ответника и с липса в него
на констатации да е напуснал мястото на инцидента.
Обсъденото наказателно постановление, с което на ответника е било
наложено административно наказание не е задължителен за гражданския съд,
подобно на влязлата в сила присъда и не установява знание у ответника за
неизправност на превозвания товар, създаваща опасност за участниците в
движението.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от застрахователя
регресен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца
5
дължи на ответника направените по делото разноски, които са за платено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 300лв. и за
адвокатско възнаграждение, платено в заповедното производство за
депозиране на възражението на длъжника в размер на 50лв. или общо 350лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против М. З. М. с ЕГН **********, от ***, ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.) за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 335,20лв. - главница, представляваща 320,20лв. - изплатено
застрахователно обезщетение и 15лв. – направени ликвидационни разноски
по щета ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г. в производството по *** по
описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. З. М. с
ЕГН **********, от ***, сумата от 350лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6