Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Ст.
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1603
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от
назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в Б.ите Синдици срещу „Н.“ АД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за
установено, че изявление за прихващане направено, както следва: с Уведомление с
вх. № 9484/17.10.2014г., с което вземане
на стойност 200 000 лв., което е придобито от „Б.” АД /понастоящем с
наименовние – „Н.“ АД/ посредством договор за цесия, сключен между дружеството
и М.К.Ц., е извършено прихващане на насрещно задължение на „Б.” АД /понастоящем
с наименовние – „Н.“ АД/, произтичащо от договор за Б.ов кредит от 04.02.2009г. , ведно със сключен към него
Анекс №1 от 22.06.2009 г. са нищожни, поради липса на предписаната от закона
форма- писмена, с нотариално удостоверен подпис, като при условията на
евентуалност по отношение на вече споменатия иск са съединени и такива с правна
квалификация чл. 59., ал. 3 и ал. 5
ЗБН за обявяването на извършеното
прихващане за относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
Ищците
посочват, че със съдебно Решение № 664 от 22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС Б.ата е обявена в несъстоятелност и е постановено
осребряването на имуществото й. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено
по т.д. № 2216/2015 по описа на САС, ТО, III състав, посоченото решение на СГС
е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Б.ата
е приета датата 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата –
20.06.2014 г. Окончателно тази дата се потвърждава с Определение № 583 от
09.11.2016г.по ч.т.д № 1875/2016г. ВКС, ТО. Задължението на назначените синдици
да издирват, уточняват и попълват имуществото на Б.ата, както и необходимостта
от установяване принадлежността към това имущество на вземане на Б.ата -
предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на исковете.
Поддържа се, че основанието за пораждане задължение на ответника към Б.ата
произтича от сключен Договор за Б.ов кредит от 04.02.2009г. между „КТБ“ АД и „Б.“
АД /понастоящем с наименовние – „Н.“ АД/, с който Б.ата предоставила кредит на
ответника в размер на сумата от 1 400 000 лв., като крайният срок за погасяване
на всички дължими суми по отпуснатия кредит е фиксиран за датата- 20.02.2014г.
Към Договора за Б.ов кредит бил сключен Анекс №1 от 22.06.2009г., с който се
удължавал срокът за погасяване на задълженията по кредита до 20.03.2017г.,
извън случайте когато кредитът бъде обявен предсрочно за изискуем. Изтъква се,
че на 17.10.2014г. в деловодството на Б.ата постъпва Уведомление с вх. № 9484/17.10.2014г от страна на депозанта - М.К.Ц.,
която съобщава на „КТБ“ АД, че по силата на Договор за цесия от 17.07.2014г.,
заверен под рег. № 5567.17.07.2014г. при нотариус -Г.Г.,*** действие, е
прехвърлила свое вземане към Б.ата в полза на дружеството - „ Б.“ АД
/понастоящем с наименовние – „Н.“ АД/ възлизащо на сумата от 200 000 лв. и
произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит. Същото
представлявало само част от цялото й вземане на стойност 603 000 лв. ТАка също
се твърди, че на същата дата 17.10.2014г. в деловодството на Б.ата е постъпило
и Изявление за прихващане с вх. № 9485/17.10.2014г, с което ответникът „Б.“ АД
/понастоящем с наименовние – „Н.“ АД/ уведомява Б.ата за придобитото от
него вземане и отправя изявление за
прихващане с това си активно вземане в размер на 200 000лв със задълженията,
които има към Б.ата по Договор за Б.ов кредит от 04.02.2009г. до размера на по-
малкото от двете насрешни притезания. В исковата молба е развито виждането, че
предприетото от ответното дружество
изявление за прихващане не отговаря на законоустановените изисквания за
форма по смисъла на специалната разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗБН, а именно
нотариална заверка на подписа на лицето, от което произхожда, което го прави
нищожно по смисъла на чл. 26, ал. 2, от ЗЗД. При условията на евентуалност от
Синдиците на Б.ата се прави позоваване, че осъщественото прихващане е относително недействително спрямо кредиторите
на несъстоятелността, доколкото са налични хипотезите на чл. 59, ал. 3, респективно ал.5 ЗБН.
Конкретизира се, че с направеното на 17.10.2014г. изявление към Б.ата за
сключен договор за цесия и съответно изявление за прихващане показва, че именно
това се явява релевантната дата на придобиване на процесното вземане от страна
на ответника и разпореждането му с него. Обосновава се, че към този момент (
17.10.2014г.) по отношение на ответника „Б.“ АД /понастоящем с наименовние – „Н.“
АД/ е налице знание за настъпила неплатежоспособност на Б.ата, което
обстоятелство било ноторно известен факт, поради придадената му гласност в
публичното пространство, сред българската общественост, респ. е стигнало до
ответника. Акцентира се и върху това, че прихващането, чиято относитеона
недействителност се преследва било извършено и след началната дата на
неплатежоспособността на Б.ата (20.06.2014г.), независимо от обстоятелството
кога били възникнали насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил
изпълнен и фактическият състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в
редакцията й към момента на извършване на прихващането. При тези твърдения,
Синдиците на „КТБ“ /н./ предявяват като главен иск прогласяването на
нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на изявлението на „Б.”
АД за прихващане от 17.10.2014г.. с активни вземания, придобити от М.К.Ц., като
при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за обявяване на
споменатото изявление за прихващане за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността при условията на чл.59, ал.3 или по ал.5 ЗБН.
От
ответната страна по предявените искове – „Н.” АД в срока по чл. 367 ГПК е
упражнено правото на писмен отговор, като чрез него се прави първоначално
искане за оставяне исковата молба без движение и последващо оспорване на всички
предявени от ищеца главни и евентуални искове, като се поддържа те да са
фактически и правно необосновани и недопустими. Възразява се по това, че
предявеният главен иск квалифициран по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не попада в
хипотезата на чл. 59, ал. 7 и поради тази причина страната, която го е заявила
за разглеждане не е била освободена от държавна такса. Също така макар по
евентуалните искове да не се дължи предварително събиране на такси, това
правило не се разпростирало и върху главния дълг, предвид факта, че при
неговото уважаване няма да се стигне до разглеждане на евентуалните. Ответникът
твърди, че в исковата си молба ищецът не е посочил точния размер на
прихванатата сума, която представлява цената на иска, а сумата от 200 000 лв.
представлява размерът на придобитото посредством цесия вземане, но не е равна
на вземането, което се преследва да е било прихванато с насрещен дълг към Б.ата.
Довод за недопустимост на искането, отправено от ищеца, е посочена липсата на
правен интерес от страна на синдиците на „КТБ” АД, произтичаща от факта, че не
последната е титуляр на вземането, а чуждестранно, трето за настоящия спор
юридическо лице –С.Ж.Т., с адрес: Република Франция, 17 курс Валми, 92980 Париж
Ла Дефенсе Седекс 7. Това било така, защото вземането към ответника,
произтичащо от договора за Б.ов кредит, било предмет на финансово обезпечение
по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение, като залогът бил
учреден на 19.05.2011г. между „ КТБ” АД и „ С.Ж.” във връзка със сключен между
тях договор за срочен заем. На 04.11.2014г. кредиторът по последния направил
вземането си по предоставения заем предсрочно изискуемо и отправил изявление за
придобиване на заложените от „КТБ“ АД /н./ в полза на френското дружество
вземания, в т. ч и вземаният, с които Б.ата разполагала към ответника по предявените искове. Поддържа се,
че според законодателството ни обезпеченото лице придобива вземанията си
посредством изявлението, което прави към обезпечителя и третото лице, като
такива са получени от ответника съответно на 12.12.2014г. и 26.03.2015г. Освен
това с отговора се споменава, че вземането къмж„Н.” АД от страна на „ КТБ” АД било предмет и на особен залог, вписан в ЦРОЗ
с № 2011052501037, без да е налична
информация, дали същото е отчуждено или пък е осъществен друг вид
разпореждане с него. Във връзка с предявения иск за нищожност на извършеното
прихващане, поради неспазване на установената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за
действителност – нотариална заверка на подписа на кредитора отправящ
изявлението се излага позиция, че това изискване за форма, въведено в
цитираната законова разпоредба, не би могло да се приложи към оспореното
прихващане датиращо от 17.10.2014 г., защото то е осъществено към момент,
предхождащ обявяването на Б.ата в несъстоятелност и назначаването синдик на
същата. Настоява се, че изявлението за прихващане е адресирано до квесторите на
Б.ата, а за него няма изискване за форма за действителност по смисъла на Закона
за кредитните институции. Ето защо според ответната страна така спазената от
нея обикновена писмена форма е достатъчна да покрие нормативните изисквания за
форма на сделката с оглед момента на извършването й– дата предхождаща момента
на обявяване на Б.ата в несъстоятелност. Едва когато Б.ова институция бъде
обявена в несъстоятелност се разкрива хипотезиса на нормата на чл. 59, ал. 2
ЗБН предвиждаща изискване за специална форма и нужда от отправянето на
изявлението до конкретен адресат – Синдик. Няма как, когато отсъства открито
производство по несъстоятелност да има назначен синдик на Б.ата, който да бъде
овластен да приема такива изявления за прихващане. На следващо място в отговора
си ответната страна се спира на насочените спрямо нея евентуални конститутивни
искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност
спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на извършеното изявление за
прихващане, като ги намира неоснователни. В този контекст най-напред се опонира
по заявеното в исковата молба, че придобиването на процесното вземане е станало
с направеното изявление до Б.ата на 17.10.2014г., като се изтъква, че всъщност
за действителен момент на придобиване на
вземането трябва да се определи датата на сключването договора за цесия от 17.07.2014г. Това
изключвало елемента от фактическия състав на ч. 59. ал. 3 ЗБН за знанието към
момента на придобиване на вземането, а не към момента на извършване на
прихващането. Извън изложеното изобщо се отрича възникването на право в полза
на Синдиците на Б.ата по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото няма сбъдване
на изискуемия фактически състав, които да обоснове подобна относителна
недействителност на извършеното от дружеството-ответник прихващане. Обръща се
внимание, че ответникът е придобил вземанията, с които извършва прихващане на
17.10.2014 г., като от синдиците не е доказано наличието на знание у ответника-
„ БМТ- И.” АД за настъпилата при Б.ата неплатежоспособност като юридически
факт, елемент от фактическия състав, залегнал в нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН..
Ответникът твърди, че неплатежоспособността е обективно състояние, установено
от съда към определен момент, като знанието за това състояние може да се предположи при наличие на
обективни факти. Вероятността, предположението за неплатежоспособност не можело
да се квалифицира, като „знание” по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Аргумент за
обратното не можело да бъде обявеното в ТР решение за поставяне на Б.ата под
специален надзор, както и информацията изхождаща било от БНБ, било от медийте,
респективно още по-малко формираното убеждение в обществото и в
средностатистическия гражданин, защото в публичното пространство били подавани
разнопосочни сигнали, вкл. такива за оздравяване на Б.ата и възстановяване на
дейността й. Споменава се и това, че относно знанието за неплатежоспособност не
може да се прилага презумпция, а то подлежи на пълно и главно доказване, като
съществен факт от преобразуващото право една сделка да бъде обявена за
относително недействителна спрямо кредиторите на масата по несъстоятелността. И
във връзка с последния от предявените при условията на евентуалност искове, а
именно този по чл. 59, ал. 5 ЗБН от ответната страна се противопоставят
възражения за неоснователност, като се иска неговото отхвърляне. Посочва се, че
фактическият състав на преобразуващото право за обявяване на прихващане за
относително недействително по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН предпоставя от една
страна прихващането да бъде извършено от длъжника, т.е „ КТБ” АД и от друга
страна, то следва да е извършено след обявената дата на неплатежоспособност на Б.ата.
Ответното дружество се фокусира върху това, че измененията в редакцията на
нормата на чл. 59 ЗБН, които са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., няма
как да намерят приложно поле към вече заварения случай на упражнено изявление
за прихващане, защото обсъжданата норма има материалноправен характер, а
липсата на придадено и обратно действие може да означава само едно, че тя ще
урежда отношения възникнали единствено занапред във времето, респективно тя не
може да преурежда реализирали се до този момент едностранни сделки по
прихващане. Не се касаело за сложен фактически състав, а до еднократен гражданскоправен
акт, които поражда свойте правни последици еднократно и незабавно с
ретроактивно действие и необратим компенсационен ефект за насрещните вземания,
които са предмет на предприетото прихващане. Воден от тези си фактически и
правни съображения ответника иска от сезирания съд да се произнесе с решение, в
което да приеме, че предявените за разглеждане главен и евентуални искове са
недоказани в своето основание и като такива подлежат на отхвърляне.
Синдиците при „КТБ“ АД /н./, чрез
пълномощника им- адв. Н.К. от САК се
възползват от правото си да подадат допълнителна искова молба в срока по чл.
372 ГПК, чрез която поясняват и допълват първоначалната си такава. Взема се
отношение по изтъкнатите с отговора на ответника съображения за неоснователност
на предявените искове. Относно редовността на исковата си молба ищците
поясняват, че дела за събиране на вземанията на Б.ата не са само тези с предмет
осъдителни претенции, но и други искове, като процесния за прогласяване
нищожност, предявяването на който представлявало допустимо правно средство и
необходимо правно действие за събиране на вземанията на Б.ата. В конкретния
случай вземанията на Б.ата по договора за кредит до размера на извършената
компенсация не могат да бъдат събрани
преди да се прогласи нищожността, евентуално относителната недействителност,
като поради тази причина се посочва, че държавна такса не се събира. Прави се
искане за изменение основанието на исковата молба, а именно главен иск да бъде
чл. 59, ал. 5 ЗБН, а чл. 59, ал. 2 да бъде предявен като евентуален. Във връзка
с направеното възражение относно цената на иска, Синдиците считат, че
посочената сума от 200 000 лв.
представлява сумата предмет на изявлението за прихващане на ответника и
макар погасяването да е до размера на по- малкото вземане, това не променяло
материалния интерес на предявения иск. Ищците чрез своя процесуален
представител оспорват всички наведени
възражения от ответника, изложени в отговора на исковата молба, като ги
определят за неоснователни. Застъпва се виждането, че прихващане срещу Б.ова
институция, на която е отнет лиценза за осъществяване на Б.ова дейност, би
могло да се извърши валидно единствено след датата на откриване на производство
по несъстоятелност спрямо същата, предвид необходимостта изявлението за
прихващане да бъде отправено до синдика като условие за неговата
действителност, а синдик се назначава едва с отркиване на производство по
несъстоятелност. Именно това правело изявлението за прихващане адресирано до Б.ата в периода от датата на решението на
УС на БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на Б.ова дейност до датата на
назначаване на синдик такова без валидно правно действие. В този смисъл
изявлението от 17.10.2014г., отправено от ответника до квесторите на Б.ата, не
е направено в законоустановената форма и ред по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2 от
ЗБН, както и чл. 3, ал. 2 ЗБН, което
рефлектира върху валидността му и го прави нищожно. Синдиците оспорват и
твърдението на ответното дружество за липса на знание у него за
неплатежоспособност при придобиване на вземането от цедента – М.Ц.,
впоследствие прихванато с негови кредитни задължения към Б.ата. Позовава се на
това, че знанието за настъпилата неплатежоспособност на Б.ата е формирано в
периода от поставянето й под специален надзор, продължаването му с решение на
УС на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014г. Пояснява се, че се има предвид такова
знание, което е налице за всеки средностатистически гражданин с оглед големия
поток от информация за затруднения и невъзможността на Б.ата да обслужва свои
клиенти, а понятието неплатежоспособност следва да се дефинира не според
финансовите и юридическите критерии за това, а според едно по-широко разбиране
за неплатежоспособност в обществото, разглеждана не като правно понятие, а като
такова, придобило гражданственост и по-
широк смисъл. С оглед на това не било
нужно ответникът да притежава някакви специални знания, а самият факт на
поставяне на Б.ата под специален надзор на 20.06.2014г. поради изчерпана
ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове на депозантите
си е достатъчно основание, за да се формира занние у този правен субект.
В срока по чл. 373 ГПК ответното
дружество упражнява правото си на допълнителен отговор, като в него продължава да
детайлизира линията си на защита по предприетата от ищеца съдебна намеса в
създалите се отношения между страните по повод осъществяването на прихващане
към Б.ата. Отново се отделя самостоятелно внимание на твърденията, изложени във
връзка с правата по всеки един иск, като същите се отричат с аргументи било от
фактическото положение на правоотношенията, създадени между Б.ата и ответната
страна, респективно от правилното приложение на материалния закон, уреждащ
отделните хипотези на нищожност, респективно относителна недействителност на
атакуваното прихващане. Отричат се фактическите състави на навежданите от
ищците пороци. Заключава се, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени от компетентния да ги разгледа съд.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от
заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение №
138, с което лицензът за извършване на Б.ова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което
решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно
изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците
си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност,
като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална
дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г. С Решение №
196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в Б.ите,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на Б.ата.
Ангажиран е Договор за Б.ов кредит от 04.02.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „БМТ – И.“ АД /понастоящем с променено наименование – „Н.“ АД/, по силата на който Б.ата е предоставила на упоменатия кредитополучател Б.ов
кредит в размер на сумата от 1 400 000
лева, като условията за усвояването, ползването и погасяването на така
предоставения кредитен ресурс са изчерпателно определени в подписаното
съглашение. От съдържанието на кредитната сделка се разкрива, че средствата по
осъществяваното кредитиране се отпускат на кредитополучателя за да покрият
заплащането на покупна цена на недвижим имот разположен в гр. София, чиято
индивидуализация е изчерпателно дадена в
клаузата на т. 2а. Според клаузата на чл. 9 страните са уговорили, че за ползването
на предоставения кредит лицето-кредитополучател ще дължи възнаградителна лихва
в размер на 10 % годишно, като плащането й ще става ежемесечно до 25-то число
на съответния месец. Погасяването на кредита е уговорено да се извърши чрез
заплащането на 57 поредни ежемесечни погасителни вноски, като първата от тях е
утвърдена в размер от 24 584 лв. и има падеж на изпълнение – 20.06.2009
г., а всяка от останалите 56 вноски е определена да възлиза на сумата от по
24 561 лв. и е уговорено да бъде
платима ежемесечно на всяко 20-то число на текущия месец, считано от 20.07.2009
г. до 20.02.2014 г., вкл. С цел
гарантиране обезпечаването на отпускания кредит страните по сделката са се
договорили, че кредитополучателя ще предостави на Б.ата обезпечения под формата
на първа по ред договорна ипотека върху назован в договора недвижим имот; първи
по ред особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя от Б.ата; както и поръчителство от страна на дружеството – „Б.“
ЕООД. По делото няма доказателства в потвърждение на факта, дали обещаните от
кредитополучателя обезпечения са били учредени в полза на Б.ата финансирала
коментирания Б.ов кредит.
Чрез подписания Анекс
1/22.06.2009 г. страните по кредитното правоотношение са постигнали договореност
за изменение на неговото съдържание, като са се съгласили да удължат крайния
срок за погасяване на остатъка по предоставения кредит, който размер е посочено
да възлиза на сумата от 500 000 лв. Уговорено е погасяването да се
реализира от кредитополучателя чрез плащането на 93 ежемесечни погасителни
вноски, като първата е в размер на 5 408 лв. и е с установен падеж на
20.07.2009 г., а всяка от останалите 92 вноски е фиксирана в размер от
5 376 лв. и е предвидено да бъде платима ежемесечно на всяко 20-то число
на текущия месец, считано от 20.08.2009 г. до 20.03.2017 г., вкл.
Според договор за цесия
/прехвърляне на вземане/ сключен на 17.07.2014 г. между М.Ц., договаряла в
качеството й на цедент и „БМТ – И.“ АД, участвало в качеството му на цесионер
се наблюдава изразено съгласие, че цедента прехвърля в полза на цесионера свое
парично вземане от „КТБ“ АД в размер на сумата от 200 000 лв., което се е
породило вследствие учредено правоотношение по договор за преференциален
безсрочен депозит. Коментираният договор за цесия е възмезден, доколкото в чл.
3 от неговото съдържание ясно е уговорено насрещно задължение за „БМТ – И.“ АД да заплати в полза на лицето
прехвърлящо му вземането си към „КТБ“ АД определена цена, а именно сумата от
105 000 евро, която сума е възприето да бъде заплащане разсрочено, а
именно на 42 равни месечни вноски от по 2500 евро в периода от м.09.2014 г. до
м.03.2018 г. Договорът е сключен при извършена нотариална заверка на подписите
положени от страните по него, като това е станало с нотариално удостоверяване
имащо рег. № 5567/17.07.2014 г.
На 17.10.2014 г. физическото лице
– М.К.Ц., която е конституирана в настоящия процес, като третото лице – помагач
на страната на ответника е отправила, в качеството й на кредитор по вземане с
източник договор за преференциален безсрочен депозит, чиито размер към момента
на изявлението се сочи да възлиза на ориентировъчните 603 000 лв. на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД писмено уведомление до Б.ата – длъжник „КТБ“ АД
/н./, че по силата на договор за цесия от 17.07.2014 г. подписите на страните
по който са нотариално заверени на
17.07.2014 г. е извършено прехвърляне в полза на „БМТ И.“ АД на една
част от притежаваното и цитирано вземане, а именно такава простираща се до
сумата от 200 000 лв. Направено е изявление, че занапред Б.ата – длъжник
трябва да възприема за свои кредитор относно прехвърлената сума от 200 000
лв. дружеството - „БМТ И.“ АД, като следва да предприема плащания по този си
дълг единствено към оповестения й нов титуляр на вземането.
С изявление за прихващане вх. №
9485/17.10.2014 г. се разбира, че дружеството кредитополучател „БМТ И.“ АД
/понастоящем „Н.“ АД е предприело извършването на компенсация по смисъла на чл.
104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД със свое активно вземане в размер на сумата от 200 000
лв. /вземане прехвърлено му от цедента - М.К.Ц. с очертания по-горе договор за
цесия/ с насрещни свои парични задължения към Б.ата произтичащи от действащия
договор за Б.ов кредит от 04.08.2009 г., в т.ч., като след извършеното
прихващане двете насрещни вземания следвало да се считат за погасени до размера
на по-малкото от тях.
Ангажирано е Б.ово удостоверение
с изх. № 533/28.01.2015 г., което е издадено от назначените квестори на „КТБ“
АД, и в което се удостоверява обстоятелството, че търговско дружество „БМТ – И.“
АД няма задължения по договор за Б.ов кредит от 04.02.2014 г. към „КТБ“ АД.
Представени са и три броя прессъобщения
от 22.06.2014 г., 16.09.2014 г. и 22.10.2014 г. изходящи от Българската народна
Б.а, където централната Б.а : 1./ е
декларирала ангажимент, че заедно с правителството с оглед запазване дейността
на Б.ата ще предприеме действия насочени към увеличаване на капитала й, вкл. ще
бъде осигурена и нужната ликвидна подкрепа на Б.овата група за да е възможно
удовлетворяването в пълен размер на задълженията към клиенти; впоследствие 2./
е взела решение за удължаване срока за специален надзор на „КТБ“ АД и ТБ „В.“
АД, като в рамките на същия щяла да се предостави възможност на акционерите и
на други потенциални И.итори да отправят предложения съдържащи конкретни
финансови и правни ангажименти за осигуряване на капитал и ликвидност на Б.овата
група, а с третото съобщение адресирано към обществеността централната Б.а е разпространила
информация, че съгласно данните от направения анализ от страна на одитиращите
дружества относно размера на необходимите обезценки се очаква „КТБ“ АД да
отчете пред управление „Б.ов надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал, а
това създава предпоставка за изпълнение законовото задължение на БНБ да отнеме
лиценза на Б.ата, като е разяснено, че това се случва в рамките на срок от 5
работни дни, считано от установяването неплатежоспособността, т.е. от
получаването на надзорните отчети илюстриращи отрицателния собствен капитал на Б.ата.
Съгласно Писмо от 12.12.2014 г.
изхождащо от чуждестранната търговска Б.а - С.Ж., ответника по разглеждания
исков процес -„БМТ – И.“ АД /понастоящем „Н.“ АД/ е бил известен, че съгласно
подписан договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, сключен на
19.05.2011 г. между „КТБ“ АД в качеството на обезпечител и С.Ж., в качеството на обезпечено лице, „КТБ“
АД е учредила залог в полза на С.Ж. върху определени вземанията, с които
разполага, произтичащи от договори за кредит с дадени кредитополучатели, в т.ч.
и по договора за Б.ов кредит 04.02.2009 г. В писмото присъства изявление, че на
04.11.2014 г. чуждестранната Б.а е обявила за предсрочно изискуемо вземането,
което има по договор за срочен заем сключен с „КТБ“ АД, като е поискала от
последната кредитна институция всички дължими й се суми да бъдат незабавно
изплатени. Изтъкнато е, че изпълнението на това задължение е обезпечено с
цитирания договор за залог, в чиито предмет попада и вземането, което „КТБ“ АД
има към „БМТ – И.“ АД, а на основание законовите и договорни правила установени
с ЗДФО и договора от 19.05.2011 г. обезпечения кредитор бил отправил съобщение
до „КТБ“ АД за придобиване на заложените в полза на С.Ж. вземания, произтичащи
от сключения между „БМТ – И.“ АД и „КТБ“
АД договор за кредит 04.02.2009 г., като занапред дружеството-кредитополучател
е приканено да осъществява плащане на задълженията си по тази кредитна сделка в
полза на С.Ж..
Съгласно Писмо от 26.03.2015 г.
изхождащо от чуждестранната търговска Б.а - С.Ж., ответника по разглеждания
исков процес -„БМТ – И.“ АД /понастоящем „Н.“ АД/ е бил известен, че съгласно
подписан договор за особен залог върху настоящи и бъдещи вземания и съвкупност
от вземания, вписан в ЦРОЗ първоначално под №2011052501037, изпълнението на
задълженията по договор за срочен заем от 19.05.2011 г. е било обезпечено, вкл.
и с особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания и съвкупност от вземания,
с които „КТБ“ АД разполага по договора за Б.ов кредит от 04.02.2009 г. сключен
с „БМТ – И.“ АД. Дружеството е приканено да съдейства на обезпечения кредитор -
С.Ж., като се предостави информация свързана с извършени междувременно
погасителни вноски, както и дължимия непогасен остатък по договор за кредит от
04.02.2009 г.
Чрез ангажирано от ответните
Синдици писмо носещо дата – 11.01.2017 г. се установява изявление направено от
Главния изпълнителен директор на С.Ж., с което е казано, че към момента на
изпращане на писмото от страна на чуждестранната Б.а : 1./ не е пристъпвано към
изпълнение на залозите учредени в нейна полза от „КТБ“ АД, по силата на договор
за залог от 19.05.2011 г. по реда на чл. 32 от ЗОЗ, а именно в ЦРОЗ няма
вписване на пристъпване към подобно изпълнение; 2./ няма реализация и на
залозите учредени в полза на С.Ж. по силата на договора за финансово
обезпечение с предоставяне на залог от 19.05.2011 г., като не са осъществявани
продажби, респективно не са придобивани вземания по кредити, които са били
предоставени от „КТБ“ АД в полза на С.Ж., които са били дадени под формата на
обезпечение, респективно не са били правени прихващания и погасяване със
стойността им на финансови задължения на „КТБ“ АД към С.Ж.. Декларирано е, че С.Ж.
е предпочело да постигне удовлетворение на вземанията си по договора за срочен
заем от 19.05.2011 г. в рамките на провежданото спрямо „КТБ“ АД производство по
несъстоятелност по реда на ЗБН, като същите са предявени и приети с
привилегирован ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН, защото са
обезпечени.
Приложено също така е
Удостоверение с №1175716/02.05.2018 г., което е отпечатано от ЦРОЗ относно
сделка с № 2011052501037, като от съдържанието му са видни първоначално и
допълнителни вписвания предприети във връзка със сключен договор за особен
залог, като сред имуществото служещо за обезпечаване по този договор е и
вземането, с което „КТБ“ АД разполага спрямо „ БМТ – И.“ АД, произтичащо от
договор за Б.ов кредит сключен на 11.02.2009 г.
По делото е прието заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, като
в него от вещото лице са разкрити отговори в следните направления : към
20.06.2014 г. наличността /салдото/ по сметка Спестовни влогове на граждани на
граждани и домакинства в левове, аналитичен № 1732 051190 01 10, с IBAN ***, имаща за свои титуляр – М.К.Ц. е дебитирана със сумата от 200 000 лв.,
с което салдото по сметката от 604 231,32 лв. се намалява до сумата от
404 231,32 лв.; установено е, че основанието за така извършената Б.ова
операция е „осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. 9458/17.10.2014 г. между /цедент/ М.К.Ц. и /цесионер/ „БМТ – И.“ АД,
съгласно одобрено решение № 146 на квесторите на „КТБ“ АД и в изпълнение на
заповед № 3-27328/27.10.2014 г.“;
визираната сума от 200 000 лв. е била трансферирана по специално открита
разплащателна сметка на търговски предприятия в лева, имаща за титуляр „БМТ-И.“
АД, която сметка е била кредитирана с назованата сума; коментираната операция е
била взета на 05.11.2014 г. с вальор от 17.10.2014 г. и при отразено основание
„осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. № 9458/17.10.2014 г. между /цедент/ М.К.Ц. и /цесионер/ „БМТ – И.“ АД, съгласно одобрено решение
№ 146 на квесторите на „КТБ“ АД и в изпълнение на заповед № 3-27328/27.10.2014 г.“; погасяването на
оставащото задължение на „БМТ-И.“ АД към „КТБ“ АД в размер на сумата от
161 280 лв. се посочва да се е реализирало на датата – 06.11.2014 г.;
отново на тази дата е отразено събиране на неустойка в размер на 4,55 лв. и и
събиране на начислена лихва в размер на 985,60 лв., като след приключването на
тези операции остатъка по сметката на „БМТ-И.“
АД е равен на сумата от 37 729,85 лв.; допълнено е, че от кредитната
институция не била предоставена информация за наличие на задължения
обременяващи „БМТ-И.“ АД по Б.ов кредит различен от този произтичащ от договор
за Б.ов кредит с дата – 04.02.2009 г. Сред предмета на задачите поставени на
вещото лице е и това да изследва вземанията на чуждестранното дружество GENERALE PARIE, FR, като от анализа на изготвения
списък на приетите от синдика вземания на кредитори на „КТБ“ АД от 17.08.2015
г. в т. 1 под клиентски № 127448 са отразени признати вземания на посочения
чуждестранен правен субект, както следва : 255 636,64 лв. – вземане за
неустойка за забава върху просрочена главница и лихва съгласно договор за
срочен заем от 19.05.2011 г., която неустойка е начислена за периода от
23.04.2015 г. до 03.06.2014 г.; 41 072 430 лв. /21 000 000 евро/
- вземане за главница по договор за срочен заем от 19.05.2011 г.;
2 997 836,73 лв. – лихва върху редовна главница за периода от
03.06.2014 г. до 22.04.2014 г. Добавено е и това, че в експозициите на С.Ж. не
са отразени обезпечения под форма на кредити на други кредитополучатели,
заложени в полза на тази чуждестранна Б.а, в това число било по договор за
залог, било по договор за финансово обезпечение. В приетото заключение на
вещото лице присъства и отговор, че уговорената между страните по договора за
цесия 17.07.2014 г. насрещна цена за прехвърляне на вземането към „КТБ“ АД,
която цена възлиза на сумата от 105 000 евро е била изплатена по Б.овата
сметка на М.Ц., която е открита в „И.Б.“ АД, посредством извършването на общо
28 транша, чиито общ размер е равен на сумата от 205 362,34 лв.
Потвърждава се и обстоятелството, че задължението на„БМТ-И.“ АД за заплащане на
цена, което произтича от договора за цесия от 17.07.2014 г. е било осчетоводено при длъжника на датата –
17.07.2014 г., като предмет на осчетоводяване са били и извършваните плащания правени
от дружеството - длъжник и ориентирани към погашение на това задължение.
Във връзка с установената по
делото фактическа обстановка сезираният съд, приема следното от правна страна :
Преди да се пристъпи към самостоятелното разглеждане на всяка една от исковите
претенции упражнени от Синдиците на несъстоятелната Б.а в рамките на извършеното
от тях обективно евентуално съединяване, сезираният съд е необходимо да се
произнесе по въпроса свързан с това, дали Синдиците в качеството им на
процесуални субституенти на кредиторите в производството по несъстоятелността
са легитимирани да упражнят преобразуващи права по отношение действителността
на извършеното изявление за прихващане с вх. №
9484/17.10.2014г., доколкото ответното дружество се позовава на това, че
момента на упражняване на исковата защита „КТБ“ АД вече е било изгубило
качеството си на кредитор спрямо „Н.“ АД, тъй като вземането към този правен
субект е било предмет на заложни права по договор за финансово обезпечаване и
договор за особен залог, по които заложния кредитор е пристъпил към изпълнение
и именно той /С.Ж./ се явява легитимиран носител на вземането с източник
договор за Б.ов кредит сключен на 04.02.2009 г., а не „КТБ“ АД. Тезата на
ответника обаче не се подкрепя от събрания в пределите на развилия се исков
процес доказателствен материал. Няма спор между страните, че несъстоятелната Б.а
е обезпечила свое парично задължение към чуждестранната Б.а – С.Ж., П., вкл.
залагайки вземането си спрямо „Н.“ АД. Същевременно отсъства успешно доказване
на факта, че този чуждестранен кредитор
е предпочел да активира дадените в негова полза обезпечения, вкл. залога на
вземането, с което „К.т.б.“ АД /н./
разполага спрямо ответното дружество.
Обратно от текста на събраното по делото писмо датиращо от 11.01.2017 г.
без колебание се установява, че С.Ж., ПАРИЖ желае да получи удовлетворение на
вземанията си в рамките на откритото универсално производство по
несъстоятелност на Б.ата, вместо да ги събира по реда на възможните способи
предоставени му чрез дадените нему обезпечения. В потвърждение на тази воля на Б.ата
е факта, че вземанията й произтичащи от договора за срочен заем от 19.05.2011
г. са били предявени за приемане от синдиците в разписаните от ЗБН срокове и те
са включени в изготвения списък на приети вземания, като се ползват с
привилегия съобразена с притежаваните от кредитора С.Ж., П. права на обезпечен
кредитор. Съществува и самостоятелен аргумент с оглед на който ответника „Н.“
АД не може да избегне искова защита търсена спрямо него от синдиците на
несъстоятелната Б.а по реда на чл. 59 ЗБН, и това е така, доколкото изявлението
за прихващане е извършено на 17.10.2014 г. по инициатива именно на ответника,
което означава, че към този момент соченото дружество е възприемало за свои
кредитор именно „КТБ“ АД, а не С.Ж., ПАРИЖ. Това е и съвсем обосновано,
доколкото първата комуникация между чуждестранната Б.а и „Н.“ АД се установява
да е станала през м.12.2014 г., когато ефекта на прихващането е вече
произведен. След като несъстоятелната Б.а е била адресат на подобна компенсация
предприета от „Н.“ АД, то считано от момента на обявяването на „КТБ“ АД в несъстоятелност
за кредиторите на масата на несъстоятелността е възникнало правото да поискат
обявяването й за недействителна спрямо тях. Това материално право не може да
бъде повлияно от факти осъществили се след извършване на оспорваното прихващането,
тъй като то произвежда действието си без да е необходимо да настъпят
допълнителни предпоставки, вкл. да се получи съгласие от страната спрямо която
се прави компенсаторното изявление, или пък лицето притежаващо качеството на
заложен кредитор по пасивното вземане. В този смисъл аргумента на ответника, че
кредиторът му по договора за кредит от 2009 г. е различен от „КТБ“ АД не се
споделя от решаващия състав.
По отношение на предявения главен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2
ЗБН.
За да се отговори на въпроса дали
компенсационното изявление датиращо от 06.11.2014 г., което е предприето от ответното
дружество с цел постигане погасителен ефект спрямо негово насрещно кредитно
задължение към „КТБ“ АД /н./ е произвело правни последици е необходимо да бъде
установено дали той е упражнил надлежно възникналото в негова полза право да
извърши прихващане. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението
за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма
с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици –
едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото
производство е приложима ли е така установената форма за валидност на
изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо Б.ата да е открито
производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е
предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на фонда
за гарантиране на влоговете в Б.ите да назначи синдик на Б.ата. Няма спор, че
подложеното на обсъждане изявление за прихващане като едностранна правна сделки
е манифестирано от ответника – „Н.“ АД на датата - 06.11.2014 г., към който
момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е
било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент,
последващ извършването на компенсационното изявление с приемане на разпоредбата
на чл.12а ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г.
Разпоредбите, въвеждащи
изисквания за форма на правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат
разширително. Това означава, че изявления за прихващане, адресирани до Б.ата,
на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни,
поради неспазване на предвидена форма за валидност. В този смисъл механичното
пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се
приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на Б.ата,
е недопустимо. По тази причина предявеният като главен иск за недействителност
на извършеното изявление за прихващане е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен.
По отношение на предявения първи евентуален иск с правна квалификация чл.
59, ал. 3 ЗБН.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от
ЗБН урежда преобразуващото право по съдебен ред да бъде обявена относителната
недействителност на прихващане, извършено от кредитор на Б.а, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност. Целта на този иск е да бъде осуетена
възможността удовлетворения по силата на извършено прихващане кредитор да бъде
поставен в по - благоприятно положение в сравнение с положението, в което би
бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 94 от ЗБН,
в случай, че това прихващане не беше осъществено.
Фактическият състав на правната
норма включва следните елементи: валидно извършено изявление за прихващане от
кредитор към Б.а, спрямо която е открито производство по несъстоятелност (без
значение дали е извършено преди или след откриване на производството) ;
вземането или задължението на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност ; към момента на придобиване на
вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
В конкретния случай вземането на
кредитора пристъпил към оспорваното прихващане - „Н.“ АД е било придобито от
цитираното дружество на 17.07.2014 г., като изявлението за прихващане е било
отправено до Б.ата на същата дата. Следователно моментът на придобиване на
вземането от 200 000 лв. предшества датата на откриване на производството
по несъстоятелност - 22.04.2015 г., както и датата на отнемане лиценза на Б.ата,
заради това, че собствения й капитал е отрицателна величина – 06.11.2014 г. Освен това и изявлението за
прихващане също датира към момент преди визираните по-горе релевантни дати,
което създава у решаващия състав извод за наличието на два от елементите на фактическия
състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Спорът между страните е
фокусиран върху това, дали е налице и третият елемент изразяващ се в
това към момента на придобиване на вземането ответникът да е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Искането за откриване на
производство по несъстоятелност е било заявено по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗБН с
молба, подадена от Българската народна Б.а на 7.11.2014 г., към която е
приложено Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската
народна Б.а за отнемане на лиценза за извършване на Б.ова дейност на „КТБ“ АД.
На същата дата молбата е била вписана в търговския регистър с вписване №
20141107140740. Следователно, по силата на фикцията в чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,
ответникът е узнал за отнемането на лиценза на Б.ата за извършване на Б.ова
дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност на 7.11.2014
г. - след датите на придобиването на въпросните вземания и на отправянето на
изявленията за прихващане до Б.ата, което изключва наличието на знание в една
от хипотезите на оборимата презумпция в чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
В конкретния случай не може да се
приеме за доказано и знание за настъпила неплатежоспособност на Б.ата - другата
хипотеза на правната норма. Нито в Закона за Б.овата несъстоятелност, нито в
Закона за кредитните институции е установена презумпция за неплатежоспособност
на Б.а, която да се прилага при откриването на производство по несъстоятелност
на Б.а, както и че прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ е недопустимо. Смисъла, вложен в понятието „спиране на плащанията“ в чл.
608, ал. 2 от ТЗ не се припокрива с този, вложен в същото понятие в
разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗКИ. В първия случай спирането на плащането е
обективно състояние, което е обусловено от обективна невъзможност за това -
липсата на парични средства и краткотрайни бързо ликвидни активи, а във втория
- то не се дължи на такава невъзможност, а възниква по силата на
административен акт на централната Б.а служещ като предпазна мярка, целяща
запазването на активите на Б.ата в периода, в който предстои да бъде взето
решение дали спрямо нея ще бъдат приложени оздравителни мерки или ще бъдат
предприета процедура по отнемане на лиценза и за извършване на Б.ова дейност. Следователно
при липсата на установена в специалния закон презумпция за неплатежоспособност
на Б.ата, в нито един момент от периода, започващ от деня на поставянето на Б.ата
под специален надзор и завършващ в деня на вписването в търговския регистър на
решението за отнемане на лиценза за Б.ова дейност, не може нито да се твърди,
нито да се приеме за оправдано, че участниците в гражданския оборот са знаели,
че е настъпила неплатежоспособност на Б.ата. В този смисъл на широката публика
(или на средностатистическия гражданин, според термина, употребен от ищеца)
общоизвестен, е станал единствено факта, че Б.ата изпитва финансови
затруднения, възникнали по разгласените от средствата за масово осведомяване
обективни и субективни причини, но не и че е в състояние на
неплатежоспособност. Доказателства - преки или косвени, за наличието на
изискуемото от праната норма знание на кредитора, няма, и затова при липсата на
субективната предпоставка на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да се приеме, че
предявения на това основание евентуален иск е недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По отношение на предявения втори евентуален иск с правна квалификация чл.
59, ал. 3 ЗБН.
Конститутивният иск, уреден в чл.
59, ал. 5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на
преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на
„КТБ“ АД (н) да обявят за относително недействително по отношение на тях
прихващането, извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална
субституция. Следователно основателността на предявения в тази процесуална
хипотеза иск изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ
упражняваното от ищците в настоящото производство преобразуващо право, което
създава необходимост да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, уреждаща
възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно
действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г.
Именно по приложението на
релевантната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН страните по делото са развили
подробни аргументи в противоположни насоки като ищците поддържат, че
приложимост за разглеждания случай следва да намерят правилата установени с
редакцията на цитираната разпоредба със съдържанието, влязло в сила с изменение
от 28.11.2014 г. и приложимо, считано от 20.06.2014 г., а ответното дружество
на свои ред, чрез процесуалния си представител привежда аргументи в насока, че
разпоредбата трябва да се прилага според съдържанието ѝ дадено с
редакцията на ЗБН към 29.12.2011 г.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 17.10.2014 г. ответникът – „Н.“ АД /а по онова време „Б.“ АД/
е манифестирал писмено изявление за прихващане с вх. № 9485/17.10.2014 г. към
„КТБ“ АД /н./, с което е предприел извършването на компенсация по смисъла на
чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД със свое активно вземане към Б.ата в размер на
сумата от 200 000 лв., което е придобил въз основа на договор за цесия от 17.07.2014
г. с насрещни свои задължения към Б.ата произтичащи от действащия договор за Б.ов
кредит от 04.02.2009 г., в т.ч. за сумата от общо 162 270,15 лв., като
прихващането е произвело погасителен ефект до размера на по-малкото от двете
насрещни задължения. Проведено е успешно пълно и главно доказване, както по
отношение съществуването на визираните насрещни задължения, така и относно
техните актуални размери към момента непосредствено преди упражняването на
компенсационното изявление. Изясни се, че и двете насрещни вземания, които са
предмет на извършеното прихващане отговарят на критериите за еднородност и
изискуемост, което дава основание на съда да заключи, че е валидно и е
произвело присъщите си правни последици.
Правото да се иска обявяването на
относителна недействителност на прихващане упражнено спрямо Б.а, която е
обявена в несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което
разполагат само една специална група правни субекти и това са кредиторите на
несъстоятелността. Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл.
59, ал. 5 ЗБН в новата му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от
2014 г./ е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти
–синдиците.
Правото на кредиторите на
несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на
извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние,
при което определен кредитор на Б.ата ще бъде поставен в привилигировано спрямо
останалите кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното
имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до
ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно
извършени и са правомерни при липсата на открито производство по
несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност
спрямо Б.ата, се превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй
като с осъществяването им се създава привилегировано положение на един кредитор,
чието вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в
закона, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на Б.ата. С
оглед на това следва да се приеме, че това преобразуващо материално право,
както и всички останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва тогава,
когато по отношение на Б.ата е открито производство по несъстоятелност и от
този момент могат да бъдат надлежно упражнени. До откриване на производството и
обявяването на Б.ата в несъстоятелност, такъв тип право не би могло да
възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното
прихващане.
В случая се установява, че
производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с
решение от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-4 състав и именно от този момент следва да се приеме,
че в полза на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата се пораждат всички
специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59,
ал. 5 ЗБН. Ето защо именно към посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се извършва
и преценката относно приложимата материално-правна норма, която урежда
фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по
отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания. Няма
съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията ѝ след
изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на тази редакция е основано на
това, че субективното материално преобразуващо право е възникнало за
кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането в сила на изменението
дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото от законодателя
обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не рефлектира върху спорното материално
преобразуващо право, защото то няма как да се породи в правната сфера на
носителя му преди относно даденото дружество /Б.а/ спрямо, което е било
предприето прихващането да е било открито от съда производство по
несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е реализирало
на 22.04.2015 г. В посочения смисъл
аргументите на ответната страна, че новелата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.
20/2018 г. противоречи на конституционни норми не следва да бъде обсъждано,
защото при формиране на мотивите си по настоящото решение, съдът не изхожда от
приложимостта на посоченото законодателно разрешение в темпоралното приложение
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право
възниква при наличие на следните елементи (фактически състав): извършване на
прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.ата под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността, но не
е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване на прихващането по
смисъла на посочената норма е налице при настъпване на неговия погасителен
ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право, е да се обяви за
непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно
погасителното действие на прихващането по отношение на вземането на кредитора,
който го е извършил – с този ефект всъщност се изпълнява спрямо него
задължението на Б.ата за връщане на вложените в нея парични средства.
От своя страна, за да настъпи
погасителният ефект на прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както е
в настоящия случай, трябва в рамките на
съдебното дирене да бъде разкрито, че са се осъществили всички предпоставки,
предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това правото на компенсация
възниква. От решаващия състав нееднократно се посочи, че реализацията на
материалните предпоставки на обсъжданата компенсация е налице, като приключването
на фактическия състав необходим за произвеждане на целения, като правна
последица погасителен ефект от активния кредитор е станало на 17.10.2014 г.
Следователно коментираното материално-правно прихващане е осъществено от – „Н.“
АД /а по онова време „Б.“ АД/ в качеството му на кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н),
след 20.06.2014 г., която дата е определена за начална такава на
неплатежоспособността на Б.ата, както и е датата, на която Б.ата е поставена
под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ
от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2,
т. 2 от същия закон, т.е. и така разглежданото прихващане се явява такова осъществено
след момента, посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за възникване на
уреденото в тази разпоредба преобразуващо право да бъдат обявено същото за
относително недействително. Различен аргумент не се налага от осъщественото от
страните по договора за цесия изпълнение на поетите с него права и задължения,
включително от осъщественото от страна на „Н.“ АД в полза на ТЛП –М. Ц. на
уговорената според тази сделка цена следваща се в полза на кредитора – прехвърлил
вземането си. Изправното поведение на „Н.“ АД по това материално правоотношение
не го снабдява с повече допълнителни права или защити при извършване на
прихващането с придобитото от него по възмезден ред вземане. Напротив същия
продължава да бъде третиран от ЗБН по еднакъв начин с всички останали кредитори
в производството по Б.ова несъстоятелност, включително и по отношение на
удовлетворяването на придобитото от негова страна вземане от 200 000 лв. В
това число ако същият не се е възползвал от възможността да предяви това си
вземане в стартиралото производство по Б.ова несъстоятелност и то не станало
част от приетите за удовлетворяване вземания, то приложение ще намери нормата
на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, чиято последна редакция предвижда, че кредиторите
се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН, тоест „Н.“ АД ще може наред
с останалите кредитори да очаква евентуално удовлетворяване на вземането си в
размер от 200 000 лв. при извършване на разпределение от страна на
синдиците на събрани средства в рамките на попълване масата на несъстоятелността
на Б.ата.
В обобщение, в
полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59,
ал. 5 ЗБН преобразуващо право и прихващането, извършено от ответника – „Н.“ АД с изявление, манифестирано в писмо с вх. на
„КТБ“ АД (н) № 9485/17.10.2014 г., следва да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н).
По разноските:
При този изход на спора, право на
присъждане на извършените в производството разноски се поражда за
синдиците-ищци, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, които са заявили своевременно искане
за присъждането им. Доколкото от тяхна страна се доказват извършването на
разноски за водене на делото в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за вещо лице, то посочения разход следва да им бъдат
присъден под формат на разноски.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на
която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 6 490,81 лв.,
изчислена като 4 % от стойността на прихващането, което се атакува, която от
своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни
вземания и който е 162 270,15 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
срещу „Н.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, главен иск с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за
признаване за установено, че изявление за прихващане направено, посредством
писмено уведомление с вх. № 9485/17.10.2014г.,
с което вземане на стойност 200 000 лв., придобито от „Б.” АД /понастоящем с изменено
фирмено наименование – „Н.“ АД/ чрез договор за цесия сключен на 17.07.2014
г. между „Б.” АД /сега – „Н.“ АД/ и М.К.Ц., е прихванато с
насрещно задължение на „Б.” АД /сега – „Н.“ АД/, произтичащо от договор за Б.ов
кредит сключен на 04.02.2009 г., и
изменен въз основа на Анекс №1 от 22.06.2009 г. е нищожно, поради неспазване на
установената от закона форма за действителност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени Синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.“
АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, евентуален иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изявление за
прихващане направено, посредством писмено уведомление с вх. № 9485/17.10.2014г., с което вземане на
стойност 200 000 лв., придобито от „Б.” АД /понастоящем с изменено фирмено
наименование – „Н.“ АД/ чрез договор за цесия сключен на 17.07.2014 г. между „Б.” АД
/сега – „Н.“ АД/ и М.К.Ц., е прихванато с насрещно задължение на „Б.” АД
/сега – „Н.“ АД/, произтичащо от договор за Б.ов кредит сключен на 04.02.2009
г., и изменен въз основа на Анекс №1 от 22.06.2009 г.
ОБЯВЯВА по
иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН,
предявен от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на назначени синдици на „К.т.б.“
АД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.“ АД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) прихващане, извършено от направено,
посредством писмено уведомление с вх. №
9485/17.10.2014г., с което вземане на стойност 200 000 лв., придобито от
„Б.” АД /понастоящем с изменено фирмено наименование – „Н.“ АД/ чрез договор за
цесия сключен на 17.07.2014 г. между „Б.”
АД /сега – „Н.“ АД/ и М.К.Ц., е
прихванато с насрещно задължение на „Б.” АД /сега – „Н.“ АД/, произтичащо от
договор за Б.ов кредит сключен на 04.02.2009 г., и изменен въз основа на Анекс
№1 от 22.06.2009 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на
назначени синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата в размер от 400,00 лв., представляваща направени от
ищците разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Н.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер
от 6 490,81 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
предявения и уважен в настоящото производство иск, от предварителното заплащане
на която ищците са освободени.
Решението е постановено при
участието на страната на ответника - „Н.“ АД, ЕИК********на третото лице –
помагач : М.К.Ц., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.