Р Е
Ш Е Н
И Е №
25.02.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседА.е на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №408 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по повод жалба на ЕТ „А. А.П.“, със седалище с. ***, обл. Стара
Загора, ЕИК ********* против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 24/311/00982/3/01/04/01, вх. № 01-6500/8508 от 19.06.2020г. на Изпълнителния
Директор на ДФЗ-РА.
Жалбоподателят сочи, че обжалва посочения АУПДВ, с който му се определя за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 67 864,62 лв. Твърди се,
че между нето и ДФЗ бил сключен договор №24/311/00982 от 30.10.2014г., ведно с
Анекс №1 от 01.04.2015г., Анекс №2/27.08.2015г. и Анекс № 3/28.09.2015г., като
съгласно тях на ЕТ била отпусната безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013, подкрепена
от ЕЗФРСР. Одобрената и отпусната по договора субсидия била в размер на
67 864,62 лв. и била изплатена на търговеца.
Жалбоподателят
сочи, че оспорвал изцяло АУПДВ като незаконосъобразен, поради съществено
нарушение на административно производствените правила, издаден в противоречие с
материално правните разпоредби и целта на закона.
Относно твърдението за допуснати съществени нарушения се сочи, че актът бил
издаден след изтичане на законоустановения срок, като се мотивират доводи,
правно основА. с разпоредбата на чл.57 от АПК. Втория довод за допуснати
нарушения на административно производствените правила се свежда до това, че
било нарушено правото на защита на оспорващия, защото в противоречие със
Закона за нормативните актове, ДФЗ обосновал налагането
на санкцията с новосъздадени „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от „Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските
райни 2007-2013г.“ („Правилата“). Те били
обнародвА. в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019г., тоест 4 години
след сключване на Договора и не били
приложими към конкретния случай. Това било нарушение на всякакви нормотворчески и
нормоприлагащи правила, ДФЗ да санкционирала с новоприети правила, за чието
съществуване оспорващият не знаел при подписване на Договора и неговото изпълнение. Така ДФЗ поставиля жалбоподателя в абсолютна
обективна невъзможност да се защити от санкции, които към момента на сключването на
Договора не са съществували.
Относно довода за противоречието на акта с матернално-правните разпоредби и целта на закона се мотивира следното:
Административният
орган изложил в акта твърдения, че при извършена проверка на място, след плащане в периода
24.06.2019г. - 27.06.2019г. по проект №24/311/00982
от 30.10.2014г., както и след извършени допълнителни административни проверки, установил неизпълнение
на задължения съгласно одобрения бизнес план за
три пълни финансови години, 2016 г, 2017 г. и 2018 г., като изпълнението
средно аритметично било общо 3,70 %
от заложените приходи. ДФЗ
приело, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели само за проверявА.те три години било достатъчно
основА.е за издаване на АУДВ, като във връзка
с последиците, го приравнил на пълно неизпълнение на Договора и Наредба № 30/11.08.2008г. и поради това претендирал
да се върнат изцяло предоставените по Договора средства. Допълнително ДФЗ навел и твърдения
за неизпълнение на т. 4.12 и
т. 4.18 от Договора.
Жалбоподателят оспорвал
изцяло твърденията за неизпълнение на посочените основА.я. Съгласно
приложимата към сключения договор Наредба №30 целта му била чрез
подпомагА.те проекти да се съдейства за: насърчаване
на разнообразяване на неземеделските дейности, насърчаване на създаване на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони,
насърчаване па интегриран туризъм в селските райони. ДФЗ наложил санкция в размер на 100% от предоставената субсидия, като по този начин в противоречие с целта на закона възпрепятствал бъдещото развитие на дейностите по сключения Договор, обосновавайки се единствено с неизпълнение на бизнес-плана. Целта на
закона не била да се изпълни бизнес плана и конкретно да се реализират определени приходи (което било извън сферите на влияние иа бенефициера), а да се създадат
предпоставки за развитие на туризма.
Относно твърдението за неизпълнение на т. 4.12, оспорващият сочи, че в бизнес плана били
залегнали финансови показатели, на база на които проектът
бил определен като допустим, сключен бил
договор и била отпусната субсидия
по него. Там обаче не било посочено задължение на бенефициера да реализира
заложените в бизнес плана приходи, а само да извърши инвестицията по
бизнес плана, а между стрА.те било безспорно, че тази инвестиция била
направена, тъй като видно от контролния лист по извършената на
място проверка, експерти от Държавен фонд „Земеделие“ се
подписали върху документа, констатирайки изпълнението на
инвестицията по посочените в контролния лист показатели.
Следвало да се
вземе предвид, че цитираната разпоредба касаела
само одобрената инвестиция, която в случая била именно
къща за гости с АТВ-център. Тя била построена, функционираща и изправна. Предметът
на Договора бил
записан ясно и точно в чл. 1.1. Неразделна
част от договора били само документите, описА. в чл. 9.5. от Договора. В тези документи не бил посочен
бизнес план. Това водело до извода, че била
неправилна констатацията, че бизнес планът бил част от договора и осъществяването му не можело
да оказва влияние върху изводите за изпълнение на
Договора като цяло.
Относно твърдението за неизпълнение на т.4.18 се сочи, че въпросният текст от
Договора предвиждал, че „Ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5г. от сключване на настоящия
договор“, като жалбоподателят счита, че не нарушил
и нея, тъй като за период от 5 години стриктно изпълнявал задълженията по Договора. Нито в
приложимата Наредба, нито в сключения договор
било предвидено изискване за точен размер на
приходите от дейността на
дружеството. Не било заложено и изискване за изпълнение на
заложеното в бизнес плана, тъй като той съдържал
прогнозен план как би могла да се развие инвестицията.
Разширителното тълкуване, направено в АУПДВ не кореспондирало
нито на договореното между стрА.те, нито с разпоредбите на приложимата наредба.
Относно третирането на неизпълнението на бизнес плана
като нередност, подлежаща на най-тежката санкция, се счита, че за ЕТ „А.- А.П.“ не било
налице неизпълнение по Договора и не била
извършена нередност, която да била основА.е за
възстановяване на получената
финансова помощ.
Коментира се разпоредбата на чл. 2, т. 36 от
Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., във връзка с чл. 69,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като се набляга на извода, че ОсновА.ята за налагане на санкция били изчерпатело изброени в действащата към датата на сключване на Договора и изпълнението му Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. („Наредба № 30“), при условията на която бил
сключен Договорът, ДФЗ Разплащателната агенция може да иска връщане на получени суми само
при техното наличие. В посочените такива
основА.я за неизпълнение нямало такова за
неизпълнение и връщане на предоставените средства - неизпълнението
на бизнес плана. Това не било законово основА.е и
не можело да бъде
причина, поради която ДФЗ да претендира възстановяване, къщата за гости се използвала по
предназначение и счетодството било редовно водено и
това било безспорно установено от проверката и
отчетено в контролния лист. ОсновА.ето
за връщане на сумата било незаконосъобразно и актът бил издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Според жалбоподателя, реализирането на по-нисък размер приходи не
съставлявало нарушение на т.4.12 от Договора и на приложимото национално и
европейско Законодателство. Посочените
фактически основА.я от оспорения административен акт относно
реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в Бизнес плана,
не съставлявало нарушение както на т. 4.12 от договора, така и на приложимото
национално и европейско закон0дателство. Според приложения към проекта бизнес план
и съдържА.ето на сключения договор,
проектът финансиран със средства на ЕС, съставлявал
инвестиция за изграждане на къща за гости и свързан с
нея АТВ - център. Няма твърдения и доказателства,
от които да можело да се направи извода, че дейностите, за
които била отпусната субсидията, не били
изпълнени съгласно плана, а от там и че било налице нарушение на договора или
на приложимото законодателство. Постигането
на определени финансови резултати не било част
от съдържА.ето на самата инвестиция, а допълнителни
ангажименти, поети от търговеца при кандидатстването
за одобрение на проекта, съпътстващи условия, за които обаче
не били отпуснати суми от фонда. В сключения
между стрА.те договор за
отпускане на финансова помощ, били посочени изрично
дейностите, за които било предназначено финансирането, а именно -
за извършването на разходи, свързА.
с осъществяване на проекта. Проектът имал за
предмет именно изграждането, реализирането и
функционирането на сградата- къща за гости с
АТВ център, което ебило направено, а изпълнението му, констатирано
от представители на ДФЗ (съгласно проверката
от контролния лист). Корекцията не
била наложена за неизпълнение, за забавено или
некачествено изпълнение на инвестицията,
а именно нейното изпълнение съставлява ангажимента на ЕТ по т. 4.12 от договора, което било
направено. По тази причина и при проверка на изпълнението
на инвестицията от длъжностните лица към РА не
установили
нарушения по изпълнението на инвестиционните ангажименти. Подробно се коментира сключения договор и неговите относими разпоредби,
като се сочи, че в случая административният
орган претендирал неизпълнение на договорни задължения поради неизпълнение на бизнес
плана. Разпоредбата на чл. 8.1 имала
идентично съдържА.е в частта относно отговорността при неизпълнението
на нормативни и договорни задължения, с разпоредбата на ЧЛ.46,
ал.1
от Наредба № 30/11.08.2008 г. Според чл. 16 от същата тази наредба, кандидатите за субсидиране
представяли бизнес план по образец за период
не по-малък от 5 години. Той трябвало да
доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите
по чл. 2. Процесният
бизнес план бил приет и одобрен с одобряването на проекта.
Неизпълнението на заложените в него показатели за размер на приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (за
което била наложена корекцията)
не означава, че предприятието не било икономически жизнеспособно. При пълно извършване на заложените
дейности в следствие на инвестицията били
постигнати определени финансови резултати, макар и не в пълен обем на предвидените такива. Съгласно §1, т.6 от
ПЗР на наредбата "икономическа жизнеспособност"
било генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана или неизпълнението на
заложени в плана показатели за приходи не е еквивалент на
икономическа нежизнеспособност на търговеца. Дори и наличието на тези доходи гарантирали
устойчивост след като ги имало, те подпомагали неземеделската
дейност на изпълнителя по Договора, който продължавал
да развива дейност за постигане на заложените
цели - насърчаване на разнообразяването
към неземеделски дейности; насърчаване на развитието на интегриран
туризъм в селските райони, в които това развитие обективно било по-трудно
отколкото при известните морски и плА.нски курорти целогодишно
привличащи туристи.
Мотивира се, че целта на програмата
била държавата да подпомага/разнообразява
работещи земеделски стопанства в наистина слабо
развити райони, с ясното разбиране,
че те се нуждаят от същата, поради поетия риск да разработват туристически не толкова познати места, но
все пак да осигурят допълнителни доходи,
да създадат пряко или косвено работни места и поминък в региона за сметка на помощта. Направена проверка
установила, че обектът функционира по
предназначение, инвестицията била
реализирана, носела доходи и възвращаемост, работило
се дори по разширяване на капацитета, ракламирала
се и в крайна сметка проектът бил изпълнен. В
случая се твърдяло
нарушение, поради неизпълнение по
пункт от бизнес плана, който не касаел
пряката инвестиция, за която били разходени по
предназначение получените от търговеца средства. Приходите
от дадена дейност, не били и не можело да бъдат
предвидени като индикатори за
изпълнение, те били възможна и динамична прогнозна, а не статичен и сигурен показател /индикатор/
за икономическо развитие и стабилност
на търговеца. Бъдещите приходи не подлежали на оценка и контрол, тъй като нямали измерими параметри за разлика
от активите, които били реални, предвидими и подлежащи на контрол
обекти. На проверяващите оргА. били представени
всички изискуеми се по закон документи,
доказващи по категоричен начин ползването на къщата за гости и АТВ-центъра, съответно ползването на
инвестицията по предназначение.
Според жалбоподателя, изисквА.ята към
икономическите оператори след изплащане на помощта, които
можели да бъдат основА.е за определяне на
финансова ютрекция и които стояри
извън изисквА.ята за допустимост на проектите, били
предвидени в чл.71 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1303/2013 г. и в частност за
инвестициите, които не били в
инфраструктурата или производствени такива, било да
използват инвестицията по предназначение и същата да
не се премествала в рамките на периода,
а в случая такива констатации за това нямало.
На следващо мястосе мотивира и, че наложената санкция била неправомерна, като
представляваща 100% от предоставената финансова
помощ за 1/3 от целия период на бизнес
плана. В настоящия случай, следвало
да се докаже икономическа жизнеспособност за 10
години, като тази жизнеспособност
следвало да води до реализиране на целите по чл. 2
от Наредбата. Не се изисквало
реализиране на целите още от първата година на бизнес
плана, нито от констатациите, че за две или три години не се генерирали
прогнозните приходи, можело да се прави извод за икономическа нежизнеспособност или липса на устойчива
заетост. Съгласно цитирА.те разпоредби,
постигането на целите следвало да се вземе
предвид за целия период на бизнес
плана. Дейността за целия период на бизнес плана - за 10 години, следвала
да води до реализиране на целите. Неоснователно и в противоречие
на материалноправните разпоредби, административният орган изисквал
постигане на целите още от първата година.
Формулата,
по която се изчислявала икономическата жизнеспособност на бизнес
плана се съдържала в Приложение №
3 към Наредба № 30. Нито в нея, нито в договора
била
предвидена
възможността въобще да се изчислява изпълнението на бизнес плана. Не била предвидена
и възможност същото да бъдело изчислявано за период по-кратък
от 10 години, тъй като направената инвестиция съдържала строително-монтажни
работи. Също така не била предвидена възможността да се изчислява
изпълнението на целия бизнес план, като
средна процентна стойност, както в
случая било направено. Финансовите
години, за които били
извършвА. проверките, били само три и те не
обхващали целия период на изпълнение на бизнес
плана, а едва част от него. Това обстоятелство
не водело до извода, че предприятието не билоикономически жизнеспособно, или че била
нанесена вреда, или че била налице възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС,
която да била в пряка или непосредствена
причинна връзка с нарушението. Срокът на договора бил
5 години. Всички задължения, поети с
договора били изпълнени точно - по време, количество
и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от
цитирА.те правила, в случай че нарушението
било констатирано в края на мониторинговия период,
размерът на подлежащата на възстановяване сума се
определял след даване на подходящ срок за отстраняване на нарушението. Такъв
в случая не бил даден на бенефициера
и в тази връзка АУПДВ бил издаден в нарушение на чл. 4, ал. 3 от правилата. Видно от текста на същия, проверката,
на която се твърди, че били установени нарушения, била
извършена на 28.06.2019 г. малко преди края на мониторинговия
период. С налагане на най-тежките санкции, дейностите,
подкрепени по мярка 311, нямало как да продължат
да функционират,
тъй
като бенефициерите били принуждавА. да връщат средства,
необходими за развитието им.
Сочи се още и, че въпреки, че се
цитирало основА.ето, на което се определял
размерът на финансовата корекция, а именно чл. 35,
пар.1 от Делегиран регламент №640/2014.,
разпоредбата на Правилата не кореспондирала с тази
на Регламента. Съгласно чл. 35, пар. 3 от Делегиран
регламент № 640/2014 г. „При вземането на
рещение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения,
посочени в параграф 2, държавата
членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността
на неспазването във връзка с условията за подпомагане,
посочени
в параграф 2. Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от
неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите
или задълженията, които не са изпълнени. Степента на неспазването
зависила по-специално от въздействието му върху
операцията като цяло. Продължителността зависела
от времетраенето на въздействието или от
възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства.
Не на последно място и отново се акцентира на
довода, че нправилно и незаконосъобразно ответникът се позовавал на
новосъздадени разпоредби и правила с цел обосноваване иа наложената в Акта санкция, т.е. „Правила
за определяне на размера на подлежащата иа възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райни 2007-2013“ /Правилата/ които не били приложими
към конкретния случай. Те били обнародвА.
в ДВ, бр.69 от 30.08.2019Г.
и били
неприложими
към конкретния случай, тъй като не са действали към момента на подписване
на Договора през 2014г. Към момента
на подписване на Договор действала Наредба №30, към която Договорът многократно препраща. Позоваването на тези Правила било
незаконосъобразно, противоречало на материално-правните
разпоредби и на установените правила за нормотворчество
и прилагане на нормативните актове.
По така изложените
мотиви се претендира незаконосъобразност на жаления АУПДВ и се иска отмяната му
като такъв.
Оспорващият, редовно
призован в с.з., се представлява от пълномощник адв. С., който поддържа жалбата на доверителя си. Допълнително се твърди, че
изпълнението на плана било повече то 20%. Прилага подробни
писмени бележки в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на АУПДВ, вкл.
за приложимост на реда по ЗУСЕСФ чрез издаване на решение за налагане на
финнасова корекция, а не чрез издаване на АУПДВ, като се цитира и съдебна
практика. Оспорва се и заключението на ВЛ, като извършено само въз основа на
събраната по делото преписка, без да било извършена от него проверка в
счетоводството на самия търговец. Претендира разноски и представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от адв. К. от АС“А., Н., Г.“, като се оспорва жалбата
като неоснователна. Претендират разноски. В представени по делото писмени
бележки се излагат доводи за безспорна установеност на фактите, които се
визирали в акта от страна на отвентния административен орган, както и за
правилност на изводите, че имало неизъплнение на одобрения проект /БПл/ и то именно
при така посочените в акта проценти на изпълнение, които средно аритметично
били под 20%. Цитира се съдебна практика по такъв род дела от 2020-2021г. на
ВАС. Визират се доводи за законосъобразно проведена процедура и за приложимост на реда по ЗПЗП, а не по ЗУСЕСИФ,
както и такива за законосъобразността и на определената санкция, съобразно
Правила за определяне на раззмера на подлежащата на възстановяване безвъзмедна
финнасова повощ при устаневони нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
по ПРСР 2007-2013г.“. Претендират се разноски, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът, въз основа на
наличния по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред ДФЗ на 18.05.2013г.
от ЕТ „А.- А.П.“ било подадено заявление за одобрение на бизнес план за „Изграждане на къща за
гости с
АТВ Център“ за финансова помощ от ЕЗФ за развитие на
селските райони по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
ПРСР 2007-2013г. На заявлението бил генериран УИН 24/311/00982, а на заявителя-
УРН 605351.
Видно от формата на
заявлението общата сума на инвестицията била в размер на 99 544,45лв., от
които частно съфинансиране -30 767,38лв., сума на субсидията- 69681,12лв.,
финансиране от ЕЗФРСР -55 744,90лв., финансиране от НБ -13 936,22лв.,
одобрен процент на финансиране – 70 и с краен срок на инвестицията 15.09.2015г.
На заявлението бил генериран УИН 24/311/00982 и УРН 605351.
Съгласно въведението
на бизнес плана инвестицията била за преустройство и реконструкция на съществуваща
стара къща на един етаж, изградена от камък и керпич, полуразрушена каменна
плевня и навес над голямата входна порта и двор на две нива с площ 400кв.м.,
находящи се в с.***. Било посочено, че инвестициите за настоящия проект,
предвиждали три обособени части: преустройство на съществуващата сграда в къща
за гости и преустройство на съществуващата плевня в закрита лятна кухня, ремонт
на същесвтуващия навес и външна ограда; доставка на обзавеждане и оборудване на
къщата за гости, лятна кухня и кът за отдих; доставка на 2бр. АТВ.
В раздел III- обект, източници за
финансиране и етапи при реализация на проекта, били посочени в табличен вид
съотв. данни относно стойностите на предмета на инвестицията, за която се
кандидатствало, /стр.12 от проекта, таблица 1 и 1а/. В т.2 от раздела били
посочени етапите за изпълнение на инвестиционния проект /табл. А/. В раздел IV- финансово икономически статус –приходи и разходи, отново в табличен вид
били представени данните за очаквА. приходи /стр.17-19 от плана/ и разходи
/стр. 20 и сл./. В т.2.2 в табличен вид били представени и данни за погасителен
план на привлечените средства за реализация на проекта /табл.7-8, стр. 25 от
проекта/. В раздел V-Прогноза за нетните парични
потоци на проекта и другите дейности осъществявА. от кандидата, в табличен вид
били представени данни /таблицата на стр. 28/, съгласно която очаквА.те приходи
от продажби за първата година били в размер на 17794,50 лв., за втора година – 18875,00
лв, за трета – 18829,20, за четвърта години 19012,60 лв., за пета година –
18669,30лв., за шеста година – 18328,50лв., за седма година – 17799,50лв., за
осма година-18991,30л, за девета година 18701,40лв.и за десета година –
10974,70лв.
На 30.10.2014г. между
ЕТ „А.-А.П.“, представляван от А.С.А.П., ХХХХ, като ползвател и ДФЗ,
представляван от Изпълнителния директор бил сключен Договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 с № 24/311/00982 основан на чл.31, ал.2 от Наредба
№ 30/2008г., който бил с предмет – предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, представлява 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързА. с
проект №24/312/0982 от 18.05.2013г., като въпросната помощ щяла да бъде
изплатена при условия, че Ползвателят извършил инвестицията, съгласно одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него и действащите нормативни актове. Съгласно чл.2.1 от договора, първоначално
одобрената БФП въз основа на представените документи била в размер на 69 281,12
лв. /съгласно Таблица на одобрените инвестиционни разходи,Приложение №1/.
Съгласно чл.3.1 Ползвателят следвало да извърши инвестицията, предмет на
договора в срок до 15.09.2015г., а съгласно чл.4.18 Ползвателят бил длъжен да
спазва одобрения проект за срок от 5 години, от сключването на договора. Видно
от Приложение №1 към договора в Таблица за одобрените разходи по проект с ИД
24/310/00982 ползвателят кандидатствал за обща сума от 100 448,50лв., от които одобрени
за финнасиране разходи в размер на 99 544,45лв., съотв. одобрена субсидия
/70%/ - 69681,12 лв. В Таблица 1а от Приложение № 1 били посочени и размера на
частно финнасиране - 30 767,38лв., размер на одобрената субсидия от ЕЗФРСР
55 744,896 лв. и размер на одобрената субсидия от НБ 13 936,224 лв. Част
от договора като негови приложения били представени декларации и др. В Прирожение № 3 на договора в Таблица били
посочени по позиции, мерни единици, количество, ед. цена всички СМД от част
„Архитектурна“, „ВиК“, „Електро“ на проекта и за изработка, монтаж на врати,
кухненски блок и парапет за лятна кухня./л.38-45 от дело 480/20/.
На 27.08.2015г. бил
сключен Анекс №2 към договора, съгласно който Таблица за одобрените
инвестиционни разходи /Приложение № 1 към договора/ се заличавала и се
саздавала Таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение № 1 към Анекс
№2/, л.47-48 от дело 480/20/. С Анкес № 3 от 28.09.2015г. договорът отново бил
изменен, като първоначално одобрената БФП се определяла в размер на
67 864,62 лв. и съгласно Таблица №1 към този анекс, л. 51-52, дело
480/20/. Към Анекса било сътсавено и Приложение №3.
Видно от Писмо за
оторизация на плащането /л.240-241 от дело 480/20/ с № 10063 от 27.04.2015г.
било оторизирано авансово плащане на сумата 34 840,56лв. по заявка
24/311/00982/1/01 на бенифициент с УРН 605351. За извършената оторизация до
оспорващия било изпратено уведомително писмо №490 се рег. № 01-6500/5751 /л.245
от дело 480/20/, където се сочи, че посочената сума от 34 840,56лв. била
платена на 11.05.2015г.
С Писмо за оторизация на плащането № 24/311/00982/3/01/N01 от 24.11.2015г. /л. бл. № 000317-318/ била одобрена за плащане сумата от
33 932,31 лв., като с УП №638/ЗПс рег. № 01-6500/362 от 08.01.2016г.
оспорващият бил уведомен, че на 04.12.2015г. било извършено оторизараното
плащане /бл.№000319/.
Под вх. рег.
№02-6500/6653 от 07.09.2015г. до Дир. Дир. „ДПМРСР“ и във връзка с молба за
Анекс от 26.08.2015г. и договор №24-211/00982 от 30.10.2014г. било посочено, че
в процеса на обработка на молбата, изчислената стойност на одобрената субсидия
в зависимост от одобрения процент на помощта била в размер на
67 864,62лв., като съотв. размерът на допустимото авансово плащане бил
33 932,31 лв., а реално платена била дума в размер на 34 840,56лв.
Следвало да се започне процедура по възстановяване на сума. Разликата от
908,25лв. била възстановена /л.158 и л. 258 дело 480/20/, като за това до
оспорващия било изпратено и уведомително писмо /л.253 дело 480/20/.
На ползвателя на
помощта била извършена извънредна проверка на място, разпоредена със Заповед
№373908/16.06.2019г. /л.58, дело 480/20/, за която бил съставен Контролен лист
от 06.11.2015г. /л. 59-74 от дело 480/20/, от които се удостоверява, че
проверката била извършена на 27.10.2015г. и при нея било установено извършване
на всички дейности, за които бил сключен договора за безвъзмездно финансиране. Съгласно
отбелязване в т.28 от контролния лист „лицето осъществявало дейности от БПл. –
настаняване на гости и разходка с АТВ, като финнасовите показатели от тези
дейности и заложени в плана не били постигнати, както поотделно за двете дейности, така и общо.
Дейността „разходка с АТВ“ не се осъществявала, тъй като активът не бил закупен
и нямало реализирА. приходи. Не се осъщесвявала и дейност „4. Др. атракциони“ и
не били генериране приходи от нея. В
Приложение Работен лист за проверка за реализиране на заложени
параметри/показатели от БПл. къл Контролния лист /л.72 -73 от дело 480/20/ били посочени
конкретно установените данни за периода 2016-2018г. в „забележки“ към КЛ била
посочено следното: „нямам забележки за всички факти и обсоятелства приложено
обяснение“. КЛ бил подписан от служебните лица и от упълномощено лице на
ползвателя – Г.Д..
До А.П. в качеството й
на Упавител на ЕТ „А.А.П.“ било изпратено писмо рег. № 01-6500/8508 от 25.10.2019г.
/л.75 от дело 480/20/, с което търговецът бил уведомен на осн. чл.26, ал.1 от АПК за откриване производство по издаване на АУДПВ и във връзка с направени
констатации от извършена проверка на място и подадени заявки за плащане от
17.04.2015г. и от 15.05.2015г. по мярка 311. В писмото били подробно посочени
установени несъответствия по изпълнението на финансови показатели на одобрения
БП, изисквА.ята на договора и приложимото законодателство, като в заключение
било посочено, че общият размер на задължението, за който щял да се издаде акта
се равнявал на 67 864,62лв., която сума представлявала 100% от получената
субсидия. Приложение на УП било и копие от контролния лист от извънредната
проверка на място. Писвото било получено от адресата си на 30.10.2020г. /л.94
от дело 480/20/ В ДФЗ-РА под вх. № 01-6500/8508-1 от 14.11.19г. от оспорващия
било подадено възражение срещу уведомителното писмо. /л.95-97, дело 480/20/.
Под №24/310/00982/3/01/04/01
и вх. № 01-650/8508 на 19.06.2020г. против ЕТ „А. А.П.“ на осн. чл.27, ал.3 и
ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК бил издаден АУПДВ, с който било
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 67 864,62
лева, като данните сочат, че актът бил връчен по пощата на 23.06.2020г. /л. 90,
дело 480/20/. Жалбата била подадена до съда на 07.07.2020г. по пощата /вж.
пощенския плик на л.76 от дело 408/20/, както и чрез органа, където била регистрирана
под № 01-6500/8508 на 09.07.2020г.
Част от преписката са
и: Констативен акт за установяване годността за приемане
на строеж; удостоверение за въвеждане в експоатация №17/08.10.2015г.; Разрешение з астроеж
№57/05.10.2012г. на обект „къща за гости“; приемо-предевателни протоколи за
извършени СМД; контролен лист от посещение на място от 0211.2015г.;
застрахователна полица; удостоверение №0013 за утвърдена категория три звезди;
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, оборотни ведомости, договори, приемо-предавателни
протоколи, платежни нареждА.я и фактури и пр.
По делото по искане
на ответната страна, Съдът допусна съдебно счетоводна експертиза. Съобразно даденото
от ВЛ заключение на поставените му въпроси, в р. IV – анализ на финансово-икономическото състояние, се установява следното:
По таблица по т.1 ВЛ
сочи какви са заложените приходи за всяка от годините по изпълнение на
одобрения БПл. за всяка от одобрените дейности – посрещане на гости, разходки с
АТВ 250 и АТВ 150 и др. аткракционни, като в последваща таблица сочи и
констатираното изпълнение на тези показатели по три от реализирА.те дейности.
По втора задача се
сочат отново в табличен вид същите данни.
По трета задача ВЛ
сочи съотношението на реализирА.те
приходи със заложени в плана такива за проверените три пълни финнасови
години, като съотв. за 2016г. изпълнението и 2,715, за 2017г. 0 3,48% и за
2018г. – 4,70%, средно аритметично – 3,63%.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата – същата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за
съден контрол административен акт, от активно легитимирано лице и пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват др. обстоятелства по см. на
чл.159 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на
производството.
По основателността:
Съдът е длъжен да
извърши служебно проверка за
законосъобразността на акта на всички основА.я по чл.146 от АПК, като при
извършената такава, намира жалбата за неоснователна.
С оспореният
АУПДВ се установява вземане, произтичащо от
задължение на оспорващия по сключения договор с ответника
за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕФ. Това
вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК,
за събиране на държавните вземА.я от вида на процесното, като приложим е чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основА.е
и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК; ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съобразно чл.27, ал. 3 и ал. 7 /нова, в сила от 28.06.2019г./ от ЗПЗП Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирА. от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основА.ята по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП (нова, обн. В ДВ, бр.
51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор на ДФЗ издава
актове за установяване на публични държавни вземА.я по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на Глава пета, Раздел
III от ЗУСЕСИФ. При посочената нормативна регламентация,
действаща към датата на издаване на процесния
акт, се следва извод, че същият като издаден именно от Изп. Директор на ДФЗ-РА изхожда от материално
компетентен орган. Не е налице основА.е за обявяване на АУПДВ за нищожен административен акт,
като по делото не се повдига спор, че подписалото го лице изпълнява функциите
на Изпълнителен директор на ДФЗ към момента на постановяване на акта, а и са
налице писмени данни, че именно това лице е определено да изпълнява функциите
на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА.
Съдът не намира и
основА.я да приеме извод за допуснати съществени процесуални нарушения на
изисквА.ята за форма, съдържА.е на акта и на общите и особените процесуални правила
за издаването на акта. Последният е издаден в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително сочи в себе си конкретни фактически установявА.я /фактически основА.я/, на които се дава правна обосновка.
Оспореният
акт не е издаден при допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила. Налице са писмени
данни, че оспорващият надлежно е уведомен за стартиралото производство по
установяване неизпълнение на сключения от него договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и е надлежно запознат с констатациите от
извършената му извънредна проверка на място, защото контролният лист е изпратен
като приложение към съобщението по чл.26, ал.1 от АПК. От страна на засегнатото
лице има подадено възражение в указА.я срок, което е възприето от ответника за
неоснователно, доколкото след това е издаден и процесния тук АУПДВ. Самото
възражение не сочи на оспорване на фактическите констатации от извършената
извънредна контролна проверка.
Самата извънредна
проверка е отпочната след издадена изрична заповед за извършване на проверката
от служители на ДФЗ. Нито един от представените с административната преписка
документи не е оспорен по надлежен процесуален ред от оспорващата страна, вкл.
и прегледА.те при проверката счетоводни документи, представени от самия
бенифициент на помощта на проверяващите длъжностни лица.
Неоснователен се
явява основният довод на оспорващия, че следва да се прилага реда по ЗУСЕСИФ,
който приключва
с налагане на финансова корекция чрез издаване на
решение за това, а не директно с издаване на АУПДВ на осн. чл.27, ал.7 от ЗПЗП. В писмените си бележки
пълномощникът на жалбоподателя цитира Решение на ВАС, постановено по а.д. №
8586/2020г. в подкрепа на тезата си за приложимостта на реда по ЗУСЕСФ, а от
там обосновава извода си за допуснато съществено нарушение на закона, поради не
спазване на реда и формата, които намират приложение в случая.
Във визирА.я съдебен акт, състав на първо
отделение прави прецизно разгрА.чение кога приложим е ЗПЗП и кога редът по
ЗУСЕСФ. Там се отбелязва, че „Съгласно чл.
27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основА.е за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основА.е чл. 27,
ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основА.ята по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда по АПК. …“. В решението се сочи, че след
изменението на ЗПЗП от 28.06.2019г. законът прави ясно разгрА.чение кой ред
кога се прилага, както и извод, че редът по чл.27, ал.7 от ЗПЗП е субсидиарен
на този по ал.6, т.е. се прилага, само ако не са налице основА.ята по чл.70,
ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ.
В този случай АУПДВ е издаден на осн. чл.27, ал.7 от ЗПЗП и ясно ответникът
сочи, че приема наличие на основА.я за прилагане на реда по ЗПЗП. Следва да се
посочи, че настоящият
казус попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗПЗП /обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп. бр.98/2019г./, според който
започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. се довършват до
сегашния ред до изтичане на мониторинговия период, поради което ЗУСЕСИФ
не намира приложение. Освен това и по арг. на §4, ал.3 от ЗУСЕСИФ, последният
закон не е приложим, защото безвъзмездната помощ е предоставена по ПРСР, но
именно въз основа на ЗПЗП и акт по неговото приложение /Наредба №30/2008г./. Няма спор, че
финансовата помощ е отпусната при условията и реда по тази наредба /договорът е
сключен на осн. чл.31, ал.2 от нея/ и по прилагане на мярка от ПРСР за
мониторинговия период 2007-2013г., както и няма спор, че процесният АУПДВ е
издаден на осн. чл.46, ал.1-2 от въпросната наредба. Особеното производство
по въпросната наредба е започнато
по време на нейното
приложение и не е приключено
поради изтичане периода на мониторинг, т. е. изтичането на срока, в който
съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно §1, т.2, б.“а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., за договори, сключени преди 1 януари 2015 г., срокът е пет години считано от датата на сключването им. В случая договорът
за подпомагане между ДФ „Земеделие“ и оспорващият е сключен на 30.10.2014г., но в предмета на одобрения БП има извършване на СМР, поради което към дата на откриване на производството по
издаване на АУПДВ – писмото от 25.10.2019г. той все още не е изтекъл, а на осн. чл.16, ал.2 от наредбата в този
случай мониторинговият прериод е 10 години, тъй като в проекта има предвидени и
СМД.
Настоящият съдебен
състав счита, че процесният АУПДВ е издаден с
съответствие с
приложения материален закон
и неговата цел и не са налице отменителните основА.я и по
см. на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В конкретния случай има проведено особено административно
производство по установяване на релевантните факти, при което, както се посочва
по-горе, няма допуснати съществени нарушения, като в резултата на установените
факти ответникът издава процесния АУПДВ, с
който констатира неизпълнение
на договорно
и нормативно определени задължения, в резултат на което постановява възстановяване на 100% от предоставената финансова помощ. В случаите по ал.46, ал.1 от наредбата /№30/2008/, “в случай че ползвателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя
на помощта“, а съгласно ал.2 РА определя размера на средствата, които трябва
да бъдат възстановени от ползвателя, като следва да се отчита вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение
по даден проект зависи от неговите последици от дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Пред съда спорът се отнася до това доказват ли се претендирА.те
от органа нарушения на договора и приложимия норматив, т.е. налице ли е
стриктно изпълнение от бенифициента на помощта на изисквА.ята на нациолналното
и европейското законодателство и на сключения договор за отпускане на БФП по
мярка 311 от ПСРС 2007-2013, с оглед
насърчаване на предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа
среда, както и дали има щета за бюджета на ЕС. От фактическа страна ответникът
претендира наличие на неизпълнения
на сключения договор, явяващи се и нормативно установени задължения. Конкретно отпуснатите средства от фондовете
на ЕС и от национално съфинансиране са за преустройство и реконструкция на къща
за гости с АТВ център и др. атракциони с посочени в БП цели.
От извършената документна проверка на предоставените
счетоводни данни на бенифициента и от извършената извънредна проверка на място
през м. юни 2019г., ответникът констатира неизпълнения на заложените финнасовите
показатели в одобрения проект за три пълни финансови години, въз основа на
които показатели проектът е приет за допустим за финнасиране. Конкретното неизпълнение
на цаложените финансови параметри на одобрения проект се изразяват в това, че за
2016г. приходите са само от дейността посрещане на гости и разходка с АТВ 250 и
са в размер на 500лв. и не са генерирА. приходи от дейността др. атракциони,
като така изпълнението на БП се равнява на едва 2,87%. Съотв. за 2017г. при
установени приходи само от дейността настаняване на гости и разходка с АТВ 250
от 640 лв., изпълнението е равно на 3,46%, а за 2018г. при приходи от тази обща
дейност от 870 лв., изпълнението е равно на 4,73 %. Така средноаритметично от
проверявА.те три последователни финнасови години 2016-2018г., изпълнението се
равнява на 3,70 %.
Тези факти ответникът определя като неизпълнение
на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор и наличие на осн. по чл.46 от наредба №30/2008г.
Според сключения договор /т.4.4, б.“б“/ фондът има право да откаже изплащане на
цялата или част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от
Ползвателя на цялата или част от изплатената финнасова помощ, когато
Ползвателят не изпълни някое от задълженията си по този договор и по Наредба
№30/2008г. За това нарушение ответникът определя санкция в размер на 100% от
изплатената помощ, която е в размер на 67 864,62лв., тъй като
констатираното неизпълнение за трите пълни финансови години е под 20% и
съгласно т.30, предл. първо от Приложение към раздел I от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановаване БФП при установени нарушения по чл.37, ал.6 и
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, когато реализирА.те приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всичси проверявА. пълни
финансови години е под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения БПл, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финнасови
години е именно в размер на 100% от предоставената БФП.
Неизпълнението на такива
нормативни
и договорни задължения по арг. на 46, ал.1 от
наредбата, се явяват
основА.я,
които водят до възникване на публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземА.я за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирА. от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното
законодателство и в правото на Европейски съюз. Както
вече се цитира по-горе, съгласно чл. 27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основА.ята по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Същественото за спора е, че така визирА.те в
акта обстоятелства по неизпълнение на заложените финансови показатели в
одобрения конкретен проект и БП, неразделна част от сключения договор, не се
опровергават пред съда. Напротив те се потвърждават изцяло и от назначената
съдебна експертиза. В тази насока следва да се посочи, че не се възприемат за
основателни доводите на пълномощника на оспорващия, че експертизата не следва
да се кредитира, защото ВЛ е ползвало само наличните по делото данни. В тази
насока е уместно да се отбележи, че нито едно от тези писмени доказателства не
е оспорвано по надлежен ред от тази страна, нито се твърди, че представените с
преписката данни не са в пълнота. Следва също така да се посочи и, че видно от
забележката към контролния лист от извършената на ползвателя извънредна
проверка на място от м. юни 2019г., лицето няма никакви възражения по така
установените факти от проверката. Т.е. следва да се приеме, че същите не се и
оспорват, нито пред органа, нито пред съда, още по-малко се оборват от
страната, която носи тежестта за това.
Съдебният състав намира за неоснователни
доводите на оспорващия, че с изграждане чрез преустройството и реконструкцията на
старата къщата за гости и АТВ центъра проектът е реализиран и така същят не
може да бъде отговорен за неизпълнение на заложените в БП финансови показатели.
По арг. на §1, т.19 от ДР на Наредба №30/2008 г., който гласи, че "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързА.те с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР“, се следва извода, че бизнес плана е неразделна част от
одобрения проект за финансиране. В подкрепа на това е и приложения по делото
договор от 30.10.2014 г., /т.9.т.1,б.Г/, като именно в чл.4.18 от него се установява, че ползвателят на помощта е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения
проект и Таблица за одобрите инвестиционни разходи. Именно данните от
одобрения проект /БП/ сочат на поети ангажименти за поддържане на конкретни по
размер приходи от заложените дейности в проекта и това за срока, определен в
договора /т.4.18/. Видно от таблиците по раздел IV на одобрения БП, т.1.1 Приходи от дейността,
с него се предвиждат четири
самостоятелно дадени дейности, от които ще се генерират приходите – посрещане
на гости, разходка с АТВ 250 и с АТВ 150 и др. атракциони, а безспорно
установеното пред оргА. и пред съда е, че през проверявА.те три последователни
финансови години, приходите са генерирА. основно от дейността посрещане на
гости и много малко от дейността разходка с АТВ 250, като другото АТВ дори не е
закупено, както и че от дейността „др.атракцини“ също няма генерирА. приходи.
Именно по тези причини и в резултат на това се установява и конкретното изпълнение
на заложената приходна /финансова/ част на БП, като сочените от органа съотв.
процент на изпълнение не се опровергават пред съда.
Постигането на заложените финансови
показатели на одобрения проект са част от самата инвестиция, както и неразделна
част от административния договор, който оспорващият сключва с ДФЗ. Съгласно сключения административен
договор между двете спорещи стрА. /т.4.4, б.Б/, фондът има право да отказва плащане на цялата или на част от финансовата
помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от
изплатената помощ, когато ползвателят не изпълнява някое от задълженията
си по договора или по Наредбата. В същия смисъл е и нормата на чл.46, ал.1 от наредба
№30/2008г., като според ал.2 на чл.46, в случаите по ал. 1
РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. Отделно е налице и договорката по т.8.1, според която „ако Ползвателят не
изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато
й да е часто от БФП…Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, при спазване изисквА.ята на чл.46 и чл.47 от Наредба
№30/2008г.“.
Нормативно законодателят установява, че преценката на едно подадено заявление за
подпомагане следва да се извършва не само
съгласно целите, дейностите и изисквА.ята посочени в съотв. наредба /тук № 30/2008г./, а и въз основа на предложената от кандидата дейност
за подпомагане. В самия административен договор, сключен между фонда и търговеца, в т.9.1
"г" изрично
се установява, че одобрен проект е
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008 г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързА.те с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Фактът, че е напълно извършена дейността по
преустройство и реконструкция на същесвуващия обект – стара жилищна сграда, в къща за отдих с Център
за АТВ, т.е. инвестицията в тесния
смисъл на договореното, за реализирането
на която се отпуска помощта, не е спорен, НО от друга страна със сключения договора търговецът поема и задълженията да използва актива за
постигане на целите по мярката, като освен заявлението за подпомагане, част от
изискуемите документи е и предложеният бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост и да води до реализиране
на целите по мярка 311
/чл.2 от наребдата/
за определения в него срок.
С процесния АУПДВ ответникът приема, че
сочените факти от обективната действителност обоснововат наличието на правните
основА.я по чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30/2008г., във вр. с чл.4.12 и
чл.4.18 и чл.4.4, б.Б и чл.8.1 от договора. Вече се посочи по-горе, че с
разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. се предвижда, че „В случай, че ползвателя на помощта не изпълни свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“, а според Алинея 2
на чл.46 в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като се вземе предвидвид, степента
и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден
проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността
на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
За съда няма спор, че БП е част от документите
въз основа, на които ДФЗ
извършва преценка за отпускане на помощта за подпомагане. За да бъде
одобрено финансиране за конкретен проект, следва планът да обосновава икономическа жизнеспособност съобразно заложените в него
параметри, вкл. и тези, свързвА. с генериране на
приходи от подпомаганата
дейност. В приложения от ЕТ при кандидатстването бизнес
план,
одобрен от ответника, се заявяват очаквА. годишни приходи
от различни дейност по
години, които обаче търговецът не изпълнява изцяло или в пълнота и
съобразно този БП. Това несъмнено налага извод за неизпълнение на конкретните заложени /и договорно поети/ ангажименти за изпълнение на предвидената при кандидатстването инвестиция, като съвкупност
от изграждане на къща за гости с АТВ център и развитие на др. развлекателни
дейности освен разходки с АТВ 150 и АГВ 250. Съобразно трайно установената практика на ВАС /вж. решения по
адм.д № 13050/2018 год., адм.д. № 14648/2018 год. на ВАС, адм.д. № 139/2019
год. на ВАС и др./, изготвянето на бизнес
плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията се явява
основА.е да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. „жизнеспособността
на проекта“ е критерий за неговата
допустимост.
Съгласно §1, т.6 от ДР на наредба №29/2008г. "Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Несъмнено в случая се установава да е налице визираното нарушение на сключения
договор /вкл.
и БП, като неразделна часто от него/, а именно не постигане на заложени в плана
финансови показатели на приходната му част и това за период от три
последователни години, като изпълнението и много под 20%. Търговецът не дължи само да използва отпуснатите
му средства за
реализиране на инвестициията, описана в договора /извършване на конкренти СМР
за реконструкция и преустройство на съществуващата стара къща в такава за отдих
с АТВ Център/, но носи и задължението,
съгласно чл. 2 от Наредба № 30 чрез тази инвестиция да постига сочените там
цели и
това за целия срок на договора. Недостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели
несъмнено оказват влеяние върху жизнеспособността на инвестицията и постигането
на преследвА.те цели. По преписката не се установяват обстоятелства, които да
изключват отговорността на оспорващия от неизпълнението на поетите чрез
договора задължения относно конкретния проект /напр. „форсмажорни“/. Наличието на такива обстоятелства може да
бъдат заявявА. от
жалбоподателя по
установения ред пред
Фонда, като това съответно ще се явява основА.е за преразглеждане на заложените в бизнес плана
приходи за процесните години. Именно така е постъпвано при подписване на
Анекс 2 и 3 към основния договор.
Горе посоченото обосновава извод, че се
доказва така визираното от ответника в неговия акт допуснато чрез действия и
бездействия нарушение на разпоредби от Наредба № 30/2008г. и от сключения между
спорещите стрА. административен договор за отпускане на БФП по мярка 311, тъй
като е налице неизпълнение на заложени в БП финансови показатели, които пък от
своя страна водят и до непостигане на заложените в цитираната наредба цели /чл.2/.
Съдът дължи преценка за правилността на
определения размер на наложената санкция, която тук е 100 %, т.е. изплатената
БФП следва да бъде върната изцяло и със законна лихва. В конкретния случай санкцията
е наложена на осн. Правила
за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г. Самите Правила са приети със Заповед №
03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие"
и в законна сила, считано
от 30.08.2019 г. Съгласно Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. №
14154/2019 г. на ВАС (приключило с Решение № 15545/15.12.2020 г., по адм. дело № 8071/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, с което касационната
жалба против
първоинстанционното решение е отхвърлена като неоснователна), правилата определят само размера
на санкциите, но видовете неспазвА.я на нормативни и договорни отношения са
уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР
2007-2013 г., както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ. Така съставът на Върховен административен съд извежда извода, че Правилата се
явяват материално-правна предпоставка за определяне размера на подлежащата на
възстановяване сума. Правилата нямат обратно
действие и не преуреждат развили се вече правоотношения, тъй като са приети през 2019 г., след прогласяване за
нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013. Макар и Правилата да не са в сила при сключването на процесния договор за отпускане на безвъзмездна помощ, касаещ
програмен период 2007-2013 г., следва да се отбележи, че те са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение
на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по
отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Регламент 65/2011 се прилага за
заявления за помощи или искА.я за плащане относно референтни години и премийни
периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода,
че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и
изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материално-правната уредба от правото на ЕС, относима към
мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е в сила към момента на предоставяне
на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г. /договорът е сключен на 30.10.2014г./, а това означава, че
правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта възникват при неговото действие и продължават към датата
на приемане на Правилата.
При определяне на конкретния размер на
санкцията, ответникът се позовава на т.30, предложение първо от Приложение I „Общи положения“ на визирА.те
правила. Коректно приложима е втората хипотеза на т.30, но доколкото има и
словом изписване на същата, Съдът не намира да е налице допуснато съществено
процесуално нарушение в този смисъл. Съгласно предвиденото там – когато
реализирА.те приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявА. пълни финнасови години са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения БПл., изчислени средноаритметично за същия период …тежестта
на нарушението се определя като голяма,тъй като засяга условията при които
проектът е одобрен за финансиране и подкопава постигане на целите на
предоставеното подпомагане, като това е така, ако ползвателят не представя
доказателства за отстраняването му в разумен срок и приемлив за РА начин, респ.
неизпълнението е продължило дълго. В този случай Правилата определят, че това
нарушение като степен е такова, засягащо подпомаганата дейност, същото е с
продължителност над една година /повече от две пълни финнасови години/, поради
което следващия се размер на санкцията е 100%. Не се спори, че на оспорващия,
като ползвател по договора са изплатини средства за подпомагане в размер на
67864,62лв., поради което и предвид това, че именно такава сума се постановява
да бъде възстановена от Ползвателя, то процесният АУПДВ се явява
законосъобразен и на тази основа, вкл. и с оглед постановеното, че се дължи законна лихва,
начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
В допълнение на изложеното, Съдът намира, че
следва да посочи и следното: прилагайки Правилата и към конкретния случай, органът не нарушава принципа на предвидимост. Това е така,
защото жалбоподателят има пределна яснота какво следва да е дължимото му поведение и
това е така още при подписване на
договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия
договор, изчерпателно се уреждат задълженията на ползвателя на помощта, както и ясно се установява отговорността му при неизпълнението на тези задължения. Както се посочва по-горе, в случая правилата
определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения.
По изложените съображения Съдът приема, че жаленото АУПДВ е в съответствие с приложения закон, поради доказано по несъмнен начин
извършено неспазване на изисквА.я на Наредба 30/2008 г. и на задълженията на
ползвателя на
помощта, поети с договора за
предоставяне на финансова помощ. Ето защо не са налице и отменителни основА.я
по см. на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, тъй като актът е издаден
и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на спора
и във връзка с направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за тяхното реално заплащане, следва в полза на ДФ
“Земеделие“ да се присъдят разноски в обща размер на 3329,13 лв., от които платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3079,13 лева с
ДДС и възнаграждение за
вещо лице в размер на 250,00 лева.
Съдът, на осн. чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕТ „А. А.П.“,
представляван от А.П., със седалище с.***,
обл. Стара Загора против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 24/311/00982/3/01/04/01, вх. № 01-6500/8508 от 19.06.2020г. на
Изпълнителния Директор на ДФЗ-РА.
ОСЪЖДА ЕТ „А. А.П.“, представляван от А.П.,
със седалище с.***, обл. Стара Загора, ХХХХ да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ сумата в
размер на 3329,13 лева /три
хиляда трита двадесет и девет и 0,36 лева/, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на стрА.те.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: