Решение по дело №292/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2025 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20203400100292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260000

Силистра, 17.07.2025г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                                                                  

при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия  Стоева   гр. д.    292  по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Предявени са искове от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗИД на ЗПКОНПИ, ДВ бр. 84/06.10.2023 г./ против Е.И.М., Т.Л.Т., Т.Т.Т., М.И.А. и С.Б.М., като ищецът моли да се постанови решение, с което да се отнемане в полза на държавата следното незаконно придобито имущество:

            На основание чл.151 във връзка с чл.147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Е.И.М. сумата в размер на 1 792,11 лв., представляваща намерени и иззети парични средства по ДП № 44/2019 г. по описа на СО-ОП, както и Мотоциклет, марка „Априлия“, модел СПА, рег.№ СА…………..А.

На основание чл. 144 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.Б.М., М.И.А. и Е.И.М.  Лек автомобил марка “Хонда”, модел ХР В, рег.№ Е……………КК.

На основание чл. 144 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Т.Т.Т. Недвижим имот - УПИ с площ от 1000 кв.м., находящ се в с. П., общ. С., обл. С., ул. „………..“ № ….., съставляващо поземлен имот № 267, за който е отреден парцел VIII от кв.26 по регулационния план на селото, целият с площ 1096 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаващи се към парцела 11 кв.м. от стара улица – от запад, при съседи: от север – имот № VII-268; от изток – имот № ХII-263; от юг – имот № IХ-266 и от запад – улица, ведно с построените в имота ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет стаи и антре, ситуирана в западната част на парцела с лице към улицата и СТОПАНСКИ СГРАДИ – навеси.

 

 

 

Ищецът твърди, че с Решение № 1330/22.07.2020 г.  и Решение № 1331/22.07.2020г. на КПКОНПИ са образувани производствата за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпили в ТД на КПКОНПИ - Варна уведомление от Специализирана прокуратура с вх.№ УВКПКОНПИ-358-3/13.03.2019 г., че на 09.03.2019 г. лицето Е.И.М. е привлечена в качеството на обвиняем по повдигнато обвинение по ДП № 44/2019 г. по описа на СО-ОП, пр.пр. № 467/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за това че в периода от 2017 г. до 08.03.2019 г. в гр. Силистра и гр. София, заедно с Т.Л.Т., Т.Т.Т., С Т. С, Ц И Т. и М Х П, е участвала в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпление по чл. 201 и чл. 202 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице – Стоянка Т. Симеонова – Началник отдел „Пенсии“, както и уведомление от Специализирана прокуратура с вх.№ УВКПКОНПИ-358-4/13.03.2019 г., че на 09.03.2019 г. Т.Л.Т. е привлечен в качеството на обвиняем по повдигнато обвинение по ДП № 44/2019 г. по описа на СО-ОП, пр.пр. № 467/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за това че в периода от 2017г. до 08.03.2019г. в гр. Силистра и гр. София, заедно с Е.И.М., Т.Т.Т., Стоянка Т. Симеонова, Цветанка Иванова Т. и Милен Христов Пенчев, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да извършат съгласувано в страната престъпление по чл. 201 и чл. 202 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице – Стоянка Т. Симеонова – Началник отдел „Пенсии“, като престъпленията попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 и т. 23 от ЗПКОНПИ.

Твърди, че с Протокол № ТД 04ВА/УВ-4259/25.03.2019 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Е.И.М., а с Протокол № ТД 04ВА/УВ-4260/25.03.2019 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Т.Л.Т., като в хода на проверката е установено, че Е.М. е разведена с бившия й  съпруг И.Ж.Д. /Решение за развод № 100/11.05.2011 г./, с когото имат син Илиян Ивайлов Д., и е във фактическо съжителство с Т.Л.Т.. Установено е също, че баща й е И.Л.М.,  а майка й е С.Б.М., като всички са включени в проверката.

Съгласно установените факти и обстоятелства по ДП № 44/2019 г. по описа на СО-ОП, пр.пр. № 467/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура, относно наличие на фактическо съжителство между Т.Л.Т. и Е.И.М., на основание §1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ, Е.И.М. е включена в обхвата на проверката относно Т.Л.Т. за целия проверяван период по реда на ЗПКОНПИ, като в същата са включени и съпругата му Цветанка Иванова Т., както и синът му Т.Т.Т.. Родителите му Любен Т.Т. и Елена П. Кирова са починали.

Твърди, че проверката относно тези лица обхваща периода от 25.03.2009г. до 25.03.2019г. и при същата е установено несъответствие в имуществото им в размер на 397 388,19 лв., което е значително за целия проверяван период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ  /над 150 000 лева/.

Твърди, че са налице всички предпоставки, визирани в визирани в с чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1,т. 2,т. 5, вр. с чл. 144, вр. с чл. 151  от ЗПКОНПИ за предявяване и уважаване на исковете.

Претендира присъждане на направените разноски, както и юрисконсултското възнаграждение.

Ответниците Т.Т.Т., Т.Л.Т., Е.И.М. и С.Б.М.,  чрез адв. А.Ч. от САС, излагат подробни доводи за недопустимост, респективно за ненеоснователност на претенциите на ищеца.

Ответната страна М.И.А. не изразява становище по предявения против нея иск.

Силистренски окръжен съд, след запознаване с предявените искове и приетите доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на претенциите съдът се е произнесъл в определение по чл.140 ГПК и не намира за необходимо да преповтаря доводите си за допустимост на същите.

По основателността:

Предявени са искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, като ищецът Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ моли да се постанови решение, с което да се отнемане в полза на Държавата имущество от ответниците, подробно описано по-горе.

Основание за възникване на правото на Държавата, чрез Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), да започне проверка и да предяви иск по чл.153 от ЗОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 ал. 1 от Закона и в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Не се спори по делото, а и от доказателствата е видно, че Е.И.М. и Т.Л.Т. са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 и т. 23 от ЗПКОНПИ.

Не се спори също, че с Протокол № ТД 04ВА/УВ-4259/25.03.2019 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Е.И.М., а с Протокол № ТД 04ВА/УВ-4260/25.03.2019 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Т.Л.Т., като в хода на проверката е установено, че Е.М. е разведена с бившия й  съпруг И.Ж.Д. /Решение за развод № 100/11.05.2011 г./, с когото имат син И.И. Д., и е във фактическо съжителство с Т.Л.Т., както и че баща й е И.Л.М.,  а майка й е С.Б.М., като всички те са включени в проверката, която обхваща периода от 25.03.2009г. до 25.03.2019г. и при същата е установено несъответствие в имуществото им в размер на 397 388,19 лв., което е значително за целия проверяван период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ  /над 150 000 лева/.

Съгласно чл. 107, ал. 2 от Закона при установено несъответствие, което е над 150 000 лв. за целия проверяван период, се формира основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник и същото подлежи на отнемане, като в тежест на ответниците е да оборят това предположение. В случая ответниците оспорват да е налице твърдяното от ищеца несъответствие над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход им доход за проверявания период.

Съгласно т.1 от ТР №4/23г. на ОСГК на ВКС не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Видно от отговора на в-с 30 по назначената по делото СИЕ, ВЛ е определило общия размер на имуществото на ответниците Е. Мутафчиева и Т.Л.Т. за периода от 25.03.2009г. до 25.03.2019г. в размер на 71 456,21 лв., включващо закупените недвижими имоти през 2009г. от Т.Л.Т. на стойност 68 784,10 лв. /АПАРТАМЕНТ № Г 14, с идентификатор 68134.4356.540.2.14, находящ се в жилищна сграда, обозначена в кадастралната схема като сграда № 2, в секция „Г“, с административен адрес гр. София. Столична община, район „…….“, блок № ………., вход „…..“, на …жилищен етаж, със застроена площ от 92.08 кв.м., заедно със склад № Г 14, и УПИ с площ от 1 000 кв.м., находящ се в с. Попина, общ. Ситово. обл. Силистра, ул. „Надежда“ № 8. съставляващо поземлен имот № 267, за който е отреден парцел VIII от кв.26 по регулационния план на селото, целият с площ 1096 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаващи се към парцела 1 1 кв.м. от стара улица - от запад, при съседи: от север - имот № VII- 268: от изток - имот № XI1-263: от юг - имот № IX-266 и от запад - улица, ведно с построените в имота ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет стаи и антре, сутиирана в западната част на парцела с лице към улицата и СТОПАНСКИ СГРАДИ – навеси/, придобитото МПС от Е.М. през 2014г. на сума 880 лв. /Мотоциклет, марка „Априлия“, модел СГ1А, рег. № СА……..А/ и иззетите от нея по ДП парични средства, възлизащи на 1 792,11 лв.

В ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС изрично е разяснено, че стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период, от което следва, че когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., както е в случая, не би могло да се формира значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по см. на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. / в този см. и Р. № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о./.

Ето защо се налага изводът, че след като в случая стойността на притежаваното от ответниците имущество в края на проверявания период възлиза на обща стойност 71 456,21 лв., това превишение, респ. стойността на наличното в края на периода, е под изискуемите се 150 000 лева и този извод, по изложените по-горе мотиви, е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ, вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците.

По тези съображения предявените претенции за отнемане от ответниците на процесното имущество в полза на Държавата, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, при отхвърляне на претенциите на Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по делото (като се извежда аргумент за това и от нормата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ) - така в О. № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр.д. № 3107/2020 г., Р. № 191 от         15.02.2021 г.       на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о. и др.

Предвид изхода на делото пред СОС Комисията следва да бъде осъдена да заплати в полза на СОС, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 6 726.23 лв. (4% върху общата стойност на претендираното за отнемане имущество с депозираната искова молба – 168 155,92 лв.).

Съобразно изхода на процеса, в полза на ответниците следва да се присъдят и направените от тях деловодни разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК от адв. Ч. ответниците са направили разноски в размер на 38 616 лв., както следва:

-      800,00 лева – заплатен депозит BJI.

-      11 736,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие № **********/ 21.10.2020 година от Е.И.М..

-      9 780,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие № **********/ 15.10.2020 година от Т.Л.Т..

-      11 300,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие № **********/21.10.2020 година от Т.Т.Т..

-      5000,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 09.09.2020 година с И.Л.М. и С.Б.М..

Ищецът прави възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски хонорари.

Съдът, съобразявайки цената на първоначално предявените претенции, а именно за отнемане на незаконно придобито имущество от Е.И.М. с цена на иска 129 847,08 лв. /1 792,11 лв. + 128 054,97 лв./, за отнемане на незаконно придобито имущество от Т.Л.Т. с цена на иска 32 408,84 лв. /2 000 лв. + 30 408,84 лв./ и за отнемане на незаконно придобито имущество от И. и С. Мутавчиеви в размер на 5 500 лв. /2 000 лв.+ 3 500 лв./, направеният частичен отказ от същите, претенциите на ответниците за присъждане на заплатените от тях адвокатски хонорари, както и фактическата и правна сложност на делото и извършената дейност от адвоката на ответниците в хода на процеса, счита че действително е налице прекомерност.

Видно от представеното на стр.1235 от делото заверено копие на Договор за правна помощ и съдействие № **********/ 21.10.2020 г., Е.М. е договорила адв.възнаграждение в размер на 9 780 лв., като впоследствие – през 2024г., на стр.1691 от делото е представен в оригинал Договор за правна помощ и съдействие № **********/ 21.10.2020 г. с поправен размер на договореното възнаграждение – „11 736 лв.“, и извършено дописване „по банков път“. Нелогично и необяснимо за съда е след прекратяване на производството по отношение на тази ищца за по-голямата част от претенцията против нея /на 18.01.24г./, да се представя /на 5.11.24г./ договор № **********/ 21.10.2020 г. в оригинал с поправено в същия договорено адв.възнаграждение, което е в по-висок размер. С писмената защита са представени платежни документи за направени на 29.01.2024г. от Т.Т. по сметка на адв.Ч. три превода, възлизащи общо на 11 736 лв. /1736 лв.+5000 лв.+5000 лв./, с посочено основание „гр.д.292/20г. - хонорар Е.М.“.

Т.Л.Т. е договорил заплащане на адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие № **********/ 15.10.2020 г. в размер на  9 780,00 лева /стр. 1692/, при предявен против него иск с цена 32 408,84 лв. Съобразно представената вносна бележка Т.Т.Т. е превел сума в размер на 4 780 лв. по сметка на адв. Черноговски с посочено основание „хонорар от Т.Л.Т. по гр.д. 292/20г.“ Документи за платени други суми по този договор липсват, поради което съдът приема, че реално платени по същия са 4 780 лв.

По договора за правна помощ на И.Л.М. и С.Б.М. е заплатено от С.Б.М., съгл.разписка от 9.09.20г., адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. по предявен против тях иск с цена 5 500 лв. /2000 лв.+ 3 500 лв./.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа  /предишно заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ при иск от 5 500 лв., при липса на свободно договаряне, адвокатският съвет, съобразно критериите, предвидени в тази наредба, се предвижда като справедливо възнаграждение такова в размер на 850 лв. / 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. -  450 лв./, а претендираният такъв от 5 500 лв., т.е. почти 6 пъти по-висок от определения такъв съгласно критериите, заложени в Наредбата.

Т.Т.Т. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 11 300,00 лева съобразно заплатеното от него по Договор за правна помощ и съдействие № **********/23.03.2020 г. Видно от този договор , обаче /находящ се на стр. 1224 от делото/, платената сума от Т.Т. е 2 500 лв., а и тя касае договорено възнаграждение по друго дело. Ето защо на същия не следва да се присъждат направени разноски за адв.възнаграждение по настоящото дело.

В случая съдът съобразява, че спорът се разглежда от 2020г. /предявено Искане от Комисията на 27.07.20г./, като с определение от 6.11.20г. делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-319/2019 г. на СЕС и съответно е възобновено с определение от 26.01.22г.

Съобразява също, че с определение от 31.05.2022 г. делото е прекратено и е изпратено по подсъдност, като е депозирана частна жалба от ищеца и писмен отговор на същата от адв. Ч., в качеството на представляващ четирима от ответниците, като това определение е отменено от ВнАС и впоследствие делото е спряно с определение от 27.04.23г., като това определение също е отменено от ВнАС по частна жалба от адв. Ч., в качеството на представляващ трима от ответниците.

Под внимание се взема и фактът, че с определение от 18.01.24г. производството по делото е частично прекратено до размера на 128 054,97 лв. поради направен от ищеца частичен отказ от претенцията, като след това са проведени три съдебни заседания - първо открито с.з. на 5.11.24г. с приемане на експертиза, второ открито с.з. – на 21.01.25г., с разпит на свидетели, и трето открито с.з. – на 26.06.25г., с приемане на СИЕ и приключване на делото по същество.

Процесуалният представител на страните е упълномощен на 7.07.2022г., като в периода 12.10.20г. – 26.10.20г. е депозирал отговори от И.Л.М. и С.Б.М., от Т.Л.Т. и от Е.М., а на 4.01.2023г. е депозирал и отговор от името на последните двама по уточняващата искова молба на ищеца. Взел е участие в проведените три открити съдебни заседания. Депозирал е както частна жалба от името на трима от ответниците, така и отговор от същите трима по частна жалба на ищеца в хода на производството. Същевременно следва да се има предвид, че основната му защитна теза по отношение на всички е една и съща с някои конкретики за И. и С. Мутавчиеви и Тотод Т.Т.. Също така действията по защита интересите на ответниците са общи с установяване на общи за тях факти.

Предвид изложеното до тук и съобразявайки Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, като извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия, съдът счита че възнагражденията за неговия труд, заплатени от  ответниците следва да бъдат редуцирани като прекомерни.

По отношение на ответниците Е.М. и Т.Л.Т. защита от адв.Ч. е обща, което е видно и от депозираните молби, респ.жалби, от името на двамата.

При положение, че техният общ материален интерес при предявяване на претенциите е 162 255 лв. / 129 847 за Е. М. и 32 408 лв. за Т. Л.Т./, съдът, съобразявайки освен всичко изложено по-горе, така и като допълнителен ориентир разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която при иск от 162 255 лв. адвокатският съвет, при липса на договаряне, предвижда като справедливо възнаграждение такова в размер на 11 140 лв. /8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. -  2 490,20 лв./, счита че следва да редуцира като прекомерни заплатените адв. възнаграждения от Е.М. и Т. Л.Т., като на Е.М. се присъди такова до размера на 8 800 лв., а на Т. Л.Т.  - до размера на 3 800 лв. /при сбор на двете 12 600 лв./

 Адвокатското възнаграждение, заплатено от С.Б.М. на адв. Ч., следва да се редуцира до размера на 1 000 лв. съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и всичко изложено по-горе.

За СИЕ са внесени 800 лв. от адв.Ч. /стр.1727 от делото/, които следва да бъдат присъдени в полза на четиримата ответници, представлявани от него, по равно за всеки или по 200 лв. за Е.М., за Т.Л.Т., за Т.Т.Т. и за С.Б.М..

Водим от горното, СОС

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, против Е.И.М., Т.Л.Т., Т.Т.Т., М.И.А. и С.Б.М. за отнемане в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество:

         от Е.И.М. сумата в размер на 1 792,11 лв., представляваща намерени и иззети парични средства по ДП № 44/2019 г. по описа на СО-ОП, както и Мотоциклет, марка „Априлия“, модел СПА, рег.№ СА1795А.

от С.Б.М., М.И.А. и Е.И.М.  Лек автомобил марка “Хонда”, модел ХР В, рег.№ Е…..КК.

от Т.Т.Т. Недвижим имот - УПИ с площ от 1000 кв.м., находящ се в с. П…., общ. С., обл. С., ул. „……..“ № ……, съставляващо поземлен имот № 267, за който е отреден парцел VIII от кв.26 по регулационния план на селото, целият с площ 1096 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаващи се към парцела 11 кв.м. от стара улица – от запад, при съседи: от север – имот № VII-268; от изток – имот № ХII-263; от юг – имот № IХ-266 и от запад – улица, ведно с построените в имота ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет стаи и антре, ситуирана в западната част на парцела с лице към улицата, и СТОПАНСКИ СГРАДИ – навеси.

 

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 6 726.23 лв. /шест хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 23 ст./ - ДТ за производството.

 

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, да заплати на Е. ***, с ЕГН ……., сумата от 9 000 лв./девет хиляди лева/ - направени от последната деловодни разноски пред СОС, от които 200 лв. за експертиза и 8 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, да заплати на Т.Л.Т. ***, с ЕГН ……., сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - направени от последния деловодни разноски пред СОС, от които 200 лв. за експертиза и 3 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, да заплати на Т.Т. ***, с ЕГН ……, сумата от 200 лв. /двеста лева/ - направени от последния деловодни разноски пред СОС за експертиза.

 

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. Света Неделя 6, да заплати на С.Б.М. ***, с ЕГН …….., сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ - направени от последната деловодни разноски пред СОС, от които 200 лв. за експертиза и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.