№ 188
гр. Габрово, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Славена Койчева
Велемира Д.а
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 58 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за
2021 г. на Районен съд – Севлиево, са отхвърлени предявените от С. С. А., Е.
С. А., А. С. М. и Ф. С. А. против Н. С. М. и М. В. М. положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
правото на собственост на по 1/7 идеална част за всеки от ищците върху
недвижим имот, представляващ сграда с кад. идентификатор *** по КККР на
гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на
АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ от 134 кв. м., брой надземни
етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, състояща се
от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно
помещение /баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от
север и избено помещение със застроена площ от 49 кв. м., състоящо се от
коридор и две помещения. С постановеното решение ищците са осъдени да
заплатят на ответниците сторените в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба в срока
по чл. 259 ГПК от ищците в първоинстанционното производството Е. С. А. и
А. С. М.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради неправилна оценка на събраните гласни доказателства. В
1
приетия доклад по реда по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд не указал
на страните доказателствена тежест във връзка с установяване на
идентичността на поземления имот. Посочва се, че не били съобразени
представените писмени доказателства – скица на имота, както и настъпилите
изменения в регулационния план на гр. Севлиево. Първоинстанционният съд
отказал да разгледа спора по същество, като не изложил мотиви относно
основателността на предявените установителни искове до размер на по 1/7
идеални части от правото на собственост за всеки от ищците, както и по
отношение на заявеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Съобразно така
изложените оплаквания молят за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъдат уважени
предявените установителни искове против Н. М. и М. М., като Е. С. А. и А. С.
М. бъдат признати за титуляри на по 1/7 идеални части от правото на
собственост върху процесната сграда. Претендират направените разноски
пред първата и настоящата съдебни инстанции.
В срока по чл. 259 ГПК срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производството С. С. А. и
Ф. С. А.. Въззивниците излагат оплаквания за неправилност поради
необсъждане в дълбочина на представените писмени и гласни доказателства в
първоинстанционното производство. При преценка на представените писмени
доказателства – Решение №25 на ИК на ГОНС – гр. Севлиево от 19.01.1972г.
и строително разрешение №45 от 12.05.1976г., първоинстанционният съд не
съобразил приетите изменения в регулационния план на гр. Севлиево. От
значение за установяване на идентичността на имотите било проследяването
на партидните номера за имота в данъчните служби, по които се отчитали
данъчните задължения и извършените плащания във връзка с тях от всеки от
наследниците. Въззивниците оспорват възможността ответникът Н. М. да
придобие собствеността върху имота на две придобивни основания - по
силата на наследствено правоприемство и давностно владение. Посочват, че
предприели действия със съзнанието, че са титуляри на припадащите им се
идеални части от правото на собственост, което се установявало от
декларираните данни в подадените данъчни декларации и обстоятелствата,
изяснени посредством изслушаните свидетелски показания. Въззивницата С.
А. обитавала приземния етаж на къщата от построяването й до настоящия
момент и разполагала с ключ за него, от което следвало, че упражняваното от
нея владение не било прекъсвано. Всички въззивници разполагали с достъп
до къщата и към нито един момент не били възпрепятствани от ответниците.
По делото не били установени предприети действия от ответниците за
отблъскване на упражняваното от въззивниците владение. Обстоятелството,
че общият наследодател закупил имоти за повечето от останалите
наследници, не следвало да се отъждествява с извършен отказ от страна на
въззивниците от припадащите им се идеални части от процесния имот.
Въззивницата С. А. в продължителен период от време заплащала данъчните
задължения за наследствения имот за всички наследници, откъдето следвало,
2
че ответниците не са упражнявали трайна фактическа власт върху имота с
намерение да го своят. Доколкото по силата на настъпило наследственото
правоприемство всеки един от наследниците придобил припадащата се
идеална част от правото на собственост върху имота, то М. М., в качеството
на съпруга на наследника Н. М., не следвало да се приеме за титуляр на
придобитото вещно право. Съобразявайки датата на настъпване на смъртта на
М. М. - 02.11.2014г. и датата на издаване на процесния констативен
нотариален акт - 01.11.2019г., въззивниците излагат становище за липса на
изтекъл петгодишен срок на придобивна давност. В процесния случай
следвало да се прилага десегодишната придобивна давност доколкото
ответниците упражнявали недобросъвестно владение върху процесния имот.
Съобразно така изложените оплаквания молят за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъдат
уважени предявените установителни искове, като С. С. А. и Ф. С. А. бъдат
признати за титуляри на по 1/7 идеални части от правото на собственост
върху процесната сграда. Претендират направените разноски пред първата и
настоящата съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника в
първоинстанционното производство Н. С. М., в който се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Излага се становище, че изводът на
съда на липса на доказана идентичност между имотите, за които е било
отстъпено право на строеж и издадено разрешително за строеж, от една
страна, и имота, в който била разположена процесната сграда, се подкрепял
от събраните доказателства в хода на производството. Ответникът направил
възражение за липса на доказана идентичност на имотите с подаване на
отговора на исковата молба. В хода на разглеждане на делото
първоинстанционният съд предоставил възможност на ищците да посочат
индивидуализиращите белези на имота. Въпреки разпределената
доказателствена тежест те не представили доказателства, посредством които
да бъде установено, че процесната сграда е построена в поземлен имот,
идентичен с описания в представената строителна документация от 1972г. и
1976г. Въззиваемият акцентира върху наличието на противоречия с събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, изразяващи се в заявени
данни, че наследодателят е закупил поземлен имот, върху който е построил
процесната сграда. Въззиваемият счита за правилни мотивите на съда, в които
е прието, че от значение за индивидуализацията на имота са както
съпътстващите белези и вида на имота, така и неговото местонахождение и
площ. Предвид липсата на данни за площта на процесния имот и площта на
поземления имот, върху който е било учредено право на строеж, установеното
съвпадение между вида на имотите и квартала, в който се намират, не
обосновавало категоричен извод за тяхната идентичност. Същевременно
следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че в поземления имот били
разположени още три сгради, като по делото оставало неизяснено за коя от
тях са били издадени представените документи за отстъпено право на строеж
3
и строително разрешително. Като аргументи за липсата на идентичност
следвало да се отчете и същественото разминаване между площта от 78 кв. м.,
за което е било издадено разрешение за строеж, и площта на съществуващата
към момента процесна сграда – 134 кв. м. Въззиваемият заявява, че
наведените от въззивниците доводи относно данъчните партиди на имота, по
които били погасявани данъчните задължения, не обосновавали извод за
упражнявано от тях право на собственост или за идентичност на имота. С
оглед така изложените съображения въззиваемият моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивниците С. А. и Ф. А. чрез
упълномощения процесуален представител поддържат заявените оплаквания
и направените искания във въззивната жалба, Претендират разноски.
В открито съдебно заседание въззивниците Е. С. А. и А. С. М. заявяват,
че поддържат доводите, изложени във въззивната жалба, като молят
обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искови претенции. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемите Н. М. и М. М. поддържат
становището за неоснователност на въззивните жалби, като съобразно
обстойно изложените фактически и правни доводи отправят искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материални норми.
Депозираните въззивни жалби са допустими. Същите са подадени в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд от процесуално легитимирани лица и при наличието
на правен интерес от обжалването.
Въззивният съд след като прецени събраните по делото относими
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно активно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
уважаване на които ищците претендират да бъде признато за установено в
отношенията им с ответниците Н. С. М. и М. В. М., че са собственици по
силата на настъпило наследствено правоприемство от С. А. М. и М. И. М. на
по 1/7 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево,
4
одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в поземлен имот с кад.
идентификатор ***, със застроена площ от 134 кв. м., брой надземни етажи –
един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от
коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение
/баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено
помещение със застроена площ от 49 кв. м., състоящо се от коридор и две
помещения.
От представеното удостоверение за наследници с изх. №ДД-1-А-
07.394/22.02.2021г., издадено от Община Севлиево, се установява, че ищците
С. С. А., Е. С. А., А. С. М., Ф. С. А. и ответникът Н. С. М. са законни
наследници на С. А. М. /починал на 18.10.2003г./ и М. И. М. /починала на
02.11.2014г./.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
издадено на 11.03.2021г., ответникът Н. С. М. се намира в брачно
правоотношение в ответницата М. В. М., считано от 09.12.2009г.
Видно от представеното извлечение от Решение на ИК на ГОНС – гр.
Севлиево, взето на заседание от 19.01.1972г., в полза на С. А. М. е отстъпено
възмездно право на строеж в парцел IV, кв. I, кв. Б. по плана на гр. Севлиево.
Съгласно строително разрешение №45 от 12.05.1976г. на С. А. М. е
предоставено разрешение за строене на жилищна сграда на един етаж по
одобрен архитектурен проект от ОНС върху 78 кв. м. от собственото му
място, квартал №3, парцел ХVI-149 от кв. Б., гр. С.
От представеното удостоверение за търпимост на строеж изх. №ДД-4-А-
05.1660/04.10.2019г. и приложените към него документи се установява, че в
имот с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево са построени
едноетажна жилищна сграда с кад. идентификатор *** със застроена площ от
134 кв. м., едноетажна сграда – баня и тоалетна с кад. идентификатор ***.4
със застроена площ от 4 кв. м., като жилищната сграда отговаря на условията
по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно констативен нотариален акт върху недвижим имот, придобит по
давностно владение /чл. 587, ал. 2 ГПК/ №100, том IX, рег. №18 746, нот.
дело №1 030 от 01.11.2019г., издаден от нотариус П. Д. район на действие
РС-Севлиево, №543 при НК, Н. С. М. и М. В. М. са признати за собственици
по давностно владение на недвижим имот – сграда с кад. идентификатор ***
по КККР на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп.
директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в
поземлен имот с кад. идентификатор ***, със застроена площ от 134 кв. м.,
брой надземни етажи – един, с предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна, състояща се от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно
антре със сервизно помещение /баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с
отделен вход от север и избено помещение със застроена площ от 49 кв. м.,
състоящо се от коридор и две помещения. По делото са представени заверени
5
преписи от всички документи, приложени по образуваното нотариално дело
във връзка с издаване на констативен нотариален акт.
По делото са представени и приети преписи от подавани данъчни
декларации и издадени квитанции за погасени данъчни задължения във
връзка с имота.
В събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. А. А. се
излагат данни, че ищцата С. живеела в бащината си къща, находяща се в кв.
Б., откакто е построена. Сградата била построена от бащата на С. – С., през
1974г. – 1975г. След построяването на къщата цялото семейство заживяло в
нея. С. била назначена за личен асистент на майка си и до настъпване на
смъртта й живеела заедно с нея на долния етаж. Н. използвал горния етаж, а
С. имала две стаи там, които не използвала. Посочва, че ответникът Н.
извършил подобрения в имота – направил кухня и баня в неговата част.
Останалите братя и сестри посещавали С., когато се прибирали от чужбина.
Ф. също посещавал С. и полагал грижи за животните, които се отглеждали в
имота. Н. заедно със съпругата си изградили баня и тоалетна на горния след
смъртта на родителите. Свидетелката посочва, че С. не е живяла в друго
жилище, а останалите й братя и сестри живеели в чужбина от около пет
години.
В изслушаните показания свидетелят П. М., съпруг на ищцата А. М.,
посочва, че бащата на А. построил къщата през 1975г. – 1976г. Свидетелят
участвал в строителните работи. След построяването на новата къща старата
постройка била съборена. С. закупил мястото и започнал да строи. След
построяването цялото семейство се настанило в къщата, освен свидетелят и
съпругата му, които се преместили в Д.. С. и съпругата му М. живели в
къщата до края на живота си. С. живеела в къщата откакто е построена, като
ползвала две стаи на долния етаж и две стаи на горния етаж. Н. също живеел в
къщата, като използвал три стаи и коридор на горния етаж. Н. не разполагал с
ключ за долния етаж. Останалите братя и сестри гостували на С.. Свидетелят
посочва, че С. не е напускала имота, за да живее на друго място. Свидетелят
постоянно посещавал имота. Заявява, че къщата имала двор, поставени
огради, като в по-късен момент били извършени замазки и изградени
допълнителни постройки. Ответникът Н. построил барбекю, гълъбарник и
друга постройка в двора. Преди две години в къщата на горния етаж били
изградени баня и тоалетна. Свидетелят заявява, че след заминаването си в
чужбина от двадесет години всяка година посещавал имота заедно със
съпругата си.
В изслушаните показания свидетелят Е С. А., съпруга на Ю. А. – брат на
страните, посочва, че е живяла заедно със съпруга с процесния имот на ул.
„В.“ *. Къщата не разполагала с всички необходими удобства – чешмата се
намирала в двора, била изградена само една баня. Към настоящия момент в
къщата имало всички необходими удобства. Ответникът Н. извършил
подобрения. Останалите братя и сестри притежавали собствени жилища.
6
Наследодателят С. М. закупил къщи на останалите си деца си, а на Н.
предвиждал да остави всичко. Останалите братя и сестри не се
противопоставяли. С. живеела на ул. „В.“ *, като по време на извършване на
ремонтите не подпомагала финансово ответника. Посочва, че ответникът Н.
не е гонил С. от къщата. Той заплащал всички режийни разходи. С.
притежавала две стаи в мазето, две стаи на жилищния етаж, а Н. използвал
три стаи на жилищния етаж. Н. не влизал в стаите на С.. Останалите братя и
сестри гостували на С., като знаели за извършваните ремонтни дейности от
брат им Н..
В изслушаните показания свидетелят Ю. А. – брат на страните, заявява,
че къщата на ул. „В.“ е построена през 1970г. от баща му С.. Тогава в къщата
имало изградена само една баня с тоалетна. Към настоящия момент къщата
изглеждала по-спретната. Н. направил разширения, стегнал стаите, сложил
врати, направил тоалетна. Голяма част от братята и сестрите живеели в
чужбина и когато се прибирали посещавали Н.. Те не оспорвали извършените
подобрения. Бащата на свидетеля купил къщи на останалите братя и сестри.
Преди 22 години С. събрал децата си и им казал, че процесната къща оставала
за Н.. С. живеела в мазето. Свидетелят посочва, че къщата била построена
през 1974г. от баща му. Заявява, че баща му не е строил други къщи.
През въззивната инстанция са представени и приети като писмени
доказателства сигнал вх. №1116/2022г. при Районна прокуратура – Севлиево,
подаден от С. А., и разпореждане от 19.04.2022г. издадено от полицай В. А.
на Н. С. М..
От прието заключение към назначената от настоящия въззивен съд
съдебно-техническа експертиза се установява, че съществува идентичност
между имот с идентификатор ** и парцел ХIV-149, кв. 3 по плана на кв. Б., гр.
Севлиево, описан в строително разрешение №45 от 12.05.1976г. Не се
установява идентичност между имот с идентификатор ** и парцел IV, кв. 1 по
плана на кв. Б., гр. С., върху който с решение от 19.01.1972г. протокол №10 на
ИК на ГОНС гр. Севлиево е отстъпено право на строеж на С. М.. В
експертизата се посочва, че в ПИ с идентификатор ** има изградени и
отразени в плана две жилищни сгради и две постройки на допълващо
застрояване, както и още една неотразена в плана постройка на допълващо
застрояване, едно барбекю и един гълъбарник. В Община Севлиево били
налични следните строителни книжа – разрешение за строеж №45 от
12.05.1976г. за едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв. м., която по
местоположение се намирала там, където в момента се намирала сграда с
идентификатор **.2, но не съответствала на посочената в разрешението площ.
В съдебно заседание вещото лице, уточнява, че въз основа на извършения
оглед на място в имота е констатирала, че не може да се установи с
категоричност извършването на пристрояване в имота. Разпределението на
стаите в съществуващата сграда не съответствало на разпределението по
одобрения архитектурен проект. Сградата с площ от 134 кв. м. имала
уширение на север. Направените подобрения в имота – поставена дограма и
7
извършени довършителни работи, били характерни за ново строителство през
последните 15 години.
В процесния случай след преценка на изложените твърдения от ищците
в исковата молба съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на
положителни установителни искове за признаване на правото на собственост
на всеки от тях върху 1/7 идеална част върху съсобствена едноетажна
жилищна сграда, придобита по силата на наследствено правоприемство от
общите наследодатели С. и М. М.и.
На първо място съдът следва да обсъди повдигнатия правен въпрос,
явяващ се решаващ за крайните изводи на първоинстанционния съд, относно
идентичността на поземления имот, в който е разположена процесната сграда
и поземления имот, в който наследодателят на ищците е осъществил право на
строеж.
За да се установи идентичност между два имота, съществували към
различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да
съвпадат по местонахождение и граници. Индивидуализацията на
недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници,
регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за
тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Площта
на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са определящи белези,
тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при
изменение на плана /така в Решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1114/2009 г., II г. о., ГК ВКС, Решение № 672 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1584/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 158 от 19.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 7278/2014 г., I г. о. ВКС/.
От приетото експертно заключение към назначената съдебно-
техническа експертиза се установява идентичност между имот с
идентификатор ** и парцел ХIV-149, кв. 3 по плана на кв. Б., гр. Севлиево,
описан в строително разрешение №45 от 12.05.1976г. Изградената
едноетажна жилищна сграда съгласно издаденото разрешение за строеж №45
от 12.05.1976г. по местоположение съответства на сграда с идентификатор
**.2, но не съответства на посочената в разрешението площ, доколкото за
първата е отстъпено право на строеж върху 78 кв. м., а втората сграда се
простира на площ от 134 кв. м. От изслушаното заключение се установява, че
в поземления имот са разположени още една жилищна сграда с площ 60 кв.
м., две постройки на допълващо застрояване, една неотразена в плана
постройка на допълващо застрояване, едно барбекю и един гълъбарник.
От изслушаните свидетелски показания пред първоинстанционния съд
безпротиворечиво се установява, че процесната жилищна сграда е построена
от общия наследодател С. М. през периода 1974г. – 1976г., като в показанията
не са изложени данни последният да е построил друга жилищна сграда през
този период в този жилищен квартал на гр. С.. Свидетелите еднозначно
заявяват, че къщата е била построена от С. М. и е била използвана от цялото
8
семейство като семейно жилище.
Въз основа на установеното съответствие между поземления имот с
идентификатор ** по действащия кадастрален план на гр. С. и парцел ХIV-
149, кв. 3 по плана на кв. Б., гр. С. за 1970г., описан в строително разрешение
№45 от 12.05.1976г. и предвид изслушаните показания в частта, касаеща
осъщественото право на строеж от наследодателя в кв. Б. на процесната
сграда, съдът намира, че местонахождението на поземлените имоти изцяло
съвпада, а процесната сграда безспорно съответства по местоположение,
регулационен статут и предназначение на сградата, построена в резултата на
осъщественото право на строеж от С. М.. Изложените доводи за
несъответствие между обема на отстъпеното право на строеж – 78 кв. м.у и
площта на процесната жилищна сграда – 134 кв. не разколебават този извод,
предвид събраните данни посредством свидетелските показания и
експертизата за извършвани разширявания и преустройства в сградата след
построяването й.
На следващо място за да се произнесе по основателността на въззивните
жалби съобразно изложените оплаквания в тях, съдът следва да разгледа
въпроса за доказаност на юридическите факти, включени в състава на
придобивна давност, на която се позовават ответниците, за да се легитимират
като собственици на процесния имот.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
обективния елемент на упражнявана фактическа власт и субективния елемент
вещта да се държи като своя. В правната теория и съдебната практика се
приема, че фактическа власт без право на собственост върху вещ или идеални
части от нея може да се упражнява от две или повече лица, при което е
налице съвладение. Типичен случай на съвладение е упражняването на
фактическа власт върху съсобствена вещ, когато всеки един от
съсобствениците владее вещта до размера на припадащата му се идеална част
от правото на собственост. В случаи, когато владението върху вещта е
предадено на всички правоприемници, но впоследствие един от тях въз
основа на вътрешните им отношения остава там, то следва да се приеме, че
съвладението продължава, като последният владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на останалите. Подобна хипотеза е
налице при настъпване на наследствено правоприемство, когато владението е
част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот.
След като основанието на което съсобственикът е придобил фактическа
власт върху вещта признава фактическата власт и на останалите
съсобственици, то го превръща в държател на техните идеални части и
9
презумцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът, който
не е техен владелец следва да превърне с едностранни действия държането
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването на части на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно /така в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по т. д.
№1/2012г. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай ответниците са придобили съвладението върху
процесната сграда по силата на настъпило общо правоприемство под формата
на наследяване по закон. Всеки един от законните наследници е придобил
идеална част от правото на собственост върху сграда в размер на по 1/7
идеална част, равняваща се на неговия наследствен дял. Въпреки че
ответницата М. М. не притежава качеството на законен наследник и
придобитата припадащата се идеална част от съпруга й не влиза в обхвата на
съпружеската имуществена общност, то с осъществяване на твърдяния
придобивния способ – давностно владение по време на брака, тя е придобила
заедно с Н. М. вещното право на собственост върху процесната сграда по
силата на закона.
Фактическият състав на давностното владение като придобивен способ
включва упражняване на фактическа власт върху дадена вещ в
законоустановен период от време с намерение за своене. От представения
препис от образуваното нотариално дело във връзка с издаване на процесния
констативен нотариален акт се установява, че ответникът се е позовал на
изтекла в негова полза придобивна давност по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС за
период от 10 години.
От показанията на изслушаните свидетели пред първоинстанционния
съд безпротиворечиво се установява, че през посочения период Н. М. и М. М.
са обитавали имота, стопанисвали са горния етаж на къщата, извършвали
преустройства, ремонтни дейности и подобрения в имота със свои парични
средства и вложен труд без участието на останалите съсобственици.
В същия период долният етаж на къщата се е обитавал от ищцата С. А.,
която полагала грижи за майка си до настъпване на смъртта й през 2014г.
Ищцата А. разполага с две стаи на горния етаж, които не използвала.
Съгласно събраните свидетелски показания ищцата С. А. е обитавала трайно
долния етаж и не е напускала къщата и към настоящия момент. Ответникът
М. не разполагал с ключове за долния етаж. Имотът се посещавал от Ф. А.,
10
който полагал грижи за животните, както и от останалите съсобственици,
които гостували на С. и Н. при завръщанията си от чужбина.
При така събраните доказателства въззивният съд приема, че за да се
приеме, че Н. М. е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това
да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал
ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе
си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали
достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например
отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници
в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на
сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или
ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на
свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонти в имота също не са такива действия.
По настоящото дело не се събраха данни от които да се установява, че
ответниците са предприели действия, с които по явен и недвусмислен начин
да са отблъснали владението на останалите съсобственици. Данните по делото
сочат единствено, че те са упражнявали фактическа власт върху част от имота
и са извършвали ремонти, свързани с подобряване на условията на ползването
му, като по никакъв начин не са ограничавали достъпа на ищците до имота и
не са възпрепятствали ползването му. Извършваните ремонтни дейности в
имота съставляват действия на обикновено управление и не могат да бъдат
приети като действия, чрез които се изразява намерение за своене /така в
Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о., ГК на
ВКС; Решение № 566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС;
Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I ГО на ВКС;
Решение № 532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС;
Решение № 381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I ГО на ВКС./
През целия твърдян период на упражнявано давностно владение ищцата
С. А. е обитавала част от имота, разполагала е с достъп до целия имот и към
нито един момент ответниците не са отричали правото й да използва имота за
задоволяване на жилищните си нужди. Обстоятелството, че част от ищците са
живели извън имота не означава, че са се отказали от правата си. Ф. А., Е. С.
А. и А. С. М. редовно са посещавали имота, като в нито един момент до
тяхното знание не са били доведени намеренията на ответниците за своене,
нито са били отричани по категоричен начин техните права на съсобственици.
Едва със снабдяването си с констативен нотариален акт от 2019 г.
ответниците са изявили намерението си да владеят целия имот за себе си и
11
това намерение е станало известно на ищците.
С оглед така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че
фактическият състав на придобивната давност, на която ответниците се
позовават, за да се легитимират като собственици, не се е осъществил.
Предвид установената недоказаност на факта на предприети действия от
ответниците за отблъскване на владението на ищците и установяване на
фактическа власт върху техните идеални части с намерение за своене,
настоящият съдебен състав, намира, че заявените претенции от ищците се
явяват основателни и следва да бъдат уважени. От тук следва, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като
неправилно.
Направеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт върху недвижим имот, придобит по давностно владение /чл.
587, ал. 2 ГПК/ №100, том IX, рег. №18 746, нот. дело №1 030 от 01.11.2019г.,
издаден от нотариус П. Д., район на действие РС-Севлиево, №543 при НК,
следва да бъде частично уважено. Нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК създава
задължение за съда да отмени, респ. измени охранителен акт, като последица
от разрешен по исков ред спор за материално право между лицето, ползващо
се и лицето, засегнато от охранителния акт. Такъв е случаят на отмяна /пълна
или частична/ на констативен нотариален акт за притежаване на вещни права,
ако в исковото производство се установи, че титулярът по нотариалния акт не
е техен носител изцяло или частично /така в Решение № 127 от 22.12.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 1053/2020 г., II г. о., ГК . Съобразно изхода на спора пред
настоящата инстанция нотариалният акт следва да бъде отменен в частта, в
която Н. С. М. и М. В. М. са признати за собственици по давностно владение
на 4/7 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот –
сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес: гр. С., ул. „В.“ *, разположена в поземлен имот с кад. идентификатор
***, със застроена площ от 134 кв. м., брой надземни етажи – един, с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от коридор,
две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение /баня с
тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено
помещение със застроена площ от 49 кв. м., състоящо се от коридор и две
помещения.
По разноските:
При този изход на спора на ищците следва бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски пред първата и настоящата
съдебни инстанции.
От представените списъци по чл. 80 ГПК и приложените към тях
доказателства се установява, че С. А. е заплатила сумата от 515 лева за
сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция. В останалата
си част искането е неоснователно, доколкото се претендират суми за
12
изготвяне на документи /удостоверение за родствени връзки, данъчна оценка
и копия на декларации, ксероксни копия/, за които не са представени
доказателства, съответно не неподлежат на възстановяване по реда на чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ищцитете Ф. А., Е. С. А. и А. С. М. са извършили разходи за
съдебни разноски в първоинстанционното производство в общ размер от 652
лв.
Във въззивното производство С. А. и Ф. А. са направили съдебни
разноски в общ размер от 910 лева, а Е. С. А. и А. С. М. в общ размер от 700
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Н. М. и М. М. следва да
бъдат осъдени да заплатят на С. М. сторените съдебни разноски в
първоинстнационното производство в размер на 515 лв. и във
второинстанционното производство в размер на 455 лева; на Ф. А. сторените
съдебни разноски в първоинстнационното производство в размер на 217 лв, и
във второинстанционното производство в размер на 455 лева и на Е. С. А. и
А. С. М. сторените съдебни разноски в първоинстнационното производство в
размер на 434 лв. и във второинстанционното производство в размер на 700
лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 236
по описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на Н. С. М., ЕГН:**********, и М. В. М., ЕГН:**********, и
двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ *, че всеки от ищците С. С. А., ЕГН:
**********, адрес гр. С., ул. „В.“ *, Е. С. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. С.,
ул. „М.“ *, А. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. М. П., ** и Ф. С.
А., ЕГН:**********, адрес: гр. С., ул. „В.“ * е собственик на по 1/7 идеална
част /общо за ищците 4/7 идеални части/, придобити по наследство от С. А.
М. /починал на 18.10.2003г./ и М. И. М. /починала на 02.11.2014г./, от правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с кад.
идентификатор *** по КККР на гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-18-
77/16.07.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. С.,
ул. „В.“ *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена
площ от 134 кв. м., брой надземни етажи – един, с предназначение – жилищна
сграда, еднофамилна, състояща се от коридор, две спални, кухня, хол,
изолационно антре със сервизно помещение /баня с тоалетна/ и килер, две
стаи с коридор с отделен вход от север и избено помещение със застроена
площ от 49 кв. м., състоящо се от коридор и две помещения, като на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯ издадения в полза на Н. С. М. и М. В.
13
М. констативен нотариален акт върху недвижим имот, придобит по давностно
владение /чл. 587, ал. 2 ГПК/ № 100, том IX, рег. № 18 746, нот. дело № 1 030
от 01.11.2019г., издаден от нотариус П. Д., с район на действие РС-Севлиево,
рег. №543 при НК, за 4/7 идеални части от удостоверените права върху същия
имот.
ОСЪЖДА Н. С. М. ЕГН:********** и М. В. М., ЕГН:**********, и
двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ * да заплатят на ищцата С. С. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „В.“ *, направените съдебни разноски в
първоинстнационното производство в размер на 515 лв. /петстотин и
петнадесет лева/ и във второинстанционното производство в размер на 455
лева /четиристотин петдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН:**********, и М. В. М., ЕГН:**********, и
двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ *, да заплатят на ищеца Ф. С. А.,
ЕГН:**********, адрес: гр. С., ул. „В.“ * направените съдебни разноски в
първоинстнационното производство в размер на 217 лева /двеста и
седемнадесет лева/ и във второинстанционното производство в размер на 455
лева /четиристотин петдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН:**********, и М. В. М., ЕГН:**********, и
двамата с адрес: гр. С., ул. „В.“ * да заплатят на ищците Е. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ *, и А. С. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж. к. М. П., **, направените съдебни разноски в първоинстнационното
производство в размер на 434 лв. /четиристотин тридесет и четири лева/, и
във второинстанционното производство в размер на 700 лева /седемстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14