РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. гр. Хасково, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200691 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Арда - Тур“ ЕООД, град Хасково срещу
Наказателно постановление № 43-0001927 от 02.02.2024г., издадено от и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара
Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл. 96г, ал.1, предл.2
от Закона за автомобилните превози, за нарушение по чл. 96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози, във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008г. на Министъра на транспорта. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се изтекъл давностен
срок за издаване на НП, доколкото посочената в него дата на издаване не била
достоверна. Нарушението не било доказано по безспорен начин, а издаденото
НП не съдържало предвидените в чл. 57 ЗАНН реквизити. Оспорва се като
1
невалиден и недействителен положения в НП подпис на АНО.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково дружеството –
жалбоподател „Арда-Тур“ ЕООД, град Хасково, редовно призовани, се
представляват от управителя на дружеството - С. И., лице с висше
юридическо образование. Същият поддържа наведените в жалбата доводи,
като в хода по същество доразвива същите. Моли за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление, както и за присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Във връзка с Писмо с вх. рег. № 17866/07.11.2024г. на
Началник ОО „АА“ – Хасково и обстоятелството, че с Постановление на
Министерски съвет, считано от дата 06.03.2024г. е приет нов устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, по
силата на което правоприемник на длъжността на АНО – директор на РД
„АА“-Стара Загора се явява началникът на Областен отдел „АА“ по място на
извършване нарушението, като надлежна страна в процеса –
Административнонаказващ орган, е конституиран началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На ************** свидетелят С. В. С., на длъжност „инспектор” в РД
„АА” – Пловдив, при приключване на извършена комплексна проверка на
дейността на превозвача „Арда - Тур“ ЕООД и след проверка в програма за
анализ и разчитане на тахографски данни Car Тracner Digital, съставил на
дружеството – жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение *************, за това, че като лице с предмет на дейност
международен автомобилен превоз на пътници, притежаващ лиценз
******************* дружеството-жалбоподател в качеството му на
превозвач е допуснал извършването на международен превоз на пътници по
маршрут от Р. Г. Р. Ч. с водач И. Е. с ЕГН: **********, назначен на
2
*********** без същият да отговаря на изискването да притежава карта за
квалификация на водача, издадена от държава членка на ЕС, съгласно чл.3,
ал.1 от Наредба № 41 / 2008г. на MT. Като извършено от дружеството
административно нарушение в АУАН било вписано такова по чл. 96г, ал.1
предл.2 от ЗАвтПр, вр. чл. 2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ. АУАН
бил съставен в седалището на дружеството и в присъствие на свидетел – Г. Д.
Д. и упълномощено лице от законния представител на дружеството – И. С. И..
Актът бил подписан от упълномощеното лице, а в съответната графа за
обяснения или възражения по акта същото вписало, че има такива, без да
впише в какво се изразяват. Възражения срещу съставения АУАН, обаче, не са
депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от
връчване на екземпляр от него, станало на датата на неговото съставяне –
***********, срещу подпис на упълномощеното лице, според отразеното в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно
наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта
за установяване на административно нарушение и дадената от
актосъставителя правна квалификация на административното нарушение и на
основание чл. 96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, наложил
процесната административна санкция, като наказателното постановление е
подписано с квалифициран електронен подпис.
Изложената дотук фактическа обстановка се подкрепя от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел С. В. С., чиито
показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН
относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки
и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи. Установяващото се при разпит на свидетеля разминаване относно
посочената в показанията му и отразената в АУАН конкретна проявна форма
на изпълнителното деяние на процесното административно нарушение, съдът
отдава на изминалия период от време от датата на извършване на проверката и
съставяне на АУАН до момента на извършване на процесуалното действие,
3
поради което същото не дава отражение при формиране на фактическите
изводи на съда.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Според чл. 2, ал.1
от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства
се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна
помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на
товари по шосе.
Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН съдът костатира, че не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, при съставянето в присъствие на
упълномощено лице, особено, когато се отнася до юридически лица и
връчването, което действие със самостоятелно правно значение е изпълнено
именно чрез това лице и чрез него е осигурена възможност за запознаване с
неговото съдържание и за отправяне на възражения по него.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в
кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му,
като не се констатираха твърдяните пороци при полагане на валиден
квалифициран електронен подпис от наказващия орган, съобразно чл. 57, ал. 2
ЗАНН. Видно от приложеното по делото наказателното постановление,
същото е подписано с квалифициран електронен подпис от Б. Д. Б., и.д.
4
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, посочен и като длъжностно лице, издало НП. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ, квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №910/2014 относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно -
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В чл. 25, т. 2 на
горепосочения регламент е изрично посочено, че правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис. По делото от страна на АНО е представен електронен носител /СД/,
съдържащ файл с подписано с КЕП наказателно постановление, напълно
идентично с приложеното по делото на хартиен носител такова. След
извършена проверка на валидността на положения във файла електронен
подпис се установява, че същият е със статус: „сертификатът на подписа не е
отменен“ и същият е с валидност 23.02.2023г.-23.02.2024г., т.е. – файлът е
подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Съобразявайки
гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е
подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Относно възражението на представляващия дружеството-жалбоподател,
следва да се посочи, че субектът на твърдяното нарушение в НП е бил
правилно индивидуализиран. В действителност нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4
ЗАНН не сочи какви точно индивидуализиращи данни следва да се съдържат
в НП, когато нарушителят, чиято административнонаказателна отговорност се
ангажира, е юридическо лице /чл. 83, ал. 1 ЗАНН/. По аргумент от чл. 57, ал. 1,
т. 4 ЗАНН и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато субект на нарушението е
юридическо лице, то същото следва да бъде индивидуализирано в НП с
неговото наименование/фирма, седалище и адрес на управление,
ЕИК/БУЛСТАТ /в този смисъл и Решение № 1586 от 11.04.2024 г. по к.а.н.д. №
55/2024 г., Решение № 1585 от 11.04.2024 г. по к. а. н. д. № 67/2024 г. и др. на
АдмС – Хасково/. Видно от съдържанието на атакувания санкционен акт, тези
задължителни и необходими за безспорната индивидуализация на
юридическото лице - нарушител признаци са налице.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
5
издаване на наказателното постановление обаче съдът констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които са достатъчни
да наложат отмяна на санкционния акт само на това основание.
Тези процесуални нарушения се изразяват в допуснато от страна на
актосъставителя и АНО неспазване на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6, от ЗАНН, които са императивни
и спазването им осигурява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, респективно – правото му да
разбере за извършването на точно какво нарушение му се налага наказание. В
случая, в АУАН и в НП, при описание на нарушението от фактическа страна е
изложено, че „като лице с предмет на дейност международен автомобилен
превоз на пътници, притежаващ лиценз ***********…, превозвачът е
допуснал извършването на международен превоз на пътници по маршрут от Р.
Г. Р. Ч. видно от извлечение от програма за анализ и разчитане на тахографски
данни Car Тгаспег Digital с водач И. Е. с ЕГН: **********, назначен на
*********** без същият да отговаря на изискването да притежава карта за
квалификация на водача издадена от държава членка на ЕС, съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № 41/2008г. на MT“. Тоест, се твърди осъществено от лицензиран
превозвач административно нарушение с форма на изпълнителното деяние
„допустителство“ на водач, който не отговаря на изискването да притежава
карта за квалификация на водача, да управлява превозно средство за
международен превоз на пътници.
Сравнителният анализ на приложеното материално право с направеното
фактическо описание на изпълнителното деяние, води до извод, че последното
не отговаря на приложените нормативни разпоредби.
Административнонаказателната отговорност на дружество-жалбоподател е
ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Посочената разпоредба съдържа бланкетна диспозиция, поради което
съдържанието следва да се запълни с друга норма, очертаваща
съществените признаци на конкретното извършено административно
6
нарушение, като в случая законодателят препраща към разпоредбите на
ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, измежду които
попада и Наредба № 41/04.08.2008г. на Министъра на транспорта. Както в
АУАН, така и в НП е посочена като нарушена правна норма – нормата на чл.
96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтПр, като е направена привръзка с правилото по чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2028г. на МТ.
От своя страна, разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2028г.
на МТ установява изисквания към водачите на моторни превозни средства,
за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за
собствена сметка или пътна помощ, да отговарят на изискването за
квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари по шосе.
Както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП изрично е
посочено, че превозвачът е допуснал международен превоз на пътници от
водач, който не отговаря на съответните изисквания, като разпоредбата на чл.
96г от ЗАвП е създадена именно за да се санкционира подобно
допустителство, а същевременно е направена привръзка към разпоредба,
установяваща изисквания към водача на моторното превозно средство. Следва
да се посочи, че отговорността на водача принципно не следва да изключи
тази на превозвача, като единствено на преценката на наказващия орган е да
прецени чия отговорност следва да се ангажира, като двете са независими и се
налагат на различни основания – в единия случай за извършителство – на
водача, а в разглеждания процесен случай според фактическите твърдения – за
допустителство – на превозвача. С процесното НП обаче е ангажирана
административнонаказателната отговорност на превозвача – дружеството-
жалбоподател, а не на конкретния водач, от което следва извода, че
административното нарушение е неправилно квалифицирано, като
неправилно е направена привръзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба 41
от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучения на водачите на
автомобили за превоз на пътници, а не с евентуално релевантната такава при
конкретно изложената фактическа обстановка разпоредба на чл.7б, ал.1 от
ЗАвтПр. В случая така, както е направена привръзката към конкретната
7
правна норма, нарушена според актъсъставителя и АНО, в АУАН и в НП е
налице разминаване между фактическото описание на административното
нарушение и неговата цифрова правна квалификация, което съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя, т.к. при излагане на фактите
от състава на административното нарушение и нормите, които той е нарушил
няма точна формулировка на нарушението и препятства възможността му да
разбере всъщност за какво административно нарушение от фактическа и
юридическа страна е санкциониран.
Съгласно горецитираните императивни разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН на лицето, което е прието за нарушител
следва точно да бъде разяснено от фактическа и от юридическа страна, с
АУАН и НП, при какви обстоятелства е извършено нарушението и кои правни
норми е нарушило виновно, и според коя административно наказателна норма
му се налага административно наказание. Недопустимо е да има
противоречие, неяснота или непълнота между визираните правни норми и
фактическото описание на нарушението. С така допуснатото в провелото се
административнонаказателно производство нарушение на процесуалните
правила се ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя,
спазването на което е процесуална предпоставка и гаранция за
законосъобразното протичане и приключване на
административнонаказателното производство, което от своя страна
обосновава извода за незаконосъобразност на издаденото НП.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че дори и съдът да
не бе достигнал до извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление на посоченото основание, то разгледано по същество,
описаното в процесните АУАН и НП административно нарушение се явява
недоказано. При така изложените фактически твърдения, не би могъл да се
изведе извод за осъществен състав на административно нарушение,
независимо дали е достигнат до извод за наличие на извършителство или на
допустителство, доколкото в описанието на нарушението липсват твърдения, а
липсват и съответни приложени доказателства, относно това, какъв е бил вида
на превозното средство и неговата категория, което да обуславя
необходимостта от изискването съответна квалификация на водача. Както в
АУАН, така и в НП липсва описание на характеристиките на МПС, които
8
определят същото като такова за управлението на което се изисква
свидетелство за управление на МПС от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, при което е необходимо водачът да притежава
освен това СУМПС за тази категория и карта за квалификация. Освен това,
липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от АНО, дали на
процесната дата, на която се твърди да е извършено административното
нарушение, действително от посочения водач е бил извършван международен
превоз на пътници с МПС, собственост на дружеството-жалбоподател. Т.е. -
контролните органи не са констатирали по несъмнен начин осъществяването
на международен превоз на пътници на процесната дата с МПС, собственост
на жалбоподателя, от водач, за който е приложимо, но неизпълнено
изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация
на водача. По тези съображения, съдът намира, че административното
нарушение се явява недоказано, но с уговорката, че същите биха имали тежест
само в случай, че не бе достигнал до извода за незаконосъобразност на НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно, е необходимо да бъде отменено от
съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0001927 от 02.02.2024г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
9
10