Решение по дело №2329/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.А.К.,***, чрез адв. М. Д., против решение № 1261 от 25.08.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201557/2023 г., по описа на ВРС, в частта, с която е потвърдено НП № 1658/16.03.2023 г. на Зам. кмета на Община-Варна, в частта, с което за нарушение на чл. 177 ал.1 т. 3 от ЗВМД на основание чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на М.А.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. С решението са присъдени разноски в полза на община Варна в размер на 33,33 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

За да постанови този резултат ВРС и потвърди НП е приел, че е издадено от компетентен орган. Не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на К. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице на основание чл. 428 от ЗВМД, която санкционна норма предвижда налагане на административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева за нарушаване на нормата на чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи, които не следва да бъдат приповтаряни. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ орган. Още повече, в конкретният случай жалбоподателят не е отрекъл обстоятелството, че кучето се е придвижвало свободно в района на ресторант „Морско казино“, без нашийник, респ. нагръдник, а съответно и без повод. Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.3 от ЗВМД забранява извеждането на кучета без повод. Не са ангажирани доказателства оборващи констатациите в АУАН и в НП в тази част.

Следва да се отбележи също, че по силата на чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на описаните нарушения е безспорно установено. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, което в случая не се установява.

Неоснователно е също и възражението на жалбоподателя, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на наказателното постановление е недвусмислено изразено становището, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледна точка на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случая да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същия не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Наличието на безобидност или отсъствие на такава на едно куче, не е част от посочената за нарушена норма и не е предмет на обективна преценка, а е субективно отношение на неговия собственик. Касаторът не е оспорил в хода на въззивното производство отразяванията в АУАН, нито в частност липсата на поставен повод на домашния любимец. Ето защо в оспореното решение не е налице съществен порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в неустановяването на факти от съществено значение за изхода на спора.

Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого. Предвид горното, касационната инстанция приема, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно. Разпоредбата на чл. 428 от ЗВМД, предвижда налагане на административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева. От приобщените по делото доказателства се установява, че правилно е приложена санкционната разпоредба, като за нарушение на чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД на жалбоподателя е наложено административно наказание, което е в абсолютен размер от 100 лв.

Правната квалификация на нарушението съответства на установените по делото факти, поради което правилно съдът е потвърдил наложеното наказание в тази част. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено в предвиден за това размер.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1261 от 25.08.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201557 по описа на ВРС за 2023 г., в частта, с която е потвърдено НП № 1658/16.03.2023 г. на Зам. кмета на Община-Варна, в частта, с което за нарушение на чл. 177 ал.1 т. 3 от ЗВМД на основание чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на М.А.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: