Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Юлиана Шулева, като разгледа
докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 4254 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20041243/12.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 43000 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 61-ви състав, е било признато
за установено по отношение на ответника „Б.Е.Е.“ ООД съществуването на
вземането на ищцата А.М.М. в размер на 400,00 евро, представляващо обезщетение
за закъснял полет BGH5534 от
Нюкасъл до Бургас на 11.08.2019 г. с повече от три часа, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.03.2020 г. до окончателно плащане на сумата, на основание чл. 7
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С крайния съдебен акт ответникът е бил осъден на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на ищцата сумата в размер на 25,00 лева, представляваща
разноски във заповедното производство за държавна такса, сумата в размер на
360,00 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство за
адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 25,00 лева, представляваща
направени в първоинстанционното исково производство разноски за държавна такса,
и сумата в размер на 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното исково производство.
Постъпила е въззивна жалба от
дружеството-ответник срещу решението на СРС в цялост. В жалбата са изложени
оплаквания, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че ищцата не била сключила договор
за въздушен превоз с ответника, което се потвърждавало от факта, че в
счетоводните регистри на ответника не било отразено плащане, извършено от нейно
име. С исковата молба бил представен „Маршрут/Е-билет“, издаден на името на
ответницата от туристическа агенция „Б.Х.Л.“, с оглед на което резервацията за
процесния полет била приета и потвърдена не от превозвача, а от туристическата
агенция. Оттам възниквало съмнение дали случаят не касаел хипотеза на
мултимодално пътуване, включващо повече от един вид транспорт в рамките на
единен договор за превоз, в който случай Регламент (ЕО) 261/2004 не следвало да
се прилага. Доколкото полетът не бил редовен, а бил извършен от ответника като
част от лятна чартърна програма на основание сключен договор с „Б.Х.Л.“,
съгласно който превозвачът не планира и не определя маршрутите на съответните
полети, то услугата по въздушен превоз била част от пакет услуги, предоставяни
от туристическата агенция на нейните клиенти. Съгласно т. 6 от Тълкувателните
насоки на Регламент (ЕО) 261/2004 г. в хипотеза на мултимодално пътуване, което
е част от пакет, съгласно Директива 90/314/ЕИО или Директива 2015/2302,
отговорност за въздействието върху пакетното туристическо пътуване на
евентуално закъснение на полет, следвало да носят отговорност организаторите на
пътуването, а именно туристическата агенция. Направено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна, а възраженията в нея – и частично недопустими, тъй
като се твърдят нови обстоятелства. Посочва се, че в рамките на
първоинстанционното производство били доказани всички факти, обуславящи
възникването на правото на обезщетение по чл. 7, параг. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 – съществуване на валидно правоотношение с въздушния превозвач по
договор за въздушен превоз, в рамките на който ответникът е изпълнил възложения
полет, ищцата се била явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
от обявения час за излитане, като била издадена бордна карта като
доказателство, размерът на дължимото обезщетение бил регламентиран в чл. 7,
параг. 1, б. „б“ от регламента, а от извлечението от интернет страница за
изчисляване на разстоянието между летище Нюкасъл и летище Бургас се
установявало разстоянието от 2526 км между летищата и не било оспорено като
обстоятелство. Съгласно чл. 3, параг. 5, изр. 2 от регламента не било
необходимо наличието на облигационна връзка между пътника и превозвача, като
това можело да бъде заместено от правоотношение между пътник и трета страна и
третата страна и авиопревозвача. Не било оспорено от ответника, че полетът бил
пристигнал в крайна точка с 6 часа и 39 минути закъснение. Страната е взела
становище по възраженията в жалбата, които според същата са недопустими. В
отговора е посочено, че от издадената бордна карта ставало ясно, че ответникът
бил превозил ищеца, че помежду им била налице облигационна връзка и че било
извършено плащане на цената. Авиопревозвачът бил получил плащане за превоза,
поради което процесният случай не попадал в приложното поле на изключението по
чл. 3, параг. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004. Посоченият регламент се прилагал и
за пакетни услуги, поради което се дължало обезщетение. Само в чл. 3, параг. 6
от него било предвидено изключение от това правило, но то било за случаите,
когато пакетна екскурзия се отменя по причини, различни от отмяна на полета. Регламент
(ЕО) 261/2004 се прилагал и за полети, които са част от пакетни екскурзии.
Съгласно чл. 14, пара. 5 от Директива (ЕС) 2015/2302 правото на обезщетение,
предвидено в нея, не засягало правата по Регламент (ЕО) 261/2004, което било
потвърдено от т. 2.2.6 от Тълкувателни насоки. Въззиваемата страна посочва, че
съгласно т. 6 от посочените Тълкувателни насоки дори и да става въпрос за
мултимодално пътуване, то опериращият въздушен превозвач отново дължи
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004. Неприложимостта било по
отношение на мултимодалните пътувания досежно изпускане на свръзки с друг вид
транспорт. Направено е искане за потвърждаване на решението на СРС и присъждане
на сторените пред въззивния съд разноски.
В открито съдебно заседание
въззивникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт – юрк. П.Ш.. На етап
устни състезания процесуалният представител е повторил искането на въззивника
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Посочено е, че
СРС не се бил съобразил с тълкувателните насоки към приложения регламент, в
който изрично било написано като изключение от приложното му поле, че когато
освен полет има и трансфер с друг вид транспорт или нощувка, се прилагало
Директива 2015/2302, а не регламента, тъй като се предполагало, че така
направеният пакет представлявал мултимодално пътуване, неогранизирано от
авиопревозвача, съотв. последният не можел да понася отговорност за частично
или пълно неизпълнение. В съдебно заседание е било заявено искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
въззивнаемата страна, редовно призована, не се е явила лично и не е била
представлявана. В постъпила молба с вх. № 287586/25.05.2022 г., докладвана в
заседанието, страната бланкетно е заявила искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че съдебно решение е валидно и допустимо
в обжалваната част, поради което следва да се разгледат релевираните в жалбата
оплаквания по отношение на правилността на изводите на СРС.
Предявен за разглеждане
е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 7, параг. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на
обезщетение в размер на 400,00 евро за закъснял полет. Ищцата
е основала претенцията си за заплащане на обезщетение за вреди в лимитирания
размер, определен в чл. 7, параг. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, с
твърдения за причинени неудобства от неизпълнено в срок договорно задължение за
осъществяване на въздушен превоз на пътници по маршрут Нюкасъл – Бургас поради
закъснението на полет BGH5534 на 11.08.2019 г. и достигането ѝ до краен пункт на пътуването след
повече от три часа закъснение.
С отговора на исковата
молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е възразил само, че
ищцата не е приложила съответните преводи на български език на документи,
представени с исковата молба – потвърждение за резервация и бордна карта, за да
се приеме, че същата има качеството на „пътник“ по смисъла на Регламент (ЕО)
261/2004 г. и че ищцата не е ангажирала други документи с оглед провеждане на
пълно и главно доказване относно обстоятелствата, върху които да основава
претенцията си.
С Определение №
20257726/21.11.2020 г. районният съдия е дал указания да ищцата да представи
превод на български език на представените с исковата молба потвърждение за
резервация и бордна карта, които страната е изпълнила с молба с вх. №
25175759/27.11.2020 г. Ответникът не е оспорил писмените доказателства и не е
изложил допълнително възражения в тази връзка.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Въззивният съд счита,
че касателно преценката относно правилността на обжалваното решение следва да
се разгледа единствено оплакването по отношение липсата на облигационна връзка
между страните, доколкото в отговора на исковата молба е било направено
възражение за качеството „пътник“ на ищцата, а по смисъла на Регламент (ЕО)
261/2004 облигационните отношения се развиват именно между между пътника, транспортиран
с моторизирано летателно средство с неподвижно крило, и опериращ въздушен
превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2 от
регламента.
Съдът намира, че от
приетите като доказателства по делото бордна карта и потвърждение за резервация
се установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищцата да
го превози по маршрут Нюкасъл – Бургас на 11.08.2019 г. Посочените документи не са били оспорени от ответника,
вкл. и след представянето на превода им на български език. Издадената на името
на ищцата бордна карта за процесния полет BGH5534 на 11.08.2019 г. отговаря на легалните дефиниции за валиден документ, даващ
правото на въздушен превоз, закрепени в чл. 2, б. „е“ и б. „ж“ на чл.
2 от Регламент (ЕО) 261/2004. Доказано е наличието на договорно правоотношение
между ищеца и ответника за осъществяване на въздушен превоз, изводимо от
представената към исковата молба и с молба с вх. № 25175759/27.11.2020 г.
писмени доказателства. Бордната карта е документ, издаван от
авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на
определен полет и надлежно удостоверява своевременно явяване
на пътника на гишето за регистрация (не е посочен час – не по-късно
от 45 минути преди обявения час на излитане). Съгласно чл. 2, б. „е” и „ж” от
Регламент (ЕО) 261/2004 „билет” е валиден документ, даващ право на транспорт,
или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма,
издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител,
а според разпоредбата на б. „ж” „резервация” означава факта, че пътникът има
билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. Контролиращият съд счита,
че приетата като доказателство по делото бордна карта сочи издаването на
такава, а оттам - същата представлява доказателство за съществуването на
договорно правоотношение между страните по делото поради факта, че такава се
издава след закупуване на билет, а потвърждение за резервация се явява в
подкрепа на същия извод. В представената по делото бодрна карта са обозначени
ясно и по недвусмислен начин имената на ищцата, датата на полета, номера на полета
и маршрута му. В този смисъл неоснователно се явява възражението на въззивника,
че по делото не било доказано наличието на договорно правоотношение между
страните за извършване на въздушния превоз. Несъстоятелен и преклудиран е
доводът касателно неотразеното плащане на билета в счетоводните
регистри на ответника, доколкото според процесуалните правила в чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на
останалите оплаквания във въззивната жалба – касателно потвърждаването
на резервацията не от превозвача, а от туристическата агенция, наличието на мултимодално
пътуване, възражението, че полетът не бил редовен, а бил извършен от ответника
като част от лятна чартърна програма на основание сключен договор с „Б.Х.Л.“, че
съгласно Директива 90/314/ЕИО или Директива 2015/2302 отговорност за
въздействието върху пакетното туристическо пътуване на евентуално закъснение на
полет следвало да носят отговорност организаторите на пътуването -
туристическата агенция, следва да бъде отбелязано,
че същите са били направени за първи път с въззивната жалба, поради което се
явяват преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Предвид гореизложеното
въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход от спора
на въззиваемата страна се дължат разноски. В отговора на въззивната жалба е
било направено бланкетно искане за присъждане на разноски, но по делото не са
били представени доказателства за такива, поради което разноски в полза на
страната не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20041243/12.02.2021 г., постановено по гр.д. № 43000 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 61-ви състав, в цялост.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.