Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
Гр.Сливница, 18 септември 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. №
429 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
„ЯН И КО” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.“
№23, офис 210, с посочен съдебен адрес ***, офис 5, представлявано от
управителя Я.Я.М., чрез пълномощншко си
– адв. К. М. – САК , обжалва наказателно постановление № 23-002528, издадено на 15.07.2019г. от директора на
Д„ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда му е наложена «имуществена
санкция» в размер 3 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.16,
т.3 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършването на строителни и монтажни работи /Наредба №2/(ДВбр.37/04г.).
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, неправилно, неоснователно, издаденов в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и при непълнотана доказателствата. В подкрепа на всяко
едно от твърденията си излага подробни съображения. Твърди се че причината
покривната конструкция да се премести са непреодолими селе – непредвидими
атмосферни условия – внезапен ураганен вятър, който бил причина за
преместването на конструкцията. Прави доказателствени искания. Моли процесното
наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован жалбодателят се явява, и се представлява от пълномощника си, поддържат
жалбата. Претендират се сторените разноски, за кето е представен списък.
Административнонаказващият орган Д”ИТ”-С., редовно
уведомен се представлява от юрискнсулт В., с представено надлежно пълномощно по
делото. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки
подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира
разноски за производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбодателя разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 21.05.2019г., след постъпил в ДОИТ С. област
сигнал за настъпила трудово злополука на строителен обект в гр.Б., на място да
извършат проверка отиват свидетелката Ж.Г.П. и колегата й И.Г.И.. Установили,
че се извършва реконструкция на съществуваща жилищна сграда, като ремотът се
извършвал от две фирми едновременно, като работниците от едната фирма
извършвали ремонтни дейности вътре в къщата на първия етаж, а работниците на
дружеството жалбодателизвършвали строително-ремонтни дейности на покрива.Около
12,00-12,30ч. работник от фирма „ЕЛТЕХДОМ – Б.Р.”, който работел вътре на
първия етаж от сградата, излиза да почива на двора. В същото време, работници на
„ЯН И КО” ЕООД, са иззидали четири реда
тухли надзид, като на покривната конструкция нямало керемиди. Тази покривна
конструкция се свлича, бута част от иззидания надзид и една от тухлитеудря по
главата, намиращия се на ниво терен, работник от „ЕЛТЕХДОМ – Б.Р.”, Р.М. и
става причина за смъртта му. На място, служителите на ДОИТ С. област,
свидетелката Ж.Г.П. и колегата й св. И.Г.И., не успяват да извършат заснемат
положението на покривната конструкция, докъдето било възможно поради реална
възможност за срутване, поради което издават акт за спиране на строежа до
неговото обезопасяване. На място, работещите на обекта заявили, че същия ден
излязъл силен вятър, който причинил свличането на покривната конструкция. След
извършването на проверката, е връчена
призовка за довършване на проверката в ДОИТ С. област на 23.05.2019г. когато,
управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. Представен
от жалбодателя е договор за възлагане на строителни и монтажни работи относно
ремонт на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Б. на ъгъла на ул.”М.”
№19 и ул.”Иван Вазов” №30, сключен между жалбодателя и Е.Н. от 07.05.2019г. За
констатираното в хода на проверката както на място така и по документи, на
жалбодателя в качеството му „работодател ” по смисъла на §1, т.1 ДР ЗБУТ и
строител, по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №2 не е предприел съответните
мерки за защита на работниците от рисковете, произтичащи от недостатъчна якост
или временна нестабилност на дървената покривна конструкция, като е допуснал
същата да стои в неукрепено положение върху прясно иззидан надзид, което е
предпоставка за компрометиране устойчивостта на дървената покривна конструкция
и преместване на същата. В следствие на неукрепеното положение на дървената
покривна конструкция, тя се премества и събарячаст от готовия прясно иззидан
надзид, като тухла от него удря по главата, намиращия на ниво терен работник , Р.И.М.,
ЕГН **********, работещ в „ЕЛТЕХДОМ – Б.Р.” и става причина за смъртта му, бил
съставен АУАН № 23-002528 от 23.05.2019г., който бил връчен срещу подпис на управителя
на „ЯН И КО” ЕООД, ЕИК: *** на същата дата.
Видно от представеният АУАН, Я.Я.М., управител на дружеството жалбодател без
отразени възражения.
Констатациите от извършените проверки били
отразени и в протокол, който е приложен по делото.
Въз основа на съставен АУАН № 23-002528 от
23.05.2019г., директорът на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област
издава наказателно постановление № 23-002528, издадено на 15.07.2019г., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството
жалбодател е наложена «имуществена санкция» в размер 3 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.16, т.3 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на строителни и монтажни работи
/Наредба №2/(ДВбр.37/04г.).
От свидетелските показания на К.К.Т. и С.Я.М.,
работещи в дружеството жалбодател се установява, че са работели по ремонт по
покрива, като на процесната дата били иззидали основи от три страни, след като подпрели преди това конструкцията на
покрива, отишли да обядват, като към 12,30ч.-12,40ч., излязъл силен вятър,
покрива рухнал от прясната зидария, от която паднали на земята тухли четворки
върху намиращия на ниво терен
работник, Р.И.М..
От изпратеното уведомление от Националния институт
по метереология и хидрология е видно, че
на 21.05.2019г. в гр.Б., вятърът през денонощието слаб със скорост 1-2 м/с. От
заключението на назначената и приобщена по делото СМЕ на 20.05.2019г. в района
на Б. се развива купесто-дъждовна облачност и през нощта се изваляват 2,4л/кв.м.
На 21.05.2019г. атмосферата остава неустойчива, като в района на Б., началото
на развитието на облака по радарна информация е в 14,48ч., като облакът развива
максималните си параметри в 17,01ч. Според експертизата, особеност при
констатирания тип облаци, със специфична форма, напомняща бъбрек, е че при тях
няма силен валеж, но могат да се наблюдават силни пориви на вятъра, обикновено
за кратко време и доста локално като място. Според експертизата поради
изключително локалният характер на явлението и липсата на измервателна техника
на конкретното място, не може да се каже каква е била посоката, скоростта и
интензивността на вятъра, като заключава, че около 16,53ч. За кратко е имало
условия за възникване на силен вятър.
От заключението на назначената и приобщена по
делото СТСтЕ е видно, че не са отчетени предварително вероятностите за поява на
силен вятър и възможностите за предотвратяване при евентуалност на разрушителни
последствия от него. Според експертизата укрепване на покривната конструкция не
е извършвано по изискуемата технология при такава изработка, като фактически не
са извършени СМР по конструкцията и не са приемани СМР по нива с акт. Акт.7 и
12 в колони ж.б, ст.б конструкции с чакащите заложени армировъчни фиби; не са
връзвани околовръст дървените греди за основа – якост и стабилност в ст.б пояс
със здрава и привързана /или анкерирана/ рамкова конструкция.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът
прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени в
административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.07.2019г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на
25.07.2019г. видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.
59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените
в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно
нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в
разпоредбата: "Актът за установяване на административното нарушение трябва
да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно
с акта за установяване на административно нарушение № 23-002528 от 23.05.2019г.
намира, че същият отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Производството
по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага
образуване на административнонаказателно производство, наличие на
административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата
законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните
доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага
съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от
директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно
постановление № 23-002528, издадено на 15.07.2019г. се
явява законосъобразно от формална страна.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна,
тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Според нормата на §1, т.1 ДР ЗБУТ „"Работодател" е
понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и
носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията”, според нормата на §1, т.2 от ДР на Наредба №2 "Строител" е лицето,
определено в ЗУТ, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение,
като дружеството жалбодател покрива хипотезите на цитираните норми, предвид
сключеният от него договор за възлагане на строителни и монтажни работи относно
ремонт на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Б. на ъгъла на ул.”М.”
№19 и ул.”Иван Вазов” №30, сключен между жалбодателя и Е.Н. от 07.05.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.16, т.3 от Наредба №2/2004г., строителят предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от
рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на
строителната конструкция.
Съотнасянето на така цитираните
законови и подзаконови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби
на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния
случай работодателят, макар и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия
на труд, не е предприел съответни предпазни мерки за защита на работещите
от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на
строителната конструкция. Тези
фактически твърдения се подкрепят от приобщената по делото СТСтЕ, според чието заключение се установява, че жалбодателят в качеството си на
строител и работодател не е спазил нито едно от изискванията както на ЗУТ, така
и на подзаконовите нормативни актове за законосъобразното и безопасно
извършване на ремонт на покрива като по този начин дружеството-жалбоподател не
само е поставило в опасност живота и здравето на работниците, но и в следствие
на това се е стигнало до инцидент, при който един работник е претърпял
злополука. Без значение е обстоятелството трябвало ли е или не този работник да
се намира на терен, провеждан ли му е инструктаж и колко квалифициран е в
областта на безопастността на труда. Работодателят трябва да понесе своята отговорност
за това, че условията за работа, които е предоставил, са създали предпоставки
да се стигне до този инцидент, който очевидно е можел да бъде предотвратен.
Всичко гореизложено води до
категоричния извод, че работодателят не е изпълнил едно от най-важните си
задължения, а именно: да осигури здравословни и безопасни условия на труд.
Работодателят е този, който носи отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и не случайно КТ в нормата на чл. 413, ал. 2 КТ
санкционира именно работодателя за неизпълнението на тези задължения.
Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. В случая е наложена санкция в размер от 3 000 лева,
който съдът намира за съобразен от една страна с тежестта на нарушението, което
е с висока обществена опасност предвид настъпилата злополука, а от друга - с
обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за предходни налагани
санкции по отношение на дружеството-жалбоподател за други или за същото
административно нарушение. Предвид това съдът счете, че така определеният
размер – малко над законовия минимален размер, се явява съответен на
извършеното нарушение и настъпилите вредни последици от него и е съобразен с всички
обстоятелства по делото.
В случая не се констатираха
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете, че
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид, тъй като не само не са били осигурени условията,
осигуряващи безопасното извършване на работа при конкретните условия на труд, а
и в следствие на неизпълнение на това задължение е настъпила злополука с
работник.
Съдът намира, че остана недоказано възражението на
жалбодателя относно наличието на „внезапен ураганен вятър”, причинил
преместването на покривната конструкция. Видно от приобщената СМЕ, на
процесната дата не може да се
каже каква е била посоката, скоростта и интензивността на вятъра, като
заключава, че около 16,53ч. за кратко е имало условия за възникване на силен
вятър, но това е доста след часа в който е настъпил инцидента.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото, разноските за възнаграждения на вещи лица, направени от съда,
възлизащи в общ размер от 1 140лв., следва да бъдат възложени на жалбодателя.
Искане за разноски не е направено от въззиваемата страна, поради и което не се
присъждат.
Воден от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 23-002528, издадено на 15.07.2019г.
от директора на Д„ИТ-СО”, с което на „ЯН И КО” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“С.“ №23, офис 210, с посочен съдебен адрес ***, офис 5,
представлявано от управителя Я.Я.М., с което на основание чл.416, ал.5
във вр. чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда му е наложена «имуществена санкция» в размер 3 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.16, т.3 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на строителни и монтажни работи
/Наредбата/(ДВбр.37/04г.).
ОСЪЖДА „ЯН И КО” ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“С.“ №23, офис 210, с посочен съдебен адрес ***,
офис 5, представлявано от управителя Я.Я.М. да заплати по сметка на
РС-Сливница, сумата от 1 140 /хиляда сто и четиридесет/ лева,
представляващи разноски по делото за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд С. област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: