Р Е Ш Е Н И
Е
№ 162
гр. Пловдив,
31.01 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIII състав, в публично съдебно заседание от десети октомври
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм.д. № 2184 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
по жалба на Ш.А.Х., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-236 от 28.07.2022
г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба на Х. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-344/11.05.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация,
с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ПОСВ/ поради това, че не са изпълнени условията на чл.69б ал.2 от КСО – през
2021 г. мъжете придобиват право на пенсия, ако са работили 15 години при условията
на втора категория труд, навършена възраст 58 г. и 08 м.
С жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради
противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакувания
административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По същество на
спора с представяне на допълнение на искова молба излага становище за незаконосъобразност на акта по съображения,
посочени в жалбата.
Ответникът
по жалбата – директора на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. М. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в
представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е сложено с подаването на Заявление за отпускане
на пенсия лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3633/08.09.2021
г. от жалбоподателя Х.. Към заявлението са приложени документи за осигурителен
стаж: - трудова книжка № 12/01.04.1991
г.;трудова книжка № 84/05.01.2001 г. военна книжка № 11/4641.; удостоверение № 1803
от 20.04.2021 г. . от Държавна агенция „Архиви“,
Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – гр. Велико Търново; УП-3 № 224/06.07.2018 г. от ПМУ „Кремиковци“
– гр. София; удостоверение обр. УП 30 № 26/01.02.2001 издаден от „Мадара
Автотранспорт“ ООД, гр. Шумен; 2 броя удостовение за идентичност на лице с
различни имена.
В
хода на пенсионното производство във връзка с установяване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход в представените удостоверения, издадени
от осигурителите „БАРС“ АД (правоприемник на „Мадара Автотранспорт“ ООД), СД
“Лир” гр. София, “Агропромстрой кл. Симеоново”- гр. София, Инвестмаш” - гр. София, „НАРЕКС“
ЕООД - гр. Дупница, ПМУ “Кремиковци”- гр. София пенсионният орган е извършил
проверка на пенсионното досие на жалбоподателя, като служебно е изискал издаването
на съответните документи, с цел уточняване на положения стаж, заеманата
длъжност и условията при които е полаган труда, с оглед правилното му
категоризиране.
След
извършена кореспонденция с всеки един от посочените по-горе осигурители,
подробно описана, както в разпореждането на ръководителя на пенсионното
осигуряване, така и в оспорения административен акт, е констатирано, че
жалбоподателят не е удостоверил надлежно местоположението на трудовия си стаж,
извън зачетения от пенсионния орган.
Въз
основа на така събраните доказателства в хода на проверката, Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив
издава разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-344 от 11.05.2022
г., с което на жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Като мотиви за
отказа било посочено, че по отношение на Х. не е изпълнено едно от условията на
посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж,
положен при условията на втора категория труд, като било прието, че същият има
положен стаж от втора категория от 07 години
06 месеца и 09 дни. При изчисляването на осигурителния стаж от втора
категория, административният орган зачел периода при осигурителя „Строителни
войски“ за времето от 24.01.1983 г. до
01.10.1988 г.; от 01.12.1988 до 01.01.1990 г. и от 01.02.1991 до 01.04.1991 г.
на длъжността „бояджия“ Останалият изчислен осигурителен стаж от 12 г., 03
месеца и 20 дни бил зачетен като такъв от трета категория, като на основание
чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория станал
22 г., 00 месеца и 09 дни.
Недоволен
от продължителността на зачетения от втора категория труд осигурителен стаж, в
срока по чл. 117, ал. 2 от КСО г-н Х. обжалва процесното разпореждане.
Претенцията на жалбоподателя е за зачитане от втора категория труд времето от
03.01.1978 г. до 05.01.1981 г. при осигурител “Мадара Автотранспорт” ООД гр.
Шумен; от 01.04.1991 г. до 31.12.1996 г. при осигурител СД “Лир” София, от
01.01.1997 г. до 01.03.1999 г. при осигурител “Агропромстрой кл. Симеоново”-
гр. София; от 10.06.2002 г. до 20.10.2005 г. при осигурител “Инвестмаш” - гр.
София; от 01.11.2005 г. до 20.08.2008 г. осигурител “Нарекс" ЕООД - гр.
Дупница и от 01.11.2008 г. до 20.06.2012 г. при осигурител ПМУ “Кремиковци”-
гр. София. Поискал да се отмени обжалваното разпореждане и
преписката да се върне за ново произнасяне.
С
процесното Решение № 2153-15-236 от 28.07.2022 г., издадено от Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение жалбата на Ш. А. Х. срещу
Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-344/11.05.2022 г., на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б,
ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел
мотивите на Ръководителя на "ПО" за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - инструкция по
техническа безопасност, промишлена санитария и противопожарна охрана при
експлоатация на лентова транспортираща пещ тип FFGS за капилярно запояване от 15.12.1984
г.; инструкция № 001-80 от 23.07.1984 г. относно експлоатация на газосмесителна
инсталация тип SOPG
45 15 N
за получаване на защитен газ от пропан-бутан за пещ за капилярно запояване тип FFGS 20х15-200/45-02 и производствена
документация за лентова транспортираща пещ FFGS.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт,
който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Оспореният
административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по
реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за проверка на подлежащ на
обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП
на НОИ – Пловдив. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма
и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
Производството
е протекло при спазване на административно-производствените правила,
регламентирани в КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС жалбоподателят е подал заявление, с приложени към
него документи, съгласно чл. 2 от същата Наредба. С него е сезиран компетентния
административен орган - ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив и същият се е произнесъл след като е положил усилия за изясняване на
относимите факти. Издаденото разпореждане е връчено на заявителя и обжалвано по
административен ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Постановеният
в резултат на административното обжалване административен акт, предмет на
съдебен контрол – решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, е правилен и
законосъобразен. Административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателя не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Спорният
по делото въпрос е придобил ли е право на ЛПОСВ жалбоподателят към датата на
подаване на заявлението. Отговорът на същия в случая е обусловен от преценката
относно категоризирането на труда, положен от жалбоподателя за периода 03.01.1978
г. до 20.06.2012 г. с прекъсване. В тази връзка от последния се навеждат
твърдения, че целият положен от него труд следва да бъде признат при правилното
му категорийно зачитане и като такъв, стажът му ще е достатъчен за придобиване
право на пенсия.
Тези
твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От
същите безспорно се установява, че към датата на заявлението за отпускане на
ЛПОСВ /08.09.2021 г./ жалбоподателят няма право на пенсия по условията на чл.
68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64 г. и 04м., няма и
осигурителен стаж 39 г., а има 22 г. 00м. и 09 дни. На последния не се следва
пенсия и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66
г. и 08 м.
Относно
наличието на предпоставките за отпускане ЛПОСВ при условията на чл. 69б ал. 2
от КСО, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 69б ал. 2 от КСО, работилите 15 години при условията на
втора категория труд, и по-конкретно мъжете, придобиват право на пенсия, ако до
31 декември 2015 г. са навършили възраст 57 години и 8 месеца, и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, като от 31 декември 2015 г. възрастта за тях
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 60-годишна възраст. При така разписаното, за да придобие право на
пенсия през 2020 г., жалбоподателят следва освен да е работил 15 години при
условията на втора категория труд, следва да е навършил възраст от 58 г. и 08
месеца.
Няма
спор, че към 10.07.2020 г. жалбоподателят е достигнал изискуемата съгласно чл.
69б, ал. 2 от КСО възраст. Последният обаче не отговаря на изискването за
отработени 15 години стаж от втора категория. В тази връзка на първо място е
необходимо да се отбележи, че за част от горевизирания период 03.01.1978 г. до
20.06.2012 г на жалбоподателя е зачетен
труд от втора категория, като същият възлиза 07 г., 09м. и 09 дни, и за него не
се спори по делото.
В
конкретния случай е приложена служебна инициатива с оглед установяване на
обективната истина и пълнота на фактическата обстановка в съответствие с
разпоредбите на чл. 36, чл. 37 и чл. 39 от АПК., както и в рамките на
правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз
основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на
осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил административният орган,
а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест
на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на
трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния
орган.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства трудът да е положен при
специфични условия, административният орган правилно при преценка правото на
претендираната от лицето пенсия не е зачел от втора категория труд, а е зачел
от трета категория труд осигурителния му стаж.
В
този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
представените от него документи – трудови книжки и удостоверения за трудов стаж
отговарят на всички изисквания за официални документи, поради което следва да
бъдат признати от административния орган и да му бъде зачетен трудовия стаж. Това
е така, тъй като, съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
указва, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал 4 т.1 от КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Според ал.2, 3 и 5 на същия текст, осигурителният доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО
или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ; документите по
ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато документите по
ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да
издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат
достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Какво
означава това?
На
първо място, необходимо е да се изясни какво е трудов стаж? По смисъла на
закона трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по
трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или в друг закон,
както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов
стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по
трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на
Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
Или,
най-общо казано, трудов е стажът, придобит по трудово правоотношение, а не по
гражданско. Възможни са няколко случая, в които за трудов стаж се признава и
времето, през което работника не е работил, а именно: - 1. почивните и
празничните дни; - 2. ползваните платени отпуски, независимо от тяхното основание
и начина на заплащането им; - 3. ползваните неплатени отпуски, установени с КТ
или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено; - 4. ползваните неплатени отпуски за временна
неработоспособност и за бременност и раждане; - 5. времето, прекарано в
курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с
откъсване от производството; - 6. времето, през което работникът или служителят
не е работил поради неправилно недопускане на работа; - 7. времето на
отстраняване от работа по реда на чл.33 ал.2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г.
за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят
не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред; - 8. времето на
отстраняване от работа по реда на чл.33 ал.2 – 4 от Кодекса на труда от 1951
г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и
времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс,
ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е
било прекратено поради това, че не е извършил деянието или, че извършеното
деяние не съставлява престъпление.
За
трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, в следните случаи: - 1. работникът или служителят е бил без
работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи
– от датата на уволнението до възстановяването му на работа; - 2. уволненият
поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това
уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или
наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил
деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; - 3. лицето е
изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което впоследствие е признато по
съответния ред за неоснователно наложено; - 4. трудоустроеният или бременната
работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща
работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи; - 5.
работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на
трудовата книжка; - 6. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се
грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст; - 7. работникът
или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица,
или е бил включен в школи и курсове за преквалификация.
Следва
да се отбележи също така, че има и особеност при изчисляване на трудовия стаж –
за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят
е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за
деня по едно или няколко трудови правоотношения.
Какво
е осигурителен стаж? За осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците/служителите са работили при
пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по–малко от
минималния осигурителен доход за съответната професия.
Според
КСО за осигурителен стаж се зачита: - 1. времето, през което лицата са работили
при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход
за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време,
осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно
време; - 2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху
не по-малко от минималната работна заплата за страната, когато възнаграждението
на лицата, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от
минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита
пропорционално; - 3. времето, за което за лицата са внесени или дължими
осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход; - 4.
времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите
се лица; - 5. времето, през което лицата, за които не е определен минимален
осигурителен доход, са работили при пълното законоустановено за тях работно
време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото,
начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не
по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило
при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на
законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими
осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната
работна заплата.
За
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: -
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; - 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и
раждане; - 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна
година; - 4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица; - 5.
през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са
получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали
право на парично обезщетение; - 6. през което лицата не са работили поради
незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят
осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а ал.1 от КСО
– от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е
било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание,
осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно
възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък; -
7. през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за
незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до
възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за
сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а ал.1 от КСО – от работодателя им
върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако
лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между
последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този
доход е по-малък; - 8. през което уволненият поради задържане от органите на
властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като
обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено
или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за
неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че
извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят
осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно
възнаграждение; - 9. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му
е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на
здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на
осигурителя върху полагащото се обезщетение; - 10. през което лицето е
получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса
на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този
период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; - 11. За
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител
(осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които
постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не
са получавали пенсия; - 12. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; - 13. Зачита се за
осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в
съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата
са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или
втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са
упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна
професия и/или занаятчийска дейност.
Трудовият
стаж се вписва в трудова книжка. При равенство на трудовия и осигурителния стаж
в трудовата книжка се вписва – „Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов
стаж”.
Тъй
като трудовия и осигурителния стаж са различни понятия, както пояснихме по-горе
и често не съвпадат, това трябва да се посочи в трудовата книжка. За отчитане
на осигурителния стаж се издава удостоверение обр. УП 3 или се води
осигурителна книжка.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в ТК № 12/01.04.1991
г. и ТК № 84/05.01.2001 г.( продължение на ТК № 12/1991 г.), издадени на Ш. А. Х.,
по голяма част от заверките за приключен трудов стаж при съответния осигурител
липсват данни за осигурителен стаж, както и отбелязване, че данните са взети от
разплащателните ведомости, поради което е невъзможно се установи осигурителния стаж
на лицето за съответните периоди спорни периоди, което и, правилно
административният орган е процедирал по реда на чл.40 от НПОС, както се посочва
в решението на административния орган от 28.07.2022 год.
Неоснователно
е възражението и в насока, че жалбоподателят е бил препятстван да участва в
административното производство. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират,възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане издадено от
длъжностното лице по чл.98 от КСО. Това длъжностно лице извършва проверка на
редовността на документите и се издава входящ номер, като същите се прилагат
към пенсионното досие на лицето и данните се подават в ЕИЦ към НОИ, където
пенсията се изчислява и се включва във ведомостите за изплащане. За пенсионера
се изготвя препис от пенсионното разпореждане за отпуснатата пенсия за
осигурителен стаж и възраст, един екземпляр от което се запазва в пенсионното
досие. Или иначе казано, на този етап, административният орган извършва
служебно проверка и участието на заявителя не е необходимо, тъй като се работи
върху официални документи – такива представени от заявителя, надлежно оформени
и, такива, находящи се в НОИ или при съответния осигурител. Когато заявителят
получи разпореждането, с което е определен размерът на пенсията или е отказана
такава, той има възможност на обжалва това разпореждане и едва тогава,
последният взема участие в административното производство. Разпорежданията за
пенсиите и добавки към тях могат да се обжалват в едномесечен срок от
получаването им пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (чл.117 ал.2 т.1 от КСО).
Неоснователно
е възражението, че жалбоподателят не е поканен да изрази становище по
констатациите на органа, тъй като, каза се по-горе, органът отпуска пенсиите
при изцяло вътрешна процедура, въз основа на официални документи и информация,
получена от съответен осигурител по определения в закона ред.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а оспореният административен акт, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, основателно е искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, субсидиарно приложим съгласно
чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 (сто) лева
за настоящата инстанция.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ш.А.Х., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-236 от 28.07.2022 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба на Х. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-344/11.05.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, с което е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това, че не са
изпълнени условията на чл.69б ал.2 от КСО – през 2021 г. мъжете придобиват
право на пенсия, ако са работили 15 години при условията на втора категория
труд, навършена възраст 58 г. и 08 м.
ОСЪЖДА Ш.А.Х., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ -
Перник разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: