О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-1865
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на трети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 666 по описа
за 2020 година.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София против Определение № 1768 от 26.11.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, по силата на което е допълнено Определение от 03.10.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, в частта му за разноските, като е осъдена „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на Г.В.С. със съдебен адрес гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 4, офис 4.5, сумата от 926, 75 лева за адвокатско възнаграждение. В жалбата се посочва, че присъдените разноски в размер на 926, 75 лева са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че самото възражение по чл. 414 от ГПК е бланкетно по своя характер и длъжникът сам, без съдействието на адвокат може да го подаде. Изрично се посочва в жалбата, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжник против издадена заповед за изпълнение не е сред случаите, изрично предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение, постановено от Районен съд – Средец по частно гр. дело № 507/2012г., с което частично е уважена подадената от процесуалния представител на Г.В.С. – адвокат Георгиев молба по чл. 248 от ГПК за допълване на Определение от 03.10.2019г. в частта му за разноските и да бъде постановено ново определение, с което да бъде оставено без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност се претендира в случай, че бъде отхвърлено искането, то да бъде намалено адвокатското възнаграждение до размера от 50 лева, съобразно минимума, предвиден в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна по жалбата – Г.В.С. и Н. В. С.депозира по делото писмен отговор на частната жалба чрез своя процесуален представител – адвокат Христо Георгиев, с който се претендира частната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва се, че са несъстоятелни доводите на банката, че възражението по чл. 414 от ГПК е бланкетно, поради което и се дължат разноски, като за „молба“. В депозирания отговор се посочва, че присъдените разноски вече са били редуцирани от заповедния съд от реално заплатената сума за правна помощ от страна на двамата длъжници до минималния размер в съотношение с материалния интерес съобразно Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва се, че не е било съобразено обстоятелството, че договорът за правна помощ е сключен с оглед защитата на двамата съпрузи предвид бракоразводното решение, с което Г.С. е поел еднолично задължението да обслужва семейния кредит.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно се установява, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № 1811/11.10.2010г. по описа на Районен съд – Средец от „Банка ДСК“ ЕАД е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 523 от 15.10.2012г. по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, по силата на която е разпоредено Г.В.С. и Н. В. С.солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София главница в размер на 26 449, 72 лева по изискуем кредит, предоставен от „Банка ДСК“ ЕАД със законна лихва от 11.10.2012г. до изплащане на вземането, неплатена редовна лихва в размер на 2 722, 90 лева, начислена за периода от 06.12.2011г. до 10.10.2012г., неплатена санкционираща лихва в размер на 51, 45 лева, начислена за периода от 06.12.2011г. до 10.10.2012г., както и сумата от 1 326, 72 лева разноски по делото.
По делото е представено Възражение № 269/06.02.2019г. по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, от което е видно, че Г.В.С. и Н. В. С.– двамата със съдебен адрес гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 4, офис 4.5, в което се сочи, че длъжниците са получили покана за доброволно изпълнение на 30.01.2019г. и в указания срок подават възражение от името на двамата длъжници, като оспорват изцяло предявеното от „Банка ДСК“ ЕАД предявено вземане. Към възражението са представени редица доказателства. Представени са и две Пълномощни – съответно от Н. В. С.и от Г.В.С., от които е видно, че е упълномощен адвокат Христо Милчев Георгиев да ги представлява по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2018г., сключен между Г.В.С. и адвокат Христо Милчев Георгиев, от който е видно, че страните са се съгласили да бъде осъществена правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец и заведеното във връзка с него изпълнително дело № 564/2018г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров срещу договорено възнаграждение в размер на 4 380 лева, платено авансово в брой при подписването на договора.
Ведно с представеното възражение по посоченото частно гр. дело е представен и Списък с разноски и искане да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство.
С Определение от 16.07.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец е обезсилил издадената Заповед за изпълнение от 15.10.2012г. по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец в частта за присъдената главница за разликата от 19 953, 16 лева до 26 479, 72 лева, ведно със законната лихва върху разликата от 11.10.2012г. до окончателното й изплащане и в частта по присъдената неплатена редовна лихва в размер на 2 722, 90 лева, начислена за периода от 06.12.2011г. до 10.10.2012г. и е прекратено производството в тази му част.
С Определение от 03.10.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец е обезсилил издадената Заповед за изпълнение от 15.10.2012г. по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец и в останалата част и производството по делото е прекратено.
По делото е депозирана Молба от 17.10.2019г. от Г.В.С. и Н. В. С., с която на основание чл. 248 от ГПК се претендира да бъде допълнено Определение от 03.10.2019г., с което е обезсилена Заповед за изпълнение от 15.10.2012г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец и да бъде присъдена на Г.С. сума в размер на 4 380 лева, представляващи направени в заповедното производство разноски за изплатен адвокатски хонорар.
По повод на депозираната Молба с правно основание чл. 248 от ГПК, заявителят – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София е депозирал писмен отговор на 14.11.2019г. и е оспорил искането като неоснователно и алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за неговото намаляване.
С Определение № 1768 от 26.11.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец е допълнено Определение от 03.10.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, в частта му за разноските, като е осъдена „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на Г.В.С. със съдебен адрес гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 4, офис 4.5, сумата от 926, 75 лева за адвокатско възнаграждение. С цитираното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на Г.В.С. в частта й за разликата от 9 26, 75 лева до 4 380 лева. В своите мотиви, съдът е посочил, че безспорно се установява, че длъжникът С. е направил разноски във връзка с организиране на защитата си против издадена срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Съдът е посочил, че приема за основателно направеното с отговора на молбата по чл. 248 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано в рамките на предвиденото минимално такова в чл. 7, ал. 7, предл. последно във връзка с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – сума в размер на 926, 75 лева. В своето определение съдът е отчел и обстоятелството, че част от посоченото възнаграждение е договорена и за друго производство – изпълнителното.
Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася е по искането за разноски, както е безспорно и че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. На основание чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. В конкретния случай е безспорно, че длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед за незабавно изпълнение, а впоследствие тази Заповед за незабавно изпълнение е била обезсилена от страна на съда на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК – поради непредставяне от страна на заявителя на доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че в конкретния случай образуваното от страна на „Банка ДСК“ ЕАД заповедно производство е приключило с обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК от 15.10.2012г., както и на издадения изпълнителен лист, след като заявителят въпреки дадените указания от страна на съда не е предявил своя иск по реда на чл. 415 от ГПК. Установява се и обстоятелството, че в заповедното производство длъжникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително възражението срещу заповедта за изпълнение се подава от утвърден от Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие. Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на едната от страните за неправомерно въвличане на другата в съответното производство, в което същата участва.
По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е представител и доказателства, че същите са платени.
Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който в чл. 78, ал. 4 от ГПК е уредено, че ответната страна има право на разноски при прекратяване на делото. По делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
В конкретния случай – пред настоящата инстанция спорен е въпросът за размера на дължимото на длъжника възнаграждение. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадената заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.
На основание ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай е безспорно, че в цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно производство и следва да намери приложение именно тази разпоредба. Настоящият състав намира, че не би могло да се приеме, че участието на длъжника в заповедното производство се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, тъй като процесуалното представителство включва в себе си и действия, които не се изчерпват само с депозиране на възражение, а са свързани с проучване на доказателствата по делото, формиране на мнение и становище и тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е - при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева – 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева.
Безспорно е, че общата стойност на претендираните суми възлиза на 29 224, 07 лева, а половината от тази претендирана стойност е в размер на 14 612, 04 лева. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждението за адвокат за претенция на стойност от 14 612, 04 лева възлиза на сума в размер от 968, 36 лева. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на ответната страна – длъжник в заповедното производство се дължат разноски с минимален размер на адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 968, 36 лева, а първоинстанционният съд е постановил, че с оглед направените изчисления дължимите разноски следва да бъдат в размер на 926, 75 лева – тоест – съдът е следвало да определи размер на дължимите разноски в повече отколкото е присъдил, но тъй като настоящата инстанция не би могла да влошава положението на лицето, депозирало частната жалба, то размерът на определените разноски не би могъл да се промени от настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Можтивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 3817 от 27.12.2019г. по описа на Районен съд – Средец, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София против Определение № 1768 от 26.11.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, по силата на което е допълнено Определение от 03.10.2019г., постановено по частно гр. дело № 507/2012г. по описа на Районен съд – Средец, в частта му за разноските, като е осъдена „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на Г.В.С. със съдебен адрес гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 4, офис 4.5, сумата от 926, 75 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.