№ 7194
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110123535 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Д. А. А. е предявила иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при евентуалност – на основание
чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, против „ФИРМА” АД. С исковата молба ищцата
навежда твърдение, че в полза на ответника по ч.гр.д. № 13030/2012 г. на
СРС, 25- ви състав е издаден изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници: Н.В.Н., Д. А. А., Р.П.Г. и П.Н.М., като са събрани общо 25 329,98
лв., чрез принудително изпълнение срещу нея и Р.П.Г.. Твърди, че въз основа
изпълнителния лист, сумата, която е била събрана чрез принудително
изпълнение срещу нея е в размер на 15 700 лева, което се установява от
издадено от ЧСИ с peг. № ... удостоверение по изпълнителното дело. Сумата е
получена от взискателя „ФИРМА” АД. Изпълнителният лист е издаден въз
основа заповедно производство, по което поръчител по договор за кредит е
„ФИРМА (..)“ ЕАД.
Ищцата твърди, че срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист е подадено възражение от нейно име въз основа на което е образувано
гр.д. № 16331/2012 г. по описа на СГС, ГО, 1-6, с което решение е отхвърлен
предявеният от банката установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за това, че солидарните длъжници Д. А. и Р.П.Г.
дължат да банката просрочена главница в размер на 28 763,22 лв., както и
сумата от 3542,03 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
15.09.2010 г. до 13.03.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане
на главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС,
1
25- ви състав.
Навежда твърдения, че решението е частично обжалвано от банката,
при което е образувано т.д. № 4559/2014г. ТО, 11 с-в по описа на САС. С
подадената въззивна жалба банката желае съдът да отмени частично
първоинстанционният съдебен акт, като постанови ново, с което да установи
със силата на присъдено нещо спрямо Р.Г. и ищцата при условията на
солидарност, съществуването и изискуемостта на вземания за главница и
лихви с настъпил падеж преди обявяването на предсрочната изискуемост, а
именно: редовно изискуема главница за падежни дати от 15.09.2010 г. до
15.02.2012 г., вкл., в размер на 8201,00 лв.; редовно изискуема
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.09.2010 г. до 20.02.2012 г.,
вкл., в размер на 4955,08 лв.; изискуема наказателна лихва, начислена за
периода 15.09.2010 г. до 13.03.2012 г., вкл., в размер на 3542,03 лв. По така
подадената въззивна жалба съдът се е произнесъл с Решение № 93/2015 г., с
което е отменено решението от 05.08.2014 г., постановено по гр.д. № 16331/12
г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от банката
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
солидарните длъжници, един от които е ищцата, дължат на банката сумата от
8201,00 лв. - просрочена главница, сумата от 3542,03 лв. - просрочена
наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата
от 4 955,08 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г.
- 20.02.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане на
главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в и
в частта, с която банката е осъдена да заплати на Д. А. разноски за сумата от 1
059,56 лв, а вместо това е признато от САС за установено на основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, че ищцата и Р.П.Г., в качеството им на солидарни
длъжници, дължат на банката сумата от 8201,00 лв. - просрочена главница,
сумата от 3 542,03 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата от 4 955,08 лв. - просрочена редовна
лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. - 20.02.2012 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до
окончателното плащане на главницата, съгласно издадените заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в.
Ищцата посочва, че срещу това решение е подадена касационна жалба и
образувано т.д. № 2406/2015 г., второ търговско отделение, ВКС, като с
Определение № 737/03.10.2016 г. по т.д. № 2406/2015 г. на ВКС е допуснато
до касационно обжалване на въззивно решение № 93/15.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 4559/2014 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. С
Решение № 246/31.05.2017 г. , постановено по т.д. № 2406/2015 г. по описа на
ВКС, второ търговско отделение, е обезсилено Решение № 93/15.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 4559/2014 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, делото е
2
върнато за ново разглеждане от друг състав на С.А.С. при което е образувано
т.д. № 2764/2017 г. по описа на САС и с Решение № 512/01.03.2018 г., ТО,
пети състав, постановено по делото, се потвърждава Решение №
5892/05.08.2014 г., постановено от СРС, 1-6 състав по гр.д. № 16331 по описа
на съда за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от банката
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено със
силата на присъдено нещо, че Р.П.Г. и ищцата дължат на банката солидарно
сумата от 8 201,00 лв. - редовна изискуема главница за падежни дати от
15.09.2010 г. до 15.02.2012 г., включително, сумата от 4955,08 лв. - редовна
изискуема възнаградителна лихва за периода 15.09.2010 г. до 20.02.2012 г. и
сумата от 3542,03 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 15.09.2010 г.
до 13.03.2012 г., на основание договор за банков кредит № ...../30.11.2007г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.03.2012 г. по ч.гр.д. №
13030/2012 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
Ищцата твърди, че Решение № 5892/05.08.2014 г. по гр.д. № 16331/2012
г. по описа на СГС, ГО, 1-6, е влязло в сила на 28.04.2018 г., като е доказано,
че за банката е била налице неизискуемост на вземанията по договора за
кредит, поради което не разполага с право да й бъде издаден обратен
изпълнителен лист по реда на чл. 422, ал. 3 от ГПК.
Навежда твърдения, че по време на производство по изп. д. 73/2012 г. на
ЧСИ с peг. № ..., чрез принудително изпълнение срещу нея е събрана сума в
размер на 15 700 лв., получена от банката на отпаднало основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция. Счита иска за неоснователен, като
релевира възражение за погасяване по давност на вземанията на ищцата,
събрани повече от пет години преди депозиране на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
Няма спор между страните, че в полза на ответника „ФИРМА“ АД (като
правоприемник) е издаден по ч.гр.д. № 13030/2012 г. на СРС, 25- ви състав
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници: Н.В.Н., Д. А. А., Р.П.Г. и
П.Н.М., както и че чрез принудително изпълнение по изп. д. 73/2012 г. на
ЧСИ с peг. № ..., водено срещу нея от ищцата е била събрана сумата в размер
на 15 700 лева.
По делото, от приложените писмени доказателства се установява, че
срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. №
13030/2012 г. на СРС, 25- ви състав е подадено възражение от името на
ищцата – Д. А., въз основа на което е образувано гр.д. № 16331/2012 г. по
описа на СГС, ГО, 1-6, с решението по което дело е отхвърлен предявеният от
банката установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК за това, че солидарните длъжници Д. А. и Р.П.Г. дължат да банката
3
просрочена главница в размер на 28 763,22 лв., както и сумата от 3542,03 лв. -
просрочена наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. до
13.03.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане на
главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25-
ви състав.
Установява се, че решението, постановено по гр.д. № 16331/2012 г. по
описа на СГС, ГО, 1-6, е частично обжалвано от банката, при което е
образувано т.д. № 4559/2014г. ТО, 11 с-в по описа на САС. С подадената
въззивна жалба банката желае съдът да отмени частично
първоинстанционният съдебен акт, като постанови ново решение, с което да
установи със силата на присъдено нещо спрямо Р.Г. и ищцата при условията
на солидарност, съществуването и изискуемостта на вземания за главница и
лихви с настъпил падеж преди обявяването на предсрочната изискуемост, а
именно: редовно изискуема главница за падежни дати от 15.09.2010 г. до
15.02.2012 г., вкл., в размер на 8201,00 лв.; редовно изискуема
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.09.2010 г. до 20.02.2012 г.,
вкл., в размер на 4955,08 лв.; изискуема наказателна лихва, начислена за
периода 15.09.2010 г. до 13.03.2012 г., вкл., в размер на 3542,03 лв. По така
подадената въззивна жалба САС се е произнесъл с Решение № 93/2015 г., с
което е отменено решението от 05.08.2014 г., постановено по гр.д. № 16331/12
г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от банката
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
солидарните длъжници, един от които е ищцата, дължат на банката сумата от
8201,00 лв. - просрочена главница, сумата от 3542,03 лв. - просрочена
наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата
от 4 955,08 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г.
- 20.02.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане на
главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в и
в частта, с която банката е осъдена да заплати на Д. А. разноски за сумата от 1
059,56 лв, а вместо това е признато от САС за установено на основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, че ищцата и Р.П.Г., в качеството им на солидарни
длъжници, дължат на банката сумата от 8201,00 лв. - просрочена главница,
сумата от 3 542,03 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата от 4 955,08 лв. - просрочена редовна
лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. - 20.02.2012 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до
окончателното плащане на главницата, съгласно издадените заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в.
Установява се, че срещу това решение е подадена касационна жалба и е
4
образувано т.д. № 2406/2015 г., второ търговско отделение, ВКС, като с
Определение № 737/03.10.2016 г. по т.д. № 2406/2015 г. на ВКС е допуснато
до касационно обжалване на въззивно решение № 93/15.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 4559/2014 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. С
Решение № 246/31.05.2017 г., постановено по т.д. № 2406/2015 г. по описа на
ВКС, второ търговско отделение, е обезсилено Решение № 93/15.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 4559/2014 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на С.А.С.
Така е образувано т.д. № 2764/2017 г. по описа на САС, по което дело е
постановено и Решение № 512/01.03.2018 г., с което се потвърждава Решение
№ 5892/05.08.2014 г., постановено от СРС, 1-6 състав по гр.д. № 16331 по
описа на съда за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
банката иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено със силата на присъдено нещо, че Р.П.Г. и ищцата дължат на
банката солидарно сумата от 8 201,00 лв. - редовна изискуема главница за
падежни дати от 15.09.2010 г. до 15.02.2012 г., включително, сумата от
4955,08 лв. - редовна изискуема възнаградителна лихва за периода 15.09.2010
г. до 20.02.2012 г. и сумата от 3542,03 лв. - изискуема наказателна лихва за
периода 15.09.2010 г. до 13.03.2012 г., на основание договор за банков кредит
№ ...../30.11.2007г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.03.2012
г. по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
Решение № 5892/05.08.2014 г. по гр.д. № 16331/2012 г. по описа на СГС,
ГО, 1-6, е влязло в сила на 28.04.2018г. (л.26 от делото), като е доказано, че за
банката е била налице неизискуемост на вземанията по договора за кредит,
поради което не разполага с право да й бъде издаден обратен изпълнителен
лист по реда на чл. 422, ал. 3 от ГПК.
По делото са приложени определение (без номер) от 01.11.2018г.,
постановено по гр.д.№ 16331/2012г. по описа на СГС, I- 6 състав, с което е
оставена без уважение подадената от Д. А. А. молба за издаване на обратен
изпълнителен лист за връщане на сумите, получени без основание въз основа
на допуснато предварително изпълнение на отмененото решение.
Определението на СГС, I- 6 състав е обжалвано пред САС по гр.д.№
5618/2018г., по описа на 2ри състав на САС и с постановено по него
определение № 1083/27.03.2019г. е било потвърдено. Определение (без
номер) от 01.11.2018г., постановено по гр.д.№ 16331/2012г. по описа на СГС,
I- 6 състав е влязло в сила на 19.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.55 ЗЗД поражда задължение всеки, получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, да го
върне на този, за сметка на който неоснователно се е обогатил. За да бъде
уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ищецът следва да докаже
5
извършеното плащане на посоченото основание, липсата на възникнало за
ответника право да развали договора, поради виновно неизпълнение на
ищеца. Ако ответникът не докаже по несъмнен начин, че има основание да
задържи получената сума, то той дължи нейното връщане.
Според Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС, при третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, при отмяна на решение, при
разваляне на договор.
Установява се, че с влязло сила съдебно решение е отхвърлен
предявеният от банката иск за дължимост на сумите по издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 13030/2012
г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
Установява се от мотивите на актовете на всички съдебни инстаннции, в
това число и в определение (без номер) от 01.11.2018г., постановено по гр.д.
№ 16331/2012г. по описа на СГС, I- 6 състав, влязло в сила, с което е оставена
без уважение молбата на ищцата за издаване на обратен изпълнителен лист за
връщане на сумите, получени без основание въз основа на допуснато
предварително изпълнение на отмененото решение.
Друг път на защита за ищцата да потърси репариране на удържаните й
без основание суми не съществува, освен предявения пред настоящата
инстанция иск за неоснователно обогатяване .
Няма спор между страните, а и от удостоверение изх.№
4718/30.10.2018г., издадено от ЧСИ Н.К., с рег.№ ..., с район на действие СГС,
че от ищцата в хода на изпълнението по и.д.№ 73/2012г. е събрана сумата от
15 700 лева.
При тези аргументи и липсата на спор, че ответникът е получил
плащане на сумата от 15 700 лева, доколкото за него е отпадало основанието
да го задържи, следва че ответникът следва да го върне в полза на ищцата.
Така предявен, искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото не е се сбъдна процесуалното условие за разглеждане на
заявената при евентуалност ищцова претенция, съдът не дължи произнасяне
по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла за
процесното вземане погасителна давност, настоящия състав на съда го намира
за неоснователно по следните мотиви:
Съгласно т. 7. От Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС , в случаите на първия фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД
и на чл.59 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
6
получаването на престацията. При втория фактически състав на чл.55, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от настъпване невъзможността да се осъществи
основанието, а при третия - от отпадането на основанието.
В конкретния случай моментът на отпадане на основанието, на което от
ищцата е била събрана процесната сума от 15 400 лева, е този на влизане в
сила на решение №5892/05.08.2014г., постановено по гр.д.№ 16331/2012г. по
описа на I-6 състав на СГС, който видно от поставения на последната му
страница щемпел е 28.04.2018г.
Приложимата в случая погасителна давност е тази по чл. 110 от ЗЗД 5-
годишна. Считано от 28.04.2018г. тя изтича на 28.04.2023г., от което следва,
че към датата на подаване на искова молба с вх.№ 123245/03.05.2023г.
давността не е изтекла, т.к. исковата молба е подадена по пощата с пощенско
клеймо от 27.04.2023г., а по арг. от чл.125 от ГПК искът се счита предявен от
постъпване исковата молба в съда. По тази причина и възражението на
ответника за погасяване на вземането поради давност е неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 от
ГПК имат ищцата.
Разноски, видно от списък на разноски по чл.80 от ГПК, находящ се на
л.84 от делото се претендират от нея и такива следва да й бъдат присъдени в
общ размер на 2441 лева (от които 628 лв. – държавна такса и 1813 лв. –
адвокатски хонорар).
Възражението за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски
хонорар съдът не възприема за основателно, доколкото от една страна този
размер е справедлив и съответен като размер на материалния интерес по
спора, фактическата и правна сложност на делото, и осъщественото по него
адвокатско представителство, а от друга страна – за доказване на
доверителното отношение между доверител и довереник и размерът на
договореното адвокатско възнаграждение по него, по делото (на л.5) е
приложен в оригинал прономерован договор за правна защита и съдействие
от кочан серия Я № ********** на Я.А.К.. От посоченото се установява, че
това е именно реално платеният размер на разноски за адвокатско
възнаграждение, които ищцата е сторила, респективно – върху този облагаем
размер именно адвокатът, който е получил плащането от своята доверителка
ще внесе данъка си по ЗДДФЛ, както и ще заяви осигурителния си праг.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .....
(в качеството си на правоприемник на „ФИРМА.“ ЕАД /с предишно
7
наименование „ФИРМА (..)“ ЕАД/), да заплати на Д. А. А., с ЕГН:**********
сумата от 15 400 лева (петнадесет хиляди и четиристотин), като заплатена на
отпаднало основание – влязло в сила Решение № 5892/05.08.2014 г. по гр.д. №
16331/2012 г. по описа на СГС, ГО, 1-6, ведно със законната лихва от
27.04.2023г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .....
(в качеството си на правоприемник на „ФИРМА.“ ЕАД /с предишно
наименование „ФИРМА (..)“ ЕАД/), да заплати на Д. А. А., с ЕГН:**********
сумата от 2 441 лева (две хиляди четиристотин четиридесет и един), разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8