№ 342
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Г. Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500416 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№16339/20.06.2022г., подадена чрез куриер
на 17.06.2022г. от К., чрез упълномощения М. И. – инспектор в Т. - Б., против
Определение №1368 от 01.06.2022г., постановено по гр.дело №3256/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което производството по делото е спряно
до приключване на НОХД №1644/2020г. по описа на Специализиран
наказателен съд. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение като постановено в противоречие с нормите на ЗПКОНПИ,
Директива 2014/42/ЕС и цитирана практика на СЕС, според които съдебното
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество започва и продължава независимо от прекратяването на
наказателното производство и прекратяването или постановяването на
оправдателна присъда не съставляват законова пречка за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, за чийто фактически състав не е
необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на
проверяваното лице и придобитото от него имущество, а приложното му поле
е свързано с наличието на имущество, чийто законен произход не може да
бъде доказан, поради несъответствие с легалните доходи на притежателят му.
1
Поддържа по същество в хода на ДП №********. да са приобщени множество
писмени доказателства за обстоятелства, от които може да се направи
обосновано предположение, че проверяваното лице Н. М. е придобил
дружествените дялове от капитала на „Ф. с.“ЕООД чрез подставени лица, а
отчуждаването им след задържането от органите на МВР на членовете на
престъпната група и повече от седмица след множество медийни публикации
за извършените престъпни действия по отношение на неправомерното
придобиване на дружествените дялове да сочат на знание и по категоричен
начин да създават възможност за предположение у Я. Д., че те са незаконно
придобити, поради което счита, че за изясняване на обстоятелствата, че
ответникът М. е упражнявал контрол на дружеството „Ф. с.“ЕООД не е
необходимо наличието на влязла в сила присъда за приписваните му
престъпления, а те могат да бъдат установени със съответните доказателства
в рамките на настоящото производство. По изложените съображения
жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Н. Д. М. е депозирал чрез пълномощН.
адв.Г. Г. писмен отговор на същата със съображения за нейната
неоснователност, според които ЗПКОНПИ не изисква наличие на влязла в
сила осъдителна присъда, за да се осъществи производството по отнемане на
незаконно придобито имущество, но изисква наличие на връзка между
извършеното престъпление от страна на проверяваното лице и придобитото
от него имущество, а в случая обстоятелството дали дяловете от дружеството
са били придобити от него чрез подставени лица е елемент от фактическия
състав на деянията, в извършването на които е обвинен, и ще се установи с
влязлата в сила на присъда на наказателния съд, която е задължителна за
гражданския съд. Претендира частната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответниците по частната жалба С. Ж. М., малолетната А. Н. М. и
непълнолетната Н. Н. М. са подали чрез пълномощН. адв.Д. Р. писмен
отговор по нея с подробни аргументи за нейната неоснователност. Считат, че,
за да се ангажира отговорността на третото лице Я. Д., са необходими две
предпоставки - обективна и субективна – имуществото, предмет на отнемане,
да е незаконно придобито и приобретателят на това имущество да е знаел или
2
да е могъл да предполага, че то е незаконно придобито, първата от които е
предмет на обвинението спрямо Н. М. за упражняване на принуда и изнудване
на определени лица да прехвърлят дружествени дялове от капитала на „Ф.
с.“ЕООД на подставени от него лица и по нея наказателният съд ще се
произнесе по обвързващ начин, в противен случай в два различни процеса ще
се установяват едни и същи обстоятелства. Поддържат, че по въпроса дали
имуществото /дяловете от капитала на дружеството/ е притежание на ответН.
М. или не ще се разреши от наказателния съд и едва след това може да се
разглежда въпроса каква е стойността на това имущество и дали М. е имал
легални доходи да го притежава. Настояват наведените от ищеца твърдения
да са за придобиване на имуществото чрез принуда и заплашване и ако в
наказателното производство се установи, че такива не са упражнявани,
ищецът отново може да иска отнемане на имуществото в гражданския процес,
но на основание симулативност на сделките, каквото не е релевирано. Считат
в хипотезата на паралелно висящи производства пред наказателен и
граждански съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 от
ГПК да съществува, тъй като произнасянето по повдигнатото обвинение, че е
налице собственост и контрол от страна на Н. М. спрямо „Ф. с.“ЕООД, е от
значение за правилното разрешаване на настоящия спор при формиране
решаващите изводи на съда относно възникването, изменението или
погасяването на спорното материално право и от изхода на наказателното
производство зависи дали имуществото на третото лице изобщо следва да
бъде включено в тяхното. Претендират частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Ответникът по частната жалба Я. Г. Д. е подал чрез пълномощН. адв.Н.
К. отговор, според изложеното в който, наличието на обективния елемент от
фактическия състав на чл.143,т.2 от ЗПКОНПИ е в пряка зависимост от
присъдата по НОХД №1644/2020г. на Специализирания наказателен съд, с
която ще се установи по задължителен, съгласно чл.300 от ГПК, начин дали
Е. М. е бил принуден да прехвърли притежаваните от него дружествени
дялове от капитала на „Ф. с.“ЕООД, и ако е така, то предмет на доказване в
гражданския процес би бил само субективният елемент относно знанието за
придобиване на имуществото по незаконен начин. Поддържа се понятието
„незаконно придобито имущество“ по смисъла на чл.5,ал.1 от ЗПКОНПИ като
такова, за което не е установен законен източник на доходи, да е приложимо
3
само и единствено спрямо проверяваното и свързаните с него лица, но не и
спрямо него като трето лице, поради което гражданският съд няма
правомощие да преценява дали имуществото е придобито при наличие на
престъпни обстоятелства, каквито се установяват с влязла в сила присъда на
наказателния съд или влязло в сила наказателно постановление за извършено
административно нарушение. Застъпва се по силата на изричната разпоредба
на чл.155,ал.2 от ЗПКОНПИ да е налице задължително необходимо
другарство в рамките на гражданския процес, поради което правилно с
обжалваното определение окръжният съд да е спрял изцяло висящото пред
него производство по отношение на всички другари в процеса. Претендира се,
с оглед подробната аргументация, частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от
ГПК, определение за спиране на производството по делото с временно
преграждащ по-нататъшното му развитие характер, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжният съд е сезиран с предявени от К. по реда на чл.153 от
ЗПКОНПИ искове по чл.154,ал.1 и ал.2 във връзка с чл.142,ал.2,т.1,т.3 и т.5
във връзка с чл.143,т.2 във връзка с чл.146 във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ
за отнемане в полза на Държавата от проверяваното лице Н. М., от свързаните
лица – С. М., с която е във фактическо съжителство, и децата им Н. и А. М.и,
както и от третото лице Я. Д. на посочено незаконно придобито имущество,
както и за обявяване за недействителна спрямо Държавата на сделката,
обективирана в договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
25.10.2019г. между СНА и ответН. Я. Д.. Исковете се основават на установени
в хода на проверката, обхващаща периода от 01.11.2009г. до 01.11.2019г.,
обстоятелства, обосноваващи значително несъответствие в размер на
1866810,90лв. в имуществото на проверяваното лице, а предявеният спрямо Д.
и на твърдения проверяваното лице М. да е придобил дружествените дялове
на едноличния собственик ЕТМ от „Ф. с.“ЕООД в резултат на изнудване, за
каквото е привлечен като обвиняем по ДП №********. по описа на ГДБОП за
престъпление по чл.214,ал.2,т.2 и т.1 вр. чл.213а,ал.3,т.2 вр. ал.2,т.1, т.3, т.4 и
4
т.5 от НК, чрез подставени лица – МГВ и ТНТ с договори за покупко-
продажба от 21.11.2016г., второто от които било принудено с договори от
13.12.2016г. и от 13.10.2017г. да прехвърли на първото дяловете си, като с
решение на първото от 27.03.2018г. бил приет за съдружник К. В. Б., а с
уведомление от 15.06.2018г. и протокол от 06.08.2018г. В. бил изключен като
съдружник и дяловете му прехвърлени на СНА, който последен с договор от
25.10.2019г. ги продал на ответН. Я. Д.. Ищецът счита от събраните в
досъдебното производство доказателства да се установяват обстоятелства, от
които може да се направи основателно предположение, че е налице
собственост и контрол от проверяваното лице Н. М. спрямо търговското
дружество чрез посочените подставени лица, които за негова сметка са
придобили дружествените дялове, за да се прикрият произхода или
действителните права върху имуществото, поради което стойността на
неправомерно придобитите дружествени дялове да намира отражение при
формирането на общия размер на придобитото през проверявания период
имущество. Твърди се дяловете да са прехвърлени на Д. след задържането от
органите на МВР на членовете на престъпната група и повече от седмица след
множество медийни публикации в пресата за извършените престъпни
действия, които обстоятелства да обосновават основателно предположение за
знание, че дружествените дялове са незаконно придобити, което да води до
недействителност на сделката от 25.10.2019г. по отношение на държавата,
като се претендира тя да бъде обявена за такава и да бъде отнето даденото по
нея – 20бр. дружествени дяла на обща стойност 200лв. от капитала на „Ф.
с.“ЕООД, собственост на ответН. Д..
С отговора на исковата молба ответникът Я. Д. е заявил искане за
спиране на производството по делото до приключване на наказателното
производство по образуваното НОХД №1644/2020г. на Специализирания
наказателен съд, тъй като наличието на обективния елемент – имуществото да
е незаконно придобито, от фактическия състав на чл.143,т.2 от ЗПКОНПИ, с
оглед изложените по отношение на него в исковата молба обстоятелства, е в
пряка зависимост от присъдата по това дело, която, съгласно чл.300 от ГПК, е
задължителна за гражданския съд, и, ако с нея бъде признато, че спрямо ЕТМ
действително е била упражнена принуда, то предмет на доказване в
гражданския процес би бил само субективният елемент от фактическия
състав на иска относно знанието или обоснованото предположение за
5
придобиване на дяловете по незаконен начин, а, ако се установи, че спрямо Е.
М. не е била упражнена принуда, то исковата претенция би била отхвърлена
само на това основание.
В отговор на отправеното от съда запитване е постъпило писмо вх.
№11284/28.04.2022г. от Специализирания наказателен съд, според което
производството по НОХД №1644/2020г. е в във фаза на съдебно следствие.
С обжалваното определение съдът е приел, че за изясняване на
твърденията на ищеца, че ответникът Н. М. упражнява посредством
подставени лица спрямо „Ф. с.“ЕООД собственост и контрол, които е учредил
посредством престъпленията, за които са му повдигнати обвиненията –
предмет на висящото пред Специализирания наказателен съд нохд
№1644/2020г., следва да се установи дали той в действителност е извършил
приписваните му престъпления, което е в прерогативите на наказателния съд,
по които решаващи съображения и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е
постановил спиране на производството.
Настоящата инстанция намира за неотносими към обжалваното
определение доводите на жалбоподателя, касаещи въпроса за наличие на
влязла в сила осъдителна присъда като предпоставка за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск за отнемане в полза на Държавата
на незаконно придобито имущество, тъй като производството е спряно до
приключване на наказателното дело, поради това, че резултатът по него е от
значение за съществото на спора, а не за неговата допустимост.
Според чл.141 от ЗПКОНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на
държавата незаконно придобито имущество. На отнемане подлежи не само
придобитото пряко чрез престъпление имущество, но и имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник, съгласно чл.5,ал.1
във връзка с чл.1,т.2 от закона, и за което не подлежи на установяване
връзката му с престъплението, по повод обвинението в което е започнала
проверката. Обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито, е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на закона в имуществото на
проверяваното лице, на което се основава оборимата презумпция по
чл.107,ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ. В тежест на ответН. при наличие на
значително несъответствие е да обори законовата презумпция за незаконно
6
придобиване на имуществото, чиято стойност превишава нетния доход, като
докаже, че то е придобито със средства от законен източник. В този смисъл
значителното несъответствие е основна обща предпоставка за основателност
на иска, както спрямо проверяваното лице, така и спрямо свързаните с него и
третите лица по чл.143, чл.144, чл.145, чл.146 и чл.150 от закона. Оборването
на законовата презумпция чрез установяване на законен източник на средства
е винаги конкретно и касае отделните имуществени обекти, включващи се в
претендираното за отнемане имущество. В случая претенцията за отнемане на
процесните дружествени дялове от третото лице ответН. Д. се основава на
твърдения да са придобити от проверяваното лице ответН. М. чрез трети
подставени лица в резултат на престъпление, за което е висящо наказателно
производство. Съставомерни признаци на престъплението по чл.214,ал.2,т.2 и
т.1 вр. чл.213а,ал.3,т.2 от НК, за каквото на М. са повдигнати обвинения, като
резултатно такова от обективна страна, са настъпването на имуществена
вреда вследствие извършеното от изнудваното лице разпоредително действие
с негово имущество в полза на дееца и в случая касае сделките с
дружествените дялове между първоначалния собственик на капитала на „Ф.
с.“ЕООД ЕТМ, от една страна, и М. В. и Т. Т., от друга страна, както и между
Т. Т. и К. Б.. По отношение на тези признаци присъдата на наказателния съд
ще бъде задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици на деянието, съгласно чл.300 от ГПК, относно това дали е
извършено деянието. Те касаят правнорелевантни за спорното
правоотношение общи за всички ответници факти относно наличието на
„значително несъответствие“ в съотношението между цялото имущество и
доходите на проверяваното лице във връзка с придобиването на
дружествените дялове именно от него и участието им в това съотношение,
както и законността на тяхното придобиване. Придобитото пряко от
престъпление на това основание би съставлявало незаконно придобито
имущество и е обуславящо за субективния елемент на отнемането от третото
недобросъвестно лице приобретател относно знанието му или
предположението за конкретните факти по незаконното придобиване,
очертаващи престъпния състав. При това положение в конкретния казус, с
оглед обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, насочени и
спрямо третото лице Д., резултатът по наказателното производство е от
значение за правилното решаване на настоящия спор по смисъла на
7
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, поради което правилно с обжалваното определение е
постановено спиране до приключването му и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1368 от 01.06.2022г., постановено по
гр.дело №3256/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което
производството по делото е спряно до приключване на НОХД №1644/2020г.
по описа на Специализиран наказателен съд.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8