№ 479
гр. Търговище, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК
Постъпила е искова молба от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
против Н.Т. М. с ЕГН: ********** и М. Й. М. с ЕГН: **********, с предявени
установителни искове за дължимост в условията на разделна отговорност при равни квоти
по 1/2 за ответниците от сумата в общ размер на 948,49 лева, както следва: Н. Т. М. 1/2, а
именно 474,25 лева, от които 397,13 лева - главница, представляваща стойност на
незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., ведно със
законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 54,54 лева -
мораторна лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в
размер на 18,71 лева - главница за периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната
лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за
периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г.„както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение; М. Й. М. с ЕГН: **********— 1/2, а именно
474,25 лева, от които 397,13 лева - главница, представляваща стойност на незащитената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва
от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 54,54 лева - мораторна лихва от
15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в размер на 18,71 лева -
главница за периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за периода от 31.10.2017г. до
13.10.2020г.„както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
1
възнаграждение.
В молбата се твърди, че ответниците Н.Т. М. с ЕГН: ********** и М. Й. М. с ЕГН:
**********, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ап. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на
ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които
се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др.
Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сипа действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от
ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел УШ от ОУ от 2008 г., са
определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С ОУ от 2008г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите
от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г.
2
„Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в
сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на
адрес:http//toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период
и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Техем сървисис” ЕООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които
прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия
за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния
период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Молят съда по признае за установено съществуване и дължимост в условията на
разделна отговорност при равни квоти по 1/2 за ответниците от сумата в общ размер на
948,49 лева, както следва:
Н. Т. М. сумата от 474,25 лева, от които 397,13 лева - главница, представляваща
стойност на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 54,54
3
лева - мораторна лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в
размер на 18,71 лева - главница за периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната
лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за
периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
М. Й. М. сумата от 474,25 лева, от които 397,13 лева - главница, представляваща
стойност на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 54,54
лева - мораторна лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в
размер на 18,71 лева - главница за периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната
лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за
периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които вземания в полза на ищеца по
ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на ТРС е издадена Заповед № 821/29.12.20208г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, възразена от ответниците в срока по чл.414 от
ГПК. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Правят искане делото
да се гледа в тяхно отсъствие. Претердират разноски в заповедното и настоящото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, чрез особен представител на
ответника. Счита исковете за недопустими, алтернативно неоснователни. В съдебно
заседание моли съда д аги отхвърли, като неоснователни. Претендират разноски.
Третото лице помагач -„Техем сървисис“ ООД, гр.София, ул.“П. Г. П.“ № *, счита
исковете за основателни.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна: От
документите приложени към ГД № 1643/2020г., по описа на РСТърговище, прието по
настоящото дело в цялост, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК ищецът е подал
Заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ЧГД № 51575/2020г., по описа на СРС, което с Определение от 10.12.2020г. е
прекратено и делото е изпратено по компетентност на РСТ, където е образувано ГД №
1643/2020г., по описа на РС Търговище. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед по
чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 821/29.12.2020г., с която е осъдил
длъжниците да заплатят солидарно на кредитора сумите: 794.25лв. - главница за доставена и
реално потребена топлинна енергия през периода от месец май 2017г. до м. април 2019г., от
абонат ****, за имот, находящ се на адрес: гр. С, обл. С., общ. С., ул. "Л.К." №**, вх. *, ет.*,
ап.**, инсталация *****, 109.08лв. - лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до
13.10.2018г., 37.42лв. главница за периода 01.09.2017г. до 01.04.2019г., 7.74лв. лихва върху
главницата за периода 31.10.2017г. до 13.10.2020г., както и законната лихва от 22.10.2020г.
4
до окончателното плащане на вземането, ведно с разноските в заповедното производство.
Длъжниците са подали възражение срещу Заповедта за изпълнение, в срока по чл.
414 ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от
заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането,
по което е образувано настоящото производство.
От Протокол на Общо събрание /л. 25 по делото/ се установява, че на 22.10.2001г. от
общо 34, са присъствали и са дали съгласие 26 етажни собственици на имоти в сграда на
адрес: гр. С., общ. С., ул. "Л. К." № **, при което е взето решение да се сключи Договор за
извършване на услуга „Топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД гр. С.. Към
Протокола е приложен списък на собствениците. На 26.10.2001 г. между „Техем сървисиз“
ЕООД и упълномощени от Общото събрание на етажната собственост лица – Д. Д., А. П. и
Б. П., е сключен Договор № 1213 /л. 23 от делото/ с предмет доставка и монтаж нa
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на
топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки на потребителите. Страните са се съгласили
изготвянето на общата и индивидуалните сметки да се извършва на база реално
постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от ищеца –
„Топлофикация” ЕАД. Договорено е индивидуалното потребление на топлинни енергия да
се установява посредством системата ХАЙЦТЕК (системата за разпределение на разходите
за топлинна енергия) на база отчетените от уредите показания и дела на разхода топлинна
енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации, в
съотношение 10/90%. Отчетът на разходите за отопление и топла вода е следвало да се
извършва едни път годишно, като първият отчетен период бил 2001-2002 г. Срокът на
договора бил две години, като се удължавал автоматично с още една календарна година в
случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, подадено един месец
преди изтичането.
От приложения НА № 103, том 1, дело № 98 от 2000г. на Нотариус с рег.№ 200, по
описа на Нотариалната камара с район на действие РС София, за продажба на недвижим
имот /л. 21 по делото/, се установява, че на 28.03.2000г. ответниците са сключили договор за
прехвърляне на процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане с Д. З. С. с ЕГН-
**********. От Писмо до ответниците /л. 15 по делото/ относно смяна на титуляра на
партидата за заплащане на топлинната енергия от 17.01.2020г., на основание чл. 58 от
Общите условия на „Топлофикация София“ АД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, се установява, че партидата на процесния апартамент е с абонатен № ****.
По делото са представени Съобщения към фактури лист 30 – 35 от делото, за
начислени от ищците по партида с абонатен № ****, като реална консумация на топлинна
енергия за съответните периоди.
5
От Справка за дялово разпределение /л. 35 от делото/, представена от ищеца и
неоспорена от ответниците, се установява, че за абонатен номер № ****, за периода от
30.09.2017г. до 30.09.2019г. като задължения са осчетоводени за плащане суми за дялово
разпределение възлизащи на общо 948.49лв., включващи главница от 831.67лв.и 116.82лв.
лихва за забава.
Предвид оспорване на исковете от ответниците и по искане на ищеца по делото са
допуснати и изслушани две експертизи.
От допусната СТЕ, от заключението на която се установява, че потребената от
абоната – ответник топлинна енергия за процесния период м.май 2017г. – м.април 2019г.
възлиза на обща стойност 831.67лв. и включва сумата от 794.25 лв. общо за отопление и
БГВ, както и сумата от 37.42лв. общо за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ.
По делото е допусната ССчЕ от заключението на която се установява, че общият
размер на законната лихва върху всяко от задълженията считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 13.10.2020 г. по счетоводни данни на ищеца възлиза на 115.17 лева за
ТЕ и 8.18лв. за дялово разпределение
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от
правна страна:
От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство по ЧГД № 1643/2020 г., по
описа на РСТ; че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
претендирания размер; че длъжникът е подал възражение за недължимост на паричното
вземане, както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на настоящия иск.
Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на обуславящата искова претенции по чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, вр
чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 831.67 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2017г. - м. 04.2019г., е предпоставено от
установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно и главно доказване, че
процесният имот в гр. С., е съсобствен на ответниците, намира се в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, както и че през
процесния период е бил топлофициран; че между страните е съществувало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до
процесния недвижим имот за съответния период и начина на извършване на дялово
разпределение, както и дела на ответника съответно потребената топлоенергия в
претендираното количество и стойности през исковия период: за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване.
6
Страните не спорят, а и от съдъжанието на НА за прехвърляне на недвижими имот
срещу издръжка и гледане от 24.03.2000г, по описа на Нотариус М. К. с рег. № 200 и от СТЕ
се установява, че придобитият от ответниците апартамент, е в жилищна сграда с два входа -
вх. А и вх. Б. От Протокола на Общото събрание от 22.01.2001 г. се установява, че общият
брой имоти в сградата е 34. От Договор № 115, подписан от упълномощената от Общото
събрание на етажните собственици с топлинния счетоводител „Техем сървисиз“ ЕООД, се
установява, че след 26.10.2001г., същият е топлофициран. Според твърденията в исковата
молба, неоспорени от ответника, „Техем сървисис” ЕООД е имал сключен с ищеца Договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в
сграда - етажна собственост, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за
топлоснабдяването /обн. ДВ 31/26.03.2002 г./, по силата на който е остойностявала
топлинната енергия за процесния имот. През процесния период отношенията между
ищцовото дружество и дружеството за дялово разпределение, по смисъла на ЗЕ, се
уреждали и с Общи условия на договорите между „Топлофикация София“ и дружества за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда, -
етажна собственост в гр. С. /приети с Решение по т. 1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“/.
Следователно процесният имот е съсобствен на ответниците и е в сграда в режим на
етажна съсобственост присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество и
през периода 2002г. – 2017 г. е бил топлофициран. Отношенията в топлоснабдяването на
сгради под режим на етажна собстваност през периода 2002 г. – 2017 г. са били уредени с
разпоредбите на ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г., отменен с дейстащия в момента ЗЕ, обн.
ДВ бр. 107/09.12.2003 г.. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на
топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си, съответно да плащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал.
3 ЗЕ. Потребител на енергия за битови нужди, по смисъла на ЗЕ, е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си (§
1, т. 42 ДРЗЕ) и като такъв е под защитата на ЗЗП, поради което съдът следва служебно да се
произнесе по неравноправния характер на клаузи в договора между страните. В ЗЕ
законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от потребителите на
топлинна енергия. Субектът, който трябва да отправи искането, е различен от
индивидуалния потребител - за присъединяването на сграда - етажна собственост към
топлопреносната мрежа не се изисква съгласие на всички етажни собственици. Това става
въз основа на решение на Общото събрание на етажната собственост взето с изрично
писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
7
ползване в сградата (чл. 133, ал. 2 ЗЕ). Присъединяването се извършва единствено при
сключен писмен договор между производител и потребител (чл. 138, ал. 1 ЗЕ). В ЗЕ е
възприет нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество
енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби е, че с приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на
етажна собстваност като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на
сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г.
ЗЗП, който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (след измененията ДВ 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажната собственост за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона
(ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентиране начина за избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава
мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането и договарянето на услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила,
както на този закон, така и на ЗЗП. По изложените съображения за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.
62 вр. § 1 ДРЗЗП. Поради изложеното, както и предвид установеното по делото, че през
2000г. ответниците са станали собственици на имот в сграда – етажна собственост
присъединена през 2002 г. към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, следва че
през процесния период 2017 г. – 2019 г. е потребител/клиент/ на енергия за битови нужди,
по смисъла на ЗЕ, а защитата му по ЗЗП е гарантирана от стриктното прилагане
8
разпоредбите на ЗЕ.
От страна на ответника се противопоставя възражение за погасяване по давност на
исковата претенция. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая вземанията,
предмет на спора, безспорно са периодични, тъй като се касае за плащане на парични суми с
единен правопораждащ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през
предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова
погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111 б. “в“ ЗЗД - с изтичане на
тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно Общите условия на
„Топлофикация София“, потребителите са длъжни да плащат месечни прогнозни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Дължимите суми от изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в 30-дневен срок от
издаване на съобщението за дължимата сума (чл. 33, ал. 2). Следователно задължението за
плащане на прогнозната като потребена топлинна енергия настъпва в края на месеца,
следващ месеца, за който се отнася, но изискуемостта на вземането настъпва след издаване
на съобщение за дължимата сума по изравнителните сметки и съответната фактура. В
случая Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано
ЧГД № 51575/2020г., по описа на СРС, е подадено на 22.10.2020г. Следователно биха били
погасени по давност вземанията, изискуеми до 22.10.2017г., но доколкото първата по време
фактура № **********, с която е извършено изравняване на сметките за периода м. 05.2017
г. – м. 04.2018 г., е от 31.07.2018 г. следва, че исковата претенция не е погасена по давност.
По отношение на обусловената искова претенции по чл. 86 ЗЗД и цена 294,06 лв. –
мораторна лихва, за периода от 15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., предвид основателността на
обуславящата искова претенции, по чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с цена 794.25 лв. и доколкото съдът приема, че лихви се
дължат от момента на изтичане на срока за плащане, указан в съответната фактура, и
претенцията на ищеца, следва да се приеме, че дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 794.25 лв., за периода от 15.09.2017 г. до 13.10.2017 г.,
възлиза на 109.08лв., което е по-ниско от установеното от вещото лице по ССчЕ. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да уважи иска според
претенцията на ищеца. Доколкото и по отношение на това вземане е направено възражение
за изтекла погасителна давност, следва да бъде отбелязано, че с оглед гореизложените
съображения, претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 15.09.2017 г. до 13.10.2017 г., също не е погасена по давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, с цена 37,42 лв. - стойност на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сградата етажна собственост находяща се на адрес: гр. С., ул. "Л. К."
№**, вх.**, ет. **, ап. **, с абонат ****, за периода от м. 09.2017 г. - м. 04.2019 г., е
предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно и главно
9
доказване, основанието, от което произтича вземането и размера на претенцията, както и
настъпването на предпоставките за плащане. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, чл. 36 и чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисиз“ ЕООД, услугата за
извършване на дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се плаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна плаща цената на дружествата за дялово разпределение. В
случая претендираната сума от 37,42 лв., включва цената на услугата за дялово
разпределение за два отоплителни сезона - от м. 09.2017 г. до м. 04.2019г. Доколкото и по
отношение на това вземане е направено възражение за изтекла погасителна давност, следва
да бъде отбелязано, че с оглед гореизложените съображения, посочената като дължима цена
на услугата за дялово разпределение също не е погасена по давност.
По отношение на обусловената искова претенции по чл. 86 ЗЗД и цена 8,97 лв. -
мораторна лихва върху главницата от 37,42 лв., за периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г.,
предвид основателността на обуславящата искова претенции по чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, и доколкото съдът приема, че лихви се дължат от момента на изтичане на срока за
плащане, указан в съответната фактура, то следва да се приеме, че дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 37.42лв., за периода от 31.10.2017
г. до 13.10.2020г., възлиза на 7.74лв., както е поискал ищеца, а не за сумата от 8.18лв.,
определена от вещото лице, предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
Доколкото и по отношение на това вземане е направено възражение за изтекла погасителна
давност, следва да бъде отбелязано, че с оглед гореизложените съображения,
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
37,42 лв., за периода от 31.10.2017 г. до 13.10.2020г., също не е погасена по давност.
Ответниците са направили и възражение, че реално не са живели в имота през
процесния период, тъй като прехвърлителката си е запазила правото на пожизнено
безвъзмездно ползване на имота и при тази уговорка за безвъзмездност се изключват
задълженията по чл. 57 ЗЗД, предвид на което и същите не са потребители на топлинна
енергия.
Понятието клиент на топлинна енергия е дефинирано в чл. 153 ЗЕ и това са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Същевременно по силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
10
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От всички тези разпоредби
следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване.
От приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижими имот срещу издръжка и
гледане, се установява, че Д. З. С. е прехвърлила на ответниците притежаваните от нея
идеални части от топлоснабдения имот, запазвайки правото си на пожизнено безвъзмездно
ползване върху същия.
От приложеното п оделото копие на искова молба до СРС се установява, че
ползвателката Д. З. С. е починала на 09.05.2007г. Следователно след смъртта на ползвателя,
ответниците вече са имали право да ползват имота (независимо дали реално са го
упражнявали или не), поради което и за исковия период дължат суми за топлоенергия,
съответна на притежаваната от всеки идеална част от правото на собственост върху имота.
Въз основа на този нотариален акт несъмнено се установява, че ответниците имат
качеството на купувач на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, защото характерът на
алеаторния договора ги задължава да поемат изцяло гледането и издръжката на своята
прехвърлителка, включително като поемат плащане на задълженията й за ток, вода, парно и
други.
Факта, че срещу ответниците е заведено дело с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД,
за разваляне на алеаторния договор за издръжка и гледане не променя изводите на съда,
предвид липса на доказателства за уважаване на претенцията.
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото.
Относно начина на извършване на дяловото разпределение и размера на дела на
ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване, съответно стойността на потребената от ответника топлоенергия
през исковия период, съдът намира заключението на допуснатата по делото СТЕ за
компетентна и обективно дадена. Отчетено е, както потреблението на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, така и дължимото потребление за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, поради което съдът намира
възражението за недоказаност - че ищецът не е доказал с годни доказателствани средства
начинът за извършване на дяловото разпределение, както и делът на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо
водоснабдяване, за неоснователно.
Според вещото лице спрямо този абонат при разпределението на топлинната енергия
от дружеството за дялово разпределение са спазили Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването за сезони 2017-2018 г. и 2018-2019г.
11
Етажната собственост на адрес ул.Л.К. №** вх.**** е сключила договор за услугата
Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ Техем Сървисис" ЕООД. След
запознаване с документите СТЕ установи, че ФДР „ Техем Сървисис ” ЕООД е извършвала
разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в ССчЕ.
За процесният период от 01.05.2017-30.04.2019 г. , Фирмата за ДР е отчитала уредите
в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са
подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
Предвид това искат за заплащане на сумите за 794.25лв. главница за потребена ТЕ за
периода м.майл2017г. до м.април 2019г. и за сумата от 37.42лв. главница за дялово
разпределение за периода 09.2017г. до м.април 2019г. следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноските.
Предвид изхода на спора и съобразно даденото в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на
ВКС разрешение, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане и е
представил доказателства /платежни нареждания/ за сторените разноски в настоящото
производство в размер на 650лв. включващи: 200лв. довнесена държавна такса; 200лв. за
ССчЕ, 250лв. за СТЕ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство по ч.гр.д№ 1643 по описа за 2020г. на РС Търговище, в размер на
75лв. , включващи 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът
съобрази следното: Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. За защита в заповедни производства максимално
предвидения в закона размер е 150.00 лева /чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ/. Безспорно в случая молителят е юридическо лице, представляващо се от
юрисконсулт, но с оглед спецификата на производството, вида и количеството на
извършената дейност по подготовка и подаване на заявление по чл. 410 ГПК, и съобразно
материалния интерес, заключава, че справедлив размер на възнаграждение е сума от 50.00
лева. Относно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в исковото
производство, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, според която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв., съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, размера
12
на исковете, както и развитието на производството, намира че за настоящото исково
производство справедлив размер на юрискуносултско възнаграждение е сума от 100.00 лева.
Предвид горното на ищеца следва да се присъди общо юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, съществуване на вземане на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." ***, към Н. Т. М. с
ЕГН-********** общо за сумата от 474,25 лева, включваща 397,13 лева - главница,
представляваща стойност на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г.
до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 54,54 лева - мораторна лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за
дялово разпределяне в размер на 18,71 лева - главница за периода от 09.2017г. до м.
04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и 3,87 лева - лихва за периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г., за които вземания в
полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на ТРС е издадена Заповед №
821/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ПРИЗНАВА за установено, съществуване на вземане на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." ***, към М. Й. М. с
ЕГН: ********** общо за сумата от 474,25 лева, включваща 397,13 лева - главница,
представляваща стойност на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г.
до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, 54,54 лева - мораторна лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за
дялово разпределяне в размер на 18,71 лева - главница за периода от 09.2017г. до м.
04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и 3,87 лева - лихва за периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г., за които вземания в
полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на ТРС е издадена Заповед №
821/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. М. с ЕГН-********** и М. Й. М. с ЕГН-**********, двамата от
гр.Търговище, ул.Ш. № *, вх. А, ет. *, ап. *, да заплатят солидарно на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." *** сумата
от 75лв. разноски в заповедното производство, както и сумата от 830лв. разноски в
настоящото производство включващи – 200лв. довнесена държавна такса; 200лв. за ССчЕ,
250лв. за СТЕ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО по делото има действията по чл.223 от ГПК спрямо „ТЕХЕМ
13
СЪРВИСИС” ЕООД гр.София, ЕИК: ********* в качеството им на трето лице - помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14