№ 691
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно
гражданско дело № 20213100502043 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:14 часа се явиха:
Въззивникът Д. АС. Д., редовно уведомен, явява се лично, представлява се от
адв.Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв.Д. Г., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата СТ. АС. Т., редовно уведомена, не се явява, представлява се от
адв.Й.Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв.Д. Д., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА,
редовно уведомена, не изпраща представител.
Вещото лице Р. Ст. Г., редовно призована, явява се лично.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва социален доклад вх.№ 9247/15.04.2022г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна.
АДВ.П.: Представяме писмени доказателства за трудовата ангажираност и доходи на
доверителят ми.
АДВ.Д.: Не възразявам да се приеме. Представям справка от НАП – Варна, с която се
снабдихме на база издадено съдебно удостоверение. От същата става ясно, че към дата на
предходно съдебно заседание, въззивникът не е имал сключен трудов договор. Такъв е
сключен едва на 28.02.2022г. От справката се установява, че договорите, които е представил
въззивника като доказателство за трудовата си заетост, предходните договори, единият е
прекратен шестнадесет дни след сключването му, а другият близо два месеца след това.
Прави впечатление и обстоятелството назад в годините и обстоятелството, че договорите са
били сключвани за кратки периоди от време.
АДВ.Б.: Моля да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените доказателства за правно относими факти и
обстоятелства, следва да бъдат приобщени към делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателства по делото представените от въззивника
копия заверени за вярност на трудов договор № 180/28.02.2022г., длъжностна
характеристика на длъжност „Работник покриване на метални повърхности“ в „Тринити
Меритайм Сървисез“ ЕООД, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с вх.№ 03388223022410/28.02.2022г., справка актуално състояние на всички трудови
договори за Д. АС. Д. от НАП; както и представеното от въззиваемата страна писмо от ТД
на НАП – Варна с изх.№ 110981/17.03.2022г. и справка актуално състояние на всички
трудови договори за Д. АС. Д.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА социален доклад с вх.№ 9247/15.04.2022г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна.
АДВ.Б.: Представям доказателства за актуалните доходите и осигуряване на С. в
Германия.
АДВ.П.: Противопоставям се да бъдат приети представените доказателства.
Оспорвам ги по съдържание, по авторство. Не носят подписа на страната. Не става ясно от
кого е издадено. Първият документ няма подпис изобщо, този който е от 13-ти април.
2
АДВ.Г.: Има подпис на преводача. Справката за осигуряването, не е ясно за какво
става дума, това е писмо, започва с „вашето осигуряване към..“, не е ясно какво е това нещо,
дали съставлява документ. Имам предвид, че не съставлява документ, защото първо не е
видно от кого е издаден и не е видно какво удостоверява.
АДВ.Б.: Документът е електронна извадка по осигурителен номер на С., това е в
електронния регистър.
АДВ.П.: По отношение на втория документ наименован удостоверение за доходи
през 2021г. Начина по който е положен подпис и печат, всъщност два подписа, не става ясно
това официален документ ли е, от кого е издаден. Оспорвам както съдържанието така и
авторството, като твърдя, че подписите, които са положени на този документ не са на
лицата.
СЪДЪТ намира, че представените от въззиваемата страна доказателства относно
дохода и осигурителните вноски за лицето С.Т., следва да бъдат приобщени към делото,
като по тяхната доказателствена стойност, съдът ще се произнесе със съдебното решение.
Поради изложеното,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверен препис от немски
език на документ от 30.03.2022г. за здравноосигурителен номер Т768558419 – 4 листа и
заверен препис от немски език на удостоверение за доходи през 2021г. – 3 листа;
АДВ.П.: Искам да изразя становище по социалния доклад. В обстоятелствената част,
където е пресъздадено изявление на ответната страна, оспорвам фактическите твърдения, че
майката е била принудена и заплашвана от г-н Д., че бащата и бабата възпрепятстват детето
за разговори с майката, в тези факти, които са изложени на първа страница, оспорвам ги като
фактически твърдения. На второ място в последния абзац на заключението, социалните
работници са изложили, че те не могат да гарантират пълноценна защита интересите на
детето, ако същото бъде пуснато да пребивава извън територията на Република България. В
тази връзка вече бях направила едно искане, което съдът остави без уважение, но предвид
факта, че социалните работници са достигнали до същия извод, моля съда да преразгледа
това мое искане и в случай, че прецени, че тази нужда е налице, да бъде извършен
международен социален доклад по начина по който е описан във въззивната жалба.
СЪДЪТ докладва, че заключение с вх.№ 6333/15.03.2022г., на съдебно-
психологическата експертиза с вещо лице Р. Ст. Г. , е представено в срока по чл. 199 от
ГПК.
3
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Р. Ст.
Г. – 69г., български гражданин, висше образование, неосъждана, без дела и родство със
страни по делото.
Предупредена по чл.291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
Вещо лице Г.: Поддържам заключението.
Аз съм описала, че детето към момента на изследването има един конфликт на
лоялност спрямо майката, но и към бащата, защото то живее при него, то е зависимо от него.
Има един респект, не може да каже категорично, то си казва „при баща си съм си свикнал,
имам си приятели“ и т.н., по подтекста е не съм толкова сигурен, но така или иначе има
един конфликт на лоялност и спрямо майката и спрямо бащата.
Всяко дете има нужда от своята биологична майка и биологичен баща. Тук има един
много сериозен, голям конфликт, който не е разрешен между двамата родители. Майката
отсъства дълго време, един път в година си идва, детето има потребност от майка си, но то
няма контакти с нея. Контактите по нейни думи са възпрепятствани от бащата. Бащата също
не желае, защото е твърде много огорчен от нея, посрамен от нея, има много причини,
поради които този конфликт да възникне, но така или иначе това дете дълбоко в себе си е
тревожно, защото неговата биологична майка отсъства. Когато при методиките, които съм
дала, то изрича фразата „не, не се сърдя на мама, само малко“. Това е много дълбоко
емоционално изказано, то не дава чак такъв голям израз, навежда си главата и така отговаря.
Така или иначе детето споделя малко или повече, то живее с родителите на бащата,
говори се вкъщи по тези въпроси, няма как да не се говори, има и привнесени спомени, така
че индиректно детето също е повлияно с едни привнесени спомени, не само лични спомени
от майката.
В една комуникация имаме не само съдържание, но ние имаме и индиректно
предаване чрез тялото, чрез мимики, чрез жестове, поза, тон, мълчание и т.н. послания.
Детето живее с родителите на бащата, там също няма начин да не се коментира това и да се
дават такива послания на детето, може и индиректно, както казах с езика на тялото. Това
дете ги усеща, улавя и реагира естествено. Така, че една комуникация не е само съдържание,
а вербално изразеното от близките на детето, с които то живее.
От това как се държи детето, какво е неговото поведение и какво показва с него –
паузи, мълчание, тон, поглед, свеждане на глава, всичко това се изследва при нас и се
анализира.
АДВ.Г.: Възможно ли е това поведение на детето да е под влияние на престоя в дома
на бащата на майката, т.е. дядото по майчина линия, когато е било сигурно, че ще замине с
майка си за Германия, а една сутрин се е събудило и майката просто я е нямало. Възможно
ли е нараняването вследствие поведението на майката да е причина за неговото
емоционално състояние?
4
Съдът отклонява въпроса.
АДВ.Г.: Аз не казвам, че майката не отсъства от страната, говоря за случая, когато
майката беше тук миналата година за продължителен период от време, повече от един
месец. Беше взела детето и му беше обещала, че то ще замине за Германия с нея и, че тя ще
се грижи за него и ще му помага. После една седмица по-късно майката замина с друг мъж в
Провадия и изостави детето на грижите на дядото и детето после се прибра при баща си.
Само потърси баща си чрез съседи да го вземе. Аз съм наясно, че майката е извън страната.
Въпросът ми е, може ли поведението на майката, изразяващо се в неосъществяване на
поетите към детето ангажименти да се грижи за него като майка, да са повлияли неговото
емоционално състояние.
Вещо лице Г.: Детето е на 10 години и то също се повлиява емоционално, но факта,
че то живее със семейството на бащата му и с неговите родители, този факт също му оказва
влияние. Детето е много тревожно вътрешно.
Въпрос на съда: По какъв начин обстановката в семейството на бащата, където има
говорене на висок тон, бурна реакция, споделена от него в заключението, се отразява на
психическото развитие на детето в тази ранна възраст?
Вещо лице Г.: Едно такова поведение се отразя като повишена тревожност, детето
става по-плахо, по-несигурно, по-тревожно, с по-ниска самооценка и достатъчно
респектирано за да не може да споделя мнение и да изказва мнението си пред тях. Така дори
и в тази конкретна случка, аз съм записала как се отразява, не казвам, че бащата не се грижи,
бащата не полага грижи за детето, но начина на поведение, начина на реакция и това как той
пред другите деца го унижава, това детето го преживява, няма как да не го преживява. За
това казвам, че става по-неуверен, по-плах, не смее да споделя, да изказва своите желания.
Така се отразява на детето, по този начин.
АДВ.Г.: А ще бъде ли детето по-уверено, ако живее в обстановка, в която не е
сигурно дали като се събуди на другия ден, майка му ще е вкъщи?
Съдът отклонява въпроса.
АДВ.П.: Реалността на самото дете каква е? То има ли изградена своя собствена
реалност?
Вещо лице Г.: Няма как на тази възраст да има своя собствена реалност. Реалността
както казах и потвърждавам се приема там където детето живее, възприятията му се
оформят. Въпреки, че то може да има собствени възприятия, но те така или иначе се
оформят, обработват и то се повлиява от тази реалност в която живее в момента с
родителите на бащата и бащата.
5
АДВ.П.: Как то възприема тази реалност, то по-щастливо ли е в тази реалност?
Въпросът ми е как приема то тази реалност?
Съдът указва на страните, че следва да задават конкретни въпроси по заключението.
АДВ.Г.: Вие не ни разрешавате да зададем въпроси каквито ние искаме да зададем.
Считате, че са неуместни. В такъв случай направо да приемем заключението.
Съдът указва на страните, че заключението следва да се чете в неговата цялост, не в
отделни извадки от текста.
АДВ.Г.: Ние не сме психолози, не ни е ясна терминологията. Мисля, че въпросите,
които зададохме са уместни. Тук сме се събрали да решим съдбата на детето, кой ще полага
непосредствените грижи за неговото възпитание и отглеждане.
АДВ.П.: Имам въпрос по т.4 от заключението. Не откривам конкретен отговор в
заключението за втората част – каква е преценката на детето за поведението на баща му,
съответно на майка му, неговата лична преценка, това не го откривам.
Вещо лице Г.: Такава преценка на детето за майката и бащата е много трудно то да
даде. Както казах има много фактори, включително и проблема за конфликта на лоялност.
Детето първо не смее да изрази своя преценка, второ такава преценка то не може да сподели
според календарната си възраст. То може да има някакви възприятия, някакви съждения, и
т.н., но конфликта за лоялност е някаква бариера, някаква престация.
АДВ.Б.: На стр.10 в заключението пише, че дефицитите на майката са породени от
продължителното отсъствие от страната и липсата на образователен ценз. Въпросът ми е,
приемате, че липсата на редовни контакти е причина за дефицита на майката. Може ли това
да се коригира, ако детето живее с майката?
Вещо лице Г.: Мога да кажа хипотетично, че ако родителите преодолеят този
конфликт, който е много сериозен, много дълбок и на този етап и двамата имат съпротиви в
това отношение, тогава детето, тя майката я няма в момента, тя дълги години я е нямало,
няма намерение да се връща и това е много сложен въпрос, как това дете ще преодолее това
разстояние и как този конфликт на лоялност и как ще си изгради емоционалната и
доверителна връзка с майката. Какво значи по-продължително? Тя през цялото време трябва
да бъде с него. А това, което е като дефицит от това, че я е нямало много трудно се
преодолява. Тук трябва да се говори, ако майката е в България, а майката няма намерение да
се връща в Бълтария.
Добре би било да има регулярен контакт с майката, но при това наличие на този
конфликт, този контакт не може да се получи, но не само при онлайн връзки трябва да се
осъществява този контакт. То трябва да има и жив контакт, защото живият контакт е най-
6
важното нещо. Тук са базисните потребности на майката, да го прегърне, да се гушне детето,
да си бъде заедно с него, това е нещо, което не може да се замени с този онлайн контакт. Да,
добре е да има, никой не казва, че е зле, но тази живата връзка е най-важна.
В личностен план, той присъстваше и можеше да направим каквото трябва, майката
също присъстваше, но нейните представи как се възпитава едно дете, нейните правила
просто… нямат нищо общо...
АДВ.Д.: По т.7 – какво имате предвид под по-подходящ образец, какво влагате в това
понятие?
Вещо лице Г.: В крайна сметка независимо от минусите и отрицателните черти на
бащата, той седи по-близко до детето. Така или иначе указва му помощ доколкото е
възможно, той самият си признава, грижи се за детето, заедно със своето семейство разбира
се. Бащата е мъжкият модел на поведение, който след една-две години ще се идентифицира
детето, но тук трябва корекция за поведението, емоциите и т.н., ако този конфликт бъде
обработен.
Трябва да има сериозна корекция, работа с бащата за коригиране на тези особености
и начин на реагиране и поведение. Ако те не са коригирани, детето действително ще
продължава да бъде доста тревожно и развитието му ще се увреди, но когато в крайна
сметка, когато майката казва „как може да го възпитава една майка“, тя няма изобщо
представа за какви правила, какво следва, как да се обработи. С майката също трябва да се
работи, но това са вече много сложни въпроси, защото тя отсъства от тук.
Има сериозен конфликт между двамата родители. Те когато имат негативни нагласи
един към друг, винаги ще влияят на детето по този начин.
АДВ.П.: Въпрос по т.4 за преценката на детето за поведението на баща му и майка
му. Въпросът ми е там където детето се изразява по отношение на баба си и дядо си по
майчина линия „те лъжат“ и по отношение на майка си, където се изразява „тя избяга“, това
всъщност не е ли преценка, която детето да дава?
Вещо лице Г.: Майката като дойде, донесе една кутия пълна със спомени, снимки,
детето и е щастливо с нея, усмихнато, има си таблет и тя казва, по под на това, че бабата и
дядото лъжат, казва „аз правих много опити да ги занеса или да ги предам, но те ми
отказват, връщат ги“ и тогава тя се натъжи много. Така или иначе детето има спомени, но в
тези спомени също има и привнесени, обработени спомени отвън. Доколко лъже майката, аз
не мога да кажа, но доколко детето, събудило се сутринта и не видяло майка си и дядо му
му е казал еди какво си, също не са обработени тези спомени. Така или иначе детето
споделя, това не е неговата собствена преценка. Понятието лъжа е много сериозно понятие,
за това казвам, детето няма толкова дълбока и прецизна преценка за тези неща за които
говори.
Детето не изпитва толкова негативна реакция и емоция. То се притеснява дори да
говори за майка си, има потребност, има необходимост от майка, но тази майка я няма.
Детето да, има си една преценка, но тази преценка е повлияна.
7
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, по съдебно – психологическата експертиза,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 6333/15.03.2022г. на вещото лице Р. Ст. Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. Ст. Г. в размер на 500
лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в
размер на 250 лева /изд. РКО/.
УКАЗВА на страните в 10-дневен срок от днес да довнесат по сметка вещи лица и
гаранции на ВОС, сумата от 250 лева /125 лв. от въззивната страна и 125 лв. от въззиваемата
страна/ за възнаграждение на вещото лице.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на указанията, сумата ще бъде събрана
принудително, съобразно чл. 77 от ГПК.
АДВ.П.: Оспорвам частично заключението, там където констатира вещото лице, че
детето е повлияно от баща си и неговото семейство по отношение на негативните му
реакции спрямо майката нейното приемане, тъй като вещото лице в днешно съдебно
заседание изложи само предположения, като каза, че преценката й се базира на жестове,
мимики, изказани думи от родителя – бащата, бабата и дядото по бащина линия, но тя само
ги предполага. Няма такава приложена методика, която по безспорен начин да е наложила
този извод на вещото лице.
Поддържаме искането за свидетели. Водим един свидетел.
АДВ.Б.: Ние също водим един свидетел и се отказваме от другия, защото пътуването
от Германия е сложно.
АДВ.Д.: Бих искала да се съсредоточим, че свидетелите ще установяват само един
единствен факт, а именно кой се е грижил за детето, така както го е допуснал съда.
СЪДЪТ съобразно дадената възможност
О П Р Е Д Е Л И
8
ДОПУСКА до разпит водените в днешно съдебно заседание от страните свидетели.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от въззивната страна А. Д. Ж.
и сне самоличността му: **********, 55г., български гражданин, неосъждан. Предупреден
за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Ж.: Дядо съм на А., баща съм на Д.. Желая да свидетелствам.
С. Тихомира я познавам. Наскоро я видях, на предишното дело, аз присъствах. Живея
с Д. в една къща, А. живее с нас, живеем аз, жена ми, сина ми и внучето, бабата и дядото.
Миналата година С. беше тука с някакъв човек, за април-май месец 21-ва година, не мога
точно да си спомня, пролетта. Тя била е тука в Провадия, с някакъв си човек живяла и
имаше право да вземе детето. Дойде, взела детето, аз съм на работа и сина ми е на работа и
фактически на втория ден я няма. На втория ден детето остава с дядото. С. живее в
Аспарухово, в гр.Варна. Като са го взели от нас и го докарват при нейната къща, те идват с
бабата или дядото и го е завела в Аспарухово. Ден е седяла и на втория ден я няма и остава
детето с дядо му. Аз съм очевидец и даже детето не ходеше на училище. Аз там живея,
обикалям, виждам какво е що е. Аз там живея, аз живея на ул.Найчо Цанов, а те до Четвърто
районно близо живеят. Работата ми е такава, че постоянно пътя ми е отдолу, слизам на
спирката и продължавам нагоре. Аз съм сигурен, не е отсъствала за няколко часа, тя въобще
я нямаше, имам приятели и от тях разбрах. Два месеца беше детето там при майка си. При
нас е така, те като си вземат детето, баща му не, че не го интересува, не иска да ги
притеснява. Проблема стана, че ние като разбрахме последния път дядо му го остави на пътя
със скъсани маратонки май месец беше и си го прибрахме. Миналата година го взе, за ден,
два го гледа майка му, през другото време дядо му го гледа. Ходихме да проверяваме, даже
от класната на А. имаме обаждане, че не е ходил на училище. След делото миналата година
имаше постановление. Последния път след два месеца си го прибрахме. Беше оставено на
улицата. Два месеца е стояло при майката, детето го оставиха пред нашия дом. По принцип
го знаехме, че се прибира след два месеца, тя има право и ние щяхме да го потърсим, ако не
се върне. Изпратихме го чист, спретнат, върна се като един просяк. Баща му го прибрал от
улицата и го докарва вкъщи, не съм го питал точно, някъде може и от нашата улица не съм
приказвал с бащата. Майката не дойде да го върне. С детето не сме приказвали, ние се
радваме, че се е върнал вкъщи. Питах го майка ти къде е била, дядо казва, че е била на
работа и такива други и два месеца я няма майката. Дядото всичко му прави, готви. Бабата
беше в Германия и само дядото беше тук. Дядото е възрастен човек, близо 60 годишен. Като
казвам дядото имам предвид бащата на С.. Този човек е много болен, може да падне и на
легло. Не може да се грижи за детето.
Не през цялото време не е ходило на училище, от време на време са го пращали.
Когато е при нас е пълен отличник, има грамоти. Като беше при майката успеха му се
промени. Като се върна подобри успеха с помощта на снаха ми, тя има техническо
9
отделение, жената на другия ми син. Д. постоянно се занимава с него. Щом имаме оплакване
от учителката... А. има собствен телефон, няма телефонен номер на майка си.
Присъствено беше обучението на детето докато беше при майка си за два месеца.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от въззивната страна С. А.ов
Т., и сне самоличността му: ЕГН-**********, 37г., български гражданин, неосъждан,
семеен. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
Свидетелят Т.: Брат съм на С.. Желая да свидетелствам.
През 2021г. април и май месец, пълни месеци аз, баща ми, майка ми и сестра бяхме в
България, прибрахме се заедно за делото на сестра ми и племенника. Живеем в Германия
всички, в един град. В България живеем в Аспарухово, ул.Гривица 4. В началото сестра ми
и майка ми се грижиха за детето. Всички дойдохме за делото на С.. След това почина от
Ковид майката на приятеля й и трябваше да отиде на погребението и, тъй като всички бяха
там с Ковид и тя реши да се изолира две седмици за да не се разболее детето. След 14 дни се
завърна при нас. През този период не е напускала жилището. Тъй като след делото трябваше
да си отида в Германия, виждахме се постоянно по вайбър, даже на ден два-три пъти се
виждахме. Грижи се за детето като майка, аз съм свидетел, защото на ден си говорихме два-
три пъти. В началото преди погребението бяхме всички заедно, ходихме на ресторанти,
бяхме заедно вкъщи – вечеряхме, говорихме. През това време бяха на онлайн обучение,
даже не ги дадоха всички работи по всички предмети и му взехме нови. Приготвихме му
маса, от училището имаше таблет. Аз, сестра ми и баща ми даже е помагал, ако се
затруднява, но детето се справяше.
Аз бях в България за 10 дни, преди да почине майката на приятелят й аз се бях се
прибрал. Аз се прибрах с майка ми, защото трябваше да ходим на работа, а сестра ми остана
тук с баща ми. Децата мисля, че бяха онлайн обучение, не мога да кажа дали през цялото
време. Майка ми готви, баща ми готви супер. Гледаше го, къпеше го, помагаше му. Той
искаше майка му да влезе, да го направи с тривката. Имаше разходки. Докато бях там детето
беше много щастливо, когато е с майка си е много щастливо дете, от очите му личи. Когато
сме говорили е казвало при мама е много хубаво. На годината един път го виждам, когато
ми се полага отпуска, предимно лятото я ползвам, седми месец, когато синът ми излиза
ваканция. От девет или десет до обяд по моите впечатления беше на училище онлайн,
следобедите излизахме всички заедно. Говорихме си, вечеряхме заедно. А. учи в училище
„Любен Каравелов“, трети или четвърти клас е, говоря за миналата година.
Април – май месец 2021г. всички бяхме заедно. Миналата година идвах април за
10
делото и след това 7-ми месец.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ.П.: Имам доказателствено искане във връзка с последния разпит на свидетел,
като оспорвам показанията му в частта, че детето ходило на училище онлайн, първа смяна,
не било отсъствало. Считам, че показанията на свидетеля са недостоверни, същият излага
едни заучени отговори. Считам, че в тази връзка следва да се проверят някои факти и
обстоятелства, касаещи присъствието на детето в училище. А именно: какъв клас е било то
през учебната година 2021г., април-май месец посещавал ли е училище и каква форма на
училище е следвало да посещава, съгласно съответните заповеди на Министъра на
образованието и Директора на училището, посещавал ли ги е и имал ли неизвинени
отсъствия и какъв успех е ревизирало за съответния период.
АДВ.Г.: Ако може да е за периода от началото на учебната година 2020/2021, за
периода от април до юни месец, когато е било при майката, за да можем да направим
съпоставка за това което твърдяхме преди малко. За това, че в дома на бащата са полагани
грижи за неговото обучение, за което сме представили доказателства в първа инстанция.
АДВ.П.: Доказателственото ни искане е формулирано като съдебно удостоверение,
не само проверка показанията на свидетеля, но е и относимо по отношение на грижите,
които е полагала майката, съответно тези от бащата. По отношение установяването на тези
факти, моля да ни бъде издадено съдебно удостоверение, което да ни послужи пред ОУ
„Любен Каравелов“, кв.Аспарухово, по силата на което да се снабдим с друго такова от
което да е видно какъв клас е било детето А. през учебната 2020/2021 година, април-май
месец посещавал ли е училище и каква форма на училище е следвало да посещава, съгласно
съответните заповеди на Министъра на образованието и Директора на училището,
посещавал ли ги е и имал ли неизвинени отсъствия и какъв успех е ревизирало за съответния
период.
АДВ.Д.: Намирам искането за неоснователно. Първо свидетелят посочи, че по негови
данни това е така, детето е учило онлайн. Не разбрах какво ще се установи с това
удостоверение. Противопоставям се да бъде допуснато издаването на такова удостоверение.
АДВ.П.: Първо ще оборваме показанията на свидетеля, който разпитахме последно,
като считам, че в допълнение това доказателството ще бъде полезно и за полаганите грижи
от майката, доколкото има противоречие в показанията. Имахме и искане за международен
социален доклад.
По искането за издаване на съдебно удостоверение, съдът намира, че следва да бъде
допуснато и на въззивната страна да бъде издадено съдебно удостоверение по силата на
което да се снабди с разпечатка от електронния дневник за втория срок на учебната
11
2020/2021 година на А. Д. А.ов с ЕГН-********** от ОУ „Любен Каравелов“, гр.Варна,
кв.Аспарухово, и относно факта през посоченият период как са провеждани учебните
занимания – присъствено или дистанционно /ОРЕС/ и в коя смяна са провеждани
обученията за периода.
СЪДЪТ, по искането за назначаване на международен социален доклад, съдът се е
произнесъл с определението от разпоредително заседание. Към момента не е налице
основание да бъде допуснат за целите на настоящото производсво.
Предвид изложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на Д. АС. Д. ЕГН-********** чрез адв.Д.П.,
по силата на което да се снабди от ОУ „Любен Каравелов“, гр.Варна, кв.Аспарухово с
разпечатка от електронния дневник за втория срок на учебната 2020/2021 година на детето
А. Д. А.ов с ЕГН-**********, както и относно факта през посоченият период как са
провеждани учебните занимания – присъствено или дистанционно /ОРЕС/ и в коя смяна са
провеждани обученията.
ПО ИСКАНЕТО за назначаване на международен социален доклад, се придържа
към мотивите на определение № 3770/25.10.2021г.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 16.05.2019 година от 14:00 часа.
АДВ.Б.: Имам дело в Добрич в 14:30ч., Административен съд.
АДВ.Д.: Ние сме двама адвокати, аз ще присъствам.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 16.05.2022 година от 14:00 часа, за която дата и час страните са уведомени.
ОБЯВЯВА следващото съдебно заседание за последно по събиране на доказателства.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12