Р Е Ш Е Н И Е №208
гр. Враца,21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното
от младши съдия Никифорски в.гр.дело
N 206 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по по въззивна жалба вх. № 943 / 08.02.2019 година, подадена от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, чрез юрисконсулт П.П. срещу Решение № 13 от 28.01.2019 г. на
Районен съд - гр. Бяла Слатина, постановено по гр. д. № 586/2018 година.
Отправя
се искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените от дружеството искове.Претендират
се разноски направени пред двете инстанции.
С подадената въззивна жалба се обжалва
изцяло Решение № 13 от 28.01.2019 г. на Районен съд - гр. Бяла Слатина,
постановено по гр. д. № 586/2018 година.
Твърди се във въззивната жалба, че
решението на съда е неправилно.
На първо място се посочва, че за да
отхвърли предявените срещу И.В.П. искове за установяване на дължимост на
вземането на кредитора по договор за паричен заем
CREX-14140490,първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че
вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България не е станало
изискуемо, което обстоятелство налагало оставянето на исковата претенция без
уважение.Развиват се подробни съображения в тази насока.
Твърди се също така, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът не е
взел предвид обстоятелството, че към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата - 20.12.2017 г.
Аргументира се, че съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, поради което, искът е следвало да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Препис
от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна И.В.П., която в срока
по чл. 263 ГПК не е депозирала писмен
отговор на жалбата.
Посочва
се, че първоинстанционният съд правилно е установил, че е налице фактическия
състав, необходим за уважаването на предявения иск, като отчитайки неговото
настъпване, точно и правилно е приложил релевантните правни норми.Навеждат се
аргументи, че при правилно установена от съда фактическа обстановка, последният
е направил напълно обосновани и подкрепящи се изцяло от доказателствата по
делото правни изводи, поради което е постановено едно правилно и обосновано решение по делото,
което следва да бъде потвърдено, а съответно въззивната жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Атакуваното
решение на РС - гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.
Районен
съд - гр. Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, срещу И.В.П. установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 1894/2017 г. по
описа на РС- Бяла Слатина, за сумата от 1380,24лв. представляваща предоставен
кредит по Договор за потребителски заем CREX-14140490/04.11.2016г., за сумата
от 198,72лв., представляваща възнаградителна лихва, за сумата от 113,17лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 11.12.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 22.12.2017г., до окончателното ѝ заплащане.
Първостепенният
съд е отхвърлил така заявените претенции, като е:
ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж,к, Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Ц. С., срещу И.В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по гр. д. № 1894/2017 г. по описа на РС- Бяла Слатина, за сумата от
1380,24лв. представляваща предоставен кредит по Договор за потребителски заем
CREX-14140490/04.11.2016г., за сумата от 198,72лв., представляваща
възнаградителна лихва, за сумата от 113,17лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 20.02.2017г. до 11.12.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В
исковата молба ищеца твърди, че по силата на сключен Договор за потребителски заем
CREX-14140490/04.11.2016г. е предоставил на ответника паричен кредит. Поддържа,
че при неплащане на 2 месечни вноски цялото парично вземане на кредитодателя се
превръща в предсрочно изискуемо, за което на длъжника била изпратена покана.
Ответникът,
чрез назначения особен представител, е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, като оспорва иска по размер. В представени писмени бележки
твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Като
взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав
приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, за
дължимостта от И.В.П. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
********* на процесните суми, предявени
с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. №
1894/2017 г. по описа на РС- Бяла Слатина.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните по делото, а и се установява от Договор за потребителски кредит CREX-14140490/04.11.2016г.,
че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по отношение на което
от 01.02.2018г. е налице вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- Франция,
упражняващо дейността си чрез клона „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, е налице действително правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на
ответника кредит под формата на финансиране на избрани от кредитополучателя стоки
на обща стойност 1380,24лв.Договорът е подписан от страните. Съобразно
предвиденото в т. 1 от Условията на договора, сумата по кредита следва да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлява
изпълнение на задължението на кредитора и поражда задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитодателя 12 броя месечни вноски по
131,58лв.В т.3 от Условията на договор е уговорено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по
договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
От дубликат на служебен бон от 04.11.2016г. се
установява, че цената по финансираната с процесния договор покупка на стоки е
заплатена на „Технополис България“ ЕАД. В подкрепа на това са и представените
уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД до „Технополис
България“ ЕАД за сключения договор.
От
приложеното по делото извлечение от 10.05.2018г. по кредит CREX-14140490 се
установява, че се касае за 12 вноски, всяка от които в размер на 131,58лв.,
като е направено отбелязване, че до обявяване на кредита за предсрочно изискуем
няма получени плащания.
За
изясняване на обстоятелствата по делото районният съд е назначил и изслушал съдебно
- счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорена от страните.Установява
се от последното, че размерът на усвоената сума по кредита е в размер на 1380,24 лева, като няма постъпили
погасителни вноски от ответника - въззиваем, както и че общата дължима сума от
главница и лихва е в размер на 1578,96лв. съгласно погасителния план.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, налице ли е изискуемо вземане на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу И.В.П. за процесните суми, предявени с искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 1894/2017 г. по описа на РС- Бяла
Слатина.
За да отхвърли така заявените претенции, Районният съд
е достигнал до извода, че ищецът не е заявил изрично, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на зарповед
по чл.410 от ГПК,поради което не може да се приеме за установена изискуемостта
на претендираното вземане по договора.По тези съображения е приел, че
предявеният установителен иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен, тъй като към датата на подаване на заявлението заявителят-ищец
не е имал изискуемо вземане спрямо длъжника- ответник в посочения размер и на
заявеното основание - предсрочна изискуемост на всички вземания по договора.
Тези изводи на първостепенния съд са
неправилни.
Преди да изложи съображения за неправилност на
изводите на Районния съд от правна страна, настоящият съдебен състав намира, че следва да вземе отношение
по действителността на договора, независимо от обстоятелството, че няма
релевирани възражения от страните в тази насока.Безпротивречива е съдебната
практика, че за действителността на договора съдът следи служебно.Правилен и
законосъобразен е извода на първостепенният съд, че така сключения договор е
действителен. Договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от
29.07.2016г./.В нормата на чл. 22 ЗПК е регламентирано,че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно и
недвусмислено постигнато съгласие касателно размера на предоставения заем, общият
размер на плащанията /включително с посочен размер на първоначална вноска/,
стоката или услугата и нейна цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения
процент по кредита и годишният процент на разходите, погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността, както и датите на плащане на
погасителните вноски.Освен това правилно е отбелязал Районният съд, че изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая
не намира приложение, тъй като с договора не е уговорен референтен лихвен
процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия
случай.
Спорен беше в практиката въпроса относно това, допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Част от
съдилищата застъпваха становище, че е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
въз основа на
документ.
Според второто становище, когато в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение главницата и
договорната лихва са посочени като глобални суми, на основание именно
предсрочна изискуемост на
кредита и тази предсрочна изискуемост
не е настъпила
до датата на
подаване на заявлението, искът,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъде отхвърлен
изцяло.Съображенията за това се аргументират,че след
като надлежно релевираното основание
за възникване на
вземанията е предсрочна изискуемост на кредита, а фактите, относими към
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не са се осъществили преди
подаване на заявлението
за издаване на
заповед за изпълнение,
то вземането не е възникнало на предявеното основание.
Разнобоят в практиката бе преодолян с приемане на
Тълкувателно решение от 02.04.2019 г.,постановено по тълк. дело № 8 / 2017 г.
на ОСГТК на ВКС. В т.1 от
цитираното тълкувателно решение Върховнта съдебна инстанция прие, че длъжникът
- ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост,то не
може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде
отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това
вземане по отношение на вече падежираните вноски.
В т.1.2 е прието, че съгласно задължителните указания
в т. 9 на Тълкувателно решение No 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело No
4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение,с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Последователното
прилагане на този принцип,а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са
от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и настъпването на
падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК. Това е обусловено и от момента, към който се формира силата на
пресъдено нещо-приключване на
съдебното дирене,след което решението е влязло в сила. След като се
приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира
сила на пресъдено нещо,а не
към момента на
подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение,искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите
вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
Установява се от представения договор за кредит и
приложения към него погасителен план, че към приключване на съдебното дирене
пред въззивната инстанция са падежирали всички вноски по кредита, което обстоятелство, впрочем, е било
налице и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Следвотаелно,съообразявайки това
обстоятелство и спазвайки задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно
решение от 02.04.2019 г.,постановено по тълк. дело № 8 / 2017 г. на ОСГТК на
ВКС, описани по - горе, се налага извода за неправилност на първостепенният
съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло, включително и в частта за
разноските, като бъдат уважени прявените от въззивното дружество искове.
При така установеното,предявените искове
са основателни, поради което неправилно са отхвърлени от контролирания съд.
По разноските: Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , И.В.П. с
ЕГН:********** следва да бъде осъдена да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, направените по делото разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 805.21 лева, от
които:155.21 лева - държавна такса за заповедното и исковото производство, 300
лева - възнаграждение за особен представител, 50 лева възнаграждение за
юрисконсултско представителство в заповедното производство и 100 лева за
представителство в исковото производство, както и сумата от 200 лева - депозит за вещо лице.И.П.
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството - въззивник и сторените от
последното разноски пред въззивната инстанция, а именно: 33.84 лв. - такса за въззивно обжалване и
300 лева - възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 13 от 28.01.2019 г. на Районен съд - гр. Бяла Слатина,
постановено по гр. д. № 586/2018 година, включително и в частта за разноските и
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж,к, Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
против И.В.П., ЕГН:********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1380,24лв. представляваща главница по предоставен кредит по Договор за
потребителски заем CREX-14140490/04.11.2016г., сумата от 198,72лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017
г, сумата от 113,17лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 11.12.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които
е издадена заповед за изпълнение № 1212 / 22.12.2017 г., по
ч.гр. д. № 1894/2017 г. по описа на РС - гр.Бяла Слатина.
ОСЪЖДА
И.В.П. с ЕГН:********** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж,к, Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14
сумата от 805.21 лева,представляваща съдебни разноски за първостепенния районен
съд.
ОСЪЖДА
И.В.П. с ЕГН:********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж,к,
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 334.84 лева, представляваща
съдебни разноски за въззивна инстанция, от които 33.84 лв. - такса за въззивно
обжалване и 300 лева - възнаграждение за особен представител.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........