РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2282

 

гр. Пловдив,  10.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и втори октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1644 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на М.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.М.Р., срещу Заповед № 20-1030-001075 от 09.05.2020 г. на началник на група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Оспорва се отразената в административния акт фактическа обстановка. Поддържа се, че оспорващият не е изпълнил предписанието на контролните органи за медицинско изследване по независещи от него причини. Сочи се, че не е било осигурено своевременно присъствие на полицейски органи за вземане на пробата, както и късно явяване на медицинския персонал, ангажиран с провеждане на изследването. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник на група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Съставен е АУАН № АА540236/09.05.2020 г. от Г.В.М.- на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 09.05.2020 г., около 22:00 часа, в гр. Раковски, ул. „Георги С. Раковски“ – до № 175, М.М.А. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *** /лична собственост/ отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с предоставеното му техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM-0024. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0062103, в който е отразен отказа на водача да бъде тестван с техническо средство и изборът му да проведе медицинско изследване. За последното е дадено предписание да бъде извършено до 40 минути в РСМП – гр. Раковски. Талонът е връчен на 09.05.2020г. в 22:25 часа.

Според карта № 958/26334 от 09.05.2020г., издадена от доктор Ф. при Център за спешна медицинска помощ – Пловдив, филиал Раковски, М.М.А. е пристигнал във филиала в 22:55 часа и е изчакал идването на лекар, пред който заявил, че ще даде кръв за изселване пред свидетел – полицай. При пристигане на полицай от РПУ – Раковски пациентът се отказва от правото си да даде алкохолна проба. 

По данни от информационната система на ЦСМП – Пловдив, отразени в справка № 26334 от 22.07.2020г. М.А. е отказал да даде кръвна проба пред полицаите и медицинското лице К. Г.Ф. в 00:34 часа.

Съгласно регистрационния журнал на ЦСМП – Пловдив от 09.05.2020г. явяването на М.М.А. е регистрирано под номер А 958/26334, за който е повикан медицински екип в 23:28 часа, който е тръгнал в 00:00 часа и се е върнал в 00:34 часа, поради отказ на пациента да даде кръвна проба.

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 20-1030-001075 от 09.05.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл. 174, т.3, пр. 1 от ЗДвП, е приложил спрямо М.М.А. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи М. В. М. е назначен на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив.

8. По делото се събраха показанията на свидетелите: К. Г.Ф. и Й.Й.Г. ***, В.Г. А. – съпруга на оспорващия и И. С. Й. – колега на оспорващия.

8.1. Свидетелят Ф. заявява, че  работя във филиала за Спешна медицинска помощ в гр. Раковски като лекар от 10 години. За случая помни, че мед. сестра и съобщила, че има човек във филиала, който е доведен от полицията за кръвна проба. Това било около полунощ. Върнала се във филиала около полунощ, при което видяла отвън на пейката да седят М., след това разбрала, че така се казва, както и неговата съпруга. Сестра Г. й обяснила, че пациентът е отказал дрегер и чака за кръвна проба. Поканила ги в манипулационната, въвели случая и започнала прегледа, който не могла да завърши. Това се случило след полунощ. Не довършила прегледа, защото пациентът самоволно излязъл. Казал, че няма да дава кръвна проба и излязъл от сградата. Това се случило пред мед. сестра. Ф. попълнила Карта № 95826334, която разпознава на л. 30 от делото и Регистър на л. 32 по делото. Не си спомня пациентът да е посочил причина, защо отказа да му се вземе кръвна проба. Бил видимо в нетрезво състояние.  Ф. излязла навън и видяла трето лице с голяма опаковка вода, с която пациентът бил започнал да се оводнява. В момента на отказа нямало полицаи.

Свидетелят пояснява съдържанието на карта № 95826334, като сочи, че 23:28 ч. на 09.05.2020 г. е часът, в който сестрата я е уведомила в Районен координационен център, че има пациент във филиала. По това време била на случай, а 00:00 ч. е часът, в който се върнала във филиала. Другият час е часът – 00:34 ч., е часът, в който прегледът е прекъснат по инициатива на пациента и той е напуснал самоволно филиала.

8.2. Свидетелят Г. заявява, че работи във филиал за Спешна медицинска помощ в гр. Раковски от 10 години като мед. сестра. В конкретния случай на 09.05.2020 г. била нощна смяна, която започва от 18:30 ч. до 07:30 ч. на 10.05.2020 г. Г-н А. пристигнал във филиала в 22:55 ч. на 09.05.2020 г. Посрещнала пациента на вратата и му обяснила, че в момента не разполагат с екип. Когато А. пристигнал, нямало полиция с него. Бил със съпругата си и още едно лице. Представил й фиш, че трябва да му се вземе алкохолна проба. Свидетелят разпознава на л. 32 по делото, попълнен от него журнал за регистриране на пациенти. Обяснила на пациента, че няма екип и за да се извърши такова изследване трябва да попита в координационния център, който се намира в Пловдив, за да й бъде разрешено тя да взема такова изследване. Тъй като пациентът не е давал проба на дрегер, завеждащият от координационния център я посъветвал, че е добре екипът да се прибере и в присъствие на лекар да се вземе изследването. Екипът пристигнал във филиала точно в 00:00 ч. След пристигането на др. Ф., за да проведат такова изследване, трябвало да присъства и полицай. Когато дрегерът покаже проба под 1,2 промила, няма нужда от полицай, но в този случай нямали данни от дрегер и затова трябвало да присъства полицай. Свидетелят лично се обадил в районното управление да изпратят полицай. Полицаят се забавил 10–20 мин. В момента, в който полицаят пристигнал, докторът започна да извършва прегледа на пациента в кабинета. Прегледът започнал с пациента А. в присъствието на лекаря и присъствие на свидетелката Г.. След около 5 мин., след като започнал прегледът, в кабинета влязъл полицаят и пациентът се отказал да даде кръвна проба. По време на извършване на прегледа докторът попълнил амбулаторна карта, която свидетелят разпознава на л 30 по делото. Съпругата на А. не присъствала в кабинета. Тя била отвън. Пациентът не посочил причина защо отказва да се подложи на изследването.

8.3. Свидетелката А., заявява че талонът за медицински изследване - л. 12 по делото, е съставен в нейно присъствие от органите на полицията. Разпознава подписа на съпруга си, че не желае да бъде използван дрегер анализатор. Същият подпис разпознава и  срещу отметката „да“ за медицинското изследване.  Била е в Центъра за СМП със съпруга си, където Й.Г. им казала, че лекарката била по спешност и в момента я няма и трябва да изчакат. През това време в 23:30 ч. пристигнала полицията – същите полицаи, които го били спрели. Попитали ги дали М. ще дава кръв, след което си тръгнали. Лекарката пристигнала в 00:20 ч.-00:30 ч. Казала, че ще се обади на полицията, за да присъства. В 01:00 ч. пристигнали двама полицаи. В сградата влезли свидетелката, съпругът й и двамата полицаи. Лекарката я върнала, защото била без маска и свидетелката  излязла. И. Й. й дал маска и се върнала в сградата отново. Когато се върнала, на съпругът й му станало лошо и той излязъл от кабинета. По време на прегледа била вътре в кабинета и не видяла да се съставят някакви документи. Като излезли всички полицаят провел някакъв разговор по телефона, не разбрала с кого, и казал, че времето е просрочено и може да си тръгват.

8.4. Свидетелят Й. заявява, че  А. работи във фирма „Мис“ ООД, в която е управител може от 2000 г.–2002 г., като шофьор на камион и селскостопанска техника. На 09.05.2020 г. придружил А. до болницата, където пристигнали към 22:45 ч. Посрещнала ги сестрата, която им казала, че не може да вземе кръвна проба без присъствие на дежурен лекар и дежурен патрул от местното РПУ. Обадила се на дежурния лекар и обяснила, че става въпрос за вземане на кръвна проба и тогава разбрали, че дежурният лекар е на спешен случай. В този момент нямало представители на полиция. Лекарят пристигнал около 01:00 ч. по това време имало и полицай. Свидетелят стоял в колата, съпругата на А. също, а А. влязъл в кабинета. Съпругата на А. отишла в кабинета и се върнала се след 2 мин. и казала, че на М. му става лошо. Свидетелят я посъветвал да не дава кръв. Й. влязъл и заварил един полицай вътре в кабинета, дежурната лекарка и сестрата. Съпругата на А. останала отвън. А. първо поискала от свидетеля маска и се върнала отново в сградата. След това се върнала отново и обяснила, че на съпруга й му е прилошало.

IV. За правото:

9. Описаните в АУАН № АА540236/09.05.2020 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая между страните е налице спор както по отношение на фактите, така и по приложението на закона.

10. Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които по т.2 "а", б. „Б: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Правилото на чл. 2, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.) въвежда задължение, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице да  изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Според чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.

11. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

12. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.  Отказът за съдействие на водача при упражнения контрол е удостоверен по законоустановения ред. По смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП отказът да бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнението на предписанието за медицинско изследване са поставени като алтернативни нарушения и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна административна мярка. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на административна принуда. Съдът намира за безспорно установено, че оспорващият е отказал да бъде тестван с техническо средство. Не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. В този аспект съдът кредитира свидетелските показания на служителите в ЦСМП – Пловдив, които се явяват логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със съвкупния доказателствен материал. От доказателствена по делото безспорно се установява, че оспорващият е отказал да даде кръвна проба в ситуация, когато му е било осигурено присъствие на лекарски екип и представител на органите на полицията. Причините за отказа се явяват ирелевантни, а и необосновани, предвид липсата на доказателства, че здравословното състояние на водача обективно не е позволявало изпълнение на предписанието за медицинско изследване.

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. А., които се явяват изолирани и в съществено противоречие с тези медицинските лица и писмените доказателства по делото, но още повече некореспондират напълно и с показанията на св. Й..

Безспорно е също, че едва след отказа на водача органите на полицията са приели, че медицинското изследване няма да бъде извършено и са го уведомили за това. Времевият диапазон и хронологията на процесните събития е изцяло в полза на водача, доколкото по – късното вземане на проба би могло да установи по – ниска концентрация на алкохол в кръвта. Въпреки това същият е отказал самоволно да изпълни медицинското изследване, с което безспорно е реализирал фактическия състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, която се явява законосъобразно приложена в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

В административния акт не са изложени конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение.

13. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските.

14. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.М.Р., срещу Заповед № 20-1030-001075 от 09.05.2020 г. на началник на група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.                

 

Административен съдия: /П/