№ 430
гр. Варна, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500496 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба вх. №
6524/25.01.2024г. от П. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап.
20, чрез адв. Зв.С. против решение № 4176/20.12.2023г. по гр.д. № 11350/2023г. на 14-ти
състав на ВРС, в частта в която е осъдена да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г. Т. К.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 02.05.2023 г.
/датата на навършване на пълнолетие от ищцата/ до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, с падеж първо число на месеца за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до
окончателното плащане на задължението, на осн.чл.144 СК и чл.86 ЗЗД.
Счита, че ВРС е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано
решение, като е подменил обективни факти по делото, интерпретирал ги е едностранчиво,
както и част от събраните по делото доказателства, обсъдил е твърде превратно и не е
възприел правилно представените от нея и приети от съда писмени доказателства, в резултат
от което е достигнал до погрешни правни изводи. Събраните по делото доказателства не са
достатъчни да обосноват извода за основателност на исковата претенция спрямо нея.
Изказва становище, че исковата претенция е заведена от дъщеря й под давление на бившия й
партньор В.Б.Н., който подбуден от користни цели успял да настрои дъщеря й срещу нея.
Дъщеря й знае, че изнемогва финансово, като разчита единствено на заплатата си на
1
шивачка към „А.В.“ ЕООД, живее с родителите си в общинско жилище дължи издръжка и
на ненавършилото си пълнолетие дете, бащата не заплаща дължимата от него издръжка от
280.00лв. Ако плаща издръжка и на навършилата пълнолетие своя дъщеря, това би
представлявало за нея особено затруднение.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена ,ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Т. К. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „О.“, № 18, чрез назначения й по ЗПрП представител адв.
Хр.Д., с който оспорва въззивната жалба, като недопустима поради просрочие, евентуално
като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба ищцата Г. Т. К. ЕГН **********, действаща чрез назначения й
по ЗПрП представител адв. Хр.Д., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Ш.“, № 18, ет. 3, офис
*** излага, че ответниците Т. К. Т. и П. М. С. са нейни родители. На 02.05.2023г. навършила
пълнолетие, но не е завършила все още средното си образование. През учебната 2023г.-
2024г. е ученичка в 12-ти клас на ПГГСД „Н.Х.“-Варна.
След раздялата на родителите й, когато е била на 2-годишна възраст, до
постановяването на решение № 925/04.04.2022г. по гр.д. № 1396/2022г. на ВРС баща й не е
плащал издръжка. След това заплащал 220.00лв. месечно. Той превеждал издръжката по
сметка на майка й, но майка й използвала парите за лични нужди и рядко й давала джобни
пари.
До м.март 2023г. живяла в жилище в гр. Варна, жк „Вл.В.“, заедно с майка си, по-
малкия си брат, баба си и дядо си по майчина линия и братовчед си. Майка й се държала зле
с нея. Не я пускала да излиза, биела я. Дядо и също посягал. Те двамата злоупотребявали с
алкохол.
В края на 2022г. и до началото на тази година /2023г./ работела петък, събота и
неделя като сервитьорка в хотел „И.“. Получавала заплата от 1000.00лв. и купони за храна от
200.00лв. С тези пари плащала наема сметките за жилището, купувала продукти. Майка й
без нейно знание вземала пари от портмонето й, а веднъж взела цялата й заплата, която
току-що била получила. Скарали се и майка й я пребила. От тогава напуснала жилището и се
установила при приятеля си Д.Г., с когото заживяла на квартира в гр. Варна, ул. „О.“, № 18.
Той плащал наема и се грижел да има пари, защото напуснала работа. Мъжът с когото
живяла майка й и от когото има дете, но в момента са разделени се занимавал със
строително-ремонтни дейности и когато работата не била тежка, той я викал да му помага и
й давал пари. Давал й и винаги когато има възможност. Той се грижел за нея повече от
родителите й.
След навършване на пълнолетие баща й заявил по телефона, че повече няма да й дава
издръжка, дори и да е ученичка. Майка й също отказала.
2
През 2022г. получавала стипендия за успех от 55.00лв. месечно. Надява се и тази
година да получава, но сумата е прекалено ниска да задоволява нуждите й. Иска след
завършване на средното си образование, да продължи обучението си в университет.
Твърди, че не притежава имущество и не работи, защото е ученичка. Разчита на
помощта на приятеля си и на втория си баща, защото и двамата й родители отказват да се
грижат за нея и да й дават издръжка, въпреки, че и двамата притежават финансови
възможности за това. Баща й няма други деца и доколкото знае работи в сферата на
строителството, но не декларира доходи от дейността си. Майка й работи като шивачка и
има още едно дете от втория си мъж-брат й на 9 години.
Моли се да бъдат осъдени майка й и баща й да й заплащат месечна издръжка от
250.00лв., считано от датата на навършване на пълнолетие-02.05.2023., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
В писмения си отговор ответникът Т. К. Т. ЕГН ********** от с. К., община А., В.
област, чрез адв. П.Г. оспорва предявения иск като неоснователен. След навършване на
пълнолетие, дъщеря му има възможност да работи и да се грижи за себе си. Живее на
семейни начала с приятеля си, който е пълнолетен и работоспособен и може да се грижи за
себе си и за нея, а общите им доходи са достатъчни да покрият разходите им. Заявява, че той
е трайно безработен, няма доходи от имущество, наеми и др. От 17 години живее с
партньорката си, която поема разходите за издръжката на семейството. Има малко камионче,
с което извършва транспортни услуги срещу заплащане, но поръчките са по-скоро
изключение. Наред с това се грижи за болната си майка, която има нужда от ежедневни
грижи и медицински изделия и лекарства. По сведение на майката на дъщеря му, тя
безпричинно не ходи на училище. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П. М. С. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20, чрез адв. Зв.С. е подала отговор, в който оспорва
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Твърденията в исковата молба
според нея в по-голямата си част са лъжи с цел да бъде злепоставена пред съда. До края на
м.октомври 2022 г. дъщеря й живяла с нея, с по-малкия си брат и с баба си и дядо си по
майчина линия. След като се запознала с приятеля си напуснала жилището по своя воля и
заживяла с него. Въобще не се съобразявала с мнението на майка си, излизала вечер,
отсъствала често от училище, не се прибирала по цели нощи. Сочи, че производството е
инициирано по идея на лицето В. Н., с когото съжителствала на съпружески начала и се
разделили, но води съдебни дела във връзка с родителските права по отношение на общото
им дете. В тези производства, Н. е привлякъл за свидетел на своя страна дъщеря й чрез
манипулативни действия. Тя не я търси по никакъв предлог, не я уважава като родител,
приема е единствено като източник на доходи. Позовава се на разпоредбата на чл.151, ал.1
СК като квалифицира отношението на ищцата към нея като тежко провинение, изразяващо
се в пълно неуважение. Оспорва твърденията, че не е полагала грижи за дъщеря си и че е
вземала парите за нейната издръжка, заплащана от бащата до навършване на пълнолетие.
3
Заявява, че не разполага със средства, които й позволяват да заплаща издръжка на
пълнолетната си дъщеря. Има малолетно дете от връзката си с В. Н., който използва дъщеря
й да свидетелства срещу нея по делото за родителски права. Всеки допълнителен разход би я
поставил под линията на бедността.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена.
Не се спори между страните и се установява от представеното по
първоинстанционното дело удостоверение за раждане, че Г. Т. К. е родена на 02.05.2005г. от
майка П. М. С. и баща Т. К. Т..
Не се спори също и са представени писмени доказателства за това-служебна бележка
№ 897/28.08.2023г. и служебна бележка № 76/27.11.2023г., че ищцата, настояща въззиваема
през учебната 2023/2024г. е ученичка в 12 „б“ клас на ПГГСД „Н.Х.“-Варна, по професия
Дизайнер, специалност Интериорен дизайн. Средният успех на ученичката за първи срок на
уч. 2022/2023г. е отличен 5.50, а средният годишен успех-много добър 5.21. Не е спорно, че
посещава учебни занятия, макар и при наличието на 52 отсъствия по уважителни причини и
49 отсъствия по неуважителни причини в периода от 15.0.2023г. до 03.11.2023г. Видно, Г. К.
има постижения в областта на изобразителното изкуство, като м.02.2023г. е заела трито
място на Националния конкурс „Моите детски мечти“ 2023г. и Грамота Златен медал от
21.04.2023г. на Четиринадесетия международен конкурс за компютърна рисунка и колаж
„Творчество без граници“ Х. 2023г. През м.октомври 2023г. „Център за социална
рехабилитация и интеграция „Ч.“ е присъдил на Г. К. Златно сърце за личен принос,. Тя е
взела участие и в инициативата „Мениджър за един ден“ на 27.04.2023г., организирана от
Д.А.Б.. Г. Т. К. е и председател на Ученическия съвет в ПГГСД „Н.Х.“-Варна, видно от
Приемо-предавателния протокол от 11.01.2023г.
От записа на стр. 6 и 7 от трудовата книжка на Г. Т. К. се установява, че същата е
работила в ресторанта на хотел „И.“ АД в периода от 18.07.2022г. до 04.01.2023г. при
основно трудово възнаграждение от 850.00лв., на 7-часов работен ден.
От удостоверение от 08.11.2023г., изд. от НАП е видно, че за Г. Т. К. в периода от
01.08.2023г. до 31.10.2023г. няма деклариран осигурителен доход и няма действащи трудови
договори. Според данните по справка от АВ на 09.11.2023г. от всички Служби по
вписванията, за Г. Т. К. няма налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания
за периода от 01.01.1991г. до 09.11.2023г.
От удостоверение за раждане на А. В.в Б. ЕГН *********** е видно, че негови
родители са В.Б.Н. и П. М. С., последната майка и на ищцата Г. Т. К..
От удостоверение изх. № 36/17.10.2023г., изд. от „А.-В.“ ЕООД е видно, че средното
месечно нетно възнаграждение на П. М. С. за периода от м.09.2022г. до м.08.2023г. е в
4
размер на 490.94лв. Според удостоверение изх. № 30/10.11.2023г., изд. от „А.-В.“ ЕООД е
видно, че средното месечно нетно възнаграждение на П. М. С. за периода от м.11.2022г. до
м.10.2023г. е в размер на 526.17лв..
От договор за стоков кредит от 09.04.2022г. се установява, че П. М. С. го е сключила
за закупуване на мебели на стойност 571.18лв. и застраховка от 13.18лв., при уговорен
фиксиран лихвен процент, и годишен процент на разходите, за срок за издължаване от 3
месеца. От договор за стоков кредит от 22.04.2022г. се установява, че П. М. С. го е сключила
за закупуване на приста на стойност 317.00лв., при уговорен фиксиран лихвен процент, и
годишен процент на разходите, за срок за издължаване от 12 месеца.
Съгласно заповед № 52/05.06.2020г. на Кмета на Район „Вл.В.“, в общински
жилищен имот, находящ се в гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20 са настанени, както
следва: А/. М.С.С. и Д.П. С. и Б/. П. М. С., Г. Т. К. и А. В.в Б., при наемна цена от 69.70лв.
П. М. С. е била собственик на лек автомобил Д.Л. в периода от 15.11.2018г. до
13.05.2022г.
Представени са данни и за Т. К. Т., видно от които е безработен, регистриран в БТ-
Варна. Той е собственик на 4 МПС. Представена е справка от всички Служби по вписвания
за периода от 01.01.1991г. до 08.11.2023г., според която има 28 записа.
Пред ВРС са изслушани показанията на свидетеля В.Б.Н.-воден от ищцата и И.И.К.-
воден от ответника.
Св. Н. свидетелства, че е живял на съпружески начала с майката на ищцата П. М. С.,
от която има родено дете и за родителските права за което с майката водят съдебни дела.
Разделили се в края на м.април 2022г. Г. живяла при тях. След раздялата единствената
информация за нея била от споделеното от братчето й с него. От него свидетелят узнал, че тя
започнала работа през лятото на Златни пясъци като сервитьорка в „И.“. Там се запознала с
едно момче. Вкъщи дядо й и майка й постоянно имали пререкания за пари. Не им стигали и
Г. решила да поработи. Работила до края на януари. Скарала се с дядо си и майка си. После
се изнесла от дома им и отишла да живее при своя познат М. и сестра му. Излезли на
квартира. Въпреки това продължавала да помага на майка си с вземане на по-малкото братче
от училище. Така от края на януари започнали да контактуват с Г.. Тя не работела, но ходела
да помага на приятеля си, който се занимавал с разносна търговия и имал много поръчки. Не
им стигали парите, защото плащали квартира. Свидетелят започнал да помага на Г. с
каквото може, въпреки, че и на него не му стигали средствата, защото водел дела. Започнал
да й дава някакви сумички от м.април. През м.август приятелят й се върнал в родния си гр.
Ш., освободили квартирата и Г. приела свидетелят да й помага. Оттогава заживяла при него,
като помагала за отглеждането на братчето си. Биологичният й баща бил осъден от майка й
миналата година за издръжка. Тогава той й платил една сума на куп. На 16.05.2023г. майка й
й открила сметка в ДСК, където й превеждала парите от издръжката. Тази сметка е различна
от сметката на П. С.. Признава, че е имал пълномощно от 2014г. и многократно е теглил
суми от сметката на П. С., по която получавала заплатата си от около 1000.00лв.месечно.
5
Там постъпвали и сумите за издръжка от бащата на момичето. От 2019г. имал и
пълномощно за внос и регистрация на МПС. Възникнали спорове между Г. и майка й,
защото майката задържала една сума пари. Нейните нужди нараствали. Предстои й да бъде
абитуриентка. В училище се справяла добре. Печели конкурси, на които представя
училището. Получава грамоти. Будно дете е. За тези награди от Общината й е отпусната
стипендия от 100.00лв., но още не я е получила. Свидетелства за имущественото състояние
на бащата на Г.. Според свидетеля П. С. употребява алкохол и затова стават скандали с баща
й. Майката работела. Събота и неделя ходела при работодателя си, който я кара да почиства
срещу допълнително заплащане. Не установява размер. На въпроса на процесуалния
представител на П. С. за колата, свидетелят отказва да отговаря, под претекст, „че това са
си много лични неща“, но признава, че е получил впоследствие пари.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Така предявеният на 01.09.2023г. от Г. Т. К. иск за издръжка намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 144 от СК и касае периода от 01.09.2023г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. За периода от
02.05.2023г.-датата на навършване на пълнолетие от страна на Г. Т. К. до датата на
завеждане на иска в съда-31.08.2023г. исковата претенция е с правно осн. чл. 149 от
СК.
Според разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото
си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За да се явява основателен искът за присъждане на издръжка на осн. чл. 144 от
СК, следва да са налице при условията на едновременност следните предпоставки:
ищецът да е пълнолетен, да е налице невъзможност той да се издържа от доходите си
или от използването на имуществото си, да учи редовно в средно учебно заведение, да
не е навършил двадесет годишна възраст и даването на издръжка да не съставлява
особено затруднение за родителите.
Не се спори и от представените по първоинстанционното дело писмени
доказателства се установява, че Г. Т. К. е пълнолетна дъщеря на ответниците П. М. С. и
Т. К. Т., тя е ученичка в Професионална гимназия по горско стопанство и
дървообработване „Н.Х.“-Варна в исковия период и към момента не е навършила 20-
годишна възраст. Без правно значение по казуса е дали ученичката има отсъствия от
учебни занятия и защо част от тях са неизвинени, щом не е отстранена от учебното
заведение. Видно тя е отличничка, председател на училищния съвет в ПГГСД, с
разнообразни интереси, социално ангажирана, за което получава поощрения и грамоти.
Налага се изводът, че Г. К. има интелектуални възможности и желание да учи в университет
6
след завършване на средно образование.
С оглед неоспорените твърдения на ищцата, представените по
първоинстанционното дело писмени доказателства, включително справките от ТД на
НАП-Варна и Сл.по вписванията към АВ, както и събраните гласни доказателства, чрез
разпита на св. В. Н., следва да се приеме, че от м.януари 2023г. Г. Т. К. не работи и не
разполага със собствени доходи и имущество от които да се издържа. По думите на св.
В. Н. от м.април 2023г. до края на м.август 2023г. е била подпомагана финансово от
приятеля си, с когото съжителствала съвместно, а след раздялата им от него самия с
малки суми. Освен това той сочи, че през тази учебна година й е отпусната стипендия
от 100.00лв. месечно, но тази сума далеч не може да задоволи нуждите й. В случай, че
исковата претенция се явява основателна, това обстоятелство може да се отрази на
дължимия от майката размер на издръжката, доколкото въззивният спор е повдигнат
само от последната. Първоинстанционното решение в частта на присъдената от бащата
Т. К. Т. издръжка от 100.00лв. месечно е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът обаче намира, че П. М. С. не разполага с възможност да заплаща месечна
издръжка в полза на навършилата пълнолетие своя дъщеря, ученичка в средния курс на
обучение, без това да съставлява за нея особено затруднение. Следва да се има
предвид, че тя има задължение за заплащане на издръжка в полза на друго свое дете, но
ненавършило пълнолетие-А. В.в Б., роден на 20.01.2014г., което задължение е
безусловно и следователно с приоритет. Майката ползва общинско жилище, като
нуждаещо се лице, предоставено заедно със семейството на родителите й М. и Д.С. и
двете й деца-А. В.в Б. и Г. Т. К.. Наемната цена е 69.70лв. Дори и да се плаща
наполовина от двете семейства обитаващи жилището, в нейна тежест е сумата от
34.85лв. месечно. Вярно, че П. М. С. работи като шивачка, но средното нетно трудово
месечно възнаграждение, според представените 2бр. служебни бележки, изд. от „А.-В.“
ЕООД за периода от м.10.2022г. до м.08.2023г. е в размер на 490.94лв., а за периода от
м.11.2022г. до м.10.2023г.-в размер на 526.17лв., като е изплащала вноски по теглените
2бр. стокови кредита от 09.04.2022г. и 22.04.2022г. Средните й месечни нетни доходи,
видно са далеч под минималната работна заплата, която за 2022г. е 710.00лв., за 2023г.-
780.00лв., а за 2024г.-933лв., но са и под прага на бедност за 2022г. в размер на
525.00лв. Те са с 13.06лв., съответно с 1.17лв. над прага на бедност за 2023г. в размер
на 504.00лв., което означава, че всеки непредвиден разход в посочените размери би я
довел отново под прага на бедност. Установените й доходи са отново под или на прага
на бедност и за 2024г. в размер на 526.00лв., по статистически данни. Недоказано
остава, че П. М. С. продължава да ходи да чисти по искане на работодателя й събота и
неделя срещу допълнително заплащане, както сочи св. В. Н., след раздялата им през
м.април 2022г. и към момента, още по-малко размерът на това допълнително
възнаграждение. Не се установи П. М. С. да разполага с недвижимо имущество и МПС,
от които да е в състояние да си набавя допълнителни доходи. Според справката от
7
КАТ, тя е била вписана като собственик на лек автомобил Д.Л. в периода от
15.11.2018г. до отчуждаването им 13.05.2022г., т.е. преди завеждане на исковата
претенция и при раздялата й със св. В.Б.Н., който в о.с.з. на 15.11.2023г. е признал с
неохота, че в последствие е получил сумата пари.
Задължението на родителите, според разпоредбата на чл. 144 от СК не е
безусловно. В процесната хипотеза, при предявяване на исковата претенция въззиваемата е
била вече пълнолетна. Като такава, тя според законодателя вече следва да се грижи сама за
осигуряване на своята издръжка и въпреки разбиранията и традициите, че членовете на
семейството следва да си оказват помощ и материална подкрепа при нужда. С разпоредбата
на чл. 144 от СК е предвидено, по изключение, при наличието на всички посочени други
предпоставки, които при настоящия казус са налице, родителите да подпомагат
пълнолетните си учащи деца, в случай, че след задоволяване на всички свои екзистенциални
потребности, разполагат с достатъчно свободни средства, позволяващи им без затруднение
да дават претендираната издръжка. С оглед реализираните от майката на Г. Т. К. много
ниски средни нетни месечни доходи за правно релевантния период, както и с оглед
дължимостта на издръжката на малолетния към момента брат на въззиваемата, следва да се
приеме, че П. М. С., след задоволяване на собствените си нужди, не разполага с някакъв
остатък от месечните си доходи. Следователно, в процесната хипотеза, въззивницата не
разполага с материални възможности, които да й позволяват да заплаща исканата от
въззиваемата издръжка, без особено затруднение за себе си, като се вземе предвид, че след
удръжките за една година до завеждане на иска е получавала средно месечно нетно
възнаграждение в размер далеч под минималната за страната работна заплата за изследвания
период и до момента, а дори и около и под прага на бедност за същия период. Бъде ли
осъдена да заплаща издръжка, дори и в размер на 100.00лв. месечно, тя би разполагала
със сума, с която би било абсолютно невъзможно сама да се издържа и дава
приоритетно дължимата от нея издръжка за ненавършилото пълнолетие свое дете, като
всеки неочакват разход, бил той и незначителен би я изпратил далеч под линията на
бедността, нещо което не следва да се допуска, при преценката на съда за
възможностите на родителя да предоставя издръжка.
Искът с правно основание чл. 144 от СК, насочен срещу П. М. С. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По същите съображения неоснователен е и
искът с правно осн. чл. 149 от СК, насочен срещу нея. На това място следва да бъде
посочено, че нстоящият състав споделя извода на ВРС, че недоказано остава
възражението на ответницата, че дъщеря й е изгубила правото на издръжка,
осъществявайки състава на чл. 151, ал. 1 от СК, като е свидетелствала срещу нея по
водените с бившия й партньор дела и др., но не това променя резултата във въззивното
производство.
Първоинстанционното решение в частта следва да бъде отменено и исковите
претенции за издръжка, насочена срещу П. М. С., с правно осн. чл. 144 и чл. 149 от СК
8
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В останалите си части първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
С оглед изхода на спора въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивницата сумата от 472.00лв., от която заплатена държавна такса от 72.00лв. за
въззивното производство, съгласно разписката на л. 12 по делото и заплатено
адвокатско възнаграждение от 400.00лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 37 и л. 38 по делото, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4176/20.12.2023г. по гр.д. № 11350/2023г. на 14-ти състав на
ВРС, в частта в която П. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап.
20, е осъдена да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г. Т. К., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 02.05.2023 г. /датата на навършване на
пълнолетие от ищцата/ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане на
задължението, на осн.чл.144 СК и чл.86 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ш.“, № 18, ет.
3, офис ***, чрез назначения й по ЗПрП процесуален представител адв. Хр.Д. за осъждане
на майка й П. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20, да
заплаща месечна издръжка в размер на 100.00лв., считано от датата на завеждане на иска в
съда-01.09.2023г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, до настъпване на причина за изменение или
прекратяване, на осн. чл. 144 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ш.“, № 18, ет.
3, офис ***, чрез назначения й по ЗПрП процесуален представител адв. Хр.Д. за осъждане
на майка й П. М. С., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. ***, вх. 1, ап. 20, да
заплаща месечна издръжка в размер на 100.00лв., за периода от датата на навършване на
пълнолетие-02.05.2023г. до завеждане на исковата молба в съда-31.08.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда-
01.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 149 от СК.
В останалите си части първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ш.“, № 18, ет. 3, офис
***, чрез назначения й по ЗПрП процесуален представител адв. Хр.Д. да заплати на Г. Т. К.,
9
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ш.“, № 18, ет. 3, офис ***, чрез назначения й по
ЗПрП процесуален представител адв. Хр.Д. разноски за въззивната инстанция в размер на
472.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.
3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10