РЕШЕНИЕ
№ 648
***********, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20235530100287 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът Д. В. Р. твърди в исковата си молба, че на 17.05.2021 г. закупил следния
недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на гр.Стара Загора, ЕКАТТЕ
***********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***********.***********
/шест, осем, осем, пет, нула, точка, две, пет, три, точка, три, шест/, находящ се в
***********, местност БОЙЧОВ КЛАДЕНЕЦ,с трайно предназначение на територията:
ЗЕМЕДЕЛСКА и начин на трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от 596 кв.м. /петстотин деветдесет
и шест квадратни метра/, категория 9 /девета категория/ при граници и съседи:
********************** ***********.253.9501; **********************
***********.253.9502; ***********.*********** Описания имот ищеца придобил чрез
покупко-продажба, видно от приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
117, том III, peг. № 1710, дело № 204 от 2021 г. на Нотариус П.И с рег.№ 308 на
Нотариалната камара./Приложение № 1 към иска/.
След придобиване на имота и оглед на място на последния, Д. установил, че
липсвали колчета, обозначаващи границата между неговия имот и този, находящ се под
него, а именно означения с номер 38 на скица на поземлен имот № 15-596058-04.06.2021 г.
на поземлен имот с идентификатор ***********.*********** .
По тази причина се обърнал към „Геостил“ ООД, за да извърши трасиране и
обозначаване на реалните граници на собствения му имот съобразно кадастралната карта.
На 23.08.2021 г. инж. Г.Г представител на „Геостил“ООД извършил трасиране,
1
означаване и координиране на поземлен имот на ***********.***********, видно от
приложения като доказателство № 3 към иска Протокол за трасиране, означаване и
координиране на поземлен имот ***********.*********** по КККР на гр.Стара Загора.
При трасирането на имота инж. Груев установил, че част от постройката, бетоновата
пътека от пътя, означен на скицата под номер 9501 и голяма част от оградата с поставена на
нея метална врата на границата между поземлен имот с идентификатор ***********.253.38
и ***********.253.9501 попадали в имота му, като по този начин собственика на поземлен
имот с идентификатор ***********.253.38 е "завзел" и де факто отнел от владението на
ищеца около 180 кв.метра или близо 1/3 част от придобития от Р. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***********.***********.
Ищецът и техническото лице извършващо трасирането и обозначаването потърсили
собственика на съседния имот, за да получат достъп и извършат означаване на реалните
граници. От постройката в имота излезли възрастни мъж и жена, като мъжът заявил, че това
си е неговата земя, имал документи за постройката и нямал намерения да предприема
никакви действия по премахване на постройката, оградата или бетоновата пътека, влизащи в
имота му. Мъжът, представил се като А., отказал да подпише и протокола за трасиране, като
заявил, че не го признава. Заявил още, че бил говорил с "кмета", който го успокоил, че
никой не може да го мръдне от там. Подобно изявление навело ищеца на мисълта, че
съседът бил напълно наясно с факта, че е завзел част от чужд имот. Собственикът или
ползвателите на имот ***********.253.38 де факто са изместили самоволно и
противоправно горната граница на поземления си имот, разполагайки го перпендикулярно
спрямо пътя, а не диагонално, както следва да бъде според кадастралната карта и така са
отнели голяма част от имота на ищеца. За да избегне последващи проблеми Р. предложил на
възрастните хора сами да закупят имота, което те категорично отказали.
Р. се обърнал към Община Стара Загора за съдействие и извършване на проверка,
като от там му било отговорено, че тъй като се касае за поземлени имоти, извън регулация,
не биха могли да му съдействат и ищецът следва да защити правата си по съдебен ред.
От приложеното като доказателство към иска Копие от кадастрална карта с данни от
КРНИ за ***********.253.38 е видно, че собственик на имота бил именно ответницата С. А.
Д., която ищецът предполагал, че е дъщеря на лицата, живущи в постройката на съседния
поземлен имот с идентификатор ***********.253.38. Видно от последната скица в поземлен
имот с идентификатор ***********.253.38 било отразено наличие на сграда
***********.253.38.1, със застроена площ 7 кв.м., брой етажи-1, представляваща
селскостопанска сграда, а не постройка, годна за жилищни нужди.
Поради възникналия конфликт с обитателите на сградата в съседния поземлен имот,
ищецът решил да го обяви за продажба. Явили се няколко потенциални купувачи на
мястото, но след оглед на място се отказвали, с обяснението, че съседа им създавал
проблеми и ги "гонел" от имота.
С описаните по-горе неправомерни действия ответникът нарушавал правото на
собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор ***********.***********,
2
като му пречило да ползва правото си в пълен обем и го възпрепятствал да се разпореди с
имота.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника- С. А. Д., с постоянен
адрес: ***********, *********** да преустанови действията, с които нарушавала правото
му на собственост върху собствения му ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
***********.*********** /шест, осем, осем, пет, нула, точка, две, пет, три, точка, три,
шест/, находящ се в гр.Стара Загора, местност БОЙЧОВ КЛАДЕНЕЦ, с трайно
предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА и начин на трайно ползване ЛОЗЕ с площ
от 596 кв.м. /петстотин деветдесет и шест квадратни метра/, категория 9 /девета категория/
при граници и съседи: ********************** ***********.253.9501;
********************** ***********.253.9502; ***********.253.3, както и да премахне
последиците от неправомерните си действия, описани по-горе, а именно незаконно
изградените и попадащи в имота на ищеца постройка, бетонна пътека и ограда, както и да
му присъди направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.
А. Д., в който заявява, че ищецът Д. В. Р. се легитимирал като собственик на подробно
описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор № ***********.***********,
по силата на Нотариален акт № 117, том III, per. № 1710, н.д. № 204 от 17.05.2021 г. по описа
на кантората на Нотариус П.И , per. № 308 на НК София, с район на действие района на
Районен съд Стара Загора, следователно предявеният от него иск е процесуално допустим.
Сочи, че предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е неоснователен по следните
съображения:
Видно от приложения Нотариален акт № 163, том I, peг. № 991, дело № 74 от
29.04.2005 година, на Нотариус С.М, с peг. № 087 на Нотариалната камара София, с район
на действие района на Районен съд Стара Загора, ответницата е придобила правото на
собственост, чрез покупко-продажба от продавачите Д. М.З. и съпругата му Х.Т.З. на
следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с площ от 478 кв.м. /четиристотин
седемдесет и осем квадратни метра/ съгласно скица, а съгласно документ за собственост -
480 кв.м. /четиристотин и осемдесет квадратни метра/, находящ се в землището на град
Стара Загора, в местността „Бойчо бунар“, съставляващ поземлен имот № 38 /тридесет и
осем/ от кадастрален район 253 /двеста петдесет и три/ по плана на новообразуваните имоти
на град Стара Загора, код по ЕКАТТЕ ***********, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004
г. на Областния управител на област Стара Загора, с начин на трайно ползване - лозови
насаждения /нетерасирани/, ЗАЕДНО с построената в имота СЕЗОННА ПОСТРОЙКА със
застроена площ от 16,00 кв.м. /шестнадесет квадратни метра/, който поземлен имот е с
идентификатор № ***********.253.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД -18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение със Заповед 18-1039-05.02.2015 г. на Началника на СГКК Стара Загора
с адрес на поземления имот : град Стара Загора, м. „Бойчо Бунар“, с площ от 478 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска , начин на трайно ползване: Лозе,
3
категория на земята при неполивни условия: 9, номер по предходен план: 253038, при
съседи: ***********.253.39,***********.*********** ***********.***********,
***********.**********************.253.40.
Още при придобиването на имота през 2005 година било извършено трасиране и
били определени имотните граници, като родителите на ответницата, през летните месеци,
са заживели в къщичката, построена в имота, облагородили са го, засадили са плодни
дръвчета, а всяка година засаждат и обработват и зеленчуци.
Повече от 10-десет години, ответницата и семейството й, спокойно и
необезпокоявано били владели имота като собственици, без да е имало, каквито и да било
спорове и дела, относно имотните граници със съседите, включително и със съседите от
север, които ответницата, от придобиването на имота си през 2005 година, познавала по
малки имена - Х. и синът й М..
През 2018 година, 13 години след придобиването на имота от страна на ответницата,
се появявал проблем с имотната граница от север, повдигнат от собственика на имот № 36,
който се представял за Ж.Ж., който заявява, че е закупил имота от ЙО.С.Ц., който от своя
страна го е придобил по силата на Заповед № 10-00-2167/30.10.2017 г. на Кмета на Община
Стара Загора, вписана в Службата по вписванията изх.рег. № 12803, т. XXXIII, № 44 от
23.11.2017 г. Ответницата разбира, че имало нов план на новообразуваните имоти, за който
не била известена и се оказвало, че всички имоти от масив 253, следвало да си изместят
границите с около 6 метра на юг, което създавало огромни неудобства пред всички, тъй като
в имотите имало построени сгради, също и огради, а и имотите били в различно състояние.
Така, 44-четиридесет и четири от съседите, собственици на имоти в масив 253 подали
Заявление Вх. № 10-19-479/13.09.2018 г. за изменение на плана, и искане да се запазят
старите/съществуващите имотни граници, за да не се стига до воденето на дела. До
настоящия момент нямало произнасяне по посоченото заявление.
През 2021 година, поради нов спор със съседа от север на имота на ответницата, било
извършено трасиране, означаване и координиране по кадастралната карта на землището на
град Стара Загора, което видно от приложения Протокол от 24.09.2021 година установявало,
че след последното изменение на плана със Заповед РД-18-1039/05.02.2015 г., трасираните
граници не съвпадали с реалните граници на имота, които съществували от години, като
съгласно скица с номера на контролно измерени точки отклонението е с 6,75 м. от северната
страна на имота, където се намирала и построената в имота сграда - сезонна постройка с
площ от 16 кв.м.
Видно от приложеното Строително разрешение № 40/18.07.1991 г., издадено от
ОбНС Стара Загора праводателят на ответницата Д. М.З. е получил правото да построи и
извършил строителството на сезонната постройка в процесния недвижим имот със
съответните строителни книжа – архитектурен проект, изготвен от арх. Тошка П.Танева на
24.07.1991 г., с приложена Финансова сметка и стойност на необходимите строителни
материали от м.юли 1991 година.
4
Както сочи по-горе, през 2005 година, при закупуването на имота, ответницата е
настанила родителите си да живеят в сезонната постройка, находяща се в имота, където
същите живеели и към настоящия момент, обработвали мястото и се грижили за него като
добри стопани. Ответницата, тъй като работила и живее извън страната, на 03.01.2019 г.
била упълномощила баща си А.А.Я, да я представлява пред всички държавни, общински и
обществени органи, организации и институции по въпроси, свързани с процесния недвижим
имот, управлението и стопанисването му.
Сочи, че през 2018 година, правото на собственост на поземлен имот с
идентификатор № ***********.***********, било придобито от нов собственик, същият
трасирал имота, при което било установено разминаване в реалните от трасираните граници,
са започнали междусъседски проблеми.
Бащата на ответницата – А.А.Я, като упълномощено от нея лице, заедно с 43-
четиридесет и трима засегнати собственици на поземлени имоти в кв.253, в м.“Бойчо
Бунар“, подали посоченото по-горе заявление Вх. № 10-19- 479/13.09.2018 г. до Кмета на
Община Стара Загора. В последствие били подадени Писмо № 10-02-7699/23.10.2020 г.
отново до Кмета на Община Стара Загора, Писмо-жалба per. № 10-01-5754/24.08.2021 г. до
Кмета на Община Стара Загора и до Областния управител, Заявление за среща с Кмета рег.
№ 10-19-243/14.09.2021 г., Заявление за среща със заместник кмета по строителството № 10-
19-244/14.09.2021 г., всички с едно и също искане, Общинската и областната администрация
да се заемат с отстраняване на създалата се ситуация след приемането на плана на
новообразуваните имоти.
В отговор, упълномощеното от ответницата лице е получил писмо-отговор на една от
своите жалби Изх. № 10-11-12508/25.10.2021 г. и Писмо – отговор № АК-04-65/26.08.2021 г.,
с които бланкетно се пресъздава ситуацията с разминаването на имотните граници и се
цитират относимите материално-правни разпоредби на ЗСПЗЗ, без никоя от институциите
отговорни за проблема, действително да се заеме и да го отстрани.
След връчването на исковата молба по настоящото дело, упълномощеното от
ответницата лице и съседът, собственик на имота от южна страна – поземлен имот с
идентификатор № ***********.253.39, на 07.03.2023 година са имали нова среща с главния
архитект на Община Стара Загора и по негов съвет са подали нови жалби до Областна
администрация с *********** с искане да се извърши ново заснемане на кв. 253 в м. „Бойчо
Бунар“, да се върнат старите имотни граници, и да се предотвратят разправиите между
съседите и евентуалните бъдещи дела с искове за собственост, като настоящото дело.
Предвид посоченото обстоятелство и очевидно невиновното поведение, на който и да
било от съседите, пълномощникът на ответницата се свързала с процесуалния представител
на ищеца, с предложение и той да се присъедини към заявлението на останалите съседи до
Община Стара Загора и до Областна администрация за нанасяне на промяна на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти, поради допусната при заснемането явна фактическа
грешка, на което получила напълно необоснован отказ.
Твърди, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото
5
предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито
правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху
тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от
предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по
преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика.
Следователно за квалификацията на един иск по чл.108 ЗС или по чл.109 ЗС от
значение е дали посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на
ответника са довели до отнемане владението на ищеца или само ограничават пълноценното
му осъществяване.
В настоящия случай, нито ответницата, нито родителите й, които живеели в имота
ограничавали ищеца пълноценно да осъществява владение на имота си, придобито в
следствие на правото му на собственост. Проблемът бил съвсем друг и произтичал от
неправилното заснемане на всички новообразувани имоти при изработването на новия план
на новообразуваните имоти в кв. 253 в м. „Бойчо Бунар“, въпрос, който следва да бъде
разрешен не от съда, а от Общинска и Областна администрация град Стара Загора.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения негаторен иск, с
правно основание чл. 109 от ЗС с произтичащите законни последици.
Алтернативно моли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229,
ал.1, т.1 от ГПК, в случай че ищецът изрази съгласие затова, или на основание чл.229, ал.1,
т.7 от ГПК, до получаването на отговор по жалбите на съседите до Областна
администрация, подадени на 07.03.2023 година.
Претендира за разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 117, том III, рег.№ 1710,
дело №204 от 2021 г. по описа на нотариус П.И, на 17.05.2021 г. ищецът Д. В. Р. е придобил
чрез покупко-продажба поземлен имот с идентификатор ***********.*********** (шест,
осем, осем, пет, нула, точка, две, пет, три, точка, три, шест), находящ се в град Стара Загора,
п.к. 6000, местност БОЙЧОВ КЛАДЕНЕЦ с трайно предназначение на територията:
ЗЕМЕДЕЛСКА и начин на трайно ползване ЛОЗЕ с площ от 596 кв. м. (петстотин
деветдесет и шест квадратни метра), категория 9 (девета категория), при граници и съседи
********************** ********************** ***********.***********
***********.***********
6
Съгласно представената по делото скица на поземлен имот №15-596058/04.06.2021 г.,
поземлен имот с идентификатор ***********.*********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, се
намира в ***********, местност *********** и е със съседи имоти с идентификатори
***********.
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО000804БИ/17.01.2023 г., имот с
идентификатор ***********.*********** е с данъчна оценка 33,70 лв.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №163, том I, рег.№
991, дело №74 от 2005 г. по описа на нотариус С.М, на 29.04.2005 г., ответницата С. А. Д. е
придобила чрез покупко-продажба от Д. М.З. Поземлен имот с площ от 478 кв. м.
(четиристотин седемдесет и осем квадратни метра) по скица, а по нотариален акт – 480 кв.
м. (четиристотин и осемдесет квадратни метра), находящ се в землището на град Стара
Загора, в местността „Бойчо бунар“, съставляващ поземлен имот №38(тридесет и осем) от
кадастрален район 253 (двеста петдесет и три) по плана на новообразуваните имоти на
Стара Загора, код по ЕКАТТЕ ***********, одобрен със заповед *********** г. на
областният управител на област Стара Загора, с начин на трайно ползване – лозови
насаждения /нетерасирани/, заедно с построената в имота сезонна постройка със застроена
площ от 16,00 кв. м. (шестнадесет квадратни метра) при граници и съседи на имота: имот
№37 на И.Ж.М имот №36 на Д.С.П., имот №9501 на Община Стара Загора, имот № 39 на
И.Х.Д., имот № 40 на Я. К. И..
Видно от строително разрешение №40/18.07.1991 г., на Д. Занданов е било
разрешено да построи сезонна постройка в местност ***********, като в същото строително
разрешение не е упоменато точното местонахождение, на което следва да се построи
същата.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От
показанията на свидетеля Стефан Иванов Димов /без родство със страните/ се установява, че
притежавал имот в местност „Бойчо Бунар“ с номер №39, находящ се южно от имота на
ответницата - №38. Ответницата била собственик на имот №38 от 2005 г., който закупила от
Д. Занданов. Имотът на ответницата бил ограден от запад, като свидетелят предполага, че
границите са в същото състояние още от времето на предишния собственик. През 2018 г.
имот №36, находящ се северно от имота на ответницата бил закупен от човек на име Живко,
който извършил трасиране на имота си. От трасирането се установило, че ответницата била
навлязла в имот № 36. Тогава и свидетеля и ответницата си извадили скици на собствените
си имоти и извършили геодезическо заснемане. От последното било установено, че
постройката в имота на свидетеля попадала в имот №38, а тази на ответницата в №36.
От показанията на свидетеля Пена Ганчева Проданова /без родство със страните/ се
установява, че била собственик на имоти с номера №31 и №32 в местност „Бойчо Бунар“,
които притежавала от 1984 г. В имота на ответницата живеели родителите й, познавали се
със свидетеля и си говорили. Имала посеви в имота на ищеца, които премахнала след като
последният заявил, че щял да чисти имота си.
7
От показанията на свидетеля Д.ЙО.Г /без родство със страните/ се установява, че
притежавала имот № 35 в местността „Бойчо Бунар“. Между него и имота на ответницата
имало „междинен“ парцел. В имота на ответницата имало постройка, която съществувала
преди същият да бил закупен от нея. Имотът на ответницата бил ограден от запад с мрежа.
След като възникнали спорове между собствениците, свидетелката започнала да пише писма
до Община Стара Загора и била изготвена подписка. През 2017 г. разбрала, че имало ново
заснемане на имоти, при което се появил собственикът Йордан Цонев. Къщата на
ответницата останала в имота на ищеца.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза. Според заключението на вещите лица по същата, част от постройките,
бетонната пътека водеща към основната постройка на ответницата, попадат в поземлен имот
с идентификатор ***********.***********. Основната постройка попада изцяло в имота с
идентификатор ***********.***********. При извършеният оглед на място, в.л. са
установили следи от трасиране, маркирани със синя боя по източната ограда на имота, както
и една междинна точка по общата граница на процесните имоти. Трасираните точки дават
представа, че пътеката попада в част от имот ***********.*********** и
***********.253.35. При извършения оглед на място, вещите лица установяват наличието
на лека постройка с площ 37, 4 кв. м., изпълнена от лека конструкция, покрита с ламарина.
Постройката има една стая за обитаване, като за същата може да се предположи, че е
построена около 1991 г. Установено е, че имотът, ползван от ответницата е ограден с мрежа
и колове от изток, запад и юг. От север границата не е материализирана на място, а по
източната граница личат следи от трасиране на имоти, като знаците не съвпадат с границите
на място. В северната част на същия имот е изградена циментова пътека с шИ. около 1 м.,
която започва от северния край на източната ограда и успоредно на северната граница стига
до изградена в имота сграда, разположена в западния му край. Вещите лица са изготвили
скици на процесните имоти, отразени в кадастралната карта спрямо границите на ползване
на имот ***********.253.38 и спрямо сателитно изображение от 2023 г. От същите скици се
установява, че границите на ползване на имота с идентификатор ***********.253.38
попадат в източната част на имот ***********.253.38. В открито съдебно заседание, вещите
лица допълват, че около половината от имот №36 реално се ползва от ответницата. До
основната сграда на ответницата са пристроени тоалетна и паянтов навес. Фактически
съществуващата постройка попада изцяло в имот № 36.
От така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Искът по чл. 109 ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава
или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
8
собствения си имот. За да бъде успешно проведена тази форма на защита на вещното право
ищецът следва да установи: 1. Наличието на вещно право в патримониума си, чиято защита
се търси и индивидуализацията на вещта/имота; 2. Неоснователно действие или бездействие
от страна на ответника; 3. Фактът, че неоснователното действие на ответника пречи на
ищеца да упражнява правото си. /В този смисъл т. 3 от ТР №4/06.11.2017 по ТД №4/2015 г.
ОСГК на ВКС/.
По отношение собствеността на страните и индивидуализацията на имотите: От
представените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът действително е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***********.***********, находящ се в
*********** , местност ***********, с трайно предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: Лозе, с площ 596 кв. м., категория 9 при граници и съседи:
***********. Установява се също, че ответницата е собственик на недвижим имот с площ от
478 кв. м. (четиристотин седемдесет и осем квадратни метра) по скица, а по нотариален акт
– 480 кв. м. (четиристотин и осемдесет квадратни метра), находящ се в землището на град
Стара Загора, в местността „Бойчо бунар“, съставляващ поземлен имот №38(тридесет и
осем) от кадастрален район 253 (двеста петдесет и три) по плана на новообразуваните имоти
на Стара Загора, код по ЕКАТТЕ ***********, одобрен със заповед *********** г. на
областният управител на област Стара Загора, с начин на трайно ползване – лозови
насаждения /нетерасирани/, заедно с построената в имота сезонна постройка със застроена
площ от 16,00 кв. м. (шестнадесет квадратни метра) при граници и съседи на имота: имот
№37 на И.Ж.М имот №36 на Д.С.П., имот №9501 на Община Стара Загора, имот № 39 на
И.Х.Д., имот № 40 на Я. К. И.. Имотът на ответницата се намира в съседство, от южна
страна по отношение имота на ищеца. Тези обстоятелства по същество не са спорни между
страните.
По отношение на неоснователното действие от страна на ответника: Понятието
„действие“, посочено в чл. 109 ЗС следва да се възприема в широк смисъл – като действие
следва да се разбират всички преки или косвени въздействия върху процесния имот, както и
създадени състояния в същия или съседен нему имот, които влияят върху някое от
израженията на вещното право, чиято защита се търси. За да е налице посочената
предпоставка е необходимо действията от страна на ответника да не са еднократни, а такива
с продължителен характер. Под неоснователност следва да се разбира липсата на субективно
право на ответника да въздейства по начина, от който се търси защита. От събраните по
делото гласни доказателства и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява по безспорен начин, че в имота на ищеца са изградени постройка, огради и
бетонна пътека, които се ползват от ответницата и се владеят от нея чрез трети лица.
Безспорно е също така, че състоянието на сезонната постройка, към настоящия момент е в
отклонение на издаденото строително разрешение №40/1991 г. В последното се разрешава
да бъде построена такава на площ от 16 кв. м. /както впрочем е вписана и в нотариалния акт
на ответницата/, а съгласно заключението на вещите лица по назначената СТЕ – към
момента същата е с площ 37,4 кв. м. – с над два пъти по-голяма площ. Според вещото лице –
9
постройката е била построена в периода около 1991 г., т.е. може да се направи обосновано
заключение, че същата не е отговаряла на издаденото разрешение още към изграждането си.
По отношение местонахождението на самата сезонна постройка, се установява по несъмнен
начин, че част от същата, заедно с водещата към нея бетонна пътека, попада в имота на
ищеца. Това обстоятелство се потвърждава както от свидетелите, собственици на съседни
имоти, така и от заключението на вещите лица по СТЕ. От комбинираната скица, изготвена
по СТЕ се установява, че и поставените огради и бетонната пътека, така както е описана,
попадат изцяло в имота на ищеца.
При тези данни, съдът намира за доказано обстоятелството, че ответницата
неоснователно поддържа предходно създадено състояние в имота на ищеца, a именно –
съществуването на части от постройка, бетонна пътека и огради.
По отношение факта дали неоснователното действие пречи на упражняване на
правото от страна на ищците: Съгласно разрешението на т.3 от ТР №4/06.11.2017 по ТД
№4/2015 г. ОСГК на ВКС: „ За уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право“. Един от елементите на правото на собственост е правомощието
„ползване“, което представлява гарантираната възможност за собственика да се ползва от
вещта съобразно нейното предназначение. Заключението на вещите лица по СТЕ е
категорично, че фактически ответницата се ползва от около половината от имот с
идентификатор № ***********.***********. По този начин следва да се приеме за
безспорно установено, че чрез така създаденото състояние в имота на ищеца, ответницата
пречи на последния да упражнява ефективно правото си на собственост, чрез правомощието
ползване.
Необходимо е да се отбележи, че дори и да е налице разлика между
материализираните граници на имотите на терен и имотните граници по действащата
кадастрална карта, одобрените по ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят
е създал в чл. 2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото / така
ТР №8/23.02.2016 г. по ТД №8/2014 ОСГК на ВКС/. Ответникът в настоящото производство
не обори така установената презумпция, съответно следва да се приеме, че отразените в
кадастралната карта граници на имоти с идентификатори № ***********.*********** и №
***********.253.38 отразяват действителните такива, съответно ответницата неоснователно
е навлязла и ползва части от имота на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е доказал всички правно-релевантни
факти за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС, като на същият следва да
бъде дадена и търсената защита. В тази връзка следва да бъде осъдена ответницата да
прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява своето вещно
право на собственост върху собствения си имот, като премахне изградените и попадащи в
имота на ищеца постройка, бетонна пътека и ограда.
10
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъденa
ответницата да заплати на ищeца сумата от 1225 лв., представляваща сторените по делото
разноски както следва: 30 лв. - заплатена държавна такса, 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 395 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *********** да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. В. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***********, *********** да упражнява своето право на собственост
върху собствения му недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
***********.*********** (шест, осем, осем, пет, нула, точка, две, пет, три, точка, три,
шест), находящ се в град Стара Загора, п.к. 6000, местност ***********, с трайно
предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА и начин на трайно ползване ЛОЗЕ с площ
от 596 кв. м. (петстотин деветдесет и шест квадратни метра), категория 9 (девета категория)
при граници и съседи: ********************** **********************
***********.253.9501; ********************** ***********.***********
***********.*********** с номер по предходен план ***********, с предишен
идентификатор ***********.253.650 като премахне попадащите в имота на Д. В. Р.
постройка, бетонна пътека и ограда.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *********** да заплати на
Д. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***********, *********** сумата от 1225 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд *********** в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11