Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1105 14.08.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2548 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод постъпила
жалба от Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К.-П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********,
С.Р.Н., Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: ***, чрез адв. Н.П.- БАК, против Заповед № ДК-10-ЮИР-4 от 29.01.2018 г.,
издадена от началника на РО „НСК“- Бургас, Регионална дирекция за национален
строителен контрол, Югоизточен район. С обжалваната заповед е отхвърлена като
неоснователна жалба с вх. № № 94-01-19718/2/24.10.2017 г. и е оставено в сила
издаденото от главен експерт при Община Бургас, ЦАУ „Зора“, разрешение за
строеж № 41-„З“ от 21.09.2017 г. за строеж „Монтиране на метална врата на част
от прохода към вътрешния двор на сграда“ в УПИ ХХVІ-208 в кв. 17 по плана на
ж.к. „Лазур“, гр. Бургас.
В
жалбата са наведени доводи за
нищожност на оспорената заповед, поради неспазване на установения в нормата на
чл. 216, ал. 7 от ЗУТ срок за произнасяне. Наведени са също доводи за незаконосъобразност
на заповедта, като издадена при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразено в незачитане последиците на издаденото
решение № 2992 от 26.10.2017 г., с което издателят на строителното разрешение е
упражнил право на отзив. Наред с това се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби
и в несъответствие с целта на
закона, като е отбелязано, че
металната врата не представлява инсталация, съоръжение или уредба по смисъла на
чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, нито строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
а предвид естеството си е преместваем обект. Отбелязано е също, че монтирането
на металната врата по същество води до промяна в условията на разрешеното
строителство, тъй като ще препятства достъпа на автомобилите до вътрешния двор
за собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, а такава промяна в
предвижданията на проектната документация за жилищната сграда и за начина на
ползване на прилежащото вътрешно пространство може да бъде извършена по реда на
чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, докато се строи жилищната сграда и преди
въвеждането и́ в експлоатация. Твърди се, че проходът към дворното място
(вътрешен двор на сграда) е обща част на етажната собственост, поради което следва
да бъде взето решение на общото събрание на етажната собственост. На следващо
място се сочи, че е налице несъответствие между отразеното в строителното
разрешение и приложената към него ситуационна скица, както и че последната не е
одобрена от издателя на разрешението. По същество се иска обявяване нищожност
на заповедта, алт. нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
Производството
е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение № 13662 от 15.10.2019 г., постановено по
административно дело № 15052/2018 г. по описа
на Върховния административен съд, е отменено постановеното по спора Решение № 1674/08.10.2018 г. по адм. дело
№ 674/2018 г. на АС-Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателите и на заинтересованата страна Етажна собственост
на жилищна сграда с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Копривщица“, № 4, поддържа
от жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт и
присъждане на направените разноски, като подробни доводи излага в писмени
бележки.
Пълномощникът на ответната
страна оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата. Претендира разноски.
Пълномощникът на
заинтересованата страна- главен експерт ЦАУ „Зора“ при Община Бургас оспорва
жалбата. Не сочи доказателства. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Пълномощникът на
заинтересованите страни С.Н.К., М.П.Я., В.Х.Г. и Г.В.Г. заявява становище за
недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес за жалбоподателите, като
сочи, че последните са собственици само на самостоятелни обекти в жилищната
сграда, ведно със съответните идеални части от тази сграда и от правото на
строеж, и не притежават идеални части от поземления имот, върху който е
ситуиран обектът в строителното разрешение. На следващо място сочи, че металната
врата върху част от прохода представлява строеж с преградни функции по смисъла
на ДР на ЗУТ и не се касае за съоръжение по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, нито за
преустройство по ЗУЕС. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата,
като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Заинтересованата страна О.И.Ж.
не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.
Жалбата е подадена в предвидения
от закона срок от активно легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на оспорване
акт, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по
същество, съдът намира за установено следното:
С нотариален акт № 61 от
31.05.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 71-73 от адм.д. №
674/2018 г.) заинтересованите страни Г.В.Г. и В.Х.Г., се легитимират като собственици
на 121 кв.м. идеални части от поземлен имот с идент. № 07079.607.201 по
кадастралната карта на гр. Бургас, съставляващ УПИ XXVI-208 в кв. 17 по плана на ж. к. „Лазур“, гр. Бургас, целият с площ от 505 кв.м. Собственик на 121 кв.м. идеални части от
същия поземлен имот е заинтересованата страна С.Н.К., въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 41 от 09.02.2016 г. (на л.79-81). С
нотариални актове № 105 от 15.12.2016 г. (на л. 76-78) и № 97 от 09.12.2016 г.
(на л. 74 и 75) за покупко-продажба, съответно дарение, са придобити от
заинтересованата страна М.П.Я. 244 кв.м. идеални части от поземления имот.
Останалите 20 кв.м. идеални части от имота са придобити от заинтересованата
страна О.Ж. по силата на нотариален акт № 89 от 12.08.1999 г. за учредяване на
право на строеж срещу прехвърляне на недвижим имот (на л. 69 и 70).
Жалбоподателите Б.А.П., С.М.К.-П.,
К.Ж.Г., Р.Д.Н., Р.Р.Н. и С.Р.Н. са собственици на самостоятелни обекти в масивна
жилищна сграда, построена в описания поземлен имот, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
както следва: Б.А.П. е собственик на два самостоятелни обекта в сградата-
апартаменти № 11 и № 14, придобити с нотариални актове № 172 от 10.11.1997 г. и
№ 81 от 25.10.2007 г. (на л. 42 и л. 47); С.М.К.- П. е собственик на апартамент
№ 10 в сградата, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 56 от 13.08.2004 г. (на л. 51); К.Ж.Г. е собственик на апартамент № 7 в
сградата, по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 178 от 06.10.2004
г. (на л. 49); С.Р.Н. и Р.Д.Н. са собственици на апартамент № 18 в сградата, по
силата на нотариален акт за собственост № 161 от 10.11.1997 г. (на л.95); Р.Р.Н.
е собственик на апартамент № 13, по сила на нотариален акт за собственост № 166
от 10.11.1997 г. (на л. 94).
На 20.07.2017 г. е депозирано в
Община Бургас заявление с вх. № 94-01-19718/1/ от С.Н.К., М.П.Я. и Г.В.Г. (на л.
68), за издаване на разрешение за строеж за поставяне на входа към собствения
им двор, намиращ се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Копривщица“ № 4, на
метална врата с ширина 2.3 метра, с автоматично отваряне и затваряне. В
заявлението е посочено, че металната врата ще бъде монтирана непосредствено
след прохода към двора, чиято ширина е 3.5 метра. Така направеното искане е
допълнено със заявления от 17.08.2017 г., 11.09.2017 г. и 20.09.2017 г. (на л.
67, 62 и 58), второто от които подписано и от заинтересованите страни С.К., В.Г.,
Светослав Славов и Ваня Славова, с декларация, че им е известно съдържанието на
заявление № 94-01-19718/1/ от 20.07.2017 г. С тях е конкретизирано, че с
поставяне на металната врата се цели ограничаване достъпа на автомобили до
дворното място, но се оставя свободен достъп за преминаване на хора. Към
заявленията са приложени нотариални актове за собственост върху поземления
имот, скица на имота, заявление за съгласие от О.Ж. и ситуационна скица (на л. 60).
На 21.09.2017 г. е издадено
разрешение за строеж № 41-“З“ на главен експерт при Община Бургас издал (на л.
57) за изграждане на обект: „монтиране на метална врата на част от проход към
вътрешния двор на сграда“. Като титуляри на разрешението са посочени
собствениците на поземления имот и лицето, в полза на което е учредено право на
строеж- О.Ж.. За издаденото разрешение за строеж са уведомени заявителите, РО „НСК“-
Бургас и домоуправителят на етажната собственост Б.А.П., видно от представените
известия за доставяне (на л. 53 - 56).
Срещу издаденото разрешение за
строеж е депозирана на 24.10.2017 г. в Община Бургас жалба от Б.П., С.К.-П., К.Г.,
С.Н., Р.Н. и Р.Н., собственици на самостоятелни обекти в сградата. След
постъпване на жалбата, издаденото разрешение за строеж е оттеглено от неговия издател
с решение № 2992/26.10.2017 г. (на л. 35), издадено на основание чл. 91, ал. 1
от АПК. Това решение е отменено с влязло в сила на 30.01.2020 г. решение № 11
от 07.01.2020 г. по адм.д. № 2671/2019 г. по описа на Административен съд-
Бургас.
Със заповед № ДК-10-ЮИР-4 от
29.01.2018 г., издадена от началника на РОНСК- Бургас е отхвърлена жалбата
срещу разрешението за строеж, по съображения, че жалбоподателите не са собственици на дворното място, а са
придобили само идеални части от правото на строеж, което е реализирано и
съответства на застроената площ, но нямат право на строеж върху свободното
дворно място. В заповедта е
отбелязано, че разрешението за строеж е издадено в полза на лица, които са
собственици на поземления имот. Отбелязано е също така, че с поставянето на металната врата няма да се препятстват свободният достъп до сградата и пешеходният достъп до дворното място. Прието е, че монтирането на вратата не представлява преустройство, не отнема
общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението на самостоятелни обекти в сградата, не се
изменят съществено общи части, не се прекарват нови инсталации през обща част и
няма свързване на инсталации с общи мрежи в сграда в режим на етажна
собственост. С оглед характера на
извършваното строителство е формиран извод, че не е необходимо решение на
общото събрание на етажната собственост.
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в УПИ ХХVІ-208 в кв. 17
по плана на ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, е изградена жилищна сграда с проход под
нея, за осигуряване на достъп до вътрешното незастроено пространство от
поземления имот. Вещото лице сочи, че съгласно представената ситуационна скица
преградата, посочена като врата, не заема част от прохода на сградата, а е
ситуирана извън него, на отстояние 0.5 метра от сградата и от прохода, в
незастроеното дворно място, като е предвидено тя да прегражда частично подхода
към двора за МПС (преградата е широка 2.30 метра, а цялата ширина на прохода е
3.5 метра, като останалата част от 1.20 ще осигурява свободен пешеходен достъп
до двора). В заключението е отбелязано, че преградата не е монтирана, но е
изработена и съхранена в дворното място и представлява лека метална конструкция
с трапецовидна форма с размери: дължина 2.30 метра, височина в единия край 1.40
метра, а в другия- 1.00 м., и ще се монтира към вертикална метална колона с
размери 0.3 м./0.3 м., която ще се замонолити в земята в незастроеното дворно
място, на отстояние от сградата и прохода и от западната регулационна граница.
В съдебното заседание вещото лице разяснява, че вертикалната колона ще бъде трайно
прикрепена към земята, бетонирана, стабилизирана и на нея ще се окачи металната
преграда, като за
евентуално демонтиране на колоната би било необходимо да се разбие бетона. Отбелязва, че в
разрешението не са конкретизирани размерите на преградата, но, при съпоставка
на данните от разрешението и от скицата-проект, може да се направи извод, че не
е предвидено тя да заема част от прохода, а остава извън него.
При тези фактически данни съдът
счита, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ (отм., действаща
към момента на издаване на заповедта). Издадена е в предвидената в закона форма
и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.
Съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателите за нищожност на заповедта, поради неспазване на
установения в нормата на чл. 216, ал. 7 от ЗУТ (отм.) срок за произнасяне на административния
орган, доколкото този срок е инструктивен- в този смисъл са разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на ВАС.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Във връзка с доводите на жалбоподателите следва да се посочи, че решение
№ 2992 от 26.10.2017 г., с което издателят на строителното разрешение е
упражнил право на отзив, е отменено от съда с влязло в сила съдебно решение и обстоятелството,
че последиците на същото не са зачетени от издателя на обжалваната заповед не
се отразява на нейната законосъобразност.
Според настоящия съдебен състав лицата,
депозирали жалба пред РДНСК- Бургас (жалбоподатели и в настоящото
производство), нямат качеството заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал.
2 ЗУТ. От данните по делото е видно, че собственици на УПИ ХХVІ-208 в кв. 17 по
плана на гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, са лицата, по чието искане е издадено
обжалваното разрешение за строеж. Жалбоподателите притежават само идеални части
от правото на строеж върху поземления имот, което право понастоящем е
реализирано в пълен обем.
В чл. 38 от ЗС дворното място е
посочено като една от общите части на етажната собственост. Етажна собственост
може да се учреди и без наличието на някои от примерно изброените в нормата
общи части, а разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗС изрично допуска възможността да
се прехвърли собствеността върху вече съществуваща постройка отделно от земята.
В конкретния случай незастроената част от дворното място не представлява
обективно необходима обща част, тъй като не обслужва жилищната сграда. С оглед
на това и доколкото при закупуване на самостоятелните обекти от жалбоподателите
са придобити само съответните идеални части от вещното право на строеж, но не и
от правото на собственост върху земята, следва да се приеме, че тя не е обща
част на етажната собственост. Обстоятелството, че същите са собственици на
постройката, без да притежават собствеността върху дворното място, съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗС, им дава право да се ползват от земята, но само доколкото това
е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Достъпът
до сградата обаче не се осигурява през незастроеното дворно място и с
реализиране на предвидената преграда той не би бил препятстван, още повече, че преградата
следва да бъде ситуирана в самото незастроено дворно място, извън прохода, на
отстояние 0.5 метра от него и от сградата, и да прегражда само частично подхода
към двора- само за МПС но не и пешеходния достъп. Ето защо съдът приема, че
жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ,
поради което не са активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж.
Депозираната от тях жалба пред началника на РДНСК- Бургас е недопустима и правилно
е отхвърлена с обжалваната заповед. Поради това, жалбата против заповедта
следва да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направените искания, следва да се
присъдят на страните направените разноски по делото, както следва: в полза на ДНСК,
в чиято структура е ответникът, и в полза на Община Бургас- по 150 лева възнаграждения
за юрисконсулт, определени на основание чл. 37 ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и в полза на
заинтересованите страни С.Н.К., М.П.Я., В.Х.Г. и Г.В.Г.- сумата от 1100 лева,
от които 300 лева депозит за СТЕ и 800 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К.- П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********,
С.Р.Н., Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: ***, чрез адв. Н.П.- БАК, против Заповед № ДК-10-ЮИР-4 от 29.01.2018 г.,
издадена от началника на РО „НСК“- Бургас, Регионална дирекция за национален
строителен контрол, Югоизточен район, с която е отхвърлена като неоснователна
жалба с вх. № № 94-01-19718/2/24.10.2017 г. против разрешение за строеж №
41-„З“ от 21.09.2017 г., издадено от главен експерт при Община Бургас, ЦАУ
„Зора“.
ОСЪЖДА
Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К.- П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********, С.Р.Н.,
Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН ********** да заплатят на Дирекцията за
национален строителен контрол сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К.- П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********, С.Р.Н.,
Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН ********** ***, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К.- П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********, С.Р.Н.,
Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН ********** да заплатят на С.Н.К., М.П.Я.,
В.Х.Г. и Г.В.Г., представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: