№ 1450
гр. Русе, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20254520101008 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът С. Н. Х., чрез адв. пълном. С. С. твърди, че при управление на
собствения си лек автомобил “Ауди А3“ бил спрян за проверка от органите на
МВР, при която полицейският тест отчел положителен резултат за употреба на
наркотични вещества, бил му съставен АУАН, били му отнети свидетелството
за управление на МПС, свидетелството за регистрация на автомобила – част 2
и двете табели с регистрационни номера. След няколко дни му били връчени
две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок не
повече от 18 месеца и прекратяване регистрацията на автомобила за срок 6
месеца. На 15.11.2021г. бил привлечен като обвиняем по ДП №2078/2021г. за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, затова че на 31.03.2021г. в гр. Русе е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества марихуана и
метамфетамин. По повдигнатото срещу него обвинение Районна прокуратура
- Русе внесла обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД
№2539/2021г. по описа на Русенски районен съд. С присъда №15/10.02.2022г.
бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на лишаване
от свобода за срок една година и шест месеца, условно, с изпитателен срок три
1
години, глоба в размер на 700 лв и лишаване от управление на МПС за срок от
година и шест месеца. По негова жалба било образувано ВНОХД №780/2022г.
по описа на Русенски окръжен съд, който с влязло в сила решение
№108/29.05.2023г. потвърдил присъдата на Русенски районен съд. Тъй като не
се считал за виновен, през месец октомври 2023г. внесъл искане за
възобновяване на наказателното дело, по което било образувано НДВ
(наказателно дело за възобновяване) №306/2023г. на Великотърновския
апелативен съд, който възобновил наказателното дело и го върнал за ново
разглеждане на Окръжен съд Русе. С влязла в сила на 01.03.2024г. присъда по
ВНОХД №95/2024г. състав на РОС отменил осъдителната присъда по НОХД
№2539/2021г. на РРС и постановил нова присъда, с която бил изцяло оправдан
по обвинението по чл.343б, ал.3 НК. В резултат на воденото срещу него
наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер,
продължило около три години, осъждане и налагане на наказание, претърпял
имуществени вреди в общ размер 1600 лв, представляващи заплатени
адвокатски възнаграждения. В периода от 31.03.2021г. (датата на
полицейската проверка) до влизане в сила на оправдателната присъда -
01.03.2024г. претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в дълбок и
дълготраен конфликт с родителите и съпругата му, прекратяване на
социалните му контакти, спиране на основната му дейност като земеделски
производител, влошаване на психичното му здраве, които са пряка последица
от воденото наказателно производство. Моли съдът да осъди Прокуратурата
на Република България да му заплати сумите 1600 лв обезщетение за
претърпени имуществени вреди и 15000 лв обезщетение за неимуществени
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.3 НК, за което е оправдан по ВНОХД №95/2024г. на Окръжен съд гр. Русе,
заедно със законната лихва върху сумите от 01.03.2024г. до окончателното
изплащане. Претендира за разноски по делото.
Ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор при
Районна прокуратура Русе взема становище за неоснователност на иска.
Възразява, че подробно описаните в исковата молба преживявания на ищеца,
като пряк резултат от воденото наказателно производство, не са доказани.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
което счита прекомерно завишено.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и
2
е приложено НОХД №2539/2021г. на Районен съд гр. Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното НОХД №2539//2021г. на Русенски районен съд се
установява, че с присъда №15/10.02.2022г. състав на същия съд е признал
подсъдимия С. Н. Х. от гр. ****, ЕГН **********, за виновен в това, че на
31.03.2021г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Ауди“ А3 с рег. №**** АР след употреба на
наркотични вещества метамфетамин, амфетамин и канабис 25/ТХС 25/,
поради което и на основание чл.343б, ал.3 НК и чл.54 НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и 700 лв глоба, като
на основание чл.66 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок три години На основание чл.343г НК постановил
лишаване от право да управлява МПС за срок една година и шест месеца, като
на основание чл.59, ал.3 НК приспаднал времето, през което за същото деяние
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
управлява МПС.
По жалба на пълном. адв. С. С., защитник на С. Н. Х., състав на Русенски
окръжен съд с решение №108/29.05.2023г. по ВНОХД №780/2022г. е
потвърдил присъда №15/10.02.2022г. по НОХД №2539/2021г. на Районен съд
Русе.
На основание чл.422, ал.1, т.5 НПК с молба вх. №29690/16.10.2023г. С. Н.
Х., чрез пълном. адв. С. С. направил искане пред Апелативен съд гр. Велико
Търново за възобновяване на производството по НОХД №2539/2021г. на РРС,
по която било образувано наказателно дело за възобновяване №306/2023г. на
Великотърновския апелативен съд. С решение №16/25.01.2024г. състав на
Апелативен съд гр. Велико Търново възобновил ВНОХД №780/2022г. на ОС-
Русе и НОХД №2539/2021г. на РРС, отменил решение №108/29.05.2023г. по
ВНОХД №780/2022г. на ОС-Русе и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
С влязла в сила на 01.03.2024г. присъда №8/15.02.2024г. по ВНОХД
№95/2024г. състав на РОС отменил изцяло присъда №15/10.02.2022г. по
НОХД №2539/2021г. на РРС и признал подсъдимия С. Н. Х. за невинен в това,
че на 31.03.2021г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, при управление на МПС - лек
автомобил марка “Ауди“ А3 с рег. №**** АР, след употреба на наркотични
3
вещества - метамфетамин, амфетамин и канабис 25/ТХС 25/ да е извършил
престъпление по чл.343б НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение.
Съгласно даденото разяснение по приложението на закона с ТР №3 от
22.04.2004г. по тълк. гр. дело №3/2004г., ОСГК на ВКС, т.4, отговорността на
Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление (чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ), в случая - от 01.03.2024г.
Установено е, че на 15.11.2021г. ищецът е бил привлечен по Досъдебно
производство №453-ДП-29/2021 по описа на РУ-Сливо поле, респ. на
02.12.2021г. по пр. преписка №2078/2021г. по описа на Районна прокуратура
гр. Русе, като обвиняем в извършване на умишлено престъпление по чл.343б,
ал.3 НК, затова че 31.03.2021г. в гр. Сливо поле, обл. Русе е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ауди“ А3 с рег. №**** АР
след употреба на наркотични вещества метамфетамин, амфетамин и
канабис/марихуана.
От показанията на свидетелката н С. х, майка на ищеца, се установява, че
през 2021г. по време на движение с личния си автомобил синът й бил спрян за
проверка от полицейските органи, които “отчели“ че е ползвал наркотици,
отнели му книжката и спрели автомобила от движение. Когато разказал на
родителите си за случилото се, което било неочаквано за тях, двамата с баща
му вдигнали голям скандал, упреквали го, не знаели какво да очакват,
загубили доверието си към него, отношенията им рязко се влошили,
изолирали го. Съпругата му реагирала по същия начин, както и те с баща му.
Лишаването от възможността да ползва автомобила го лишило от доходи и
влошило отношенията между съпрузите, започнали и скандалите. Съпрузите
имат две деца и тъй като живеят в с. ****, а децата учат в гр. Русе, като едното
дете е ученик в 6-ти клас, а другото дете е аутист и посещава специализирано
училище, синът й преди ги возил до гр. Русе за училище. Известно време за
тази цел ползвал чужда услуга. Синът й се занимавал със земеделие,
обработвал декари земи, но след като книжката му била отнета, не можел да
ползва машините, дал си земята под наем, престанал да работи и вече не
получавал доходи. Като резултат от възникналите противоречия между
съпрузите, съпругата на сина й с децата се преместила да живее при майка си.
В момента двамата не живеят заедно. Според свидетелката, конфликтите в
4
семейството започнали, когато започнали наказателните дела, тогава
настъпила и раздялата между съпрузите. Приятелите му също се
“отдръпнали“ от него, след като в селото се разчуло за наказателното дело
срещу него, че е бил осъден, семействата им също се повлияли от това и
престанали да контактуват със сина й. Той се почувствал изолиран,
“изнервил“ се, че е останал без поминък, че жена му се отделила от него. По
съвет на свидетелката посетил лекар – психиатър в гр. Русе, който му
предписал антидепресанти, които започнал да приема.
Показанията на свидетелката не са опровергани с противни
доказателства. Съдът кредитира същите, тъй като същата има непосредствени
и лични впечатления от обстоятелствата, които на свой ред е съпреживяла.
Показанията й са конкретни, последователни и взаимосвързани. Подкрепени
са от писмените доказателства по делото, в т.ч. Договор за аренда, нотариално
заверен и две споразумения от 11.09.2023г. за прекратяване на договор за
аренда.
При тези данни е очевидно, че в периода от 15.11.2021г., когато ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем по Досъдебно производство №453-
ДП-29/2021 по описа на РУ-Сливо поле, респ. от 02.12.2021г. по пр. преписка
№2078/2021г. по описа на РРП, като обвиняем в извършване на умишлено
престъпление по чл.343б, ал.3 НК и му е било предявено обвинение за същото
престъпление до влизане в сила оправдателната присъда на Русенския
окръжен съд - 01.03.2024г. ищецът е изпитвал неприятни чувства и стресови
преживявания: тревоги, напрежение, притеснения и несигурност, чувствал се
унизен и самотен, накърнено е социалното му общуване, променил е живота
си, останал е без собствени доходи. По делото има данни и за психично
увреждане на здравето на ищеца - депресия.
Установените преживявания на ищеца от правна страна съставляват
неимуществени вреди, които са обичайни вреди, тъй като настъпват винаги в
резултат на наказателното производство.
При тези данни съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1,
т.3 и т.4 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника във връзка с
неоснователното му обвиняване, съответно, че във връзка със същото ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
справедливост, съгласно общия критерий по чл.52 ЗЗД. Като съобрази
5
предявеното обвинение на ищеца, срокът, през който е протекло
наказателното преследване – три години, съдът намира, че за обезщетяване на
неимущественото увреждане на ищеца следва да му се присъди сумата 15000
лв, която справедливо репарира претърпените от него душевни болки и
страдания във връзка с неоправданото наказателно преследване.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
посочения размер, заедно със законната лихва от 01.03.2024г., когато е влязла
в сила оправдателната присъда за извършено престъпление до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, също подлежи на
обезщетяване, тъй като заплатеното от признатия за невинен подсъдим
представлява имуществена вреда и подлежи на обезщетяване. В т.см. е
даденото тълкуване на закона с ТР №1/11.12.2018г. по тълк. дело №1/2017г. на
ВКС, ОСГК. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер
на 1600 лв е съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното производство.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът
дължи на ищеца 1010 лв разноски по делото, от които 10 лв държавна такса и
1000 лв адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София да заплати
на С. Н. Х. от с. ****, община ****, обл. Силистра, ЕГН **********, сумите
15000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 1600 лв обезщетение за
имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ от незаконното обвинение за
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е оправдан по
ВНОХД №95/2024г. на Окръжен съд гр. Русе, заедно със законната лихва
върху сумите от 01.03.2024г. до окончателното изплащане, както и 1010 лв
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7