№ 1422
гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110102169 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 439,вр.с чл. 124,ал.1 от ГПК
Ищецът Н. Й. П. твърди, че съгласно изпълнителен лист от 13.02.2012 г.
издаден от ВТРС по ч.гр.д.№ 806/2012 г. е осъден да заплати на ответника
сумата от общо 7231,38 лева главница и лихви по договор за кредит за текущо
потребление от 23.10.2010 г. сключен между страните, ведно със законна
лихва от 10.02.2012 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на
144,63 лева за държавна такса и 356,94 лева юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че е образувано изпълнително дело № 581/2012 г. на ЧСИ Р.Касабова,
като последното валидно извършено изпълнително действие по него- запор на
трудово възнаграждение е от 18.09.2017 г. Твърди, че узнал това на 20.07.2023
г. и счита, че към тази дата вземането е погасено по давност по отношение на
главницата, респективно и по отношение на акцесорните претенции за
лихви. Моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника сума в
размер на 7231,38 лева , от които главница от 6480,45 лева , договорна лихва
от 750,93 лева за периода 16.06.2011 г.- 9.02.2012 г. по договор за кредит от
23.02.2010 г. , ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното
изплащане, както и сумата от 501,57 лева съдебни разноски за ДТ и юк
възнаграждение. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.Ч. поддържа иска.
1
Ответникът „ Банка ДСК“ АД, гр.София е депозирал в срок отговор на
исковата молба , в който признава иска и моли съда да постанови решение
съобразно признанието. Твърди, че вземането срещу ищеца е било предмет на
договор за цесия сключен на 25.09.2013 г. с „ОТП Факторинг България“
ЕАД, за което до длъжника е изпратено уведомително писмо. Сочи, че
цесионерът е бил конституиран като взискател по изп.д.№ 581/2012 г. на ЧСИ
Р.Касабова. Изтъква, че след настъпване на перемпцията, респ. погасяване на
вземането по давност взискателят не е предприел никакви действия по
принудително изпълнение, както и че с постановление на ЧСИ от 13.07.2023
г. изпълнителното дело е прекратено. Излага, че не е поискал изпълнителния
лист и не е и няма да образува друго дело, поради което и с оглед
направеното признание моли съда да не му възлага в тежест направените по
делото разноски. В съдебно заседание се представлява от юк
Исуфова.Поддържа изложеното становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните намира за
установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при направено признание на
иска от страна на ответника и по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и постановява решение по направеното признание. В тази
хипотеза в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска, ако не са налице отрицателните
предпоставки за това, визирани в чл.237, ал.3 ГПК - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави, или да е признато право, с
което страната не може да се разпорежда. Съдът намира, че в конкретния
случай искът е допустим и са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
7231,38 лева , от които главница в размер на 6480,45 лева, договорна лихва в
размер на 750,93 лева за периода от 16.06.2011 г. до 9.02.2012 г. по договор за
кредит за текущо потребление от 23.02.2010 г. , ведно със законна лихва от
подаване на заявлението- 10.02.2012 г. до окончателното изплащане , както и
сумата от 501,57 лева съдебни разноски- държавна такса от 144,63 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 356,94 лева, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 806/2012 г. на ВТРС поради изтекла на
2
18.09.2022 година погасителна давност.
Относно разноските:
Ответникът счита, че са налице предпоставките на чл. 78,ал. 2 от ГПК и
моли съда да не му възлага направените от ищеца разноски. Евентуално прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В
действителност ответникът е направил признание на иска с отговора на
исковата молба и от последното валидно извършено изпълнително действие
на 18.09.2017 г. не е правил искания за прилагане на други принудителни
способи срещу длъжника. Няма данни към приключване на устните
състезания да е образувал ново изпълнително производство след
прекратяването на ИД № 581/2012 г. на ЧСИ Р.Касабова. Въпреки това съдът
намира, че ответникът е станал повод за образуване на делото, доколкото при
наличието на изпълнителен титул кредиторът, ако не е отречено със сила на
присъдено нещо правото му на принудително изпълнение, разполага с
възможността отново да инициира такова. На практика ищецът няма друг
способ за защита освен предявяването на иск по чл.439 от ГПК, каквото той е
сторил и за което е направил съответните разноски. По тези съображения
съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски от 293,96 лева за заплатена държавна такса. Що се отнася до
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира
същото за основателно. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 1860 лева
следва да се намали на основание чл. 78,ал.8 от ГПК до минимално
предвидения размер от 1023 лева по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
производството по делото се е развило в едно съдебно заседание, ответникът
е направил признание на иска, а делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Водим от горното и на основание чл.237,ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК , че Н. Й. П. с ЕГН ********** от гр.В*** НЕ ДЪЛЖИ на
„ БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
3
гр.София, ул. “ Московска“ № 19 сумата от 7231,38 / седем хиляди двеста
тридесет и един лева и 38 ст./ , от които главница в размер на 6480,45 / шест
хиляди четиристотин и осемдесет лева и 45 ст./ , договорна лихва в размер на
750,93 / седемстотин и петдесет лева и 93 ст./ за периода от 16.06.2011 г. до
9.02.2012 г. по договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2010 г. ,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 10.02.2012 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 501,57 / петстотин и един лева и
57 ст./ съдебни разноски- държавна такса от 144,63 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 356,94 лева, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 806/2012 г. на ВТРС, поради погасяване по давност на
изпълняемото право.
ОСЪЖДА „ БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. П. с ЕГН
********** от гр.В**** сумата от 1316,96 / хиляда триста и шестнадесет
лева и 96 ст./ направени по делото разноски, от които 293,96 лева заплатена
ДТ и 1023 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4