Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 13.12.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 8776 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от „Д.З.“
АД срещу разпореждане от 15.04.2019г. по изп.д. №20198510400572 на ЧСИ с рег. №851,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба на жалбоподателя за
отмяна на постановление от 02.04.2019г., с което са приети за събиране в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв в размер на 450,00 лв.
Процесното
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземане
на адв. Я.С.срещу „Д.З.“ АД за сумата 1 765,00 лв.
Молбата
за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. К.М.като пълномощник на
взискателя Я.С.съгласно представен договор за безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв, като с нея е заявено и искане съдебният изпълнител да събере
и адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер
на 450 лв.
С
постановление за разноски от 02.04.2019г. съдебният изпълнител на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв е приел за събиране по изпълнителното дело сумата 450,00 лв.,
представляваща според текста на постановлението адвокатско възнаграждение за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното.
С
молба от 10.04.2019г. длъжникът е поискал постановлението да бъде отменено при
съображения (идентични на съображенията в жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото съдебно производство), че сключеният договор за безплатна
правна помощ между взискателя и упълномощения адвокат е нищожен, тъй като
противоречи на чл. 3 ГПК и представлява злоупотреба с право, като с молбата е
изложено и изрично възражение, че взискателят няма право на адвокатско
възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане от 15.04.2019г. е отказал да измени постановлението за
разноските от 02.04.2019г. и да отхвърли претенцията на взискателя за приемане
на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Разпореждането
е връчено на длъжника на 22.04.2019г., а жалбата срещу него е подадена на
25.04.2019г., тоест в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна, макар и по съображения, различни
от изложените в нея.
Правомощията
на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното
производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези
разноски, но надлежното им упражняване включва на първо място ясно и точно
посочване на основанието на задължението за разноски, а на следващо място ясно
и точно посочване на кредитора на вземането за разноски (в пълна степен това се
отнася за случаи като процесния, при които с молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявена и претенция за разноски в полза на лице, различно
от взискателя).
Съдържанието
на постановлението от 02.04.2019г., но и на обжалваното разпореждане от
15.04.2019г., не отговаря на посочените изисквания, тъй като и в двата акта не
е посочен кредитор на вземането за адвокатско възнаграждение, нещо повече –
текстът на актовете по-скоро сочи на извод, че с постановлението е прието
вземане на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение.
Страната,
на която е предоставена безплатна правна помощ, обаче поначало няма право на
разноски за адвокатско възнаграждение, а дори да се приеме, че разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв е приложима за процесуално представителство и защита по
изпълнително дело, то съгласно цитираната разпоредба кредитор на вземането за
адвокатско възнаграждение по цитираната разпоредба е адвокатът, който е
предоставил безплатна правна помощ, а не представляваната от адвоката страна.
Изложеното
е достатъчно обжалваното разпореждане от 15.04.2019г. да се приеме за
незаконосъобразно и да бъде отменено като последица от подадената жалба, вместо
което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния
изпълнител по молбата срещу постановлението за разноските от 02.04.2019г., които
при обсъденото по-горе съдържание на постановлението не могат да бъдат различни
освен отмяната и на посочения акт, с който са приети разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на които взискателят няма право, а не е
посочен и друг титуляр на вземането за разноски.
Независимо
от изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските,
които е направил за производството по жалбата, не може да бъде уважена, тъй
като причина за уважаването на подадената жалба не са противоправни действия на
взискателя, а незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител. За съставянето
на тези актове взискателят не носи отговорност, включително за съдебни разноски
по чл. 78 ГПК, тъй като субект на отговорността за възстановяване на
имуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове в изпълнителното
производство (в това число разходи за обжалване на тези действия и актове по
реда на чл. 435 ГПК) е именно съдебният изпълнител. Съдебният изпълнител,
обаче, не е страна в производство по обжалване на актовете му, поради което и
редът за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и 81 ГПК в случая е
неприложим. Вземане на жалбоподателя за възстановяване на имуществени вреди,
причинени в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител, съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ може да
получи съдебна защита по общия исков ред, не и с акт в производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от
15.04.2019г. по изп.д. №20198510400572 на ЧСИ с рег. №851, вместо което
ОТМЕНЯ постановление за
разноските от 02.04.2019г. по изп.д. №20198510400572 на ЧСИ с рег. №851.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.