№ 10525
гр. С., 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110114286 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124
ГПК.
Ищецът А. Г. М., чрез адв. С., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че с изпълнителен лист от 06.02.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 138/2014 г. по
описа на Районен съд-Мездра, е бил осъден да заплати, в качеството му на поръчител, на
„ФИРМА” АД следните суми: 3750,92 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76
евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. –
разноски по делото, както и сумата от 556,71 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп. д. №
2019***0400218 по описа на ЧСИ Г.Б., по което единственото изпълнително действие, годно
да прекъсне 5 годишния давностен срок, било извършено на 23.12.2019 г. Към тази дата,
обаче, били изтекли повече от 5 години, поради което вземанията, претендирани с
горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност. Ето защо моли съда да
уважи предявеният иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 3750,92 евро, представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26
евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за
периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по
делото, както и сумата от 556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 138/2014 г. по описа на Районен съд -
Мездра, за събирането на които е образувано изп. д. № 2019***0400218 по описа на ЧСИ
Г.Б., поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА” АД, чрез адв. И., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по време на
1
първоначално образуваното изп.д. № 658/2016 г., а впоследствие и по изп. д. № 218/2019 г.
по описа на ЧСИ Г.Б. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
установява, че в полза на „ФИРМА” АД е бил издаден изпълнителен лист от 06.02.2014 г. по
ч.гр.д. 138/2014 г. по описа на Районен съд – Мездра, за следните суми: 3750,92 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за
периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до
28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по делото, както и сумата от
556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 28.04.2016 г. молба
до частен съдебен изпълнител Г.Б., с рег. № *** на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят поискал да бъдат наложени запори, както следва: на
получаваното трудово възнаграждение на длъжника; на МПС на длъжника, ако е собственик
на такова; на банковите му сметки, както и при наличие на недвижим имот, различен от
ипотекирания по кредита, същият да бъде възбранен. С молбата взискателят възложил по
чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа
на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 2016***0400658, като със
съобщение с изх. № 9672 от 14.06.2016 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника, за която няма данни да му е била надлежно връчена.
С постановление от 23.01.2019 г. на ЧСИ Г.Б. изпълнителното производство по изп.д.
№ 2016***0400658 било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 02.04.2019 г. молба
до частен съдебен изпълнител Г.Б., с рег. № *** на КЧСИ за образуване на ново
изпълнително производство. С молбата, взискателят поискал да бъдат наложени запори,
както следва: на получаваното трудово възнаграждение на длъжника; на МПС на длъжника,
ако е собственик на такова, както и на банковите му сметки. С молбата взискателят
възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на
вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под №
2019***0400218.
С молба от 07.05.2019 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б.,
взискателят поискал да бъде наложен запор върху всяко вземане или възнаграждение на
длъжника, получавано от „П.А. БГ с ЕИК *********“.
Със съобщение с изх. № 24469 от 23.12.2019 г. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника А. Г. М., която му е била надлежно връчена на 10.01.2020 г.
На 23.12.2019 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до „Банка ДСК” ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника А. Г. М., като със съобщение от 23.01.2020 г. „Банка ДСК”
ЕАД уведомила ЧСИ Б., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и
запорът бил наложен.
На 23.12.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до „П.А.
БГ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Г. М.. С
отговор от 10.02.2020 г. работодателят уведомил ЧСИ Б., че получаваното трудово
възнаграждение от длъжника, след приспадане на данъци и осигуровки, било под
2
минималната работна заплата, поради което нямало да се правят удръжките от
възнаграждението, доколкото се явявали абсолютно несеквестируеми. Било посочено още,
че при промяна на трудовото възнаграждение над минималната работна заплата,
своевременно ще започне плащането по запора и превеждането на вноските по посочената
банкова сметка.
С молба от 27.05.2021 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б.,
взискателят поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, както и да
бъдат наложени запори върху банковите му сметки и МПС, ако разполага с такива.
На 30.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
„ФИРМА“ АД за налагане на запор върху всички вземания на длъжника А. Г. М. от банката
на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и
открити акредитиви. Със съобщение от 29.09.2021г. „ФИРМА“ АД уведомило ЧСИ Б., че
длъжникът имал платежни сметки с наличност от 60,00 лв., които били преведени по сметка
на частния съдебен изпълнител и разпределени съгласно констативен протокол от
02.06.2023 г., както следва: 28,17 лв. – за ТД на НАП – гр. В.; 12,00 лв. – по т.26 ТТРЗЧСИ;
1,20 лв. – по т. 31 ТТРЗЧСИ и 18,63 лв. – по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С молба от 06.11.2023 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б.,
взискателят поискал да бъде наложен запор на МПС, собственост на длъжника А. Г. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване,
че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има
образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че към 23.12.2019 г. - първото според ищеца
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, по образуваното
изпълнително дело 2019***0400218, вземанията били погасени по давност. Т. е.
претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на
правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на
изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
3
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. №
5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от
26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен
състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав и др.).
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали пР.гането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Примерно са посочени и
действията, които биха могли да прекъснат давността (разбира се, преди нейното изтичане) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
дадените примери може да се заключи, че действие, с което взискателят отправя искане да
се приложи изпълнителен способ, е годно да прекъсне давността (както е посочено и в
цитираното тълкувателно решение, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако
съдържа изпълнителен способ, прекъсва давността). Че искането за пР.гане на изпълнителен
4
способ прекъсва давността, е посочено и в диспозитива на т. 10 от цитираното Тълкувателно
решение - погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето изпълнителното действие. Взискателят има задължение със свои действия
да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и пР.гането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
Предвид гореизложеното, в разглеждания случай е видно от данните по
изпълнителните дела, че не е налице период на петгодишно бездействие на взискателя
„ФИРМА” АД. Както се изясни, на 28.04.2016 г. е било образувано изпълнително дело под
№ 2016***0400658, като с молбата за образуване взискателят е поискал да бъдат наложени
запори на получаваното трудово възнаграждение на длъжника, на МПС на длъжника, на
банковите му сметки, а отделно от това е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. На следващо място, на 02.04.2019 г. е било
образувано второ изпълнително дело под № 2019***0400218, като с молбата за образуване
взискателят отново е поискал да бъдат наложени запори на получаваното трудово
възнаграждение на длъжника, на МПС на длъжника, ако е собственик на такова, както и на
банковите му сметки, а отделно от това е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията.
Впоследствие с молба от 07.05.2019 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху всяко вземане или възнаграждение на длъжника, получавано от „П.А. БГ“ ЕООД, а на
23.12.2019 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до „Банка
ДСК” ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника А. Г. М., като със съобщение от 23.01.2020 г. „Банка ДСК” ЕАД уведомила
ЧСИ Б., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен.
По – нататък, с молба от 27.05.2021 г. взискателят поискал да бъде извършен опис на
5
движими вещи на длъжника, както и да бъдат наложени запори върху банковите му сметки
и МПС, ако разполага с такива, а на 30.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител било
изпратено съобщение до „ФИРМА“ АД за налагане на запор върху всички вземания на
длъжника А. Г. М. от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това число
банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви. Също така, с молба от 06.11.2023 г.
взискателят отново поискал да бъде наложен запор на МПС, собственост на длъжника А. Г.
М..
Ето защо и съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, настоящият
съдебен състав приема, че молбите от 28.04.2016 г. и 02.04.2019 г. за образуване на
изпълнителните дела, съдържащи изпълнителен способ, прекъсват давността и от тези дати
е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е била отново многократно
прекъсната в периода 07.05.2019 г. – 06.11.2023 г., като от подробно описаната по – горе
фактическа обстановка е видно, че взискателят не е бездействал и е искал пР.гането на
изпълнителни способи. Тук следва още веднъж да се отбележи във връзка с доводите в
исковата молба, че съгласно преобладаващата съдебна практика, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (в този смисъл са Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др.). Както се изясни, давността е била прекъсната и с подадената на
06.11.2023г. молба от взискателя до ЧСИ Б., с която е било поискано да бъде наложен запор
на МПС, собственост на длъжника А. Г. М.. От последната посочена дата до момента (до
приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция) не е изтекъл изискуемият
срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият обаче не е представил своевременно доказателства за
сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № 27,
съдебен адрес: гр. В., ул. „С.В.“ № 3, ет. 3, офис 2, срещу „ФИРМА” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О.П.“ № 260, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Г.
М. не дължи чрез принудително изпълнение на „ФИРМА” АД следните суми: 3750,92 евро,
6
представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за
периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до
28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по делото, както и сумата от
556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 138/2014 г. по описа на Районен съд - Мездра, за събирането
на които е образувано изп. д. № 2019***0400218 по описа на ЧСИ Г.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7