Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 19.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Анелия Докузова ......……… и в
присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 955 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1131/14.06.2019г. по гр.д. № 9097/2018г. на ПлРС съдът е ПРИЗНАЛ
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №109, ап.2, представляван от Н.И.С., и К.М.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.*** №1, сумата от 8 786,20 лева за просрочена
главница за периода 05,06,2017г. – 05,08,2018г., 453,86 лева просрочена лихва
за периода 05,06,2017г. – 05,08,2018г., 368,13 лева префактурирани разходи /за
нотариални покани и уведомления/ за периода 18,10,2017г. – 05,08,2018г., 2 343,08
лева неустойка на основание чл.20 от Договора за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 16,08,2018г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6014/2018 г. на ПлРС.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №109, ап.2, представляван от Н.И.С., и К.М.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.*** №1, направените разноски в исковото
производство в размер на 306,15 лева за държавна такса и 150,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №109, ап.2, представляван от Н.И.С., и К.М.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.*** №1, направените разноски в заповедното
производство /за ДТ и адвокатско/ в размер на 289,03 лева.
Недоволни от така
постановеното решение са останали Н.И.С., действащ като ЕТ с фирма „***“***,
ЕИК *** и К.М.С. - ответници пред ПлРС, които го обжалват като неправилно и
незаконосъобразно. Молят съда да го отмени и постанови друго, с което исковете
да се отхвърлят като неоснователни или с което делото да се върне на ПлРС за
ново разглеждане с указания за спиране до решаване на ДП № Д-1730/2018г. на
ПлРП. Твърдят, че заложеното имущество, служещо за обезпечение на процесното
вземане, което е застраховано, е откраднато и това има значение за правилното
решаване на спора. Тези обдноятелства не могат да се установят по това дело и
поради горното произдството следва да се спреи до решаване на ДП №
Д-1730/2018г. на ПлРП. Това ще даде възможност на кредитора да се удоволетвори
от липсващото заложено имущество или от застрахователната сума, на която
съгласно чл.11 б.Й, т.2 от Договора за кредит от 31.05.2016г. първи получател е
кредитора. Навеждат доводи, че пред ПлРС са искали допускане на двама свидетели
при довеждане, с чиито показания са щели да докажат, че хладилните витрини ,
предмет на Договора за особен залог от 31.05.2016г. са преместени с разпореждане
и знание на кредитора - „***“ ЕАД гр.София, в присъствието на техния служител
Бисер Борисов.а при призоваване – самия служител, от показаинята на който е
щяло да се изясни къде, по чие нареждане и как са преместени заложените
хладилни витрини, но по това искане ПлРС не се е произнесъл.
Като представят писмени
бележки в подкрепа на доводите си молят съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените против тях исокве като им ррисъди разноските по делото за
двете инстанции.
Въззиваемото „***“ ЕАД гр.София, ЕИК ***
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Твърдят,
че спорни пред ПлРС са били само префактурираните разходи и неустойката, но за
размерите им е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Главницата
и лихвите са били признати от длъжниците. Досежно искането за спиране на делото
поради висящо досъдебно производство пред ПлРП навеждат доводи, че предметът на
двете дела е различен и едното не е обусловено от другото – какво се е случило
с движимите вещи, предмет на обезпечението по Договора за кредит е без значение
за съществуването и размера на неустойката и префактурираните разходи по този
Договор. Излагат съображения, че исканите гласни доказателства от
жалбоподателите предвид чл.159 ГПК правилно не са уважени – исканията на
страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за
решаване на делото се отхвърлят от съда. След като свидетелите ще установяват
обстоятелства, свързани с движимите вещи, предмет на обезпечението, то с тях не
се цели установяване че не се дължат неустойката и префактурираните разходи по
Договора за кредит, нито че същите са в по-малък размер от претендираните. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. за осъществената от юрисконсулт
защита за настоящата инстанция.
Въззивният съд като
обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори между страните и се установява от Справки от 19.11.2019г. – л.34 – л.35
от делото на ПлОС, че в ТР при АВ гр.София като ЕАД и ЕТ са вписани Дружеството
– ищец и ответник по жалбата, и въззиваемият Н.И.С., действащ като ЕТ.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че по делото е предявен иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответниците на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора / договорите услуги, както и
че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
От приложеното ч.гр.д.
№6014/2018г. по описа на Плевенски районен съд намерил, че се установява, че на
16,08,2018г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на основание чл.410 ГПК срещу ответниците, като е издадена Заповед за
изпълнение за сумата от 8 786,20 лева просрочена главница за периода
05,06,2017г. – 05,08,2018г., 453,86 лева просрочена лихва за периода
05,06,2017г. – 05,08,2018г., 368,13 лева префактурирани разходи за периода
18,10,2017г. – 05,08,2018г., 2 343,08 лева неустойка по чл.20 от Договора за
кредит, законна лихва за забава от 16,08,2018г. – датата на заявлението, както
и сумата от 239,03лв. държавна такса за заповедно производство и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от неизпълнени задължения на длъжника по Договор за кредит
№538 от 31,05,2016г.
От представеният по
делото Договор за кредит №538/31,05,2016г. приел, че е видно, че същият е
сключен между страните за сума в размер на 15 000,00 лева, с краен срок на
издължаване – 05,06,2018г.
Приел, че сключеният Договор за кредит с ответниците напълно отговаря на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити по Закон.
Подписването на договора от страна на ответниците предполага, че те са прочели
подписания от тях договор. Изготвен е и погасителен план, отново подписан от
страните, както и са подписани и представените Общи условия.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ намерил, че се установява, че по
процесния Договор за кредит са направени плащания в общ размер на 7 422,18
лева, като е останала непогасена главница в размер на 876,20 лева и лихва за
забава в размер на 453,86 лева за периода 05,06,2017г. – 05,06,2018г. ВЛ е
изчислило неустойката по чл.20 от Договора в размер на 2 364,59 лева.
Отчел, също така, че в Отговора на ИМ ответниците признават вземането на ищеца
за главница и лихви, като се възразява само по отношение на претендираната
неустойка и префактурирани разходи. Намерил тези възражения за неоснователни.
По делото са налице данни, че ищецът е направил разходи за уведомления и
нотариални покани, адресирани до ответниците. От друга страна, доколкото
страните са уговорили изрично неустойка в процесния договор – в чл.20 от
Договора, и е налице в забава в плащането, то неустойка се дължи съгласно
уговореното в Договора при спазване на ограничението от 0,1 % върху размера на
просроченото задължение за всеки ден забава - или дължимата неустойка е в
размер на 2 364,59 лева за процесния период съгласно заключението на ВЛ.
Тези мотиви се споделят от въззивния съд и при постановяване на своето
решение ПлОС препраща към същите по реда на чл.272 ГПК.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора на ИМ и
оплакванията по въззивната жалба, спорни по делото са въпросите да се признае
ли за установено между страните, че ответниците дължат на ЕАД исковите суми по Договора
за кредит от 31.05.2016г., представляващи остатък от незаплатени вземания по
Договора?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр. дело и писмените доказателства, представени пред ПлРС и
настоящата инстанция, както и заключението по назначената СИЕ – л.89 – л.96 от
делото на ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо.
Неоснователно, а с това и неприемливо е твърдението, че съдът е ограничил
правата на ответниците в първата инстанция като не е допуснал гласни
доказателства досежно движимите вещи, дадени като обезпечение по Договора за
кредит. В това отношение правилно въззиваемото ЕАД се позоват на чл.159 ГПК и
законосъобразността на отказа на ПлРС. Каквото и да се установи за
обезпечението то тези факти няма да изключат или намалят отговорността на
ответниците за вземанията по Договора за кредит, защото от волята на кредитора
зависи как ще претендира и събере дължимото вземане – след като не установява
обезпечението, претендира вземанията си от Договора пред съда, защото длъжникът
не плаща. Независимо от причината за липсата на движимите вещи, дадени в
обезпечение на Договора, длъжникът не е в състояние да предложи изпълнение на
кредитора, защото не се намират в негова фактическа власт същите, а след като
не е изпълнил Договора, то погиването на обезпечението не може да му служи за
извинителна причина за неизпълнението – чл.79 ЗЗД.
Искането за спиране освен поради тези причини е неоснователно и поради
чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК – твърденията на ответниците за съдбата на
обезпечението не са се разкрили по време на разглеждане на делото от ПлРС и от
тяхното установяване не зависи изходът на гражданскоправния спор при
съобразяване на горното. Наличието на досъдебно производство в ПлРП не води до
спиране на делото в съда – съдебната практика е приела, че следва да има
образувано дело в съда, което да е обуславящо за настоящото – отношение на
преюдициалност между две дела в съда е основание за спиране, но не и с досъдебно
производство в Прокуратурата.
Предвид измененията в разпоредбите на ГПК – чл.7 не могат да се променят
изводите на ПлРС по същество поради факта, че ответниците не са потребители по
смисъла на пар.13 т.1 и т.2 ЗЗП. Делото е търговско и предвид чл.309 ТЗ
неустойка между търговци не се намалява поради прекомерност. Предоставянето на
кредити по занятие и сключването на такъв Договор от ЕТ за производствени нужди
са търговска дейност и за двете страни – поради това и предвид чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.
Като е достигнал до същите правни изводи, ПлРС е
постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора на въззиваемото ЕАД се
дължат разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред
ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, която да налага претендираната сума от
450лв. За сумата от 350лв., явяваща се разлика от присъденото до исканото,
претенцията за разноски е неоснователна
и следва да се отхвърли като такава.
Разноски на жалбоподателите не се дължат поради
неоснователността на жалбата.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1
във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1131/14.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 9097/2018г. на Районен съд
гр.Плевен – девети граждански състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ЕТ „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №109, ап.2, представляван
от Н.И.С., и К.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** №1, направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, като за разликата до 450лв., или за 350лв., ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на деловодни разноски за делото пред ПлОС, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.