РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. Пловдив, 18 юни 2020
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
при секретаря
Дарена Йорданова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 342 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.
с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Б.К.Г., с ЕГН **********,***
против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 784 от
07.11.2019г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на
Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 3 от 17.01.2020 г. на Директор на
Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, с който на жалбоподателя са
определени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2019 г. в размер общо на 890,50 лв. и
лихви за просрочие към 07.11.2019г. в размер общо на
285,20 лв. за притежавания от него лек автомобил марка "Рено", модел
"Еспас", с рег.№ ***.
Жалбоподателят излага подробни доводи, че от
придобиването на процесния автомобил до 2018г. плаща добросъвестно данък на
превозното средство. Твърди, че първоначално е регистрирал автомобила си в
гр.София, а след това на 30.05.2006г. го пререгистрирал в гр.Пловдив и получил
нов регистрационен номер, а след като на 21.12.2018г. отишъл да извърши ГТП на
автомобила било установено че такъв регистрационен номер няма. Излага, че след
посещение в данъчна служба Пловдив се оказало, че на негово име се води същият
автомобил, но с първоначалната софийска регистрация, и така му поискали регистрационния
талон и попълнил декларация с данните от нея, като така е открита разликата в
данните от първоначалната регистрация. Жалбоподателя сочи, че от решението не
става ясно, защо той трябва да поеме финансовите последици от случая. Излага
съображения, че КАТ – София са направили такъв запис в талона или пък данъчният
служител е допуснал грешка при прехвърляне на данните в базата, служещи за
определяне на данъка. Твърди, че данъчният обект (т.е. автомобила) регистриран
в София и Пловдив е един и същ.
В с.з. жалбоподателя поддържа жалбата, като излага, че
е коректен данъкоплатец и не е негова грешката, и никой в МДТ не го е уведомил,
че нещо не е наред.
Ответникът – директорът на Дирекция "Местни
данъци и такси" при Община Пловдив, чрез юриск. Д,
оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като
правилен и законосъобразен. Посочва, че талонът е сменен и е с пловдивския
адрес от 2006г., като жалбоподателят по
никакъв начин не е уведомил МДТ за това обстоятелство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище.
Жалбата е допустима, подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация - адресата на акта, в срока по чл.156 ал.1, вр. с чл.144 ал.1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата
по административно оспорване. От приложеното на лист 57 известие за доставяне е
видно, че решението, с което е потвърден АУЗД е връчено на жалбоподателя на
23.01.2020г., а жалбата е подадена директно в съда на 03.02.2020г.
След като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив, намира
за установено от фактическа страна, следното:
Няма спор между страните по
делото, че през 1998г. в Териториална данъчна дирекция – Пловдив, ДП-„Юг“ на името на Б.К.Г. с ЕГН **********, с адрес:
*** е заведен лек автомобил „Рено“, модел
„Еспас“ с рег.№ ***, със следните характеристики:
мощност 55kW, година на производство – 1990г.,
наличие на действащо катализаторно устройство.
По делото е приложено заверено копие на Свидетелство
за регистрация част I № ********* издадено на
30.05.2006г. (лист 59), в което е посочено следното: лек автомобил, марка РЕНО
ЕСПАС, с рег.№ ***, комби, цвят – бял, с дата на
първа регистрация – 01.06.1990, двигател с обем – 2200 куб.см. и максимална
мощност 81kW. Посочени са още
идентификационен номер на превозното средство и номер на двигател, а като
притежател на свидетелството за регистрация и собственик на превозното средство
е посочен Б.К.Г., с адрес: ***.
Няма спор по делото, че
жалбоподателят е подал данъчна декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№ 64415 от
21.12.2018г. (лист 58) за притежаван лек автомобил Рено, с рег.№ ***, като е
посочил следните характеристики: обем на
двигателя – 2200 куб.см., мощност 81kW, година
на производство – 01.06.1990г. Изрично
в декларацията е написано „корекция от 2006г.“. Посочени са още № на шаси и № на двигател.
С писмо
до Дирекция МДТ с вх. № 19П-1468/17.01.2019г. (лист 35), жалбоподателят описва
обстоятелства около закупуването на процесния автомобил и посочва, че когато се
върнал да живее в Пловдив през 2006 г. е регистрирал колата си в КАТ под номер ***
и от закупуването й най-добросъвестно си плащал данъците. В писмото е посочил,
че на 10.12.2018г. е платил данъка си за 2018г. и отишъл да мине технически преглед,
като там се оказало, че автомобилът му не е включен в системата. Описва
подробно обстоятелствата и около подаването на данъчната декларация на 21.12.2018г.,
като в заключение посочва, че служителката в отдел МДТ при община Пловдив му
определила нов данък, като не е ясно по какъв начин е стигнала до тази сума. С
писмото жалбоподателят е задал следните въпроси: защо трябва да плаща разликата
в ново определения данък, колко лева и на каква законово платформа са
определени, каква ще е съдбата на внасяните до сега от него данъчни такси.
В отговор на горното, с писмо изх.№
19П-1468/24.01.2019г. (лист 36-37), директорът на Дирекция МДТ при община
Пловдив се е позовал на чл.60 ал.9 от ЗМДТ и е посочил, че при промяна на
рег.№ през 2006 г. това обстоятелство не
е обявено в Дирекция МДТ при община Пловдив, както и че във връзка с подадената
на 21.12.2018г. декларация е установено, че процесното
МПС е с мощност 81kW и обем на двигателя 2200
куб.см., а не както първоначално е заведен автомобила през 1998г. с мощност 55 kW. Направено е позоваване на чл.41 ал.1 от НОРМДТОП в
редакцията изм. с Решение № 503, взето с протокол № 22 от 20.12.2012г. на
Общински съвет Пловдив в сила от 01.01.2013г., както
и на редакция изм. с Решение №403, взето с протокол № 21 от 17.12.2015г. на
Общински съвет Пловдив в сила от 01.01.2016г. Изложено е, че предвид установеното
несъответствие е доначислен данък МПС за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г., подробно описано в таблица, като
е видно, че са приспаднати и платените от Г. данъци МПС за този период. Писмото
е получено на 31.01.2019г., видно от приложеното на лист 38 по делото, известие
за доставяне.
Жалбоподателя е изпратил писмо до Дирекция МДТ с вх. №
19П-1468(1)/18.02.2019г., в което е посочил, че не си е определил данъка сам и
че е грешка на някой държавен служител.
В отговор на горното, с писмо изх.№
19П-1468(1)/26.03.2019г. (лист 42-43) директорът на Дирекция МДТ при община
Пловдив е посочил, че данните с снети от информационния масив на дирекция МДТ
при Община Пловдив, доколкото по време на завеждането, формирането на партида
за облагане с данък върху превозните средства се осъществява чрез въвеждане на
техническите данни на МПС, след представяне от страна на собствениците
свидетелствата за регистрация на същите и въвеждането им в информационния масив,
без попълване на данъчна декларация на хартиен носител. Посочено е че в случая
е налице основанието по чл.99 ал.1 т.2 от АПК, както и че декларацията по чл.54
от ЗМДТ за притежаван лек автомобил представлява декларация по смисъла на
чл.107 ал.1 от ДОПК, т.е. такава при която органът по приходите установява
размера на данъчната основа и дължимия данък на базата на характеристиките на
облагаемото имущество, посочени от задълженото лице. Изложено е, че с оглед на
факта, че данъкът върху превозните средства за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2018г. е заплащан от задълженото лице, съобразно подадената информация
от Б.Г. за лек автомобил – Рено Еспас с рег.№ *** с мощност
на двигателя 55 kW, (като е ползвано и предвиденото намаление за
данък върху превозните средства, съгласно чл.59 ал.1 от ЗМДТ (в редакция до
31.12.2013г.) за наличие на действащо катализаторно
устройство за превозните средства с мощност
на двигателя до 74 kW вкл.) е извършена корекция и са доначислени
задължения за данък върху превозните средства, за периода 01.01.2013г.-31.12.2017г. за разликата в данните за лекия
автомобил, като за 2018г. данъкът върху превозните средства е определен
съобразно данните посочени в декларацията от 21.12.2018г. Писмото е получено на
28.03.2019г., видно от приложеното на лист 44 по делото известие за доставяне.
С процесният АУЗД № 784/07.11.2019
г. (лист 45-49), издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на
Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, на Б.К.Г. са определени задължения за
данък върху превозните средства за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2019 г. в размер общо на 890,50 лв. и лихви за просрочие
към 07.11.2019г. в размер общо на 285,20 лв. за притежавания от него лек
автомобил марка "Рено", модел "Еспас",
с рег.№ ***. Посочените задължения са определени въз основа на констатирано
несъответствие между първоначално заведената в информационния масив на дирекция
МДТ при Община Пловдив мощност от 55 KW на
процесния автомобил и посочената в коригираща декларация от 21.12.2018г. мощност на лекия автомобил от 81 KW
съобразно Свидетелство за регистрация част I № ********* издадено на 30.05.2006г. С АУЗД са
определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства съгласно
приложимите норми от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси на Община Пловдив.
Посочена е и формулата за изчисление на данъка по периоди и приложими редакции
на Наредбата на Община Пловдив. Направено е позоваване на чл.4 ал.2 от ЗМДТ и е
начислена лихва. АУЗД е ръчен на 15.11.2019г., видно от приложеното на
лист 50 по делото известие за доставяне и е обжалван от задълженото лице по
реда на чл.152 и сл. от ДОПК (жалбата на лист 51 по делото), като с Решение № 3/17.01.2020
г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, АУЗД е
потвърден.
По делото са приложени още: Заповед №17ОА-2683 от 27.10.2017г.;
Заповед № 09ОА-833 от 27.04.2009г. и Заповед № 36/31.01.2012г. на Кмета на
Община Пловдив.
При така установените факти и
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Задълженията за местни данъци, вкл. за данък върху
превозните средства, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162
ал.2 т.1 от ДОПК, вр. с чл.1 ал.1 т.5 от ЗМДТ, а
според чл.166 ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. За процесния данък този ред е предвиден в чл.4
ал.1 от ЗМДТ, в приложимата редакция, според който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според ал.3 на чл.4, в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а според ал.4 от същия член, тези служители се определят със
заповед на кмета на общината. Последният, съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ, упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Разпоредбата на чл.156 ал.1 от ДОПК определя, че на
обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при
обжалването по административен ред. С оглед разпоредбата на чл.144 ал.1 ДОПК следва,
че когато става въпрос за АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт за
установяване на задължение, а не решението на решаващия орган, с което той е
потвърден. Съобразно изложеното следва, че съдът в производство от вида на
настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му
по административен ред част.
АУЗД е издаден от Иванка Тодорова Танева - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“
на Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, която съобразно Заповед
№17ОА-2683 от 27.10.2017г. на кмета на Община Пловдив и заеманата от нея
длъжност (за което на лист 62 по делото е представена Заповед № 36/31.01.2012г.
на Кмета на Община Пловдив) е определена да има правата и задълженията на орган
по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Следователно
АУЗД е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон
правомощия. Същият е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването му. В мотивите на акта по периоди са отразени размерът
на данъка върху превозното средство, размерът на внесения данък, както и
размерът на лихвите. Посочен е и размерът на задължението за всеки отделен
данъчен период.
За пълнота следва да се отбележи, че и Решение №3/17.01.2020г.,
с което АУЗД е потвърден е издадено в изискуемата писмена форма, от директора
на Дирекция "МДТ" при община Пловдив, т. е. ръководителят на звеното
за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл.107
ал.4 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.5, предл.
второ от ЗМДТ.
Способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски са регламентирани в глава ХІV от ДОПК, като
за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което
се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107,
ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.
В случая е
приложена процедурата по установяване на данъчно задължение с акт на орган по
приходите – АУЗД, по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК. Във връзка с подадената на 21.12.2018г. от
жалбоподателя коригираща декларация (така както е отбелязано и на самата нея) е
установено, че процесното МПС е с мощност 81kW и обем на двигателя 2200 куб.см., а не както
първоначално е заведен автомобила през 1998г. с мощност 55 kW, в резултат на което се е стигнало до определяне на
данъка в по-малък размер за данъчния период 01.01.2013
г. – 31.12.2019 г.
Относно действителната
мощност на двигателя на автомобила, съдът възприема тази която е посочена в
представеното по делото Свидетелство за регистрация част I № ********* издадено на 30.05.2006г., а именно 81kW. Следва да се отчете, че свидетелството представлява
официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща за администрацията и
съда материална доказателствена сила. Така представеният документ не е оспорен
в хода на съдебното производство и не са ангажирани доказателства, че същият е
с невярно съдържание.
Съгласно чл.52 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху превозните
средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната
мрежа в Република България, а чл.53 от ЗМДТ определя като субекти на
задължението за този вид данък собствениците на превозните средства. Титуляр на
този вид публични вземания, съгласно разпоредбата на чл.61 от ЗМДТ е общината,
по постоянния адрес, респективно седалището на собственика, подал декларацията,
а когато не е подадена такава декларация или когато собственикът няма постоянен
адрес/седалище на територията на България - общината, в която е регистрирано
превозното средство.
Доколкото по делото има данни, че процесният
автомобил е заведен в Териториална
данъчна дирекция – Пловдив, ДП-„Юг“ през
1998г. на името на Б.К.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, а и доколкото
това не се оспорва от жалбоподателя, то следва да се прецени приложимото право
към 1998г. за начина на завеждане на лекия автомобил в общината. Съгласно чл.54
ал.1 от ЗМДТ в редакцията ДВ, бр. 117 от 1997 г., собствениците
на превозни средства декларират пред данъчната служба по постоянното им
местоживеене, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в
едномесечен срок от придобиването им. Поради това следва да се приеме, че към
онзи момент данъкът е определен на база на характеристиките на облагаемото
имущество, посочени от задълженото лице, а те както се установи по делото за процесния
автомобил са били следните: мощност 55kW, година на производство – 1990г., наличие на действащо катализаторно устройство.
Съгласно чл.54 ал.1 от ЗМДТ
в редакцията - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., размерът на
данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни
от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Но с оглед на обстоятелството, че процесният автомобил е пререгистриран от гр.София в
гр.Пловдив през 2006г., поради което е издадено и приложеното по делото Свидетелство
за регистрация част I № ********* издадено на
30.05.2006г. и с обстоятелството, че преди промяната на чл.54 ал.1 от ЗМДТ в редакцията - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г. размерът на данъка на МПС се е определял въз основа на
декларираното от собственика пред данъчна служба, няма как служителите на
общинска администрация Пловдив да са знаели, че мощността на двигателя на
автомобила на жалбоподателя е различна от тази въведена в информационния масив
на дирекция МДТ при Община Пловдив през
1998г. Поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че данъчния
служител е допуснал грешка.
След подаване на коригиращата декларация с вх.№ 64415 от
21.12.2018г. жалбоподателят е посочил действителните характеристики на притежавания
от него лек автомобил Рено, с рег.№ ***, а именно: обем на двигателя – 2200 куб.см., мощност 81kW, година на производство – 01.06.1990г. и изрично в декларацията е написано „корекция от 2006г.“.
Така с оглед разпоредбата на чл.60 ал.9 от ЗМДТ, извън предвидените
случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка,
данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през
който е настъпила промяната.
И към 2006г. (годината на пререгистриране на процесния
автомобил в гр.Пловдив) данъкът на МПС - то се е определял въз основа на декларираното от
собственика пред данъчна служба, с оглед редакцията на чл.54 ал.1 от ЗМДТ към
2006г. В случая жалбоподателят не отрича, че не е обявил в дирекция МДТ при
община Пловдив, пререгистрацията на автомобила. Отделен
е въпросът как до 2018г. жалбоподателят е минавал годишен технически преглед
всяка година и как е плащал данък МПС, след като автомобилът е бил заведен в
информационните масиви на общината със софийска регистрация на автомобила.
Поради изложеното настоящия съдебен състав счита, че
правилно на жалбоподателя са определени задължения за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2019 г. за
притежавания от него лек автомобил марка "Рено", модел "Еспас", с рег.№ ***, въз основа на констатирано
несъответствие между първоначално заведената в информационния масив на дирекция
МДТ при Община Пловдив мощност от 55 KW на
процесния автомобил и посочената в коригираща декларация от 21.12.2018г. мощност на лекия автомобил от 81 KW
съобразно Свидетелство за регистрация част I № ********* издадено на 30.05.2006г.
Начина на изчисляване на размера
на така определените задължения не се оспорва. Настоящият състав счита,
че от органа по приходите в общинската администрация и от решаващия орган правилно
е определен и размерът дължимия от Б.Г. данък за отделните периоди. Способът за
определяне размера, на ставката и на данъчната основа за данъка върху превозни
средства за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2019 г. е
уреден в чл.41 ал.1 от НОРМДТОП в редакцията изм. с Решение № 503, взето с
протокол № 22 от 20.12.2012г. на Общински съвет Пловдив в сила от 01.01.2013г., както и на редакция изм. с Решение №403, взето с
протокол № 21 от 17.12.2015г. на Общински съвет Пловдив в сила от 01.01.2016г. В конкретният
случай притежаваният от Г. лек автомобил е с мощност на
двигателя 81 kW и дата на първа регистрация 01.06.1990
година. Съответно правилно са определени годишните размери на данъка за
превозно средство за всеки от процесните периоди и не
се установява при изчисляването на тези размери да са допуснати аритметични
грешки.
По отношение на лихвата, в случая не може
да се приложи чл.17 ал.3 ДОПК, съгласно която когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра
на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се
окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно
дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
Както бе казано по-горе, определянето на данъка на жалбоподателя се дължи
изцяло на некоректно подадената информация към община Пловдив, както и
неподаването на декларация през 2006 г. в дирекция МДТ при община Пловдив при на
пререгистриране на процесния автомобил. Едва след промяната на чл.54 ал.1 от ЗМДТ ( ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.), размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на
данъчно задълженото лице. Но тази разпоредба не намира приложение в случая, тъй
като процесния автомобил е деклариран и заведен в информационните масиви на Териториална данъчна дирекция – Пловдив,
ДП-„Юг“ още през 1998г.
Ето защо, съдът намира, че обжалваният АУЗД, определящ
дължими от Б.Г. задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2019 г., както и начислените за тях лихви
е законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния
представител на ответника за заплащане на разноски е основателна. Възнаграждението
следва да се определи по реда на чл.8 ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция в сила от 15.05.2020г., и защитения материален интерес, а
именно в размер на 210,53 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.Г., с ЕГН **********,*** против Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 784 от 07.11.2019г., издаден
от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и
такси“ /МДТ/ при Община Пловдив, потвърден след обжалване по административен
ред с Решение № 3 от 17.01.2020 г. на Директор на Дирекция "МДТ" при
Община Пловдив, с който са му определени задължения за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2019 г. в
размер общо на 890,50 лв. и лихви за просрочие към
07.11.2019г. в размер общо на 285,20 лв. за притежавания от него лек автомобил
марка "Рено", модел "Еспас", с
рег.№ ***.
ОСЪЖДА Б.К.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив
сумата 210,53 лв. /двеста и десет лева и 53 ст./, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: