№ 2714
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20241100510842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. Г., чрез назначения му по реда на ЗПП
процесуален представител адв. М. К., срещу решение № 15850/19.08.2024 г. по гр. д. №
15292/2023 г. на Софийски районен съд, 175 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивника искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
следните суми: 1690,34 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г. в апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.
к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52599, ведно със законната лихва считано от 19.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането; 310,06 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г.; 18,87 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от 19.12.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68831/2022 г. по описа на СРС, 175 състав.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение.
Излагат се съображения, че ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден
имот. Освен това се поддържа, че претендираните от ищеца задължения за стойност на
1
топлинна енергия са погасени по давност. Поради това се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се излага становище за неоснователност на
жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, решението е влязло в сила като
необжалвано, а в обжалваните му части - същото е допустимо.
Настоящият съдебен състав приема, че решението е и правилно в обжалваните
части, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях, а с оглед конкретните оплаквания на въззивника съдът приема и следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота
си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Следователно договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
2
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
От доказателствата по делото се установява, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5/27.01.2005 г., том I, рег. № 593, дело №
5/2005 г. на нотариус Д.Т., рег. № 187 на НК, Н. П. Г. е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ се в гр.
София, ж. к. „Свобода“, бл. ****. По делото не се твърди, съответно и не се установява
въззивникът да се е разпоредил с правото на собственост върху посочения имот. С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че той, в качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди, е страна по договора за доставка на топлинна
енергия.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с
приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от ответника заключение
на съдебно-техническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото. Установява се, че стойността на доставената
топлинна енергия до топлоснабдения имот за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. е
1911,80 лева. По делото не се твърди, а и не се установява дължимата сума или част от
нея да е заплатена.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия са погасени по давност.
Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността
на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая се
счита, че исковете са предявени на 19.12.2022 г. - с подаване на заявлението по чл. 410
3
ГПК, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД.
При преценката относно изтичането на давностния срок следва да се вземе
предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент,
когато давността изтича.
Приложими през процесния период са били Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила на 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от
12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата
на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по, ал. 2.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от
12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
4
енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността
по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно, ал. 4 и ал. 5
на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който
срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по
тези ОУ вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми
с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент
започва да тече давността за всяко месечно вземане.
С оглед на цитираната правна уредба, към момента на сезиране на съда
вземанията ищеца срещу ответника Н. Г. за цена на доставена топлинна енергия с
настъпил падеж преди 12.10.2019 г. са погасени по давност, поради което правилно
СРС е приел, че непогасени по давност са задълженията за стойност на доставена
топлинна енергия за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2022 г., възлизащи на 1690,34 лева.
С оглед на липсата на конкретни оплаквания относно дължимостта на лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия и върху стойността на услугата за
дялово разпределение през разглеждания период, тези въпроси са извън пределите на
въззивна проверка, очертани с въззивната жалба. Поради това не следва да се излагат
съображения в тази насока.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15850/19.08.2024 г. по гр. д. № 15292/2023 г. на
Софийски районен съд, 175 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. П. Г., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за следните суми: 1690,34 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г. в апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.
к. „Свобода“, бл. ****, аб. № 52599, ведно със законната лихва считано от 19.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането; 310,06 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г.; 18,87 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от 19.12.2022 г. до окончателно изплащане на
5
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68831/2022 г. по описа на СРС, 175 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Нелбо“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6