РЕШЕНИЕ
№ 9841
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110142458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на 04.08.2022 г. от малолетната И. Й. Н., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., ЕГН **********,
срещу Й. И. Н., ЕГН **********. Предявени са два обективно съединени иска с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс СК). Предявена е и акцесорна
претенция по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като с майката на
ищцата са разделени. Твърди се грижи за ищцата да полага единствено нейната майка.
Сочат се нужди на ищцата за храна, дрехи, обувки, консумативи за училище, извънкласни
занимания и др. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща
на ищцата месечна издръжка в размер на по 300,00 лева месечно, считано от 04.08.2021 г.
(една година преди датата на подаване на исковата молба). Претендира се и издръжка в
размер на 300,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законна причина, изменяща или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва претенцията по размер (над минималния такъв), при твърдения, че няма
финансова възможност да заплаща увеличен размер на издръжка.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, ищцата И. Й. Н. е родена на 20.07.2014 г. и е дете на ответника и Г. И. П. (л. 5 от
делото). Видно от представените по делото служебни бележки, ищцата е ученичка в ОУ
„Васил Левски“ – гр. Враца, като през учебната 2021/2022 г. е записана в първи клас и се
храни в училищния стол, за което се заплаща дневен купон на стойност 3,00 лева (л. 6 и л. 62
1
от делото).
От справка за актуално състояние на действащите трудови договори на ТД на НАП се
установява, че майката считано от 15.09.2021 г. работи по трудов договор при „Цезар 97-1“
ООД с основна заплата в размер на 800,00 лева (л. 78 от делото). От представеното по
делото удостоверение от ТД на НОИ се установява, че за периода от м. 09.2021 г. до м.
11.2022 г. майката е имала средномесечен осигурителен доход в размер на 1034,65 лева (л.
87 от делото).
От удостоверение на ТД на НОИ, се установява, че ответникът за периода от
м.01.2021 г. до м.12.2022 г. е имал средномесечен осигурителен доход в размер на 1333,46
лева (л. 87 – л. 88 от делото). За същия за 2021 г. няма данни за декларирани доходи,
различни от трудовите правоотношения (л. 84 от делото).
По делото са представени десет броя разписки от „Изи Пей“ АД, като по девет от тях
наредител е ответникът, а получател – Г. И. П.. От посочените разписки и приложената към
писмо на „Изи Пей“ АД от 29.03.2023 г. информация в табличен вид (л. 20 – л. 29 от
делото), се установява, че ответникът е наредил в полза на Г. И. П. на 11.03.2021 г. сумата в
размер на 250,00 лева, на 11.05.2021 г. – 100,00 лева, на 13.07.2021 г. – 220,00 лева, а на
10.06.2021 г., 11.08.2021 г., 11.09.2021 г., 10.11.2021 г., 12.10.2021 г. и на 11.12.2021 г. – по
200,00 лева, които суми били получени от Г. И. П., видно от представените по делото девет
броя разписки (л. 108 – л. 117 от делото).
Други относими по делото писмени доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Общоизвестно е обстоятелството, че дете на възрастта на ищцата има потребност от
разнообразна храна, почивка, посещение на места за игри и забавления. Неминуемо, за
задоволяването на тези потребности, родителят, който полага грижи за детето, следва да
разполага със средства, за да задоволи нуждите му. При изясняване на спорните въпроси по
настоящото дело, съдът не изхожда само от твърденията и представените от страните
доказателства, а преценява своето решение въз основа на най-добрия интерес на детето, като
в този смисъл взима предвид и общоизвестните обстоятелства. Възрастта, на която се
намира ищеца, е свързана с особено интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Няма никакъв
спор, че тези нужди не могат да бъдат задоволени само с доходите на майката, която и
полага основните грижи за детето.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя,
както от нуждите на лицето, което има право на нея, така и от възможностите на лицето,
което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен
2
ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие.
При това положение, съдът като взе предвид нуждите на малолетната Илияна,
съобразно възрастта ѝ, и предвид обстоятелството, че за периода от м.01.2021 г. до м.12.2022
г. ответникът е имал средномесечен осигурителен доход в размер на 1333,46 лева (л. 87 – л.
88 от делото), както и че по делото не са налице доказателства ответникът да страда от
заболяване, изискващо средства за лечение, и да има други алиментни задължения, счита, че
последният може да заплаща на детето си издръжка в размер на 300,00 лева, без това да
съставлява особено затруднение за него. Следва да се отбележи, че съдът не приема като
довод на ответника обстоятелството, че не може да заплаща на малолетното си дете
претендирания размер издръжка поради наличие на кредити. Това е така, тъй като към
датата на сключването на договорите за потребителски кредити – 04.07.2019 г. и 19.08.2019
г. (л. 34 – л. 49 и л. 50 от делото) на ответника му е било известно обстоятелството, че всеки
родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално
развитие на детето си, както и да осигурява условия на живот, необходими за развитието му.
С други думи, наличието на кредит към една или друга банкова институция, както и други
задължения, не следва да освобождават дължащия издръжка родител, още повече, когато
той сам се е поставил в това положение.
Не се установи по категоричен начин бащата да е участвал активно през процесния
период в отглеждането и възпитанието на детето, нито да му е заплащал ежемесечна
издръжка. От представените по делото разписки се установява единствено, че ответникът е
наредил суми в полза на майката на ищцата, но не и, че същите са именно за издръжката на
детето. Отделно от това, наредител по една от разписките е трето за спора лице – Ивалин Н.
(л. 21 от делото). Следва да се има предвид и че ответникът не участва в грижите за детето,
каквото участие има неговата майка.
По изложените съображения исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК
са основателни за сумата от 300,00 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
Издръжката се дължи, считано една година назад от датата на предявяване на
исковата молба, а именно от 04.08.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се
полагат. Установява се по делото и направата на такива в размер на 800,00 лв. (заплатен
адвокатски хонорар), поради което и следва да им бъдат присъдени в този размер. Ищците
по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
уважената част от исковете - в размер на 432,00 лв. по иска по чл. 143 СК и 144,00 лв. по
иска по чл. 149 СК, или общо 576,00 лв.
3
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, предвид
фактическата и правна сложност и проведения брой съдебни заседания, намира за
основателни, поради което адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде
редуцирано до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 6 НМРАВ минимален размер, а именно до
500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 146 СК, Й. И. Н., ЕГН
**********, да заплаща на малолетната И. Й. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Г. И. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
300,00 (триста лева, считано от 04.08.2021 г. до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Й. И. Н., ЕГН **********, да заплати на
малолетната И. Й. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Г. И. П., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 3 600,00 лв.
за периода 04.08.2021 г. – 04.08.2022 г. (по 300,00 лв. месечно).
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на И. Й. Н., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Й. И. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 576,00 (петстотин седемдесет и
шест) лева, представляващи държавна такса върху присъдената издръжка
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. И. Н., ЕГН **********, да заплати на И.
Й. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., ЕГН
**********, разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4