Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна, 2021
година
В името на народа
Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора Александър Атанасов и
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
касационно административно дело № 2047 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба депозирана от „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК **, представлявано
от изпълнителния директор проф. д-р С. П. А.-А., д.м.н., против Решение № 260689/21.06.2021
г. на Районен съд - Варна, ХХXVII състав, постановено по н.а.х.д. № 255/2021
г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление №
13-473/21.12.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор" /ИАМН/, гр. София, с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лева, на основание чл.116ж, ал.2
от Закона за лечебните заведения,
и с което е
осъден да заплати сторените по делото разноски.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон -
касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Сочи, че съдът не е разгледал и не е обсъдил
всички наведени в жалбата и в хода на производството оплаквания и твърдения, както
и не е разгледал и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е
приел и представени в съдебно заседание доказателства, което е довело не само
до ограничаване правото му на защита, но и до невъзможност да бъде изяснена
правилно фактическата обстановка. Релевира, че в основната си част обжалваното въззивно
решение представлява изброяване на приложимите нормативни разпоредби, без
анализ на същите във взаимовръзка с конкретните, относими към случая
обстоятелства. Развива подробни доводи за изпълнение на дадените от ответната
страна задължителни предписания. Моли да се отмени решението на ВРС и да се отмени издаденото
НП, като претендира и разноски.
Ответникът в производството – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ не изразява становище. В съдебно заседание представител не
се явява.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Пледира касационният съд да остави в сила решението на ВРС като законосъобразно
и правилно.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на
чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210 ал. 1 от АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 от АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на 06.07.2021 г. Със спора е сезиран родово и
местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни
процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Въз основа на анализ на събраните в производството
пред него доказателства, с проверяваното решение ВРС приел от фактическа
страна, че на основание Заповед № РД-13-473/10.07.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" е извършена проверка
на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.Варна. Проверката е за установяване изпълнението
на дадени задължителни предписания съгласно Констативен протокол №
13-172/08.04.2020 год., издаден от ИАМН. В него са дадени задължителни
предписания, които е трябвало да бъдат изпълнени в определен срок – 10.05.2020
год. в т.ч. да отпадне т.5 от ценоразписа на лечебното заведение /ЛЗ/, касаеща
доплащане от пациентите, приети за лечение по клинична пътека, в случаите,
когато прекъсват болничното си лечение по собствено желание, преди да е
изпълнен минималния болничен престой. Мотива на комисията
за отпадане на т.5 от Ценоразписа на ЛЗ са били свързани с факта, че с формирането
на цени за „доплащане по КП“ от ЛЗ, бил нарушен чл.2, ал.4 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от
22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на
медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/
доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им
медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат съответното
направление, издадено по реда на тази наредба". В посочения срок ЛЗ е
информирало за предприетите действия по изпълнение на задължителните
предписания, като е представен нов утвърден ценоразпис, в сила от 09.05.2020
год., в който е отпаднала т.5, но е създадена нова т.6 с аналогично съдържание,
но с ново наименование на услугата: „пациентите приети за лечение по клинична
пътека, в случаите, когато прекъсват болничното си лечение по собствено желание
след извършване на всички основни диагностични и терапевтични /оперативни/
процедури на КП, но преди да е изпълнен минималния болничен престой, да
заплащат суми, представляващи възстановяване на разход по КП. АНО приел, че
нарушението е извършено на 08.05.2020 г. - денят на утвърждаване със Заповед №
297/08.05.2020 год. на нов ценоразпис на УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, в ЛЗ в
гр. ****, ул. „*****" № *. Предвид това на въззивното дружество бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него
впоследствие е било издадено и Наказателно постановление, с което въззивното
дружество било санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на
основание чл.116ж, ал.2 от Закона за лечебните заведения, за извършено
нарушение на чл.7г, ал.2, т.3 от Закона за лечебните заведения.
РС - Варна е преценил, че Законът за здравето е предвидил право за
пациента във всеки един момент да прекъсне лечението си по свое усмотрение и
закона не е предвидил негативни последици за него, както и не е предвидил
доплащане за пациента за неизплатената част на пътеката. Предвид горното
въззивната инстанция е извела извод, че приетият ценоразпис за доплащане и
приетото плащане от пациента са извършени без правна обосновка и в противоречие
на закона, забраняващ извършване на доплащане от здравноосигурени лица по
предвидените клинични пътеки. Независимо от предвидената от закона възможност
пациента сам по своя воля да прекрати лечението си преди изтичане на минимално
определения болничен престой в болнично заведение и независимо от негативните
финансови последици за болницата, закона не е предвидил, а дори е и забранил
доплащане. По-нататък съдът изложил подробно мотиви за липса на основание
случаят да бъде квалифициран като маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН и потвърдил
НП изцяло.
Решението е незаконосъобразно поради допуснати от
въззивния съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно – неизпълнение на задължението му служебно да попълни делото с всички
възможни и допустими доказателства, необходими за изясняване на обективната
истина по казуса.
В АУАН и в НП е посочено, че в Констативен протокол за извършена
проверка № 13-172/09.04.2020г. са дадени задължителните предписания, които е
трябвало да бъдат изпълнени в определения срок – 10.05.2020г., в т.ч. да
отпадне т. 5 от Ценоразписа на лечебното заведение, касаеща доплащане от
пациентите за лечение по клинична пътека, в случаите, когато прекъсват
болничното си лечение по собствено желание преди да е изпълнен минималния
болничен престой. Основното възражение във въззивната жалба касае именно
предприемането на действия от страна на дружеството за изпълнение на дадените
предписания, независимо от несъгласието, изразено в представените пред
Изпълнителната агенция становище и възражения. Този констативен протокол не е
представен с административната преписка, а във въззивното производство в
съдебно заседание, проведено на 19.05.2021г. съдът е оставил без уважение
искането за прилагането му. В същото заседание ВРС не е приел и други
представени от въззивника доказателства. Въпреки горното ВРС се е позовал на същия
КП при извода си, че въззивникът не е изпълнил предписанията. Не е представен и
Констативния протокол, с който е установено неизпълнение на дадените
предписания в КП №13-172 от 09.04.2020г. в дадения срок. Съдът може да изведе правните си
изводи, само върху факти, установени с приобщени доказателства по делото.
Отделно от това без установяване на горните обстоятелства, не
може да се формира извод, че правилно е ангажирана
отговорността на касатора за неизпълнението на
предписанието. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, поради това, че решението е постановено при
непълнота на доказателствата, в нарушение на чл. 286, ал.1 от НПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
На второ място във въззивната жалба е оспорена датата на извършване на
нарушението. Посоченото възражение не е обсъдено от ВРС и няма
произнасяне по него, като въззивният съд в нарушение на служебното начало е приключил съдебното
следствие и е постановил решение по същество. Недопустимо е приключването на
делото с неизяснена фактическа обстановка. В случая, въззивната инстанция не е
изпълнила задължението си за изясняване на обективната истина, което е
основание за отмяна на първоинстанционното решение. Липсата на мотиви по
въпроси от съществено значение за правилното решаване на спора – в случая
датата на извършване на нарушението, както и по отношение наведени от страните
възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е
самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.
Предвид гореизложеното решението е постановено при непълнота на
доказателствата и неизяснена фактология, което налага отмяна на проверяваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
който следва да попълни делото с всички възможни и необходими за изясняване на
обективната истина доказателства, които да приобщи по надлежния ред и да обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност.
При новото разглеждане на делото, РС – Варна следва
да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за водене на делото в
Административен съд – Варна, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.226, ал.3 от АПК, предвид направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 260689/21.06.2021 г. на Районен съд - Варна, ХХXVII състав, постановено по н.а.х.д. № 255/2021 г. по описа на съда, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 13-473/21.12.2020 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", гр. *****,
с което на което на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК ** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на
основание чл.116ж, ал.2 от Закона
за лечебните заведения, и с което е осъден
да заплати сторените по делото разноски.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на
задължителните указания, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: