М О Т И В И

       към присъда № 195 от 08.11.2017 год. по НОХД № 679/2017 год. на СлРС

     РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.А.Г. за престъпление по чл. 343,ал.3, б.”а”, пр.2, вр.ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим, които желаят делото да се гледа по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, че дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В. и Й. и вещото лице Г., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство, премина към процедурата по чл. 371, т.1 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението за престъпление по чл. 343,ал.3, б.”а”, пр.2, вр.ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като не поддържа единствено обвинението за извършено нарушение на чл.37 от ЗДвП, като счита това обвинение за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години. По отношение на наказанието по чл.343Г от НК предлага да се наложи такова в размер на шест месеца лишаване от право да управлява МПС.    

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, а именно дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В. и Й. и вещото лице Г., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че е извършил маневрата съобразявайки се с останалите участници в движението и когато вече е навлязъл в насрещната лента за движение, за да завие, е бил ударен от мотоциклета. Защитникът му оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт, като счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. е български гражданин, с основно образование, не работи, женен, неосъждан.

           Подс. Г. притежава   свидетелство за правоуправление на МПС от м.март 2016 г., категории „В” и „М”.

На 07.08.2016 г. на пътен участък от две пътни ленти, на ул.”Банско шосе”, до разклона за кв.”Речица”, гр.Сливен, на път предназначен за движение в двете посоки, в посока от юг на север се е движил л.а.”Мазда 6” с рег.№ СН 7221 АМ, управляван от подс. Г.. С него, в автомобила, на предна дясна седалка, е пътувал св. Ж.Г.. По същото време, зад автомобила, в дясната пътна лента се е движил мотоциклет „Сузуки”, без регистрационни номера, управляван от св. Т.. Зад водача, на мотоциклета е седял св. Д.. И двамата били без защитни каски на главите си. Мотоциклетът според експертизата се е движил със скорост около 64 км.ч.

В района на пазарчето на кв.”Речица”, на Т-образно кръстовище, подс. Г. предприел маневра завиване наляво, за да премине от главния път към кв. „Речица”, като намалил скоростта си на движение, за да изчака идващите насреща автомобили. Бил с включен светлинен сигнал, предупреждаващ останалите участници в движението, че ще извършва маневра завиване на ляво.  

Св. Т. предприел изпреварване на движещите се пред него автомобили. Навлязъл в насрещната лента, изпреварил два леки автомобила и продължил с намерение да изпревари и л.а.”Мазда” с рег.№ СН 7221 АМ. Към този момент подсъдимият вече бил навлязъл в насрещната лента за движение, за да завие. Доколкото и двете МПС-та  са били в насрещната лента за движение, между тях настъпил удар, като мотоциклета се ударил с предната си част в лявата част на автомобила „Мазда”.

След удара, мотоциклетът се отклонил наляво, св. Т. и св. Д. прелетели над автомобила, като паднали върху пътната настилка, плъзнали се и се търкаляли по нея, а автомобилът е продължил напред и наляво, пресякъл изцяло пътната лента и навлизал по пътя за кв. „Речица”.

Подс. Г. и св. Ж.Г. веднага излезли от л.а.”Мазда” и отишли при двамата пострадали свидетели, на които се опитвали да помогнат.

Пристигналата на място линейка откарала св. Т. и св. Д. в спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” гр.Сливен.

Дошлите на място служители на сектор „ПП” при ОД-МВР-Сливен изпробвали подс. Г. за алкохол с „Дрегер Алкотест”. Уредът отчел отрицателен резултат.

На св. Т. и на св. Д. били издадени талони за медицинско изследване и на същите била взета кръв за проба.

Според заключението на изготвените по делото химически експертизи № 278/08.08.2016 г. и № 277/08.08.2016 г. не е установено наличие на алкохол в кръвта на св. Т..

Според изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, в следствие на настъпилото ПТП, телесни увреждания са получили водачът на мотоциклет „Сузуки” - св. Т., както и неговия спътник - св. Д..

Св. Т. е получил две средни телесни по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяващи се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота” и „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник”.

Св. Д. е получил също две средни телесни повреди, изразяващи се в „Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник” и „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник”.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза по делото, техническите причини за възникване на ПТП са:

- предприетата технически неправилна маневра изпреварване от водача на мотоциклет „Сузуки” св. Т., при наличие на забрана за това, указано с пътен знак и хоризонтална маркировка.

- движението на мотоциклета със скорост над допустимата за населено място и

- предприетата технически неправилна маневра завой наляво от водача на л.а.”Мазда” - подс. Г., при вече предприета маневра изпреварване от страна на св. Т..

Според автотехническата експертиза, подс. Г. е имал техническа възможност да възприеме наличието на мотоциклет зад него, както и неговото положение преди да предприеме маневрата завой наляво. Технически правилно според вещото лице и ЗДвП е водачът на л.а.”Мазда” - подс. Г. след подаване на сигнал за завиване наляво да се убеди, че няма друго превозно средство, което го изпреварва и да го изчака, а след това да завие наляво. Според заключението на автотехническата експертиза  вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи. В с.з. вещото лице пояснява, че водачът на лекия автомобил – подс. Г. е извършил две маневри – престрояване и завой наляво, като последната маневра е била завой наляво, а мотоциклета е предприел изпреварване след маневрата престрояване. Именно поради това той счита, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи.    

             Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

            Съдът кредитира на първо място показанията на св. В. и Стефанов – служители на СПП при ОДМВР-Сливен, разпитани на досъдебното производство, за които беше дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник да не се разпитват, а да се ползват непосредствено протоколите от проведените разпити. Въз основа на показанията на тези двама свидетели се установява, че след получен сигнал, са пристигнали на мястото на ПТП, установили са участниците в него, тяхното местоположение, МПС между които е настъпило и деформациите по тях, състоянието на участниците в ПТП и лицата, които са заварили като свидетели на ПТП.

  Самият механизъм на настъпването на ПТП се установява от показанията на останалите свидетели – Ж.Г., пътувал заедно с подсъдимия, Д.К. – продавач на пазарчето до кръстовището, където е настъпило ПТП и Джелебов – пътувал зад автомобила на подсъдимия. От показанията на тези свидетели, които се намират в отношение на почти пълно припокриване и взаимно допълване,  се установява, че подсъдимият е предприел маневра завиване на ляво, като е подал светлинен сигнал за това. Намалил е скоростта си на движение, почти до спряло положение, изчакал е преминаването на насрещно движещ се автомобил и е предприел завиването в ляво. Именно тогава е настъпил ударът между него и мотоциклета. Съдът не констатира противоречия между показанията на тези свидетели, поради което ги кредитира изцяло. И ако се приеме, че св. Ж.Г. е близък на подсъдимия, а най-вероятно и св. Джелебов, който беше осигурен от подсъдимия и който заявява, че е разпознал автомобила, а след това се е обадил и на баща му, то св. К. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото, тъй като не се намира в никакви отношения с подсъдимия, напротив станал е неволен свидетел на ПТП. Доколкото, както беше отбелязано по-горе, показанията им са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, то за съда не възникна съмнение в достоверността на показанията на свидетелите Ж.Г. и Джелебов.

  За изясняване на фактическата обстановка по делото и в частност механизма на настъпване на ПТП допринасят и показанията на св. Д. – возил се на мотоциклета. От неговите показания се установява, че св. Т. е предприел изпреварване на 2 или 3 коли /в какъвто смисъл са и показанията на св. Джелебов/ и се е ударил в последната, която „…беше тръгнала да завива в посока кв. „Речица”.”. Установяват се и действията на подсъдимия и св. Г. след удара, като в тази им част показанията на св. Д. напълно съвпадат с останалите гласни доказателства. Ето защо съдът прие за достоверни неговите показания и ги кредитира изцяло. Водачът на мотоциклета – св. Т. няма спомен за случилото се и неговите показания не допринасят по никакъв начин за установяване на фактическата обстановка по делото.    

  Съдът кредитира и обясненията на подс. Г.. Обясненията на подсъдими освен средство за защита са и важно доказателствено средство. Поради това те следва да се преценяват внимателно, като се държи сметка за тяхната последователност, безпротиворечивост и логичност, а също така и за съответствието им с останалите писмени и гласни доказателства. Именно такива са обясненията на подс. Г. - безпротиворечиви, последователни и логични и кореспондират напълно с показанията на останалите свидетели, които съдът коментира по-горе.  

  Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза, което беше приобщено на основание чл.371, т.1 от НПК.

  Съдът не кредитира заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза. На първо място съмнение възниква при определяне скоростта на движение на лекия автомобил, към момента на извършването на маневрата завой на ляво. Според заключението на вещото лице тази скорост е била около 31 км.ч. В същото време св. Джелебов заявява в показанията си, че е възприел автомобила почти спрял. В този смисъл са и показания на св. К. – „Видях, че л.а. „Мазда” беше спрял за завиване.” В същия смисъл са и обяснения на самия подсъдим, които както беше отбелязано по-горе съдът възприе изцяло, като посоченото съвпадение по отношение на това обстоятелство, е още един аргумент в подкрепа на извода на съда за кореспондирането им с останалите гласни доказателства. На следващо място вещото лице е изготвило заключението на базата на това, че подсъдимият е извършил две маневри, между които е била извършена маневрата от мотоциклетиста. Едната маневра на подсъдимия е била престрояване, а другата завой на ляво. След престрояването е започнала маневрата изпреварване от страна на св. Т.. От  показанията на св. Джелебов се установява, че когато подсъдимият е започнал завиването на ляво, мотоциклетистът все още е бил в дясната лента за движение, след което е изпреварил автомобила му и тогава се е ударил в автомобила на подсъдимия. Действително тези показания не са били взети в предвид при изготвянето на заключението, доколкото св. Джелебов не е бил разпитван в хода на досъдебното производство, а вещото лице в с.з. пояснява, че ако маневрата изпреварване е първа, то тя е технически неправилната маневра. Това обаче не е залегнало в заключението на вещото лице, тъй като към момента на изготвянето на експертизата не е имало обективни данни коя маневра е била първа и коя втора. Към момента на изготвяне на експертизата не е имало данни и от показанията на св. Д. коя маневра е била извършена първа, но в с.з. този свидетел заявява че св. Т. е предприел изпреварването на няколко автомобила и се е ударил в последния, който вече е започнал маневрата завиване към кв. „Речица”.”. Че маневрите са били извършени именно така, както заявява св. Джелебов свидетелства и още един факт. Подсъдимият е бил почти спрял, за да изчака насрещно движещ се автомобил /което също е безспорно установено от всички гласни доказателства/. Към този момент св. Джелебов е бил почти плътно зад него, с намерение да го заобиколи отдясно. След преминаването на насрещно движещия се автомобил, подсъдимият е предприел маневрата завой наляво. Към този момент все още няма как мотоциклетистът да е бил започнал маневрата изпреварване, тъй като би се ударил в насрещния автомобил. Т.е. тази маневра е започнала след като св. Т. се е разминал с насрещния автомобил и лявата лента е била свободна. Съответно към него момент вече автомобилът на подсъдимия е бил навлязъл в насрещната лента, за да извърши маневрата завиване на ляво. Отделно от това за съда възникна съмнение в заключението на вещото лице и досежно цитираните от него две маневри от страна на подсъдимия. Видовете маневри са уредени в раздел V-ти на ЗДвП, като основно са цитирани в чл.25 от закона. В чл.26 се предвижда задължението на водачите да подават съответния светлинен сигнал или сигнал с ръка, а в чл.27 са уредени случаите при наличието на остров на платното за движение. В чл.25 от ЗДвП не е предвидена такава маневра престрояване, за каквато говори вещото лице в заключението си. Видовете маневри са заобикаляне на друго ППС, излизане от реда на паркираните превозни средства или влизане между тях, отклоняване надясно или наляво по платното за движение, в частност за да се премине в друга пътна лента, завиване надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот. Най-вероятно вещото лице има в предвид маневрата отклоняване наляво по платното за движение, за преминаване в другата пътна лента. Съдът намира обаче, че в настоящия случай въобще не става въпрос за такава маневра от страна на подсъдимия. Отклоняването надясно или наляво по платното за движение, в частност за да се премине в друга пътна лента, предполага платно с повече ленти за движение, при което водачът има намерение да премине от една лента в друга. Противното би означавало законът да разреши по път само с една лента за движение в едната посока, да се разреши преминаване и движение в другата лента, което е недопустимо, тъй като тя е за насрещно движещите се автомобили. Когато отклоняването надясно или наляво е свързано с навлизане по друг път или крайпътен имот говорим за маневра завиване. При нея е налице преминаване през другата пътна лента, за да се навлезе по друг път и то по възможно най-бързия начин, за да не се пречи на движението, а не преминаване в другата пътна лента.  

  Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

         Подсъдимият Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,ал.3, б.”а”, пр.2, вр.ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК. За да е извършено престъпление по чл.343 от НК следва да е налице нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Без такова нарушаване на правилата няма осъществен и състав на транспортно престъпление. На първо място съдът ще отбележи, че няма извършено нарушение на чл.37 от ЗДвП, въпреки че това нарушение не се поддържа от прокурора, но това не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. Чл. 37, ал.1 от ЗДвП задължава водач на завиващото нерелсово пътно превозно средство, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая тази разпоредба не може въобще да намери приложение, тъй като безспорно е установено, че мотоциклетистът не е бил насрещно движещ се, а се е движел в същата пътна лента и в същата посока като подсъдимия. Съгласно ал.2 на същата разпоредба водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Този текст би намерил приложение в конкретния случай, доколкото касае ППС движещи се по пътя, който той напуска, както е било в настоящия случай. Тук обаче маневрата е свързана с навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, каквото навлизане в случая не е налице. Касае де за завиване по друг път. Ето защо съдът прие, че категорично няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

            На следващо място съдът ще разгледа разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съгласно ал.1 водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.  По делото не се събраха данни подсъдимият да е изгубвал контрол над автомобила, който е управлявал, т.е. не е извършил нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Що се касае до задълженията му по ал.2 от чл.20, съдът намира, че също са били изпълнени от подсъдимия. Тази разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото е безспорно установено, че подсъдимият се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време и добра видимост /по делото няма данни за наличието на валежи, мъгла и др./. Няма данни и че състоянието на пътя е било такова, че да се е налагало движение с по-ниска скорост /наличие на мокри или заледени участъци, наличие на дупки по пътя и т.н./. Подсъдимият се е съобразил и с характера и интензивността на движението – намалил е скоростта си, приближил се е до разделителната линия, подал е светлинен сигнал и е изчакал насрещно движещите се ППС. Подсъдимият е намали скоростта си и почти е бил спрял преди да предприеме маневрата завиване на ляво. В този смисъл е изпълнил всички задължения по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Следва да се отбележи и друго – тази разпоредба въвежда множество задължения за водачите на ППС, с цел да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Доколкото в съответния участък от пътя е имало поставен както пътен знак забраняващ изпреварването, така и пътна маркировка забраняваща това, то мотоциклетистът не е бил предвидимо препятствие за подсъдимия. Никой не е длъжен и не може да предвиди неправомерното поведение на друг участник в движението.

            На следващо място съдът ще разгледа и задълженията на водачите съобразно чл.25 от ЗДвП. Тези задължения са преди предприемане на каквато и да е маневра, като например да заобикаляне на пътно превозно средство, излизане от реда на паркираните превозни средства или влизане между тях, отклоняване надясно или наляво по платното за движение, в частност за да се премине в друга пътна лента, завиване надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение. Както беше отбелязано по-горе при започналото завиване наляво от страна на подсъдимия, мотоциклетът се е намирал все още в дясната пътна лента, т.е. не минавал покрай подсъдимия. Последният е намалил скоростта си и е подал светлинен сигнал, като по този начин е предупредил участниците, движещи се след него за намерението си да извърши маневрата. При това положение съгласно ал.2 на чл.25 от ЗДвП водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по съседната пътна лента, тъй като маневрата му е била свързана с навлизане в тази лента. Което пък от своя страна означава, че движещите се след него ППС са длъжни да изчакат извършването на маневрата от страна на подсъдимия и тогава да продължат движението си направо. В този смисъл съдът намира, че към момента на извършване на маневрата подсъдимият е изпълнил задълженията си и по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.  

     Ето защо съдът прие, че подсъдимият Г. няма вина за настъпилото ПТП, доколкото не е извършил нарушение на ЗДвП, поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343,ал.3, б.”а”, пр.2, вр.ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.

    Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

04.01.2018 г.