Решение по дело №241/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по повод подадена жалба от Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци против Заповед № 421/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца". Заповедта е обжалвана по административен ред пред Главен директор на ГДИН, който със Заповед № Л4650 от 07.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената заповед. В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е полагал доброволен труд по см. на чл.80 от ЗИНЗС, намален впоследствие на четири часа, като библиотеката в която бил трудово ангажиран се отваряла в определените часове от НОС, тъй като нямал ключ за нея и не е създавал файлове и прехвърлял информация на външни носители. Впоследствие бил преведен в болница в София към Затвора гр.София, където без да бъде изслушан му било наложено дисциплинарното наказание. Издадената заповед обжалвал пред ГДИН и за потвърждаването й разбрал на 10.05.2024г., когато поискал информация за обжалването.

В съдебно заседание жалбоподателя Ч.Г.А. доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си и моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник Затвора гр.София издал оспорената заповед, не се явява, представлява се от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Г*** Х*** , която оспорва жалбата, като излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана.

Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани доказателства жалбоподателя да е извършител вмененото му дисциплинарно нарушение. Наред с това ДНО не е извършил цялостна проверка по установяване на дисциплинарното нарушение от страна на лишения от свобода настоящ жалбоподател относно задълженията му за включване и изключване на компютрите в компютърната зала, наличието на забрана за създаване на файлове и коя забрана е нарушил. Липсва съставен протокол за претърсване и изземване. Не е изпълнено и изискването по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказание задължително да се изслуша нарушителят. Именно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материално правните разпоредби оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № 421/18.10.2023г., издадена от Началник Затвора гр. София е оспорена по административен ред пред Директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, който със Заповед № Л4650 от 07.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспорената заповед.

По допустимостта на жалбата.

По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.

Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като Заповед № Л4650 от 07.11.2023г. издадена от директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София е получена от жалбоподателя на 10.05.2024г. /по данни на жалбоподателя, тъй като липсва надлежно връчване на заповедта на ГДИН/, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 17.05.2024г.

С обжалваната заповед Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци е наказан за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.

Чл.104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началника на затвора заповедите, подлежат на обжалване пред главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София. За разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред. Обжалваната от Ч.Г.А. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо него държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното Заповед № 421/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която на л.св. Ч.Г.А. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество.

По изложените по - горе съображения жалбата на л.св. Ч.Г.А. се явява допустима за разглеждане в настоящето производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.

Не се спори по делото, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци, както и че към датата на издаване на Заповедта е бил преместен в болнично заведение към Затвора гр.София. Няма спор и, че жалбоподателя е изпълнявал задълженията си на библиотекар в ЗООТ Враца и редактор на вестник „Зограф“ на основание чл.80 от ЗИНЗС с продължителност на работния ден от осем часа дневно в периода от 08.11.2021г. до 31.01.2023г., а от 31.01.2023г. до 27.02.2024г. е работил само като библиотекар на основание чл.80 от ЗИНЗС с продължителност на работния ден от четири часа, видно от приложената справка на л.70 по делото.

Оспорената заповед е издадена от Началник Затвора гр.София, за това, че на 08.08.2023г. при извършена проверка във връзка с изготвени докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ – С.А. отразяващи извършена проверка на служебните компютри в библиотеката, където работи жалбоподателя, при която са констатирани файлове на документи до адресати, съответстващи на такива, получени в затвора гр.Враца от същите институции от името на л.св. Ч.Г.А., за което са приложени съответните снимки на файловете създавани на компютрите; справка за включвани външни преносими носители в тези компютри и снимка на файловете, които са създавани на компютрите. Посочено е, че компютрите предоставени за работа на лишени от свобода от ЗОЗТ не е инсталиран с необходимите софтуерни и системни изисквания за работа на лишени от свобода. При проверката от специалист информационни технологии е установено, че на компютър „Compaq – 01 PC“ са създадени следните файлове „Сигнал docx“; „NewЧрез. docx“; „До Затвора – Враца. docx“; „Нередности и корупция. docx“, които впоследствие са изпращани на служебния имейл на затвора гр.Враца. На компютъра са поставяни и външни преносими устройства, с които са прехвърляни файловете: файлът „Сигнал. docx“ е отварян и на компютъра в библиотеката с външно устройство. В библиотеката на компютъра „Deli Optiplex 330“ са отваряни и файловете„NewЧрез. docx“ и „Сигнал. docx“ създадени на компютър „Compaq – 01 PC“, чрез сваляне на външни носители – флаш памети, телефони и card readers. Горецитираните имена на файлове са документи, изпращани до съответните адресати, които са получавани в затвора гр.Враца и ЗООТ Враца за извършване на проверка по изложени в тях твърдения от л.св. Ч.А., касаещи престоя му в затворническото общежитие.

Фактическата обстановка е констатирана в докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ – С.А.

адресирани до Началник ЗООТ към Затвора гр.Враца, относно установеното на служебните компютри находящи се в библиотеката.

Във връзка с докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ е изготвено предложение от ИСДВР за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя с оглед нарушение на разпоредбата на чл.96, т.3 от ЗИНЗ – за създаване на файлове, които впоследствие са изпращани на служебните имейли на Затвора гр.Враца, след като на компютрите не е имало инсталиран необходимия софтуер, както и поставяне на компютрите на външни преносими устройства, явяващо се дисциплинарно нарушение съгласно чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, като е предложено да бъде наложено наказание на осн. чл.101, т.4 от ЗИНЗС "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца".

По делото са приложени докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ – С.А. отразяващи извършена проверка на служебните компютри в библиотеката, при която са констатирани файлове на документи до адресати, съответстващи на такива, получени в затвора гр.Враца от същите институции от името на л.св. Ч.Г.А., по които същият е отказал да даде обяснения и е извършил описаното дисциплинарно нарушение.

По делото е приложен протокол №82 от 10.10.2023г. в които в раздел III изрично е посочено, че на основание чл.105 от ЗИНЗС във вр. чл.89, ал.2 от ППЗИНЗ е изслушан от наказващия орган лишения от свобода Ч.А. от 4 група в СБАЛЛС във връзка с горецитираните докладни записки, като протокола е подписан от Началник Затвора гр.София.

На 18.10.2023г. е издадена и оспорената Заповед № 421/18.10.2023г. от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС на л.св. Ч.А. е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца" потвърдено след обжалване на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л4650 от 07.11.2023г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

По делото устно и непосредствено е разпитан в качеството на свидетел С.А. – инспектор Информационни технологии изготвила докладните записки при извършената проверка, чийто показания съдът кредитира като достоверни, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са дадени след предупреждение от наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени средства.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:

Издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № 421/18.10.2023г. на Началник Затвора гр.София е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. От жалбоподателя са изискани писмени обяснения за случая на които същият е отвърнал с арогантното си поведение констатирано от ДНО и е отказал такива. Спазено е изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя, видно от л.22 по делото.

За неоснователни намира възраженията, че липсата на съставен протокол за претърсване и изземване, а не проверката извършена от инспектор Информационни технологии води до съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установено изпълнителното деяние по отношение на дисциплинарното нарушение, неговата обективна и субективна страна.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от ДНО фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно ДНО е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл. 100, ал. 2, т.1 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място.

Съгласно чл.96, т.3 от ЗИНЗС „ Лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила …“. В оспорената заповед е посочено, че „…лишеният от свобода е създавал файлове „Сигнал docx“; „NewЧрез. docx“; „До Затвора – Враца. docx“; „Нередности и корупция. docx“, които впоследствие са изпращани на служебния имейл на затвора гр.Враца, след като на компютрите не е имало инсталиран необходимия софтуер, както и поставяне на компютрите на външни преносими устройства, т.е. не е спазвал правилата за ползване на компютрите предвид липсата на инсталиран на тях софтуер, а ги е използвал за други цели.

Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че л.св. Ч.Г.А. е извършил нарушение на правната норма на чл. 96, т.3 ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение изразяващо се в изпълнителното деяние по неспазване на правилата за ползване на компютрите предвид липсата на инсталиран на тях софтуер, а ги е използвал за други цели. Това деяние е извършил виновно предвид факта, че е бил запознат какви данни могат да се създават и ползват на компютрите. Още повече, че лишения от свобода е работел там на четири часа към датата на нарушението и както заяви сам е изтривал файлове от компютрите намиращи се в библиотеката с неразрешено съдържание. Извършеното дисциплинарно нарушение се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС – "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца".

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание ДНО е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на лишения от свобода и неговото здравословно състояние по арг. чл.102, ал.1 от ЗИНЗС. Наложеното наказание се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената Заповед № 421/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София за издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната със заповедта цел не е различна от законоустановената, респ. не е налице превратно упражняване на власт, поради което и подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК и чл.110 във вр.§ 4б от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Монтана, първи съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци против Заповед № 421/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца" потвърдено след обжалване на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л4650 от 07.11.2023г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.