Решение по дело №503/2018 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Варна, ………….2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета  година в състав:

         

                                                  Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело N 503  по описа за 2018  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

С решение № 1529/05.02.18г., постановено по адм.д.№ 4670/16г. Върховният административен съд е отменил решение № 335/18.02.2016г., постановено по адм.д.№ 1959/2015г. по описа на Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на делото е жалбата, подадена от „АГРО ПРОГРЕС - 64“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ул. П.С.№ 27, бл.27, ет.2, ап.3, представлявано от Д.В.Н.( против Ревизионен акт № Р-03-1305142-091-001/11.03.2015г., поправен с РА за поправка № П-03000315056551-003-001/31.03.2015г., потвърден с Решение № 232/09.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в частта, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агро финанс ММ“ ЕООД и „Карго логистик“ ЕООД за д.п.м.08.2013г. в размер на 136589.86лв., д.п.м.09.2013г. в размер на 316018.59лв., д.п.м.10.2013г.-1134181.62лв., м.11.2013г.- 670684.83лв. и за м.12.2013г. корекция на данъчен кредит по КИ №5/03.12.2013г. -58500лв., издадено от „Карго логистик“ЕООД.

Решение № 335/18.02.2016г., постановено по адм.д.№ 1959/2015г. по описа на Административен съд гр.Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р – 03 – 1305142 – 091 – 001/11.03.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № П-03000315056551 – 003 – 001/31.03.2015г., потвърден с Решение № 232/09.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в частта, с която на „АГРО ПРОГРЕС - 64“ ЕООД не е призната корекция на начисления ДДС за д.п.м.12.2013г., общо в размер на 71986,46лв., извършена с ДКИ № 42/27.12.2013г., № 43/27.12.2013г. и № 44/27.12.2013г., към фактури № 29/05.11.2013г. и № 36/22.11.2013г. с получател „Папас олио“ АД, ведно последиците от тази корекция за резултата за м.12.2013г. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което РА в тази част не е предмет на настоящото производство. Вследствие влязлото в сила решение в тази част начисления ДДС за д.п.м.12.13г. е в размер на декларирания от дружеството /-106758.38лв./, а данъчния кредит- 35.46лв./установен при ревизията, вследствие на приетото, че не са налице основания за корекция на данъчния кредит по КИ №5/03.12.2013г. с ДДС в размер на 58500лв./, поради което е резултатът за периода /ДДС за внасяне/възстановяване/ е минус 106 793.84лв.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно новото разглеждане на делото съдът да осъществи конкретна преценка на сърбаните доказателства в хода на ревизионното производство, както и тези приети при разглеждане на производството пред съда, като въз основа на това се формира конкретни фактически и правни изводи, като се отчетат и гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона, както и да се произнесе и по разноските за настоящото производство пред ВАС.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Ш., поддържа жалбата и счита, че ревизионният акт в обжалваната част е незаконосъобразен. Твърди, че доставките, по които е отказано право на данъчен кредит, са реално извършени, като са представени множество доказателства за това, поради което изводите на органите по приходите в оспорения РА за липса на данъчно събитие са необосновани. Твърди, че е налице транзитно изпълнение по процесните фактури – директно на клиента „Папас олио“ АД, по отношение на който с влязъл в сила ревизионен акт е признато получаването на стоката. Твърди, че безспорно е установено, че доставчиците на „Карго логистик“ЕООД са разполагали със зърно, тъй като са производители, транспортът е организиран и е бил за сметка на „Карго логистик“ЕООД, всички транспортни фирми са представили доказателства относно извършения превоз и съгласно търговската си политика жалбоподателят е междинен участник в транзитна продажба, като безспорно е установена реалността на доставките и получаването на стоките при крайния получател-„Папас олио“АД. Твърди, че съгласно споразумение от 13.08.2013г. е възложил на „Карго логистик“ ЕООД да издава на „Агро прогрес - 64“ ЕООД фактури за продажба на стоката, чийто транспорт е за сметка на доставчика, но стоката да се транспортира директно до обектите на „Папас олио“ АД, както и че в съпътстващите документи относно транспортирането на стоката, фирмите - превозвачи имат право да впишат като изпращач „Агро прогрес 64“, без да упоменават „Карго логистик“ ЕООД или да впишат като изпращач „Карго логистик“ ЕООД. Твърди, че след като стоката съществува, без правно значение са транспортните документи и останалите съпътстващи стоката документи, а стоковите и складовите разписки имат отношение единствено към материалната отчетност на доставчика, която не е относима към спора. Позовава се на практиката на СЕС. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че събраните по делото доказателства не установяват реалното изпълнение на доставките. Твърди, че не е установено доставчиците да са притежавали стока като фактурираната. Позовава се и на влязъл в сила РА, издаден на „Карго логистик“ЕООД, с който за същия период не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от всички преки доставчици, които се явяват предходни в настоящото производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане в полза на Дирекцията на разноски за всички съдебни инстанции.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалван е ревизионен акт № Р-03-1305142-091-001/11.03.2015г., поправен с РА за поправка № П-03000315056551-003-001/31.03.2015г., потвърден с Решение № 232/09.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в частта, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агро финанс ММ“ ЕООД и „Карго Логистик“ ЕООД за д.п.м.08.2013г. в размер на 136589.86лв., д.п.м.09.2013г. в размер на 316018.59лв., д.п.м.10.2013г.-1134181.62лв., м.11.2013г.- 670684.83лв. и за м.12.2013г. корекция на данъчен кредит по КИ №5/03.12.2013г. -58500лв., издадено от „Карго Логистик“ЕООД.

С решение № 1529/05.02.18г., постановено по адм.д.№ 4670/16г. Върховният административен съд е отменил решение № 335/18.02.2016г., постановено по адм.д.№ 1959/2015г. по описа на Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е дал указания относно новото разглеждане на делото съдът да осъществи конкретна преценка на сърбаните доказателства в хода на ревизионното производство, както и тези приети при разглеждане на производството пред съда, като въз основа на това се формира конкретни фактически и правни изводи, като се отчетат и гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона, както и да се произнесе и по разноските за настоящото производство пред ВАС.

          В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението на Адм.съд-Варна е неправилно, като решаващият състав не е обсъдил представеното споразумение от 13.08.2013 г., сключено между касатора и „Карго логистик“ООД. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ангажирането на писмени доказателства - договори, анекси, фактури, декларации за добра земеделска практика и др. не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки. Обсъждането на тези доказателства и преценката им заедно с другите доказателства по делото, е елемент от преценката за осъществяване на доставката и начина на достигането й до крайния получател, при наведените твърдения за транзитна доставка. В случая, общо се формулират установени несъответствия и непълнота на представените доказателства, без да се посочи в какво се изразяват те и без да уточни към коя доставка са относими. На практика липсват конкретни установявания относно релевантните факти и обстоятелства по отношение на отделните доставки, което препятства възможността да се провери правилното приложение на материалния закон. ВАС е приел, че по делото е  прието заключение на вещо лице по назначена ССЕ, от което е видно, че вещото лице е проверило посочените изрично документи и е отговорило на формулираните въпроси изчерпателно, но съдебно-икономическата експертиза не е кредитирана, като съда е приел, че направените в нея извод се основават само на представените от жалбоподателя доказателства. Наистина съгласно чл.202 от ГПК, във връзка с §2 ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да кредитира заключението, но следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Изводът, че същото се основава на представеното по делото документи не представлява обсъждане, нито е основание за некредитирането му. Няма пречка в съдебното производство да се представят доказателства в подкрепа твърденията на страните. Когато това са частни свидетелстващи документи, какъвто е настоящият случай, тяхната доказателствена сила следва да бъде преценена с оглед всички събрани по делото доказателства. Такава преценка в конкретния случай не е извършена. След като не е уточнил еднозначно, че намира за невярно съдържанието на представените частни документи, нито е посочил в какво се състоят разминаванията в тях, то съдът е следвало да ги обсъди в съвкупност със заключението по СИЕ. Едва след такъв анализ, е следвало да се съобразят констатираните нередовности при доставчиците, съгласно приложимата практика на СЕС. В мотивите на обжалваното решение са направени констатации относно недобросъвестното поведение на ревизираното лице, като е посочено, че то е свързано лице с „Карго логистик“ООД. Кои лица са свързани за нуждите на ревизионното производство се определя в §3 от ДР на ДОПК и посочената свързаност не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на разпоредбата. Следователно връзката между двете търговски дружества не е основание да се формира извод, че те като свързани лица са били недобросъвестни при осъществяване на доставките. Първоинстанционният съд е приел, че разполагаемостта на доставчика със стоките е относима към преценката на обективната му възможност да прехвърли правото на разпореждане като собственик с тях на получателя, но не е обосновал тезата си с конкретни фактически констатации.

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № 1305142/02.12.2013г., изменена със ЗВР № 1400365/27.01.2014г., № 1400933/11.03.2014г., ЗВР № 1401343/10.04.2014г. и ЗВР № 1401692/12.05.14г./издадена въз основа на Заповед № ЦУ – 77/09.05.2014г. на изпълнителния директор на НАП/, като за резултата от ревизията е изготвен Ревизионен доклад № Р-03-1305142-092-001/11.02.2015г., а въз основа на него е издаден РА, поправен с РА за поправка № П-03000315056551-003-001/31.03.2015г., обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 232/09.06.2015г. го е потвърдил в обжалваната част, предмет на настоящото дело, като е обсъдил и направените с жалбата до него възражения.

При извършената ревизия на жалбоподателя ревизиращият екип е установил, че ревизираното лице е вписано в ТР на 15.07.2013г. и е регистрирано по ЗДДС – по избор, независимо от оборота, считано от 24.07.2013г. През ревизирания период дружеството извършва дейност – търговия на едро със селскостопанска продукция; притежава удостоверение по чл.24 от ЗСТЗ и чл.6 от Наредба № 40/15.09.2013г. на МЗХ, НСЗФ; вписано е в регистъра на търговците на зърно със Заповед № 29.07.2013г.; няма собствена складова база, няма наети лица по трудови и граждански договори, няма активи – освен лек автомобил; сметка 304 „стоки“ се води по групи стоки стойностно, като изписването е месечно, на база издадените фактури за продажба – стойностно.  

Установено е, че за ревизирания период данъчният кредит на дружеството се формира основно от покупката на земеделска продукция. Установени са общо 70 бр. доставчици, сред които „Агрофинанс – ММ“ ЕООД и „Карго логистик“ ЕООД, като при справка в ИМ на НАП е установено, че фактурите, отразени в дневниците за покупки на „Агро прогрес 64“ ЕООД са отразени в дневниците за продажби на доставчиците, с изключение на фактурата, издадена от „Агрофинанс – ММ” ЕООД. Основен клиент на ревизираното дружество по доставки на пшеница, слънчоглед и царевица за периода е „Папас олио“ АД. Приходите от получените плащания от клиенти се осчетоводяват по с/ка 411 „клиенти“ с цялата сума на фактурирания приход и кредита на с/ка 70 – приходи и 4532 – дължим ДДС. При преглед на счетоводните документи и счетоводните регистри, не са установени приходи, неотразени в дневниците за продажби и СД за ревизираните периоди. Ревизираното лице няма регистриран ЕКАФП и разплащанията с клиенти и доставчици се извършват основно по банков път.

Установено е, че периода м.08.2013г. – м.12.2013г. вкл. жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по фактури за доставка на пшеница, слънчоглед и царевица, а именно по ф. № 2/14.08.2013г., издадена от „Агрофинанс ММ“ ЕООД, и по 86 бр. фактури и едно КИ, издадени от „Карго логистик“ ЕООД.

Съгласно представените от ревизираното лице писмени обяснения основната дейност на фирмата е търговия на едро и дребно със зърно; източник на финансиране е авансово плащане от основния клиент „Папас олио“ АД; основни доставчици са „Карго логистик“ ЕООД и земеделски производители от областите Монтана, Разград, Велико Търново, Добрич, Варна, Търговище, Силистра, Шумен; разполага с два автомобила за извършване на дейността, няма регистриран ЕКАФП.

При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено, че:

-„Агрофинанс ММ“ ЕООД – искането до дружеството е връчено по реда на чл.32 от ДОПК и в дадения срок не са представени изисканите документи. При извършена справка в ИМ на НАП е установено, че ф.№ 2/14.08.2013г. не е включена в дневник за продажби и справка-декларация, вкл. в следващите три данъчни периода; дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с деклариран корпоративен данък за внасяне 1009,15лв. – невнесен; в справка № 2 към ГДД не са декларирани амортизируеми активи, съгласно справка за актуалното състояние на всички трудови договори, не са установени назначени работници;

- „Карго логистик“ ЕООД - дружеството е регистрирано по ЗДДС на 17.07.2013г.; на 03.02.2014г. са входирани документи от неупълномощено лице /М. Г. Г./ – представени са копия на процесните фактури и оборотни ведомости за м.08, м.09, м.10.2013 - без име на фирма, подпис, печат; по ИПДПОЗЛ № 17-72-00-3/04.03.2014г. не са представени хронологични регистри на с/ка 411, документи за разплащания, транспортни документи, пътно-прехвърлителни разписки, договори, спецификации, анализни свидетелства. При проверката по протокол от 18.02.2014г. е извършена справка в ИМ на НАП, при която е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и СД за съответния период. След протокола от насрещната проверка са представени фактури от посочените предходни доставчици, фактури за транспортни услуги, с приложени към тях товарителници и кантарни бележки, издадени от „Папас Олио” АД. Извършена е нова насрещна проверка по протокол № 03-03-1401343/27.05.2014г., при която са представени фактури № 8/21.11.2013г., №10/27.11.2013г. и № 88/27.12.2013г., издадени на „Агро прогрес“ 64; оборотна ведомост за м.02.2014г, главна книга за периода 21.11.2013г. - 31.12.2013г. за с/ка 401 „доставчици“ и с/ка 411 „клиенти“; договор за наем на МПС от 24.10.2013г. с жалбоподателя; договор за покупко-продажба от 12.08.2013г. за доставка на пшеница, царевица, слънчоглед. Съгласно писмени обяснения изисканите оригинални документи се намират в ТД на НАП - София, във връзка с извършвана ревизия. Извършено е посещение в ТД на НАП - София - Протокол № 1417822/26.05.2014г., при което е установено, че от ревизираното лице са представени множество товарителници и пътни листи, но без опис, поради което не може да се установи кои се отнасят към ф.№ 10/27.11.2013г. При проверка в ИМ на НАП е установено, че на доставчика е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.12.2013г. - 28.02.2014г., приключила с издаването на РА № Р-2218-1402330-091-01/04.11.2014г./ревизията обхваща задълженията по ЗДДС за периода 01.12.2013г. – 28.02.2014г./. Установено е, че доставчикът е регистриран като търговец на зърно по чл.24, ал.1 от ЗСТЗ и има издадено удостоверение № ********* със срок на валидност 31.07.2016г. Доставчикът е представил договор от 15.07.2013г. за наем на обект – склад за зърно в с.Бабук, с Г. С.. Извършена е насрещна проверка на наемодателя, който е представил договор от 15.07.2013г. за търговски обект, който не е конкретизиран, а с ръкописен текст е добавено склад за съхранение на зърно. Съгласно писмените обяснения складът е лицензиран за зърнохранилище, но не може да открие документи.  Съгласно издадения на „Карго логистик“ ЕООД РА, при ревизията не са представени документи относно декларирания склад в с. Бабук, общ. Силистра, доказващи вместимост на склада, сорт и количество на слънчогледа. Не са установени подавани декларации по чл.30, ал.4 от ЗСТЗ за съхранявани налични количества зърно. С писмени обяснения от 09.07.2014г. представляващият дружеството Н. Т. е декларирал, че през ревизирания период не е управлявал фирмата, не е подписвал документи от името на фирмата, не е имал достъп до банковите сметки, не е получавал и не е нареждал плащания. Съгласно констатациите на РД на „Карго логистик“, дружеството счетоводно се обслужва от управителя на „Агро прогрес 64“ ЕООД, която е упълномощена да представлява „Карго логистик“ ЕООД с нот.заверено пълномощно от 08.07.2013г., като основен клиент на дружеството е „Агро прогрес 64“ ЕООД.

          Установено е при извършените насрещни проверки на предходни доставчици /за които са представени фактури след срока на насрещните проверки/, както следва:

-„Магра 2007“ ЕООД – връчено е искане за представяне на документи, но в дадения срок не са представени изисканите документи. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г.; извършена му е ревизия по ЗДДС за периода 21.08.2013г. - 31.12.2013г., приключила с РА № **********/07.08.2014г., с който са установени задължения в особено големи размери, които не са внесени, като при ревизията не са били представени доказателства за наличие на счетоводна отчетност, не са представени първични счетоводни документи, счетоводни регистри, платежни документи и ревизията е извършена по особения ред. Установено е, че за ревизирания период дружеството основно е закупувало селскостопанска продукция – царевица, пшеница и слънчоглед, като са установени покупки и от некоректни фирми. Извършвани са доставки на селскостопанска продукция, като ревизиращите са приели, че липсват безспорни доказателства за извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС – липсват първични сч. документи, търговска документация, поради което ДДС по фактурите за продажби са издадени без да е настъпило данъчно събитие и ДДС е изискуем на основание чл.85 от ЗДДС, а по отношение на декларираните покупки и упражнения данъчен кредит е прието, че не е настъпило данъчно събитие и правото на приспадане е упражнено неправомерно.

-„Агро бизнес ком“ ЕООД – връчено е искане по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са представени; при проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и няма назначени работници на трудов договор; извършена му е ревизия за периода 01.07.2013г. - 30.09.2013г., приключила с РА № 25-*********/12.06.2014г., с който са установени задължения в особено големи размери, които не са внесени и при която дружеството не е представило счетоводни документи и регистри, поради което е прието, че не може да се установи предмета на извършените доставки; при проверка в програмен продукт VАТ е установено, че са декларирани продажби към „Карго логистик“ ЕООД, като посоченият във фактурите ДДС е приет за изискуем на основание чл.85 от ЗДДС, а по отношение на получените доставки е прието, че не е доказано настъпването на данъчно събитие, поради което правото на приспадане е упражнено неправомерно.

-„Феникс пропърти“ ЕООД- връчено е искане по реда на чл.32 от ДОПК, а след проверката са представени 3бр.фактури, издадени на „Карго логистик“ ЕООД, оборотна ведомост за м.08.2013г., хр.регистри на с/ка 401, 411, 501, 701, 602, 4531, 4532, 6 бр. ПКО, фактура от 27.08.2013г., издадена от „Магра – 2007“; СД и дневник за покупките за м.08.2013г. Ревизиращите са приели, че няма заведена с/ка 304 стоки, няма налична стока към 01.08.2013г., няма закупена пшеница през м.08.2013г., към 09.08.2013г.- датата на издаване на процесните фактури, няма отразени доставки на пшеница. При проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството няма назначени лица по трудов договор, не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г.; дерегистрирано е по инициатива на НАП, считано от 23.01.2014г.;

-„Мариян Първанов 2001“ ЕООД –дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.10.2013г.; едноличният собственик на капитала И. В. е починал на 31.10.2013г.; по данни от Търговския регистър, към момента на проверката няма вписана промяна по партидата на дружеството; дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и няма назначени работници.

-„Агро Център 2000“ ЕООД – искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК и в определения срок не са представени изисканите документи. Установено е, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, няма назначени лица по трудов договор, дерегистрирано е по инициатива на органите по приходите, считано от 14.03.2014г.; извършена му е ревизия за м.11.2013г., съгласно РА № **********/05.06.2014г., с който са установени задължения, които не са погасени. Съгласно констатациите в РД дружеството не е намерено на декларирания адрес и ревизията е извършена по особения ред. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 25.07.2013г., като до 30.10.2013г. е подавало нулеви СД по ЗДДС. По отношение на извършените доставки е констатирано, че не са представени договори или др. търговски документи, свързани с предмета на фактурите, нито свързани с извършваната търговска дейност и средствата за финансиране, доказателства за наети лица, поради което е прието, че регистрите по ЗДДС и СД не отразяват реални стопански операции, в резултат на което е приспаднат неправомерно данъчен кредит и са фактурирани фиктивни доставки и е извършена корекция на всички фактурирани и получени доставки.

-„Новера – агро“ ЕООД – връчено е искане по реда на чл.32 от ДОПК и в указания срок не са представени изисканите документи. При проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, няма назначени работници и е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите, считано от 14.01.2014г;

-„Корект – Х“ ЕООД – връчено е искане по чл.32 ДОПК, като не са представени изисканите документи, а при проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството няма назначени лица по трудов договор през 2013г. и е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите, считано от 07.02.2014г.

Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че при извършване на насрещните проверки на предходните доставчици, не са представени доказателства за реално извършени доставки по процесните фактури. В преобладаващата част от представените товарителници, като изпращач е посочен „Агро прогрес-64“ ЕООД, а получател „Папас олио“ АД. Не са представени документи за транспортирането на стоките от закупуването им до получателя. Не са представени приемо-предавателни протоколи. Не са представени обяснения относно механизма на доставката – къде е извършено предаването на стоката, кои са МОЛ при приемането/предаването, товаренето/разтоварването. Доставчиците не са представили доказателства, че стопанисват собствени или наети складове. Поради липсата на доказателства за изпълнение на клаузата по чл.4 от договор № 1/12.08.2013г. – липсват графици за доставките, сертификати, приемо-предавателни протоколи, е прието, че не може да се установи мястото на натоварване, дата и час, място и обект, в който са разтоварени стоките, експедиционни бележки, командировъчни. Предвид посочените в договора качествени показатели е констатирана липсата на анализни свидетелства. Прието и че не са представени доказателства за транзитни продажби по смисъла на чл.329 от ТЗ, тъй като в по-голямата част от товарителниците и кантарните бележки, като изпращач е посочен жалбоподателя, а като получател „Папас олио“ АД.

Органите по приходите са извършили анализ на представените от фирмите, извършили транспортни услуги в полза на „Карго логистик“ ЕООД, доказателства, като при този анализ относно представените товарителници и кантарни бележки /данните по тях за изпращач, получател, спедитор, място на натоварване и разтоварване, вид товар, придружител на товара, рег. № на превозните средства/ е установено:

-ЕТ „МММ Транс – М. Х.“ –в представените товарителници като изпращач е посочен „Агро прогрес - 64“ ЕООД, а като получател – „Папас олио“ АД и в тях липсват подписи за изпращач и получател, а в кантарните бележки, издадени от „Папас олио“ АД е посочен за доставчик „Агро прогрес - 64“ ЕООД, а в кантарните бележки, издадени от „Пристанище Варна“- товародател и получател на стоката е „Папас олио“ АД;

-„ИВ – ЯН“ ООД – съгласно кантарните бележки, издадени от „Папас олио“ АД за доставчик е посочен „Агро прогрес - 64“ ЕООД, а в кантарните бележки от „Пристанище Варна“ за товародател и получател на стоката- „Папас олио“ АД. За изпращач в представените товарителници е посочен, както следва: в товарителници № 1107089/04.09.2013г., № 1107089/04.09.2013г. - ЗК „Сашо“, Стефан Караджа, в товарителница № 1107087/03.09.2013г. - ЗК „Цонево“ чрез „Агро прогрес 64“ ЕООД, в товарителница № 1107089/04.09.2013г. - „Бразда“ ООД; в товарителници № 0006533/11.11.2013г., № 0006577/08.11.2013г., 0006532/08.11.2013г., № 0002973/07.11.2013г., № 0003063/13.11.2013г., 0003062/07.11.2013г. и № 0006578/11.11.2013г.- „Карго логистик“ ЕООД, а в останалите товарителници- „Агро прогрес - 64“ ЕООД, като нито една от тях не е подписана за изпращач;

-„Лидер – 99“ ЕООД –в к.б. № 49465/03.09.2013г., издадена от „Папас олио“ АД за  доставчик е посочен „Агро прогрес - 64“ ЕООД, а в к.б № 171569/15.08.2013г., издадена от „Пристанище Варна“ за товародател и получател е посочен „Папас олио“. В товарителница № 2106994/02.09.2013г. като изпращач е посочен „Карго логистик“ ЕООД, а в товарителница от 14.08.2013г. като изпращач е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД чрез „Карго логистик“ ЕООД. Товарителниците не са подписани за изпращач и получател;

-„Шумен“ АД – в кантарните бележки, издадени от „Пристанище Варна“ за товародател и получател е посочен „Папас олио“ АД, а в кантарните бележки, издадени от „Папас олио“ АД за доставчик е посочен „Агро прогрес - 64“ ЕООД. В товарителници № 616055/01.09.2013г., № 616056/02.09.2013г., № 317461/04.09.2013г., 806392/29.10.2013г. няма данни за изпращач, а като получател е посочен „Агро прогрес - 64“ ЕООД; в товарителница № 616087/02.09.2013г. „Агропрогрес-64“ е посочен едновременно като изпращач и получател; в товарителница № 317458/02.09.2013г. за изпращач е посочен ЗП Н.М., а получател – „Агропрогрес-64“; в товарителници № 094271/11.09.2013г., № 217726/11.09.2013г., № 217730/14.09.2013г., № 096900/25.09.2013г. няма данни за изпращач, а за получател е посочен „Карго логистик“ ЕООД; в товарителници № 616123/13.09.2013г., № 615605/13.09.2013г., № 615336/13.09.2013г., № 615405/25.09.2013г. за изпращач е посочен „Агро прогрес - 64“, а като получател „Карго логистик“; в товар. № 616237/14.09.2013г. изпращач е „Папас олио“ АД, а получател „Карго логистик“ ЕООД; в товарителница № 815485/09.10.2013г. изпращач е К., с.Окорш, а получател „Агро прогрес - 64“; в товарителници № 816281/21.10.2013г., № 707667/22.10.2013г. изпращач е „Агро прогрес - 64“, а получател „Папас олио“ АД; товарителница № 815520/22.10.2013г.- изпращач е ЗП „Пирсово“, а получател „Карго логистик“ ЕООД; в товарителници  № 815557/25.10.2013г., № 616233/25.10.2013г. за изпращач е посочен СД „Правда“, получател – „Карго логистик“; в товарителница № 816145/26.10.2013г. едновременно изпращач и получател е „Карго логистик“, като са подписани за изпращач само три товарителници - № 815485/09.10.2015г., в която едновременно изпращач и получател е „Карго логистик“; № 707667/22.10.2013г., в която изпращач е „Карго логистик“, а получател „Папас“, предмет – сл.семе; и № 816145/26.10.2013г., в която „Карго логистик“ е едновременно изпращач и получател.

-„Кондор – ДГ“ ООД – в представената товарителница № 000593/03.09.2013г. изпращач е „Агро прогрес - 64“, а получател „Папас олио“ АД, а в кантарна бележка, издадена от „Папас олио“ АД за доставчик е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД;

-„Лескол –трейд“ ЕООД -във връзка с транспортната услуга по ф.№ 296/03.09.2013г. – транспорт 52,760т. пшеница, са представени к.б. № 177741/20.09.2013г. и к.б. № 177205/17.09.2013г., издадени от „Пристанище Варна“, в които като товародател е посочен „Папас олио“ АД, както и товарителници № 0006970/20.08.2013г., 0006965/14.08.2013г., № 6969/19.08.2013г., № 0109810/16.08.2013г. и № 0109811/18.08.2013г. с посочен изпращач „Агро прогрес - 64“ и получател – Варна запад, които товарителници са с подпис и печат на превозвача, не са подписани от изпращач и получател;

-ЕТ „Е. – К. Ф.“- в к.б., издадени от Пристанище Варна като товародател е посочен „Папас олио“ АД, а в к.б. издадени от „Папас олио“ АД като доставчик е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД. В товарителници № 000031/03.09.2013г., 000032/04.09.2013г. като изпращач е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД, а като получател „Папас олио“ АД; в товарителници без номер от 16.10.2013г., 18.10.2013г., 13.10.2013г., 22.10.2013 едновременно като изпращач и получател е посочен „Карго логистик“ ЕООД, а в тези от 20.11.2013г., 15.11.2013г. и №5/11.2013г., № 1111/11.11.2013г. едновременно като изпращач и получател е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД, като същите не са подписани за изпращач и получател;

- от „Агро прогрес – 64“ ЕООД относно извършена транспортна услуга по ф. № 5/30.09.2013г. за 126,450т. пшеница, са представени товарителници № 2202080/13.09.2013г., № 1107232/17.09.2013г., 1107231/14.09.2013г., № 2202115/17.09.2013г., в които като изпращач е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД, а получател – „Папас олио“, както и кантарни бележки № 176851/14.09.2013г., № 177309/17.09.2013г., № 176895/14.09.2013г. и № 177308/17.09.2013г., в които като товародател е посочен „Папас олио“ АД;

-„КДК – Транс“ ЕООД - във всички представени товарителници като изпращач на стоката е посочен „Агро прогрес 64“ ЕООД, а получател – „Папас олио“ АД, а съгласно представените кантарни бележки, издадени от Пристанище Варна- за товародател и получател на стоката е посочено „Папас олио“ АД;

- ЕТ „Т. – Т.Т.“- съгласно товарителница № 11000669/24.10.2013г. изпращач на стоката е „Карго логистик“ ЕООД, а получател – „Папас олио“, като липсва подпис за изпращач, а в  к.б. № 185492/25.10.2013г., издадена от „Пристанище Варна“ като товародател и получател е посочен „Папас олио“ АД;

-„Кънчев Транс“ ЕООД-съгласно товарителница № Т/14.08.2013г. като изпращач на стоката е посочен „Карго логистик“, а като получател „Папас олио“, като в същата има подпис и печат само за превозвач, липсват подписи за изпращач и получател, а в к.б. № 171480/14.08.2013г., издадена от „Пристанище – Варна“ товародател и получател на стоката е „Папас олио“;

- „Тракспед“ ЕООД- съгласно кантарните бележки, издадени от „Пристанище – Варна“, получател и товародател на стоката е „Папас олио“ АД; в товарителници № 0010165/26.09.2013г., № 8512208/23.10.2013г., № 0013072/30.10.2013г., № 0006183/30.10.2013г., № 0013071/29.10.2013г., № 0006182/29.10.2013г. и № 0013073/25.10.2013г. като товародател е посочен „Карго логистик“ ЕООД, а като получател „ Папас олио“ АД, а в останалите товарителници като товародател е посочен „Агро прогрес – 64“ ЕООД;

-На „Снежи 65“ ЕООД- във всички представени товарителници като изпращач на стоката е посочен „Карго логистик“ ЕООД, а като получател „Папас олио“ АД, като същите са подписани само за превозвач, липсва подпис за изпращач, а в к.б., издадени от „Пристанище – Варна“ за получател и товародател е посочен „Папас олио“, а в к.б. № 51316/15.11.2013г. „Агро прогрес – 64“ ЕООД е посочен като доставчик;

-„Криси“ ЕООД - товарителница № 24/23.10.2013г. с посочен изпращач на стоката - „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а получател – „Папас олио“ АД и кантарна бележка № 185344/24.10.2013г., издадена от кантара на „Пристанище Варна“, в която „Папас олио“ е посочено като получател и товародател;

-ЕТ „Деникин – В. Н.“- съгласно к.б., издадени от „Пристанище – Варна“ получател и товародател е „Папас олио“ АД; в к.б., издадени от „Папас олио“ за доставчик е посочено „Агро прогрес – 64“, а в представените товарителници е и изпращач на стоката, като във всички товарителници има подпис за превозвач, но липсват подписи за изпращач и получател;

-ЕТ „Даниелсън - Д.Г.“- във всички представени товарителници като изпращач е посочен „Агро прогрес – 64“, а получател – „Папас олио“ АД, като същите не са подписани от изпращач и получател, а в к.б. № 51315/15.11.2013г. и № 51602/25.11.2013г., издадени от „Папас олио“ АД, „Агро прогрес – 64“ ЕООД е посочен като доставчик, а в останалите к.б., издадени от „Пристанище – Варна“ за получател и товародател на стоката е посочено „Папас олио“ АД;

- „Фактор П“ ЕООД- съгласно товарителница без №… /11.08.2013г. като изпращач е посочен „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а като получател – „Карго логистик“ ЕООД, „Папас олио“ АД и в нея няма подпис за изпращач и получател;

-„Русев Транс“ ЕООД- по всички представени товарителници като изпращач е посочен „Карго логистик“ ЕООД, а като получател – „Папас олио“ АД, подписани са само от превозвач, а в представените кантарните бележки, издадени от кантара на „Пристанище – Варна“, везна Юг като получател и товародател на стоката е посочено  „Папас олио“ АД;

-„Витон“ ООД- съгласно писмените обяснения е извършена услуга, възложена от „Карго логистик“ ЕООД за превоз на царевица по направление Долна Митрополия – Пристанище – Варна; съгласно к.б., издадени от „Пристанище – Варна“ получател и товародател на стоката е „Папас олио“ АД, а в товарителници № 004665/22.10.2013г., 004624/22.10.2013г. и № 004991/22.10.2013г. получател е „Папас олио“, а изпращач на стоката – „Карго логистик“ ЕООД и в тях липсват подписи за изпращач и получател;

- ЕТ „МИЗ Транспорт – М. Д.“ – съгласно товарителници № 100227/15.11.2013г., № 100230/20.11.2013г., 100229/19.11.2013г., 100228/15.11.2013г. изпращач на стоката е „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а получател „Папас олио“ АД, а съгласно представените к.б. № 189149/15.11.2013г., № 190257/20.11.2013г., 190075/19.11.2013г., № 51323/15.11.2013г., издадени от „Пристанище – Варна“ получател и товародател на стоката е „Папас олио“ АД, като е представена и пътно-прехвърлителна разписка от 16.11.2013г., съгласно която изпращач е ЕТ „Цанкомерс“, с.Водица;

-„Рони - Росен Тинков“ ЕООД- товарителници № 000629/07.11.2013г. и № 000273/14.11.2013г. са с посочен получател на стоката - „Папас олио“ АД, а изпращач – „Агро прогрес – 64“ ЕООД, съгласно к.б. № 51307/14.11.2013г. и № 51303/14.11.2013г., издадени от „Папас олио“ АД, база Балчик, „Агро прогрес – 64“ ЕООД е посочен като доставчик на стоката;

-„Ти Ес Транс Груп“ ЕООД- във всички товарителници като изпращач е посочен „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а получател „Папас олио“ АД, а в представените к.б., издадени от „Папас олио“ АД за доставчик е посочено „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а в тези, издадени от „Пристанище – Варна“- товародател и получател „Папас олио“ АД;

-„Неди и Яна Транс“ ЕООД – съгласно товарителница № 304850/11.11.2013г. за превоз на „семе“ изпращач е „Агро прогрес – 64“ ЕООД и получател „Папас олио“ АД, като съдържа подпис само за превозвач;

-„Валвас груп“ ЕООД - във всички товарителници № 000511/23.11.2013г., № 0001913/23.11.2013г., № 0000546/26.11.2013г., № 0000514/26.11.2013г. и № 0001912/26.11.2013г. като изпращач на стоката е посочено „Агро прогрес – 64“ ЕООД, а получател – „Папас олио“ АД, като съгласно к.б., издадени от „Пристанище – Варна“ товародател и получател на стоката е „Папас олио“ АД;

-„Мега Транс – 77“ ЕООД -товарителници № № 0006182/29.10.2013г., 0006261/26.10.2013г., 0006183/30.10.2013г. са с изпращач на стоката - „Карго логистик“ ЕООД и получател- „Папас олио“ АД, като имат подпис и печат само на превозвача;

-ЕТ „Станпекс – С. М.“ -товарителница № 0013155/26.10.2013г. с получател - „Папас олио“ АД, липсват посочени данни за изпращач;

-„ЕМУ“ АД- съгласно представените товарителници за изпращач е посочено „Агропрогрес – 64“ ЕООД, а като получател – „Папас олио“ АД, като в товарителница № 00156/19.10.2013г. изпращач е „Плам агро“ ООД;

-„Биланс- Иванови“ СД-  в товарителница № 8512205 изпращач е „Протеин 98“ АД, получател – Мултиплен, Пристанище – Леспорт; в товарителнице № 8512204/24.09., № 8512203/24.09. и № 0009935/25.09. изпращач е „Агрос 98“ ООД, получател – Луи Драйфус; в товарителница № 0009940/29.09., изпращач е „АСМ Монтана“, няма посочен получател; № 0009939/28.09.- изпращач е АСМ Експорт ЕООД, а получател – Кремер България; № 0009938/27.09.- с изпращач „Бултехс“ ЕООД, получател – Меджик флейм ООД; № 0009937/27.09- изпращач е „Агрикола България“ АД, получател – „АСМ“ ЕООД; № 0009936/26.09- изпращач е „Агропрогрес 64“ ЕООД, получател – „Папас олио“ АД;

-ЕТ „С. Р.“- при проверката са представени ф. № 245/21.10.2013г. за извършена транспортна услуга на „Тракспед“ ООД, трудови договори и счетоводни регистри;

-ЕТ „Е. – Г. Е.“- съгласно товарителници № 609811/20.10.2013г., № 609685/22.10.2013г., № 0001817/23.10.2013г., № 609702/23.10.2013г., № 609813/24.10.2013г., № 609686/24.10.2013г., № 001819 и № 609684 за изпращач е посочено „Агропрогрес – 64“ ЕООД, а като получател – „Папас олио“ АД; в товарителница № 609812/22.10.2013г. изпращач е ЕТ „Л. С.“, като същите са подписани само за превозвач;

-„Никея транс“ ЕООД- товарителница без № от 03.09.2013г. с посочен изпращач „Агро прогрес 64“ ЕООД и получател „Папас олио“ АД, а в к.б. № 49500/04.09.2013г. за доставчик е посочено „Агро прогрес - 64“ ЕООД;

-„ВИВ“ ЕООД- всички кантарни бележки са издадени от „Пристанище – Варна“ с посочен товародател и получател „Папас олио“ АД; в товарителници № 000493/15.10.2013г., № 000494/17.10.2013г., № 000491/13.10.2013г. и № 000495/22.10.2013г. като изпращач на стоката е посочен „Карго логистик“, а като получател „Папас олио“ АД, а в останалите - № 121/20.11.2013г., 120/19.11.2013г., 122/25.11.2013г. и № 117/11.11.2013г. получател - „Папас олио“, а изпращач - „Агро прогрес – 64“ и нито една от представените товарителници не са подписани от изпращач;

С оглед доказателствата, представени от превозвачите, органите по приходите са приели, че същите притежават кадрова и техническа обезпеченост за извършване на транспортните услуги – представени са фактури, доказателства за разплащане, пътни листи, товарителници, документи за закупено гориво. В товарителниците са посочени места на натоварване: с.Средище, с.Бабук, с.Лятно, с.Браничево, с.Долина, с.Крива река, с.Лудогорци, с.Доленци, с.Семерджиево, с.Вардун, с.Ракево, с.Мировец, с.Комощица, с.Замфир, с.Алтемир, с.Дългоделци, с.Щръклево, с.Криводол, с.Ставерци, с.Бисерци, гр.Исперих, с.Тетево, с.Златна нива, гр.Каолиново, гр.Д.Митрополия, с.Окорш, гр.Каварна, с.Пролез, с.Брестовене, с.Паисиево, с.Зарица, с.Ястребово, с.Раковски, с.Мокреш, с.Семерджиево, гр.Г.Митрополия, като е установено, че „Карго логистик“ ЕООД не стопанисва складови бази. Предвид това, че не са представени приемо-предавателни протоколи и доказателства за превоз на стоката от неговите доставчици, е прието, че транспортните услуги не могат да се обвържат с фактурите, издадени от „Карго логистик“ ЕООД, а касаят доставки на ревизираното лице към „Папас олио“ АД. Органите по приходите са взели предвид, че при извършване на насрещната проверка на „Папас олио“ АД към всяка от кантарните бележки са представени пътно-прехвърлителни разписки, в които като изпращач е посочен „Агро прогрес – 64“ ЕООД и са извършили в табличен вид анализ и съпоставка на информацията от фактурите за продажба, издадени от „Карго Логистик“ ЕООД и доказателствата за извършен транспорт. От ревизираното лице са представени само процесните фактури, като не са представени съпътстващи документи – пътни листи, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи. Установено е, че жалбоподателят не притежава складова база. Представени са фактури, издадени от „Компания Насияна“ ООД за платен наем на склад в Суворово. Установено е, че за ревизирания период „Агро прогрес – 64“ има само едно лице на трудов договор – отчетник счетоводство. При анализ на товарителниците и кантарните бележки е прието, че не се установява стоките да са товарени или разтоварени в склад в Суворово. Изискана е справка за стоковия поток – по видове стока – слънчоглед, царевица, пшеница, като при съпоставка с фактурите, издадени от „Карго логистик“ ЕООД и извършените продажби от жалбоподателя са констатирани несъответствия между датите на доставка и последващите продажби – доставено по-голямо количество стока в сравнение с полученото. С оглед установеното, органите по приходите са приели в оспорения РА, че не са налице доказателства за доставка на стоки по фактурите, издадени на жалбоподателя от „Карго логистик”ЕООД и „Агро финанс ММ”ЕООД и на основание чл.70 ал.5 вр. чл.68, ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 вр. чл.6 ал.1, чл.12 ал.1 и чл.25, ал.1 ЗДДС са отказали право на ползване на данъчен кредит за д.п.м.08.13г. в размер на 136589.86лв., д.п.м.09.13г. в размер на 316018.59лв., д.п.м.10.13г.- 1134181.63лв., д.п.м.11.2013г.- 670684.83лв., а за м.12.2013г. не е призната извършената корекция на данъчен кредит по КИ №5/03.12.2013г. -58500лв., издадено от „Карго логистик“ЕООД.

          С жалбата против РА до решаващия орган, жалбоподателят е представил споразумение от 13.08.2013г. между Карго логистик ЕООД – продавач и „Агро прогрес – 64“ ЕООД – купувач, съгласно което, тъй като крайният получател на зърното е „Папас олио“, „Агро прогрес – 64“ възлага на „Карго логистик“ да издава фактури за продажба на стоката, чийто транспорт е за сметка на „Карго логистик“ЕООД, но стоката се транспортира директно до съответния обект на „Папас олио“АД, като в съпътстващите документи относно транспортирането на стоките, фирмите превозвачи имат право да впишат като изпращач „Агро прогрес – 64“ЕООД без да се упоменава „Карго логистик“ЕООД, или да впишат като изпращач „Карго логистик“ЕООД, като „Карго логистик“ЕООД издава пътно-прехвърлителни разписки на „Агро прогрес 64“ЕООД относно предаването на стоката, а фирмата превозвач издава фактура за извършения превоз на стоката, представя кантарна бележка и товарителница с описаните в споразумението реквизити. Представеното споразумение е обсъдено от директора на дирекция „ОДОП”-Варна, който е приел, че уговорката за транспортиране на стоката директно до обектите на ПАПАС ОЛИО не съответства на изискванията на чл.329 от ТЗ, тъй като в представените договори за продажба не е включена клауза по чл.329 от ТЗ. При административното обжалване, с вх. № 414-3/02.06.2015г., от жалбоподателя са представени 85 бр. договори за продажба на царевица, пшеница и слънчоглед между „Карго логистик“ ЕООД и „Агро прогрес-64“ ЕООД, които, както и споразумението от 13.08.13г., не са били представени в хода на ревизията.

При предходното съдебно производство жалбоподателят е представил: договор №1/14.08.2013г., сключен с „Агрофинанс ММ“ ЕООД за доставка на 60 /не е посочена мерна единица/ пшеница, реколта 2013г., в срок до 31.08.2013г.; декларация за добра земеделска практика, 2бр. кантарни бележки, издадени от „Агрофинанс ММ“ ЕООД, к.б. № 171770/15.08.2013г. и № 171766/15.08.2013г., издадени от „Пристанище – Варна“ ЕАД, в които като товародател и получател е посочено „Папас олио“ АД, 2 бр. товарителници № 1103805/14.08.2013г. и № 171766/15.08.2013г., издадени от „ИВ – ЯН“ ООД, в които като изпращач е посочен „Агропрогрес 64“ ЕООД, а като получател – Пристанище Варна – запад. Представени са и фактурите, по които е отказано правото на данъчен кредит, със съответните към всяка фактура договори за продажба, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършени разплащания, товарителници, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки.

          При предходното разглеждане на делото като свидетел е разпитана С. С. – дъщеря на Д. Н. - управител на „Агро прогрес – 64“ ЕООД, от показанията на която се установява, че основен клиент на жалбоподателя е бил „Папас олио“ АД, който през 2013г. имал нужда от много стока – пшеница, царевица, слънчоглед, за заводите им гр.Ямбол, както и за товарене на кораби на Пристанище – Варна, като понякога е имало много малко време да доставят стоката и се е случвало и да я закупуват направо от полето; клиентът плащал предварително, за да могат да платят на доставчиците; във връзка с доставките към „Папас олио“ АД като поддоставчик са ползвали „Карго логистик“ ЕООД.

          Представени са РД № 1400175/06.08.2014г. и РА № 29001400175/29.08.2014г., издадени на „Папас олио“ АД.

          От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена при предходното разглеждане на делото се установява, че вещото лице е извършило съпоставка между покупките на „Карго логистик“ ЕООД от предходните доставчици, продажбите към „Агро прогрес -64“ ЕООД и последващите продажби към „Папас олио“ АД, като в справка №3-приложение към експертизата, изготвена по документи на крайния купувач „Папас олио“АД, са отразени издадените кантарни бележки, количество зърно по ППР или товарителници, номер автомобил, с който е извършен превоза, шофьор, превозвач, място натоварване на стоката, място на доставки и разтоварване на стоките. Вещото лице е посочило, че валидно е количеството превозено и доставено зърно, отчетено по електронна везна при купувача „Папас олио“АД. Заключението на вещото лице е, че продаденото и фактурирано от „Агро прогрес 64“ЕООД зърно на „Папас олио“АД съответства на превозеното и доставено по кантарни бележки на последния. Вещото лице е дало заключение и че има съвпадение на транспортираните количества пшеница, царевица, слънчоглед, фактурирани от доставчиците му на „Карго логистик“ЕООД, фактурираните от „Карго логистик“ЕООД на жалбоподателя и доставените количества по приемо-предавателни протоколи към „Папас олио“АД, като в справка №2 са посочени покупките от жалбоподателя и продажбите, които е направил на „Папас олио“АД. Посочено е, че е продадено цялото количество, закупено от жалбоподателя от предходен доставчик „Карго логистик“ЕООД по процесните фактури на „Папас олио“АД. Изготвеният стоков поток по процесните фактури доказва напълно заприхождаване стойностно на закупените стоки от „Агро прогрес 64“ЕООД, като закупените стоки са участвали в последващи облагаеми доставки, като е осчетоводен приход от продажби. Закупеното количество зърно-пшеница, царевица, слънчоглед от „Карго логистик“ЕООД е заприходено стойностно по см.304 „Стоки“ и см.401 „Доставчици“ на база издадените фактури от доставчика и са взети описаните в заключението счетоводни операции. Закупеното количество зърно-пшеница, царевица, слънчоглед от жалбоподателя в процесния период е заприходено стойностно по см.304 „Стоки“ и см.401 „Доставчици“ на база издадените от доставчика фактури и са взети описаните в заключението счетоводни операции. Закупените от „Папас олио“АД количества са заприходени, съобразно посоченото в заключението. Вещото лице е посочило, че при потребление на стоково-материалните запаси от жалбоподателя е избран препоръчителен подход, съгласно СС2 – първа входяща-първа изходяща, като при извършения анализ на движението по счетоводна сметка 304“Стоки“ е установено, че същата не е заведена аналитично, а се води само стойностно по фактури- по покупни цени без ДДС. Разплащанията между фирмите е ставало по банков път. Вещото лице е дало заключение, че е продадено цялото количество зърно от „Агро прогрес 64“ЕООД с предходен доставчик „Карго логистик“ЕООД по процесните фактури на „Папас олио“ АД. Отразен е приход от продажба на стоки и е начислен дължимия ДДС при последващата им продажба. Извършено е разплащане по банков път. В настоящото производство вещото лице твърди, че така е направен счетоводния продукт на жалбоподателя, че в момента, в който се заприходят количествата, те веднага се изписват като продадени и в сметка 304 се показва само стойностно. В края на отчетния период няма салдо на см.304 и може да се приеме, че сметката е водена аналитично.

В хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя са представени справки за доставки, продажби и изписвания на пшеница, царевица и слънчоглед за ревизираните периоди 2013г., включително доставено и изписано по артикули, съгласно и писмо от дружеството създател и разпространител на програмния продукт.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че данните и записванията по представените разпечатки фигурират в софтуерния продукт  WorkFlow, с версия 3.18.1.2.3 с лиценз на „Еколес“ООД, находящ се в компютъра на управителя г-жа Н. и са същите, които са представени по делото. В с.з. вещото лице дава заключение, че не е видяло по този начин справка /лист 163 и сл. от делото/.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Органът по приходите е отказал на жалбоподателя упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Агрофинанс-ММ“ЕООД и „Карго логистик“ЕООД на основание чл.68 ал.1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като е приел, че не е доказано наличието на данъчно събитие и доставка по тях, а по отношение на КИ № 5/03.12.2013г., издадено от „Карго логистик“ЕООД- че не е налице основание за корекция на данъчния кредит.

Жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит и че неправилно и незаконосъобразно са му определени задължения по ЗДДС.

Съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на данъчното събитие.

Регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл.69 ЗДДС, има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ/съгласно чл.71 ЗДДС/ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. При наличие на облагаема доставка на стока, съответно на услуга, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока, съответно услуга се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.

Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС.

Действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. В своите решения СЕС е приел, че понятието „доставка на стоки” по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик.

Жалбоподателят твърди, че в случая е налице транзитно изпълнение по смисъла на чл.329 ТЗ, съгласно която разпоредба страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Съгласно ал.2 на чл.329 ТЗ продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. Хипотезата на транзитна доставка ще е налице не само, когато са изпълнени условията по чл.329 от ТЗ, а и в случаите, когато между купувача и третото лице също има сключен договор за продажба, по който купувачът е продавач, а третото лице-купувач. Престирането, фактическото изпълнение, от продавача по първия договор направо на третото лице, представлява транзитно изпълнение, водещо до изпълнение на задълженията и по двата договора, стига това изпълнение да няма за цел да се прикрие истинския доставчик на стоката. Както приема и СЕС в практиката си, когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач, така че да са налице две последователни доставки по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112, но само един реален превоз. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на чл.14 от Директивата за ДДС не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл.

В случая, с оглед твърдението на жалбоподателя за транзитно изпълнение, следва да се установи по безспорен начин изпълнението от „Карго логистик“ ЕООД директно на „Папас олио” АД. Предвид липсата на договори съдържащи клауза за транзитно изпълнение следва да е безспорно установено участието на всеки един от участниците – доставчици и получатели, в стоковата верига, т.е. да е безспорно, че с изпълнението от първия доставчик директно на крайния получател е налице изпълнение по всички сделки по веригата.

Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано /Решение по дело С -18/13/. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. /Решение на СЕС по дело C-273/11 и C-643/11/. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките /т.38 от Решението по дело С-78/12/. Това се отнася и до транзитното изпълнение, като следва да се установи безспорно, че предходния доставчик- „Карго логистик“ЕООД е разполагал със стоката, както и че същата е транспортирана и предадена на разпореждане на крайния получател –„Папас олио“АД.   

Само ако настъпването на данъчното събитие е безспорно установено, т.е. правото на приспадане е възникнало, същото не може да бъде ограничавано поради това, че не са представени доказателства за обезпечеността на доставчиците, в т.ч. предходните по веригата, да доставят стоката.

В случая безспорно се установи, че предмет на процесните фактури са родово определени вещи, като по делото не се събраха доказателства, че издателите на фактурите са притежавали стока, като фактурираната, както и че са я предали на разпореждане на получателя.

Относно ф.№ 2/14.08.2013г., издадена от „Агрофинанс ММ“ ЕООД, съдът намира следното:

Предмет на фактурата е доставка на 60 т. пшеница реколта 2013г., като не се събраха доказателства за предаване на стоката на жалбоподателя, съответно индивидуализацията й и прехвърляне на правото на разпореждане от доставчика. В хода на ревизионното производство дружеството не е открито при извършената насрещна проверка и не е представило изисканите документи относно доставката. Органите по приходите са установили при проверка в информационните масиви на НАП, че издадената фактура на жалбоподателя не е декларирана от издателя й и не е включена в отчетните регистри по ЗДДС; „Агрофинанс ММ“ЕООД няма активи и сключени трудови договори. В съдебното производство при предходното разглеждане на делото жалбоподателят е представил, независимо, че са били изискани изрично в хода на ревизионното производство, доказателства, а именно договор № 1/14.08.2013г. за продажба на 60т. пшеница, реколта 2013г., съгласно т.2.2. от който количеството изкупена стока се определя по кантарни бележки, издадени от продавача. С жалбата са представени кантарни бележки от 14.08.2013г., издадени от „Агрофинанс ММ“ ЕООД в с.Самуил /по седалището на дружеството/, но съгласно представените товарителници - № 1103805/14.08.2013г. и № 1107064/14.08.2013г. за място на натоварване е посочено с.Владимировци. Не са налице каквито и да било доказателства, че „Агрофинанс ММ“ ЕООД или негов доставчик са имали база на това място. В товарителниците като изпращач на стоката е посочен жалбоподателя, който е и получател на транспортната услуга, извършена от „ИВ – ЯН“ ООД по ф.№ 1093/26.08.2013г. Не се събраха доказателства как е индивидуализирана стоката между страните, а представените доказателства за това къде е мерена и натоварена си противоречат. Не са налице доказателства къде и кога е предадена на жалбоподателя, и предадена ли е на негов представител. Такива доказателства не са представени нито в ревизионното, нито в съдебното производство. Не е установено и наличие на складови помещения, приемо-предавателни протоколи. Предаването на стоките представлява юридически факт, подлежащ на доказване, което в случая не е направено. Не се установи индивидуализиране на родово определени вещи и предаване на същите между страните по процесната фактура. Не се установи и доставчикът да е разполагал със стоките- предмет на процесната фактура, че са били налични към датата на фактурата, издадена на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира изводите на органа по приходите по отношение на отказаното право на данъчен кредит по тази фактура за правилни и законосъобразни. Правото на данъчен кредит възниква при наличие на определени в закона предпоставки, които в случая не са установени от жалбоподателя. Формалното изпълнение на изискванията по ЗДДС чрез съставяне на счетоводни документи, включително данъчна фактура, както и извършването на счетоводни записвания, след като тези документи и записвания не удостоверяват и не се отнасят за обективно осъществена стопанска операция, не могат да породят целените правни последици, свързани с признаване право на приспадане на данъчен кредит.

Относно фактурите, издадени от „Карго логистик“ЕООД с предмет стоки- пшеница, царевица, слънчоглед, съдът намира, че не е доказано издателя на фактурите да е разполагал със стока, която да фактурира на жалбоподателя, като недоказано е и твъдяното транзитно изпълнение /„Карго логистик“ на „Папас олио“ АД/.

Относно произхода на стоките са извършени насрещни проверки на предходните доставчици на „Карго логистик“ЕООД, част от които не са намерени, а част от тях не са представили доказателства относно издадените фактури на „Карго логистик“ЕООД/изискани в хода на проверките/. За доставчиците „Магра 2007“ЕООД, „Агро бизнес ком“ ЕООД и „Агро център 2000“ ЕООД е установено, че са им извършени ревизии, приключили с РА, в които е прието, че не са налице доказателства за извършване на декларираните доставки и ДДС по издадените от тях фактури е приет за изискуем на основание чл.85 от ЗДДС, а по отношение на декларираните покупки и упражнения данъчен кредит- че не е налице настъпило данъчно събитие и правото на приспадане е упражнено неправомерно. Установено е, че „Феникс пропърти“ ЕООД няма заведена с/ка 304, няма закупена и налична пшеница към м.08.2013г., както и че това дружество, както „Мариян Първанов 2001“ ЕООД, „Агро център 2000“ ЕООД, „Новера агро“ ЕООД и „Корект Х“ ЕООД нямат работници и не са подавали ГДД, а за „Агро център 2000“ ЕООД - че до м.10.2013г. е подавало нулеви справки – декларации. Не са налице доказателства тези дружества или „Карго логистик“ ЕООД да са имали складове на местата, на които съгласно представените по делото товарителници е товарена стоката, а относно склада в с.Бабук, с ревизионният акт, издаден на „Карго логистик“ ЕООД е прието, че това обстоятелство не е доказано. Не е установено по делото посочените предходни доставчици на „Карго логистик“ЕООД да са разполагали със стока, разпореждането върху която да могат да му прехвърлят. Предвид горното необосновани са твърденията на жалбоподателя, че за времето на организиране на транспорта стоките са оставали в складовите бази на доставчиците.

Още в хода на ревизионното производство са изискани, договори, приемо-предавателни протоколи, анекси, споразумения по отношение на доставките от „Карго логистик“ЕООД. Едва пред решаващия орган жалбоподателят е представил сключени договори, съгласно т.2.2 от които количеството стока се определя по кантарни бележки на продавача; споразумението от 13.08.13г.; декларации за търговец на зърно и добра земеделска практика и приемо-предавателни протоколи. Предвид това, че в хода на ревизията са изискани доказателства във връзка с доставките по процесните фактури- договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и др., а са представени едва в хода на обжалването до решаващия орган, обосновано и същите не са кредитирани от него. Видно от представените декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, същите са издадени от „Карго логистик“ЕООД и в тях е декларирано, че предлаганите от него количества зърно е от района на гр.Криводол, гр.Долна Митрополия, с.Каолиново, с.Дългоделци, обл.Монтана, с.Ракево, обл.Враца и др., закупено от земеделски производител и е придружено с декларации от производители за произход и добра земеделска практика. От събраните по делото доказателства не се установи „Карго логистик“ЕООД или неговите предходни доставчици да са имали бази, складове в посочените в тези декларации места, нито са представени декларации от производители на зърно. Представените декларации са и без посочена дата. Същите не удостоверяват индивидуализиране на зърното и приемо-предаването му. В представените приемо-предавателни протоколи между „Агро прогрес 64“ЕООД и „Карго логистик“ЕООД също не е посочена дата, като не съдържат и посочено място на предаване.

          Съгласно представените договори продаденото количество се отчита според кантарните бележки, издадени от продавача, но такива кантарни бележки по делото не са представени. В представените по делото кантарни бележки като товародател и получател на стоката е посочен „Папас олио“ АД, а в пътно-прехвърлителните разписки като доставчик е посочен „Агро прогрес – 64“ ЕООД.

В преобладаващата част от представените товарителници като изпращач на стоката е посочен жалбоподателят- в издадените от ЕТ „МММ Транс – М. Х.“, „Кондор – ДГ“ ООД, „Лескол трейд“ ЕООД, „Агро прогрес – 64“ ЕООД, „КДК - Транс“ ЕООД, „Криси“ ЕООД, ЕТ „Деникин – В. Н.“, ЕТ „Даниелсън – Д.Г.“, „Фактор П“ ЕООД, ЕТ „МИЗ Транспорт – М. Д.“, „Ти Ес Транс Груп“ ЕООД, „Неди и Яна транс“ ЕООД, „Валвас груп“ ЕООД, „Никея Транс“ ЕООД. В представените от „ИВ – ЯН“ ООД, „Лидер 99“ ЕООД, „Шумен“ АД, ЕТ „Е. – К. Ф.“, ЕТ „Т. – Т. Т.“, „Кънчев транс“ ЕООД, „Тракспед“ ЕООД, „Снежи 65“ ЕООД, „Русев транс“ ЕООД, „Витон“ ООД, „Мега транс - 77“ ЕООД и „ВИВ“ ЕООД като изпращач е посочено „Карго Логистик“ ЕООД. Същите имат подпис и печат само за превозвач, не са подписани за изпращач, с изключение на три товарителници, издадени от „Шумен“ АД, в две от които -№ 815485/09.10.2015г. и № 816145/26.10.2013г. като изпращач и получател едновременно е посочен „Карго Логистик“, а третата- № 707667/22.10.2015г. е с посочен изпращач „Карго логистик“ и получател – „Папас олио“, но както бе посочено, не са налице доказателства „Карго логистик“ да е придобил, притежавал, съхранявал стока, като фактурираната на жалбоподателя. В част от товарителниците, представени от „ИВ – ЯН“ ООД, „Шумен“ АД, „ЕМУ“ АЗ, „Биланс – Иванови“ СД и ЕТ „Станпекс – С. М.“ са посочени изпращачи без връзка с процесните доставки, или изобщо няма данни за изпращач.

Жалбоподателят се позовава на представеното едва пред решаващия орган споразумение от 13.08.2013г., като твърди, че е налице транзитно изпълнение. Това споразумение основателно не е ценено от решаващия орган. Още в хода на ревизията органите по приходите са изискали всички договори, анекси, споразумения, приемо-предавателни протоколи, свързани с процесните доставки и ако същото е съществувало е следвало да бъде представено още в хода на установителното производство било то от жалбоподателя, или от неговия доставчик- „Карго логистик“ЕООД. Споразумението е от 13.08.13г., а представените договори /също представени едва в хода на административното обжалване/ го следват по време, като в тях не се съдържат клаузи относно такова изпълнение. Напротив- изрично е уговорено, че количеството на стоката се определя по кантарни бележки на продавача. Последното не е съобразено с клаузите по договора на жалбоподателя, сключен с „Папас олио“АД. Споразумението указва на фирмите-превозвачи да посочват в издадените от тях документи данни, описани в него, но тези фирми не са страни по това споразумение. С това споразумение страните не могат да дерогират изискванията на чл.51 и чл.53 от ЗАвП товарителницата да е подписана и подпечатана от изпращача и да съдържа неговото име и адрес.

С оглед гореизложеното не се установи твърдяното транзитно изпълнение. Единствено представените по делото кантарни бележки свидетелстват за реалното предаване на стока, но същите са свързани с последващите доставки към „Папас олио“ АД. Осъществените последващи доставки не са достатъчни да се приеме, че стоките за осъществяването им са придобити по спорните фактури, след като липсват доказателства, че „Карго логистик“ЕООД е разполагал със стока, а и безспорно се установи, че жалбоподателят е получавал такива стоки и от други доставчици, в т.ч. „направо от полето“, предвид показанията на разпитаната при предходното разглеждане на делото св.С.. Не може да се установи безспорно произхода на стоката, доставена на „Папас олио“АД предвид и това, че жалбоподателят води материалната си отчетност по с/ка 304 стоки само стойностно. Още в хода на ревизията е установено, че стоките се отчитат само стойностно, което изрично е констатирано и от вещото лице по ССЕ, изготвена при предходното разглеждане на делото. В хода на настоящото производство са представени справки за доставки, продажби и изписвания на пшеница, царевица и слънчоглед за ревизираните периоди 2013г., включително доставено и изписано по артикули, съгласно и писмо от дружеството създател и разпространител на програмния продукт. Съдът намира, че същата не следва да се кредитира, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, изготвено при предходното разглеждане на делото. Изрично в писменото си заключение вещото лице е установило, че см.304 не е заведена аналитично. Твърденията едва в настоящото производство за аналитичност на см.304 противоречат на представените в хода на ревизията счетоводни извлечения, както и на констатациите на вещото лице при извършената проверка на счетоводството на жалбоподателя. Тези твърдения в настоящото производство на вещото лице противоречат на изрично посоченото от него в писменото му заключение. Заключението на съдебно-компютърната експертиза не променя този извод, доколкото както вещото лице заяви изрично в с.з. не е видяло по този начин справката, представена от жалбоподателя относно аналитично водене на см.304/лист 163 и сл. от делото/. Предвид горното не следва да се кредитира и заключението на ССЕ, че закупените количества от „Карго логистик“ ЕООД са доставени франко бази на крайния купувач. Заключението е дадено на база представените от жалбоподателя договори, споразумение, товарителници, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, които както бе посочено не установяват извършването на транзитни продажби. Справката за извършена съпоставка от вещото лице, Справка 3, както изрично е заявило в.л. е изготвена на база документи на крайния купувач- „Папас олио”АД и е относно доставките на жалбоподателя към това дружество. Не се установи от доказателствата по делото, че „Карго логистик“ ЕООД е имал възможност да извърши доставките, което изключва и твърдяното от жалбоподателя транзитно изпълнение. Само наличието на доказателства за извършени транспортни услуги в полза на доставчика не е достатъчно да опровергае този извод, тъй като констатираните нередовности в транспортните документи не позволяват безспорното идентифициране на участниците в стоковата верига, респ. че стоката, доставена на „Папас олио“ АД /доколкото последващите доставки не се оспорват от органите по приходите/ в действителност е доставена от данъчнозадължено лице.

Представените транспортни документи, ППР, кантарни бележки удостоверяват доставки от „Агро прогрес - 64“ ЕООД към „Папас олио“ АД, стоките по които обаче не могат да се обвържат с процесните фактури, както и да обосноват твърдяното от жалбоподателя транзитно изпълнение. .

Не се установи, че доставчикът е разполагал с количествата стока, които да достави на жалбоподателя. Не се събраха такива доказателства. С влязъл в сила РА, издаден на „Карго логистик”ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода м.08-11.2013г. по фактурите, издадени му от доставчиците, посочени като предходни в настоящото производство, като е прието, че фактурираните доставки на зърно не са осъществени /решение на ВАС по адм.д.№ 12579/2016г./.

Съгласно и практиката на СЕС /т.37 от решение по дело С-78/12/ лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В случая предмет на фактурите са стоки и не са налице доказателства за предаване на стоките между страните, нито за твърдяното транзитно изпълнение.

Правото да приспадне данъка за жалбоподателя ще е налице за получените от стоки, които доставчик- регистрирано по ЗДДС му е доставил. В случая не се установи тези доставчици да са доставили фактурираните стоки, поради което съдът намира, че данъкът по тези фактури е начислен без основание и правилно и законосъобразно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит на жалбоподателя по тях.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на практиката на СЕС.

В Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid, СЕС е приел, че 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Същото е постановено по казус, в който не е имало спор по отношение настъпването на данъчно събитие по фактурите и кой конкретно е извършил услугите.

Даденото от СЕС тълкуване е потвърдено и доразвито в Решение от 6 септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Евита К” ЕООД, С-72/12 и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13 следва досегашната практика на СЕС за това, че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е доказано.

В случая независимо, че са налице доказателства жалбоподателят да е извършил доставки на „Папас олио“ АД не се установи, че те са осъществени с количествата, фактурирани от „Агро финанс ММ“ ЕООД и „Карго логистик“ ЕООД, тъй като не се установи, те да са придобили и да са разполагали с такава стока, съответно да е осъществено  транзитно изпълнение, както твърди жалбоподателя.

Добросъвестността във всички случаи предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала на негово разпореждане от издателя на фактурата, а при събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, това не изглежда да е така.

Липсата на доставка е основание да се откаже право на приспадане на ДК поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС – наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. Наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето за извършването на облагаеми доставки /т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/.

Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /Решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/. Касае се за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от доставчика, т.е. за пълна симулация - данъчна измама, в която участва самото ревизирано лице.

Само наличието на фактура с посочен в нея ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург.

В случая недоказан е факта за реалното съществуване и предаване на стоките. Констатираните допълнителни обстоятелства от страна на органите по приходите- непредставяне на документи при насрещните проверки, че предходните доставчици не са намерени на адрес, с влезли в сила ревизионни актове са установени задължения за ДДС в големи размери, част от тях са дерегистрирани по ДДС по инициатива на органите по приходите, нямат работници, не са подавали ГДД, нямат складови бази, отказан им е данъчен кредит, а по извършените доставки ДДС е признат за изискуем по реда на чл.85 от ЗДДС, както и обстоятелството, че управителят на жалбоподателя е пълномощник и обслужва счетоводно доставчика „Карго логистик”ЕООД, събраните в хода на ревизията на „Карго логистик“ЕООД писмени обяснения от 09.07.2014г., съгласно които представляващият дружеството Н. Т. декларира, че през ревизирания период не е управлявал фирмата, не е подписвал документи от името на фирмата, не е имал достъп до банковите сметки, не е получавал и не е нареждал плащания  следва да бъдат съобразени при преценката за настъпване на данъчно събитие по фактурите, по които се претендира право на приспадане. За целите на общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора националната юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи, разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати или свидетелства за транспорт -т.38 от решение по дело С-78/12.

Липсата на доставка по фактурите, издадени от „Карго логистик“ ЕООД обосновава извод и че ДКИ №5/03.12.2013г. е издадено без основание, поради което правилно органите по приходите не са признали извършената от жалбоподателя корекцията по чл.78 от ЗДДС.

          С оглед гореизложеното РА в обжалваната част е законосъобразен и правилен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 ал.3 ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всички инстанции в размер на 51628лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРО ПРОГРЕС - 64“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ул. П.С.№ 27, бл.27, ет.2, ап.3, представлявано от Д.В.Н.(, против Ревизионен акт № Р-03-1305142-091-001/11.03.2015г., поправен с РА за поправка № П-03000315056551-003-001/31.03.2015г., потвърден с Решение № 232/09.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в частта, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агро финанс ММ“ ЕООД и „Карго логистик“ ЕООД за д.п.м.08.2013г. в размер на 136589.86лв., д.п.м.09.2013г. в размер на 316018.59лв., д.п.м.10.2013г.-1134181.62лв., м.11.2013г.- 670684.83лв. и за м.12.2013г. не е призната корекция на данъчен кредит по КИ №5/03.12.2013г. -58500лв., издадено от „Карго логистик“ЕООД.

ОСЪЖДА „АГРО ПРОГРЕС - 64“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ул. П.С.№ 27, бл.27, ет.2, ап.3, представлявано от Д.В.Н.( да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП- гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в  размер на 51628лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                      СЪДИЯ: