РЕШЕНИЕ
№ 186
Ямбол, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав,
в съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди
и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700254 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Г.И. **“ ЕООД против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-*****-000773 от 25.08.2023 г. на Началник група към ОД на МВР
– Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 25.08.2023 г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № СТ **** РР
Мярката е приложена въз основа на АУАН Серия АД № *******/25.08.2023 г., съставен от служител на I РУ - Стара Загора, за това, че на 25.08.2023 г., около 20:10 часа по път I - 5 в посока ю г- север до разклона за летище Стара Загора е управляван лек автомобил „А.“ с рег. № СТ **** РР, собственост на
„У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора, с ползвател „Г.И. **“ ЕООД, ЕИК *******, като водачът управлява със СУМПС № ***-***-**-***-*, издадено от САЩ, което е невалидно за Република България, защото не е придружено от легализиран превод на български език. Счита се, че така издадената ЗППАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като при постановяването са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Сочи се, че мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налага по отношение на собственика на МПС, което е било управлявано от водача, който не притежава съответното свидетелство за правоуправление, а не по отношение на друго лице, в случая - по отношение на дружество, ползвател на ППС на договорно основание със собственика. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ може да бъде само лицето, изрично посочено в разпоредбата, а именно - собственика на МПС, което в случая е търговското дружеството „У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора – същото е различен правен субект от посочения в акта ползвател „Г.И. **“ ЕООД. В този смисъл и доколкото от изложеното в заповедта се установява, че автомобилът е собственост на дружеството „У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора, то в случая мярката е наложена по отношение на ненадлежен адресат, което прави заповедта материално незаконосъобразна. Твърди се също в жалбата, че водачът И.е притежавал и легализиран превод на свидетелството си за управление, което не го прави невалидно. По тези съображения се иска отмяната на ЗППАМ № **-****-******/10.03.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, с присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И.Г. ***,
редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Подробно развити доводи излага в представени по делото писмени бележки. Претендира се отмяната на оспорената ЗППАМ, ведно със сторените в производството разноски по списък.
Ответната страна – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“– Стара Загора, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-****** от 25.08.2023 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“– Стара Загора, с която на „Г.И. **“ ЕООД, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 25.08.2023 г., и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № СТ **** РР
Заповедта е връчена на 30.08.2023 г., жалбата срещу нея е подадена в Административен съд – Ямбол на 07.09.2023 г. от „Г.И. **“ ЕООД, поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за обжалване, считано от момента на връчването , пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя.
Разгледана по съществото, същата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед № ***з-****/23.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора за определяне на длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, където в т. 1.3 изрично като длъжностни лица са посочени Началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, като между страните няма спор относно компетентността на издалия акта.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити
- подписана е от издателя си и съдържа изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена. В този смисъл формално е спазено изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието и формата на административния акт, предвид което не са налице предпоставките по чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна.
При издаване на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Независимо от посоченото до тук, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Видно от съдържанието на процесната ЗППАМ, тя е мотивирана със следните фактически обстоятелства: на 25.08.2023 г., около 20:10 часа по път I - 5 в посока юг - север до разклона за летище Стара Загора е управляван лек автомобил „А.“ с рег. № СТ **** РР, собственост на „У.Л.“ ЕАД, клон Стара Загора, с ползвател „Г.И. **“ ЕООД, ЕИК *********, като водачът управлява със СУМПС № ***-***-**-***-*, издадено от САЩ, което е невалидно за Република България, защото не е придружено от легализиран превод на български език. Посочено е също, че ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН Серия АД № *******/25.08.2023 г., съставен от служител на I РУ - Стара Загора. В случая ПАМ е наложена на „Г.И. **“ ЕООД, като така не е ясно към кого е насочена мярката.
Очевидно е, че в описаните в заповедта фактически обстоятелства е налице изрично изявление относно собственика на ППС, изследвани са обстоятелствата относно собствеността на автомобила, предоставянето му за ползване на водача или допускането автомобилът да бъде управляван от водач без СУМПС, които се потвърждават и от наличните в приобщената по делото административна преписка доказателства.
В конкретния казус е безспорно, че собствеността върху процесното МПС принадлежи на
„У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора, а дружеството „Г.И. **“ ЕООД, ЕИК *******, спрямо което е приложена мярката, е негов ползвател по силата на сключения между страните Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство от 13.07.2021 г. Както се посочи по-горе, според изричната регламентация на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП мярката „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година се налага по отношение на собственика на МПС, което е било управлявано от водача, който не притежава съответното свидетелство за правоуправление, а не по
отношение на друго лице, в случая – по отношение на дружество, ползвател на ППС на договорно основание със собственика. В този смисъл, основателни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че оспорващият – като дружество било лизингополучател или страна по друго договорно правоотношение със собственика е фактически ползвател на ППС, не му придава качеството на собственик на процесното МПС, чиито регистрационни табели са свалени с налагането на процесната ПАМ, както и е иззето СРМПС. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично посочено в разпоредбата. Така, мярката следва да се прилага по отношение на собственика на МПС, а в случая това е търговското дружеството „У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора, което е различен правен субект от ползвателя
„Г.И. **“ ЕООД, на когото е наложена процесната мярка. От представеното свидетелство за регистрация на МПС категорично се установява, че автомобилът е собственост на лизингодателя
„У. Л.“ ЕАД, клон Стара Загора и това обстоятелство е налице и към момента на установяване на нарушението на водача И.. При това положение не би могло да се приеме, че търговското дружество „Г.И. **“ ЕООД е правният субект, спрямо който следва да се приложи процесната ПАМ, съответно ПАМ е наложена по отношение на ненадлежен адресат, което е основание за отмяна на заповедта поради неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл при издаване на процесната заповед административният орган не е спазил и целта на закона.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1 050 лева, от който: 50 лева, съставляващи внесена държавна такса за образуване на делото и 1 000 лева – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при липсата на материалноправните предпоставки за издаването и при неспазване целта на закона, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. В този смисъл жалбата против акта е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-****** от 25.08.2023 г., издадена от Началник група към ОД на МВР–Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, с която на „Г.И. **“ ЕООД на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 25.08.2023 г
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на „Г.И. **“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. ***, представлявано от С.Д.И., със съдебен адрес:***, ***, адвокат И.Г. ***, направените по делото разноски, възлизащи на общо 1 050 (хиляда и петдесет) лева.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете